Некомпетентни хора вече стават медийни надзорници
- Г-н Атанасов, вие сте първият член на Съвет за електронни медии, заменен тъкмо в деня, в който изтича мандатът му. Други бяха оставени да работят година-две след края и никой не бързаше да ги сменя.
- Когато не си неопределен, няма кой да те търпи даже час повече. А настъпващата в сходни случаи тишина ми е позната още от 1982 година Тогава бях уволнен поради отхвърли ми да мина на партийна работа. В целия Кюстендил останаха да ме поздравяват единствено шестима, бях като скверен. Но нещата се трансформират, по-късно същата партийна организация съумя цели пет пъти да ме отстои като лидер на листата за парламентарните избори. Това, което ти е минус, в един миг се трансформира в плюс.
- И в този момент ли ще е по този начин?
- Сега е противоположното – което ми беше плюс, ми стана минус. Вероятно и поради ретроградния Меркурий, споделям го полушеговито, безусловно за броени дни върху ми се стовариха тежки огорчения. Научих от медиите, че в Съвет за електронни медии ме е сменила телефонистка, другари и познати ме натискаха да гласоподавам за Кошлуков в състезанието за общоприет шеф на Българска национална телевизия, в „ Дума “ стопираха колонката ми, която 10 години всяка седмица изпращах тъкмо на часа, за похлупак номинацията ми за премията за лява журналистика „ Георги Кирков “ не бе почетена от тези, които вземат решение кой е достоен…
- Нека да караме подред. Около компетентността на новия член на Съвет за електронни медии Галина Георгиева в действителност се развихри скандал, защото е приключила земеделска стопанска система, и то във Враца, а няма и никакъв опит в медийните каузи. Докога в медийния регулатор ще се избират хора по политическа целенасоченост, а не с професионално самопризнание и публичен престиж, както е по закон?
- Все по-зле става. Някога членове на регулатора бяха имена като Марко Семов, Тончо Жечев, Стефан Данаилов, писателите Александър Томов, Ивайло Петров, Димитър Коруджиев. Днес напълно непознати хора имат самочувствието да седнат в кабинетите на упоменатите интелектуалци.
Неизвестността сама по себе си, несъмнено, не е недостатък. Но тя допуска, в случай че си добър специалист, да те ценят единствено в стеснен кръг. Ако не те знаят отвън него обаче, няма по какъв начин да имаш публичен престиж, което значи, че си определен в несъгласие със закона. Но какво да приказваме за Съвет за електронни медии, като виждаме по какъв начин пада равнището в много по-важни браншове, на практика – във всички. Дотолкова, че длъжностни лица със съществени пълномощия виждат опасност за националната сигурност в поливната система пред Народното събрание.
- В последните години ролята на Съвет за електронни медии сякаш напълно се обезличи. Така ли е?
- За надзорната активност – не бих споделил. Вярно е, че някои наказателни постановления падат в съда, само че това се дължи и на другата правосъдна процедура по сходни проблеми. С санкциите и таксите Съвет за електронни медии на процедура съвсем се самоиздържа, въпреки че не това е задачата на съществуването му.
Впечатлението за обезличаване идва от състезанията за генерални шефове. Не единствено горе-долу всички знаят кой ще бъде спечелилият, само че и членовете гласоподават по квоти. Не президентска и парламентарна, а съгласно това дали са влезнали в регулатора по предложение на ръководещите или на опозицията. Преди 3 година се пробвах да разчупя квотната съвест, като и аз поддържах Александър Велев за началник на БНР, който беше желание на изпратените по волята на властта в Съвет за електронни медии сътрудници, само че никой не последва този образец в по-нататъшните състезания.
- Сега гласувахте срещу избора на новия общоприет шеф Емил Кошлуков. Защо?
- Нито намирам концепцията му за най-хубава, нито пък му вярвам, изключително пък поради метода, по който отхвърли от себе си всякаква отговорност за големия недостиг на Българска национална телевизия. Ясно беше, че ще е той, само че беше ясно и че изборът му няма да се радва на необятно медийно и публично утвърждение. Затова му беше нужна и поддръжка, по този начин да се каже, от ляво, от мен. И тук огорчението ми пристигна от познати и другари, които до последно ме увещаваха да гласоподавам за него.
По силата на каква логичност трябваше да похабя личния си престиж, с цел да подсилвам тъкмо пък неговия?! Обидното е, че тези хора са напълно наясно каква е същността ми и все пак упорстваха. А когато беше определен и единствено един-два вестника излязоха с одобрителни мнения, съвсем всички други бяха мощно сериозни, никой не се обади най-малко да каже: „ Съжалявам, щях да те подведа “.
- И накъде потегли държавната телевизия? Сменен бе шефът на новините, дирекцията „ Връзки с обществеността “ бе закрита и така нататък
- Уляна Пръмова е с голям ефирен опит, два пъти беше общоприет шеф. Още с избора на Кошлуков за и.д. тя изиска със заявление да напусне шефския пост във значимата дирекция „ Информация “. Вместо да го подпише, Кошлуков я освобождава по член 328, алинея 2 от Кодекса на труда, който дава право на работодателя, сключил контракт за ръководство, в първите девет месеца да подбере екип, с който да работи. Комична е тази проява на увереност пред някого, който самичък желае да се отдръпна. А може и да се обърне против самия Кошлуков. Дълги години този член от кодекса беше непробиваем в съда и работодателите уволняваха на воля.
Миналата година обаче се случи казус. Отстранената от Александър Велев - Лили Маринкова, бе възобновена. Върховният касационен съд реши, че БНР не може да се ръководи кадрово само за облага, то би трябвало да извършва социална функционалност. Ето за какво при уволнението не е била осъществена хипотезата на член 328, алинея 2. Ако апелира, може и госпожа Пръмова да бъде възобновена, тъй като каквото важи за едната социална медия – БНР, се отнася и за другата – Българска национална телевизия.
Що се отнася до „ Връзки с обществеността “, Силвия Симова и екипът й бяха отстранени заради структурни промени. Тук смущава желанието тази активност да бъде предоставена на външни реализатори. Чета, че и с рекламата щяло да стане същото. Външни претенденти се позволяват и в състезанието за предаване за проверяваща публицистика. Не считам, че такива значими действия би трябвало да се аутсорсват.
- Но нали най-малко част от обяснението за многомилионния недостиг е във обстоятелството, че Българска национална телевизия не съумява да запълни даже лимитираното време за реклама от 15 минути на денонощие?
- Така е. Дори при отразяване на събития от общонационално и интернационално значение, при които позволеното времетраене на рекламата е като при комерсиалните малките екрани – 12 минути на час, Българска национална телевизия не съумява да запълни квотата. Но постът, който си заел, и то след конкурс, допуска да имаш нужната подготвеност да управляваш независимо с екипа си, а не да предоставяш вътрешни функционалности на външни реализатори. Ако при над хиляда души личен състав не можеш да намериш хора от вътрешната страна за решение на дилемите или да назначиш нови, само че да са твои чиновници, това не значи ли, че по-скоро ти самият си външен реализатор за Българска национална телевизия?
- България пада от ден на ден в класациите за свободата на словото. Изданията – електронни и печатни, се разделиха на две – тези, които славословят властта, и останалите, опитващи се да търсят истината, където и каквато и да е тя…
- И тези, останалите, стават все по-малко. Правителството намира способи да подкрепя комфортните медии – с евросредства, с реклама. Сериозни суми за реклама могат да заделят минаващите за солидни предприемачи, а множеството от тях са такива, тъй като са близки с властта. Някои даже получиха собствеността на огромни малките екрани. А партийните дотации бяха фрапантно орязани и опозиционни вестници като „ Дума “ бяха принудени да понижат страниците си и да съкратят мъчително разноските.
- Затова ли стопираха колонката ви в „ Дума “?
- Не единствено моята, всички колумнисти останаха без ангажимент.
- Но не ви компенсираха с годишната премия „ Георги Кирков “.
- Не става дума за отплата. Публицистиката е значима освен с художественото майсторство, само че и със способността да се влияе върху публичното мнение. Влезте в уеб страницата на „ Дума “ и ще се убедите, че най-малко 90 на 100 от 500-те ми колонки са измежду най-четените. Преди това 20 години бях колумнист на други леви издания. Когато публицистиката не бъде оценена, има нещо надълбоко смущаващо.
- От Нинова ли идва непризнаването?
- Не мисля, тя ми е подписала номинацията. По-скоро платих цена за вътрешнопартийните напрежения, от които не съм част най-малко шест години, след влизането си в Съвет за електронни медии, а и три години преди този момент, когато бях секретар на президента. Не беше почтено навръх мой тил да се обясняват кой е по-ляв.
- Когато не си неопределен, няма кой да те търпи даже час повече. А настъпващата в сходни случаи тишина ми е позната още от 1982 година Тогава бях уволнен поради отхвърли ми да мина на партийна работа. В целия Кюстендил останаха да ме поздравяват единствено шестима, бях като скверен. Но нещата се трансформират, по-късно същата партийна организация съумя цели пет пъти да ме отстои като лидер на листата за парламентарните избори. Това, което ти е минус, в един миг се трансформира в плюс.
- И в този момент ли ще е по този начин?
- Сега е противоположното – което ми беше плюс, ми стана минус. Вероятно и поради ретроградния Меркурий, споделям го полушеговито, безусловно за броени дни върху ми се стовариха тежки огорчения. Научих от медиите, че в Съвет за електронни медии ме е сменила телефонистка, другари и познати ме натискаха да гласоподавам за Кошлуков в състезанието за общоприет шеф на Българска национална телевизия, в „ Дума “ стопираха колонката ми, която 10 години всяка седмица изпращах тъкмо на часа, за похлупак номинацията ми за премията за лява журналистика „ Георги Кирков “ не бе почетена от тези, които вземат решение кой е достоен…
- Нека да караме подред. Около компетентността на новия член на Съвет за електронни медии Галина Георгиева в действителност се развихри скандал, защото е приключила земеделска стопанска система, и то във Враца, а няма и никакъв опит в медийните каузи. Докога в медийния регулатор ще се избират хора по политическа целенасоченост, а не с професионално самопризнание и публичен престиж, както е по закон?
- Все по-зле става. Някога членове на регулатора бяха имена като Марко Семов, Тончо Жечев, Стефан Данаилов, писателите Александър Томов, Ивайло Петров, Димитър Коруджиев. Днес напълно непознати хора имат самочувствието да седнат в кабинетите на упоменатите интелектуалци.
Неизвестността сама по себе си, несъмнено, не е недостатък. Но тя допуска, в случай че си добър специалист, да те ценят единствено в стеснен кръг. Ако не те знаят отвън него обаче, няма по какъв начин да имаш публичен престиж, което значи, че си определен в несъгласие със закона. Но какво да приказваме за Съвет за електронни медии, като виждаме по какъв начин пада равнището в много по-важни браншове, на практика – във всички. Дотолкова, че длъжностни лица със съществени пълномощия виждат опасност за националната сигурност в поливната система пред Народното събрание.
- В последните години ролята на Съвет за електронни медии сякаш напълно се обезличи. Така ли е?
- За надзорната активност – не бих споделил. Вярно е, че някои наказателни постановления падат в съда, само че това се дължи и на другата правосъдна процедура по сходни проблеми. С санкциите и таксите Съвет за електронни медии на процедура съвсем се самоиздържа, въпреки че не това е задачата на съществуването му.
Впечатлението за обезличаване идва от състезанията за генерални шефове. Не единствено горе-долу всички знаят кой ще бъде спечелилият, само че и членовете гласоподават по квоти. Не президентска и парламентарна, а съгласно това дали са влезнали в регулатора по предложение на ръководещите или на опозицията. Преди 3 година се пробвах да разчупя квотната съвест, като и аз поддържах Александър Велев за началник на БНР, който беше желание на изпратените по волята на властта в Съвет за електронни медии сътрудници, само че никой не последва този образец в по-нататъшните състезания.
- Сега гласувахте срещу избора на новия общоприет шеф Емил Кошлуков. Защо?
- Нито намирам концепцията му за най-хубава, нито пък му вярвам, изключително пък поради метода, по който отхвърли от себе си всякаква отговорност за големия недостиг на Българска национална телевизия. Ясно беше, че ще е той, само че беше ясно и че изборът му няма да се радва на необятно медийно и публично утвърждение. Затова му беше нужна и поддръжка, по този начин да се каже, от ляво, от мен. И тук огорчението ми пристигна от познати и другари, които до последно ме увещаваха да гласоподавам за него.
По силата на каква логичност трябваше да похабя личния си престиж, с цел да подсилвам тъкмо пък неговия?! Обидното е, че тези хора са напълно наясно каква е същността ми и все пак упорстваха. А когато беше определен и единствено един-два вестника излязоха с одобрителни мнения, съвсем всички други бяха мощно сериозни, никой не се обади най-малко да каже: „ Съжалявам, щях да те подведа “.
- И накъде потегли държавната телевизия? Сменен бе шефът на новините, дирекцията „ Връзки с обществеността “ бе закрита и така нататък
- Уляна Пръмова е с голям ефирен опит, два пъти беше общоприет шеф. Още с избора на Кошлуков за и.д. тя изиска със заявление да напусне шефския пост във значимата дирекция „ Информация “. Вместо да го подпише, Кошлуков я освобождава по член 328, алинея 2 от Кодекса на труда, който дава право на работодателя, сключил контракт за ръководство, в първите девет месеца да подбере екип, с който да работи. Комична е тази проява на увереност пред някого, който самичък желае да се отдръпна. А може и да се обърне против самия Кошлуков. Дълги години този член от кодекса беше непробиваем в съда и работодателите уволняваха на воля.
Миналата година обаче се случи казус. Отстранената от Александър Велев - Лили Маринкова, бе възобновена. Върховният касационен съд реши, че БНР не може да се ръководи кадрово само за облага, то би трябвало да извършва социална функционалност. Ето за какво при уволнението не е била осъществена хипотезата на член 328, алинея 2. Ако апелира, може и госпожа Пръмова да бъде възобновена, тъй като каквото важи за едната социална медия – БНР, се отнася и за другата – Българска национална телевизия.
Що се отнася до „ Връзки с обществеността “, Силвия Симова и екипът й бяха отстранени заради структурни промени. Тук смущава желанието тази активност да бъде предоставена на външни реализатори. Чета, че и с рекламата щяло да стане същото. Външни претенденти се позволяват и в състезанието за предаване за проверяваща публицистика. Не считам, че такива значими действия би трябвало да се аутсорсват.
- Но нали най-малко част от обяснението за многомилионния недостиг е във обстоятелството, че Българска национална телевизия не съумява да запълни даже лимитираното време за реклама от 15 минути на денонощие?
- Така е. Дори при отразяване на събития от общонационално и интернационално значение, при които позволеното времетраене на рекламата е като при комерсиалните малките екрани – 12 минути на час, Българска национална телевизия не съумява да запълни квотата. Но постът, който си заел, и то след конкурс, допуска да имаш нужната подготвеност да управляваш независимо с екипа си, а не да предоставяш вътрешни функционалности на външни реализатори. Ако при над хиляда души личен състав не можеш да намериш хора от вътрешната страна за решение на дилемите или да назначиш нови, само че да са твои чиновници, това не значи ли, че по-скоро ти самият си външен реализатор за Българска национална телевизия?
- България пада от ден на ден в класациите за свободата на словото. Изданията – електронни и печатни, се разделиха на две – тези, които славословят властта, и останалите, опитващи се да търсят истината, където и каквато и да е тя…
- И тези, останалите, стават все по-малко. Правителството намира способи да подкрепя комфортните медии – с евросредства, с реклама. Сериозни суми за реклама могат да заделят минаващите за солидни предприемачи, а множеството от тях са такива, тъй като са близки с властта. Някои даже получиха собствеността на огромни малките екрани. А партийните дотации бяха фрапантно орязани и опозиционни вестници като „ Дума “ бяха принудени да понижат страниците си и да съкратят мъчително разноските.
- Затова ли стопираха колонката ви в „ Дума “?
- Не единствено моята, всички колумнисти останаха без ангажимент.
- Но не ви компенсираха с годишната премия „ Георги Кирков “.
- Не става дума за отплата. Публицистиката е значима освен с художественото майсторство, само че и със способността да се влияе върху публичното мнение. Влезте в уеб страницата на „ Дума “ и ще се убедите, че най-малко 90 на 100 от 500-те ми колонки са измежду най-четените. Преди това 20 години бях колумнист на други леви издания. Когато публицистиката не бъде оценена, има нещо надълбоко смущаващо.
- От Нинова ли идва непризнаването?
- Не мисля, тя ми е подписала номинацията. По-скоро платих цена за вътрешнопартийните напрежения, от които не съм част най-малко шест години, след влизането си в Съвет за електронни медии, а и три години преди този момент, когато бях секретар на президента. Не беше почтено навръх мой тил да се обясняват кой е по-ляв.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ