Няма нищо страшно да се говори с третокласници за секса
- Г-жо Велева, разкажете за стратегия " Таралежи " в пернишкото учебно заведение, която провокира такова публично напрежение?
- Основна цел на обучителна стратегия " Таралежи " е предварителна защита на половото принуждение. Програмата е осъществена за първи път в Италия и дава положителни резултати. След това е приспособена в Англия, а оттова - с наши сътрудници, които образоваха и хора у нас, бе въведена и в България. В Перник тя стартира при започване на 2019 година,съгласувано с регионална администрация Перник и РУО-Перник, реализира се още в Благоевград и Кюстендил. Насочена е за възрастта 9-11 година, когато е началото на пубертета. С учениците се приказва за това какъв брой е значимо да се харесваме с всички промени, които се случват в телата ни, за измененията в пубертета, за интимността, за външните хора. Разискват се въпроси дали е добре да отидеш, в случай че да вземем за пример пазачът на парка, който не познаваш, те предложения: " Я, момченце, ела да ти покажа нещо ей там в къщичката? ". Обясняват се знаците на опасност и други Накрая децата се учат да споделят: " Не, това не ми харесва ", както и да разпознават родителите като най-близките си доверени възрастни.
Преди да стартират семинарите се прави среща с управлението на учебното заведение и с класни ръководители на определените класове. Прави се родителска среща, показва се програмата в елементи - какво включва, каква е задачата и дейностите й. Завършва се още веднъж със среща с родителите, които да споделят наблюденията си. Те подписват и декларация за осведомено единодушие.
Въпросната недоволна родителка - единствено една, дотам съумя да повдигне човешките страхове, че се появиха опасения в избрани учебни заведения и класове, които не посмяха да вземат участие в програмата. Около 2-3 класа в целия Перник се тормозиха да позволен въобще екипа на фондация „ П.У.Л.С. “ да изясни програмата. Това е една жена, която даже не изслуша това, което представяме, тъй като съгласно мен тя просто има друга цел. Ние като екип даже не успяхме да влезем в класа, в който учи нейното дете.
- Как си обяснявате страха на родителите от половото обучение? На какво се дължи - неведение, операция? От какво в действителност се притесняват?
- На всичко дружно. Напоследък българското общество много се разклати в полезностите си и вярванията си. През 2018 фондация „ П.У.Л.С. “ направи огромно проучване дружно с Националната мрежа за децата за телесното наказване и за възпитателните способи, които ползва българският родител, за това до каква степен той се усеща сигурен в ролята си. 48% от родителите обявиха, че доверието в институциите се е раздрусало и те нямат това доверие в тях, което е имало в миналото. Още тогава сякаш бяха ясни нещата, че вървим към това - няма по какъв начин прекарването на българския родител, че живее в доста нестабилно време, и изобщо такива екзистенциални тревоги да не ескалират в неговата душeвност - за гонене, даже до параноидни настройки, че светът не е безвредно място. Нямаше по какъв начин да не се случи това. То е някак действително продължение на всичко, което се случва в нашата страна на равнище стопанска система, политика, обществена система. Мисля, че тази майка употребява всички, които стоят зад организацията й, а тя самата се съобщи, че съставлява " Български суверен ", който се бори за така наречен " течна народна власт " без НПО-та, политически партии и институции други, с цел да разпали страховете на хората.
- Но за какво даже интелигентни хора имат вяра в сходни спекулации?
- Защото хората не имат вяра в институции. Когато някой се базира на техните прекарвания и когато родителят самичък по себе си е изплашен и уединен, здравият разсъдък отстъпва на страстите. Някога сме вярвали на баби, дядовци, родителите са били подкрепени от прародителите ни, не са били сами. Но в този момент родителите, изключително в огромния град, са много самотни, изолирани, би трябвало да разчитат на своето персонално прекарване за положително и зло, да опазят децата си... Разбирам всички тези родители. Когато се хване тази тънка струна на страха, здравият разсъдък отстъпва.
- Например, че Норвегия ще вземе децата ни и ще ги даде на гей двойки?
- Точно по този начин. Страховете, които се употребяват в тази ситуация, са същите и като при Стратегията за детето, и при закона за обществените услуги или Истанбулската спогодба. Вчера ми се случи да прегледам мнения на страницата на фондация П.У.Л.С на групи родители, които са против НПО да влизат в учебните заведения. Тогава видях, че това са родители, които мислят тъкмо като нас и нашите стратегии, в които приказваме за полово обучение и предварителна защита на принуждение. Те приказват и мислят като нас, те са едни от нас. Тези майки и татковци разясняват, че не желаят Неправителствени организации да влизат в учебните заведения и в същото време се цитират превантивни книжки, по които ние преподаваме от години. И ми стана доста тъжно, че приказваме за едно и също нещо, само че някой разделя обществото ни. Просто някои се е опитал и е съумял да раздели огромна част от българската общественост.
- Кой и с каква цел?
- Няма по какъв начин задачата да не е властова. Когато има разделяне и настройване на една общественост към друга, нормално зад това стоят власт и пари. Работа е на други служби да проверяват този въпрос. Знам, че против такива общности се водят каузи. От срещите, които осъществихме на равнище министерства, по отношение на програмата, стана ясно, че всички институции са единомислещи, че това са придвижвания, които целят разделяне и облага.
- Как оценявате следователно реакцията на МОН? Оттам хем регистрират спекулациите, хем реагираха първосигнално и споделиха, че ще спрат програмата?
- Ние поговорихме с просветния министър за тази изненадваща за нас реакция. Програма за предварителна защита на секусалното принуждение „ Моето персонално тяло “ е утвърдена от МОН още 2000 година със пускане на Държавната организация за протекция на детето. Програмата „ Таралежи “ е естествено продължение и разрастване на програмата „ Моето персонално тяло “. Той разяснява, че е бил сюрпризиран, че най-вероятно не е реагирал най-точно, евентуално не е знаел, че МОН преди доста, доста години е одобрило тази стратегия. Обяснението за мен е просто липса на информация. Ние приветствахме всички виновни министри да сервират такава информация по-предпазливо, тъй като това е главната тактика на тези анти хора, които са срещу закона за протекция на детето, против тактиката за детето, закона за обществените услуги, Истанбулската спогодба. Трябва да внимаваме, тъй като те от време на време употребяват този принцип на огромната неистина, която е толкоз несъответно огромна, че ни слагат в условия на ирационалност.
- Как може да се преодолее този несъизмерим боязън? Как се трансформират въобще настройки?
- Много мъчно. Когато ние от фондация „ П.У.Л.С. ” започнахме преди 20 години, бяхме 3 млади дами, които доста въодушевено се надявахме, че ей по този начин, за 5 година обществото ще разбере кое е положително и всички ще живеем щастливо и умерено без принуждение. Няма такова нещо. Трудно се преодоляват настройките и страховете. Нужно е да приказваме свободно, това е истината. Да не се опасяваме и да приказваме свободно, да питаме, да се интересуваме и осведомяваме, а не да следваме сляпо всевъзможни неща в интернет, тъй като в последно време има доста, доста тирада на омразата, неприятни думи и лъжливи вести. Но аз някак си надълбоко имам вяра в българското общество, което е мъдро общество, със здрав разсъдък.
- Министър Вълчев съобщи, че ще инициира полемика за въвеждане на ранно полово обучение, още в 3-4 клас. Удачна ли е тази възраст?
- Съвсем удачна. Никога не е рано, не е в никакъв случай не в точния момент. Според мен просто би трябвало да се сложи главен акцент върху това хората, които го водят в учебно заведение, да са подготвени, т.е. интелектуално и прочувствено зрели хора, които да имат съответната подготовка и умерено да приказват за половото държание, за това, че индивидът е полов субект, за това, че аз като жена би трябвало да съм спокойна да приказвам за това, че има разнообразни от мен и това са мъжете, че когато децата пораснат, ще имат хубави връзки мъж-жена, че ще се родят бебета, че тези бебета се раждат в резултат не на принуждение, а на обич сред хората, че това е най-висшето човешко творчество. Ние към този момент 20 години работим с деца, жертви на принуждение, и повярвайте ми, не са по никакъв начин малко.
- Увеличават ли се случаите на полово принуждение върху деца?
- Не се усилват, това е огромна нечиста сделка. Просто в този момент известните случаи са повече. Хората към този момент приказват повече. Иначе постоянно е имало сходни случаи. Когато аз бях 1 клас, в моето учебно заведение имахме един дядо надзирател, който несъмнено си беше педофил, опипваше другите деца. Спомням си по какъв начин го разпознах, по какъв начин описах на моите родители и по какъв начин се приключи това нещо, по какъв начин по-късно той ме гледаше сърдит отдалече. Много е значимо децата да могат да го разпознаят, да видят, че нещо неприятно се случва с тях, че някой се пробва да злоупотреби с тях, даже и да им дават лукчета. Едно време се раздаваха лукчета, в този момент има доста други неща.
- Основна цел на обучителна стратегия " Таралежи " е предварителна защита на половото принуждение. Програмата е осъществена за първи път в Италия и дава положителни резултати. След това е приспособена в Англия, а оттова - с наши сътрудници, които образоваха и хора у нас, бе въведена и в България. В Перник тя стартира при започване на 2019 година,съгласувано с регионална администрация Перник и РУО-Перник, реализира се още в Благоевград и Кюстендил. Насочена е за възрастта 9-11 година, когато е началото на пубертета. С учениците се приказва за това какъв брой е значимо да се харесваме с всички промени, които се случват в телата ни, за измененията в пубертета, за интимността, за външните хора. Разискват се въпроси дали е добре да отидеш, в случай че да вземем за пример пазачът на парка, който не познаваш, те предложения: " Я, момченце, ела да ти покажа нещо ей там в къщичката? ". Обясняват се знаците на опасност и други Накрая децата се учат да споделят: " Не, това не ми харесва ", както и да разпознават родителите като най-близките си доверени възрастни.
Преди да стартират семинарите се прави среща с управлението на учебното заведение и с класни ръководители на определените класове. Прави се родителска среща, показва се програмата в елементи - какво включва, каква е задачата и дейностите й. Завършва се още веднъж със среща с родителите, които да споделят наблюденията си. Те подписват и декларация за осведомено единодушие.
Въпросната недоволна родителка - единствено една, дотам съумя да повдигне човешките страхове, че се появиха опасения в избрани учебни заведения и класове, които не посмяха да вземат участие в програмата. Около 2-3 класа в целия Перник се тормозиха да позволен въобще екипа на фондация „ П.У.Л.С. “ да изясни програмата. Това е една жена, която даже не изслуша това, което представяме, тъй като съгласно мен тя просто има друга цел. Ние като екип даже не успяхме да влезем в класа, в който учи нейното дете.
- Как си обяснявате страха на родителите от половото обучение? На какво се дължи - неведение, операция? От какво в действителност се притесняват?
- На всичко дружно. Напоследък българското общество много се разклати в полезностите си и вярванията си. През 2018 фондация „ П.У.Л.С. “ направи огромно проучване дружно с Националната мрежа за децата за телесното наказване и за възпитателните способи, които ползва българският родител, за това до каква степен той се усеща сигурен в ролята си. 48% от родителите обявиха, че доверието в институциите се е раздрусало и те нямат това доверие в тях, което е имало в миналото. Още тогава сякаш бяха ясни нещата, че вървим към това - няма по какъв начин прекарването на българския родител, че живее в доста нестабилно време, и изобщо такива екзистенциални тревоги да не ескалират в неговата душeвност - за гонене, даже до параноидни настройки, че светът не е безвредно място. Нямаше по какъв начин да не се случи това. То е някак действително продължение на всичко, което се случва в нашата страна на равнище стопанска система, политика, обществена система. Мисля, че тази майка употребява всички, които стоят зад организацията й, а тя самата се съобщи, че съставлява " Български суверен ", който се бори за така наречен " течна народна власт " без НПО-та, политически партии и институции други, с цел да разпали страховете на хората.
- Но за какво даже интелигентни хора имат вяра в сходни спекулации?
- Защото хората не имат вяра в институции. Когато някой се базира на техните прекарвания и когато родителят самичък по себе си е изплашен и уединен, здравият разсъдък отстъпва на страстите. Някога сме вярвали на баби, дядовци, родителите са били подкрепени от прародителите ни, не са били сами. Но в този момент родителите, изключително в огромния град, са много самотни, изолирани, би трябвало да разчитат на своето персонално прекарване за положително и зло, да опазят децата си... Разбирам всички тези родители. Когато се хване тази тънка струна на страха, здравият разсъдък отстъпва.
- Например, че Норвегия ще вземе децата ни и ще ги даде на гей двойки?
- Точно по този начин. Страховете, които се употребяват в тази ситуация, са същите и като при Стратегията за детето, и при закона за обществените услуги или Истанбулската спогодба. Вчера ми се случи да прегледам мнения на страницата на фондация П.У.Л.С на групи родители, които са против НПО да влизат в учебните заведения. Тогава видях, че това са родители, които мислят тъкмо като нас и нашите стратегии, в които приказваме за полово обучение и предварителна защита на принуждение. Те приказват и мислят като нас, те са едни от нас. Тези майки и татковци разясняват, че не желаят Неправителствени организации да влизат в учебните заведения и в същото време се цитират превантивни книжки, по които ние преподаваме от години. И ми стана доста тъжно, че приказваме за едно и също нещо, само че някой разделя обществото ни. Просто някои се е опитал и е съумял да раздели огромна част от българската общественост.
- Кой и с каква цел?
- Няма по какъв начин задачата да не е властова. Когато има разделяне и настройване на една общественост към друга, нормално зад това стоят власт и пари. Работа е на други служби да проверяват този въпрос. Знам, че против такива общности се водят каузи. От срещите, които осъществихме на равнище министерства, по отношение на програмата, стана ясно, че всички институции са единомислещи, че това са придвижвания, които целят разделяне и облага.
- Как оценявате следователно реакцията на МОН? Оттам хем регистрират спекулациите, хем реагираха първосигнално и споделиха, че ще спрат програмата?
- Ние поговорихме с просветния министър за тази изненадваща за нас реакция. Програма за предварителна защита на секусалното принуждение „ Моето персонално тяло “ е утвърдена от МОН още 2000 година със пускане на Държавната организация за протекция на детето. Програмата „ Таралежи “ е естествено продължение и разрастване на програмата „ Моето персонално тяло “. Той разяснява, че е бил сюрпризиран, че най-вероятно не е реагирал най-точно, евентуално не е знаел, че МОН преди доста, доста години е одобрило тази стратегия. Обяснението за мен е просто липса на информация. Ние приветствахме всички виновни министри да сервират такава информация по-предпазливо, тъй като това е главната тактика на тези анти хора, които са срещу закона за протекция на детето, против тактиката за детето, закона за обществените услуги, Истанбулската спогодба. Трябва да внимаваме, тъй като те от време на време употребяват този принцип на огромната неистина, която е толкоз несъответно огромна, че ни слагат в условия на ирационалност.
- Как може да се преодолее този несъизмерим боязън? Как се трансформират въобще настройки?
- Много мъчно. Когато ние от фондация „ П.У.Л.С. ” започнахме преди 20 години, бяхме 3 млади дами, които доста въодушевено се надявахме, че ей по този начин, за 5 година обществото ще разбере кое е положително и всички ще живеем щастливо и умерено без принуждение. Няма такова нещо. Трудно се преодоляват настройките и страховете. Нужно е да приказваме свободно, това е истината. Да не се опасяваме и да приказваме свободно, да питаме, да се интересуваме и осведомяваме, а не да следваме сляпо всевъзможни неща в интернет, тъй като в последно време има доста, доста тирада на омразата, неприятни думи и лъжливи вести. Но аз някак си надълбоко имам вяра в българското общество, което е мъдро общество, със здрав разсъдък.
- Министър Вълчев съобщи, че ще инициира полемика за въвеждане на ранно полово обучение, още в 3-4 клас. Удачна ли е тази възраст?
- Съвсем удачна. Никога не е рано, не е в никакъв случай не в точния момент. Според мен просто би трябвало да се сложи главен акцент върху това хората, които го водят в учебно заведение, да са подготвени, т.е. интелектуално и прочувствено зрели хора, които да имат съответната подготовка и умерено да приказват за половото държание, за това, че индивидът е полов субект, за това, че аз като жена би трябвало да съм спокойна да приказвам за това, че има разнообразни от мен и това са мъжете, че когато децата пораснат, ще имат хубави връзки мъж-жена, че ще се родят бебета, че тези бебета се раждат в резултат не на принуждение, а на обич сред хората, че това е най-висшето човешко творчество. Ние към този момент 20 години работим с деца, жертви на принуждение, и повярвайте ми, не са по никакъв начин малко.
- Увеличават ли се случаите на полово принуждение върху деца?
- Не се усилват, това е огромна нечиста сделка. Просто в този момент известните случаи са повече. Хората към този момент приказват повече. Иначе постоянно е имало сходни случаи. Когато аз бях 1 клас, в моето учебно заведение имахме един дядо надзирател, който несъмнено си беше педофил, опипваше другите деца. Спомням си по какъв начин го разпознах, по какъв начин описах на моите родители и по какъв начин се приключи това нещо, по какъв начин по-късно той ме гледаше сърдит отдалече. Много е значимо децата да могат да го разпознаят, да видят, че нещо неприятно се случва с тях, че някой се пробва да злоупотреби с тях, даже и да им дават лукчета. Едно време се раздаваха лукчета, в този момент има доста други неща.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ