Не бива операта да се превръща в циркаджилък
- Г-жо Кънева, от кого сте наследили музикалната заложба?
- Дядо ми по майчина линия е пял дружно с Борис Христов в хор " Гусла " и в хора на операта. Нямаше музикално обучение, само че пееше прелестно. Като по-млад е играл и дребни функции, само че както споделяше той: " По-добре първи в хора, в сравнение с финален актьор ". По негова линия съм наследила музикалната заложба. Майка също пее доста хубаво, а гласът й е дори по-красив от моя.
- Вие сте работили в разнообразни страни. Не се ли изкушавахте да останете в чужбина?
- Не, обичам да си пребивавам тук. Ние с моя мъж сме непринудено прибрали се тук хора.
- С какво се занимава брачният партньор ви?
- Той е приключил биотехнологии в някогашното Германска демократична република.
- Вие там ли се запознахте?
- Да, той пристигна на опера. Бях помолила баба ми да ми изпрати сирене и, неизвестно за какво, едно одеяло. Мой отдалечен братовчед, чиято жена беше аспирантка в същия институт, щеше да ми ги донесе. Получих известие в операта, че на служебния вход ме чака моят братовчед. Свърши подготовката и аз отидох там. Гледам някакво момче идва към мен и по този начин отдалеко ми приказва: " Ама, да знаете, че аз не съм вашият братовчед ". Викам: " Добре ", запознахме се и той се показа: " Виктор Лисичков ", при което аз умрях от смях. " Извинявай доста, но имаш доста странна фамилия " и, както споделя баба ми: " На каквото си се присмял, незабавно се качва на гърба ти ".
- Освен в оперетата се изявявате и в операта, мюзикъла, джаза, попа...
- Много от дълго време се занимавам с поп музика, преподавам джаз и поп пеене. Ето по какъв начин стана: прелестната певица Ани Върбанова си беше счупила крайници. Аз срещнах директорката на музикалното учебно заведение, доктор Столина Добрева, с която съм съседка от дете. И тя ме попита: " Можеш ли да дойдеш да заместваш за малко колежка? " И от малко станаха осем години, ей по този начин за малко. Ама нали знаете, че нормално краткотрайните работи са най-постоянни. В интерес на истината аз с доста огромно предпочитание се занимавах с деца, като учител по специфичен предмет от осми клас нагоре. Най-голямото предизвикателство за мен като възпитател е детето да приключи с глас, а не със унищожен подобен.
- Давате ли им очаквания?
- Разбира се, само че с изключение на гений би трябвало да имат разсъдък, темперамент, доста качества. Когато видя един човек и знам, че няма по какъв начин да стане артист, не го деморализирам. Винаги съм намирала способи да дам друга тенденция. Учейки деца, аз не желая да наподобявам като праисторически човек. Искам да приказвам с техния език, да знам какво ги вълнува.
- Уважават ли ви?
- Уважение и почит се печели единствено с можене. Винаги им давам образци със себе си. Как на времето не съм била призната в музикалното учебно заведение, тъй като споделиха, че гласът ми бил изтъркан, откакто съм пяла в детския радиохор, без значение че имах шест по солфеж. А ето с този " изтъркан " глас си пея до ден сегашен.
- Има ли напор от претенденти за сцената?
- Ами, има.
- Амбиции на родителите или техни лични?
- Има деца, които доста желаят да станат артисти. Тези формати, които вървят по малкия екран, са доста зарибяващи - " Гласът на България ", " Х фактор ".
- Ваши възпитаници взели участие ли са в тези надпревари?
- Да, две деца, макар че аз доста не желаех, тъй като имам изключително мнение по въпроса.
- Добре ли е присъединяване в тези формати, от дребен да намериш триумфа, или е нещо, което пречупва душeвността, основава и илюзии?
- Винаги ножът има две остриета. Или както споделям на моите деца: " Ако Господ е решил ти да се занимаваш с това, ще се занимаваш ". Обичам това, което върша, само че не съм доста упорит човек. В моя живот нещата постоянно се случват по един избран метод. Аз съм на правилото: " Залудо работи, напразно не спри! " Обичам да работя и обичам да се модернизирам. Но когато доста съм желала нещо, когато съм драпала за него, когато съм се мъчила да го доближи с познанства, с ходеници напред-назад, в никакъв случай не се е случвало. В целия ми живот всичко е предопределена случайност.
- " Случайността е Бог ", споделя Вим Вендерс.
- Точно по този начин. Но зад тази случайност стои непосилен труд. Томас Ман във " Вълшебната планина " написа: " Късметът идва при тези, които са добре готови ".
- А имали ли сте чувството за неуспех?
- Разбира се. Провалите са най-хубавите уроци. Случвало се е да си изгубвам гласа на сцената. А също по този начин да съм болна, да нямам говорен, само че да имам певчески глас. Въобще моят глас си има собствен живот и лично мнение. Винаги съм се чудила по какъв начин е допустимо заран да приказвам дрезгаво с съвсем мъжки тембър, а вечер, когато пристигна време за зрелище, да е кристално чист.
- Преди операта беше като че ли по-елитарно изкуство.
- Операта постоянно ще си остане елитарно изкуство. Това, че има опити за приближаване до масите - окей, няма проблем, само че от момента, в който операта се трансформира в циркаджилък, единствено и единствено да слезе на малко по-ниско ниво - това към този момент ме отвращава.
- Но вие пеете и поп-фолк?
- Да, по този начин е, аз бях първата, която записа ария със Софи Маринова, само че тя не е поп-фолк ария, а и аз тогава не знаех коя е Софи. Покани ме Пламен Христов, който е композиторът на песента. Текстът е на Живко Колев и на 19 ноември, на юбилейния концерт по случай 65-годишнината му в НДК, аз ще пея със Софи Маринова тази ария. Ще вземат участие и доста други артисти отпред с Орлин Горанов, Марги Хранова и доста други.
- Какви други задължения имате през лятото?
- Сега отивам в Бургас. Предстои ми да изиграя една прелестна роля в мюзикъла " Целуни ме, Кейт " от Коул Портър с режисьор Александър Текелиев, шефа на операта, и диригент Цанислав Петков. Ще бъдем сътрудници с Марчо Апостолов. Пиесата е прелестна, музиката също. Двама артисти, които са разведени, се срещат в режисура на мюзикъл, който пресъздава " Укротяване на опърничавата ". Премиерата е на 4 септември. Аз съм превела музикалния текст, тъй като, с изключение на с пеене и преподаване, се занимавам и с музикална постановка в " Александра аудио ".
- Тази година ви следва и празник - 30 години на сцената. Подготвяте ли бенефис?
- Това няма да е бенефис. Ще пея с всичките ми сътрудници от театъра и с сътрудниците ми отвън него - Орлин Горанов, Орлин Павлов, Тончо Токмакчиев. Предстои ми да говоря и с Васко Петров. Дано не ми откаже! Събитието ще бъде в Музикалния спектакъл на 23 ноември. Засега е озаглавено: " Цялата моя обич ".
- Хубаво заглавие. Не изгубихме ли доста морални полезности?
- Аз мисля, че следва да се завърнат, тъй като животът е огромен кръговрат. В неволя човек опира до индивида! Моята баба, която несъмнено 100 пъти дневно загатвам, споделяше: " Като те удари горният, ще видиш къде е долният. " Аз преди време въобще не можех да схвана какво ми приказва, а то било доста просто. Като ти се случи някаква неволя и престанеш да гледаш и да хвърчиш високо, внезапно виждаш какво се случва долу.
- Приземяваш се?
- Да, само че отново споделям - и да знаеш по какъв начин да летиш. Човек би трябвало доста мощно да има вяра в фантазиите си и да мечтае " Високо, високо, високо ".
- Дядо ми по майчина линия е пял дружно с Борис Христов в хор " Гусла " и в хора на операта. Нямаше музикално обучение, само че пееше прелестно. Като по-млад е играл и дребни функции, само че както споделяше той: " По-добре първи в хора, в сравнение с финален актьор ". По негова линия съм наследила музикалната заложба. Майка също пее доста хубаво, а гласът й е дори по-красив от моя.
- Вие сте работили в разнообразни страни. Не се ли изкушавахте да останете в чужбина?
- Не, обичам да си пребивавам тук. Ние с моя мъж сме непринудено прибрали се тук хора.
- С какво се занимава брачният партньор ви?
- Той е приключил биотехнологии в някогашното Германска демократична република.
- Вие там ли се запознахте?
- Да, той пристигна на опера. Бях помолила баба ми да ми изпрати сирене и, неизвестно за какво, едно одеяло. Мой отдалечен братовчед, чиято жена беше аспирантка в същия институт, щеше да ми ги донесе. Получих известие в операта, че на служебния вход ме чака моят братовчед. Свърши подготовката и аз отидох там. Гледам някакво момче идва към мен и по този начин отдалеко ми приказва: " Ама, да знаете, че аз не съм вашият братовчед ". Викам: " Добре ", запознахме се и той се показа: " Виктор Лисичков ", при което аз умрях от смях. " Извинявай доста, но имаш доста странна фамилия " и, както споделя баба ми: " На каквото си се присмял, незабавно се качва на гърба ти ".
- Освен в оперетата се изявявате и в операта, мюзикъла, джаза, попа...
- Много от дълго време се занимавам с поп музика, преподавам джаз и поп пеене. Ето по какъв начин стана: прелестната певица Ани Върбанова си беше счупила крайници. Аз срещнах директорката на музикалното учебно заведение, доктор Столина Добрева, с която съм съседка от дете. И тя ме попита: " Можеш ли да дойдеш да заместваш за малко колежка? " И от малко станаха осем години, ей по този начин за малко. Ама нали знаете, че нормално краткотрайните работи са най-постоянни. В интерес на истината аз с доста огромно предпочитание се занимавах с деца, като учител по специфичен предмет от осми клас нагоре. Най-голямото предизвикателство за мен като възпитател е детето да приключи с глас, а не със унищожен подобен.
- Давате ли им очаквания?
- Разбира се, само че с изключение на гений би трябвало да имат разсъдък, темперамент, доста качества. Когато видя един човек и знам, че няма по какъв начин да стане артист, не го деморализирам. Винаги съм намирала способи да дам друга тенденция. Учейки деца, аз не желая да наподобявам като праисторически човек. Искам да приказвам с техния език, да знам какво ги вълнува.
- Уважават ли ви?
- Уважение и почит се печели единствено с можене. Винаги им давам образци със себе си. Как на времето не съм била призната в музикалното учебно заведение, тъй като споделиха, че гласът ми бил изтъркан, откакто съм пяла в детския радиохор, без значение че имах шест по солфеж. А ето с този " изтъркан " глас си пея до ден сегашен.
- Има ли напор от претенденти за сцената?
- Ами, има.
- Амбиции на родителите или техни лични?
- Има деца, които доста желаят да станат артисти. Тези формати, които вървят по малкия екран, са доста зарибяващи - " Гласът на България ", " Х фактор ".
- Ваши възпитаници взели участие ли са в тези надпревари?
- Да, две деца, макар че аз доста не желаех, тъй като имам изключително мнение по въпроса.
- Добре ли е присъединяване в тези формати, от дребен да намериш триумфа, или е нещо, което пречупва душeвността, основава и илюзии?
- Винаги ножът има две остриета. Или както споделям на моите деца: " Ако Господ е решил ти да се занимаваш с това, ще се занимаваш ". Обичам това, което върша, само че не съм доста упорит човек. В моя живот нещата постоянно се случват по един избран метод. Аз съм на правилото: " Залудо работи, напразно не спри! " Обичам да работя и обичам да се модернизирам. Но когато доста съм желала нещо, когато съм драпала за него, когато съм се мъчила да го доближи с познанства, с ходеници напред-назад, в никакъв случай не се е случвало. В целия ми живот всичко е предопределена случайност.
- " Случайността е Бог ", споделя Вим Вендерс.
- Точно по този начин. Но зад тази случайност стои непосилен труд. Томас Ман във " Вълшебната планина " написа: " Късметът идва при тези, които са добре готови ".
- А имали ли сте чувството за неуспех?
- Разбира се. Провалите са най-хубавите уроци. Случвало се е да си изгубвам гласа на сцената. А също по този начин да съм болна, да нямам говорен, само че да имам певчески глас. Въобще моят глас си има собствен живот и лично мнение. Винаги съм се чудила по какъв начин е допустимо заран да приказвам дрезгаво с съвсем мъжки тембър, а вечер, когато пристигна време за зрелище, да е кристално чист.
- Преди операта беше като че ли по-елитарно изкуство.
- Операта постоянно ще си остане елитарно изкуство. Това, че има опити за приближаване до масите - окей, няма проблем, само че от момента, в който операта се трансформира в циркаджилък, единствено и единствено да слезе на малко по-ниско ниво - това към този момент ме отвращава.
- Но вие пеете и поп-фолк?
- Да, по този начин е, аз бях първата, която записа ария със Софи Маринова, само че тя не е поп-фолк ария, а и аз тогава не знаех коя е Софи. Покани ме Пламен Христов, който е композиторът на песента. Текстът е на Живко Колев и на 19 ноември, на юбилейния концерт по случай 65-годишнината му в НДК, аз ще пея със Софи Маринова тази ария. Ще вземат участие и доста други артисти отпред с Орлин Горанов, Марги Хранова и доста други.
- Какви други задължения имате през лятото?
- Сега отивам в Бургас. Предстои ми да изиграя една прелестна роля в мюзикъла " Целуни ме, Кейт " от Коул Портър с режисьор Александър Текелиев, шефа на операта, и диригент Цанислав Петков. Ще бъдем сътрудници с Марчо Апостолов. Пиесата е прелестна, музиката също. Двама артисти, които са разведени, се срещат в режисура на мюзикъл, който пресъздава " Укротяване на опърничавата ". Премиерата е на 4 септември. Аз съм превела музикалния текст, тъй като, с изключение на с пеене и преподаване, се занимавам и с музикална постановка в " Александра аудио ".
- Тази година ви следва и празник - 30 години на сцената. Подготвяте ли бенефис?
- Това няма да е бенефис. Ще пея с всичките ми сътрудници от театъра и с сътрудниците ми отвън него - Орлин Горанов, Орлин Павлов, Тончо Токмакчиев. Предстои ми да говоря и с Васко Петров. Дано не ми откаже! Събитието ще бъде в Музикалния спектакъл на 23 ноември. Засега е озаглавено: " Цялата моя обич ".
- Хубаво заглавие. Не изгубихме ли доста морални полезности?
- Аз мисля, че следва да се завърнат, тъй като животът е огромен кръговрат. В неволя човек опира до индивида! Моята баба, която несъмнено 100 пъти дневно загатвам, споделяше: " Като те удари горният, ще видиш къде е долният. " Аз преди време въобще не можех да схвана какво ми приказва, а то било доста просто. Като ти се случи някаква неволя и престанеш да гледаш и да хвърчиш високо, внезапно виждаш какво се случва долу.
- Приземяваш се?
- Да, само че отново споделям - и да знаеш по какъв начин да летиш. Човек би трябвало доста мощно да има вяра в фантазиите си и да мечтае " Високо, високо, високо ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ