В ДПС вече са по-скоро успешни бизнесмени, отколкото политици
- Г-жо Желязкова, 30 години преход в България, а все по-често се чуват отзиви, че сякаш нищо не се е трансформирало кой знае какъв брой. Така ли е?
- Това към този момент се трансформира в безвкусно факсимиле, че „ нищо не се е трансформирало ”. Промени се всичко. Системата на държавно ръководство, стопанската система, образованието, медиите, правата на индивида, свободата на напредване. Може да е незавършено, зле конструирано и неприятно работещо, само че всичко е друго и е по-добро от предходното.
Нашето потомство учени да вземем за пример за първи път се почувства свободно, изключително в региона на мисълта, творчеството и на словото. Ние усетихме сладостта на това да можеш да пътуваш безкрайно. Да се срещаш и да обменяш мисли с сътрудници от целия свят. Да публикуваш проучванията си. По времето на комунизма това звучеше като химера, беше невероятно, в случай че не направиш фундаментални взаимни отстъпки с властта и изменничества по отношение на околните и приятелите си.
Когато си работил в теоретичен институт, бил си заставен да внасяш текст, който пред очите ти влиза в железна каса, по-късно се чете от цензура и чакаш тръпнещ резултата седмици, тогава знаеш прелестно какво е не-свободата. След което ти връщат ръкописа с отвод да заминеш някъде по света на интернационална конференция, с цел да споделиш достиженията и откривателствата си, да чуеш мнението на сътрудниците, тогава си напълно наясно какво е да си затворен до задушаване от цензура и граници.
- Някои откриватели даже считат, че към момента преходът не е завършил... Вие като деятелен участник в тези процеси какво мислите?
- Преходът завърши от дълго време. Струва ни се недовършен, тъй като има още доста неща за правене, за корекции, за стъпки напред към по-добро.
При нас, в България, всичко се случва по най-трудния метод, тъй като сме си такива – недоучени и подозрителни, несмели и неуверени индивидуалисти. Докато всички се двоумят, до момента в който обмислят по какъв начин сами (с децата и жената) да оцелеят в компликациите, същинските процеси на реорганизация, на политическа и икономическа смяна се бавят, вървят мудно с темповете две напред – една обратно. Когато не се преследват с общи старания взаимни цели, естествено е нещата да се бавят, постоянно да се връщат с години обратно, а след това отначало…
Българите сме натоварени със Сизифов комплекс – да работим на вятъра, да разрешаваме да ни ограбят, а по-късно безшумно още веднъж да градим. Да ни мамят материално и духовно, само че да преглъщаме. Това е като нашия изначално наложен комплекс от отговорното за всичко „ турско иго ”.
- Какво направихме и какво не направихме през всичките тези 30 години?
- Направени са доста неща. Имаме многопартийна система, свободни избори, независимост на напредването, цялостна независимост на сдружаването и на изразяването. Ние сме интегрална част от европейските и евроатлантическите структури и механизми. Не е малко за трийсет години.
Моето потомство, което взе участие при започване на прехода, носи виновност за това, че бяхме почтени, непросветени, не познавахме добре механизмите на властта, подлостта на подмолните благоприятни условия за октоподно усвояване на националните запаси. В името на мирния преход не поискахме незабавна лустрация и позволихме на междинната и високата партийна номенклатура, както и на офицери и сътрудници от разнообразни силови служби да завладяват икономическите запаси на страната, с цел да манипулират след това и политическите процеси.
- Напоследък от ден на ден се чува и мнението, че живеем не в народна власт, а в някаква изкривена форма на властнически режим. Отстъпваме ли в действителност от нея?
- Това са празни приказки. Колкото криви и недодялано дебелашки да са нещата в нашата страна, ние несъмнено живеем в народна власт. Всеки има право на глас, на митинг, на екзодус. Ако всичко ви се коства бедствено, даже и най-бедните (ромите) съумяват да намерят пари за рейс и да изоставен страната, с цел да си опитат шанса другаде. Едно време за тази опция се умираше. Стреляха.
Какъв ти тук авторитаризъм, откакто още на следващия ден всеки може да провежда по Facebook или посредством други контакти стотици хора и да псуваме по площадите и да пледираме за оставката на който си желаяме – кеф ти Радев, кеф ти Борисов, кеф ти Цацаров или Гешев.
Всъщност това е народна власт в деяние. Никой от нас не е попаднал в лагер или пък погубен, тъй като се показва свободно. За това мечтаехме на времето и то се случи.
Това, че някогашни или деца и внуци на някогашни изпраха нашите и на родителите ни изкарани с дълготраен труд пари и си ги харчат, е различен въпрос. Това е виновност на нашата нелепост в ранния преход. Случва се. И това ще преглътнем.
Важното е да вървим напред дружно с европейските сътрудници. И към този момент с необятно отворени очи да не разрешаваме на тези, които ни ограбиха и забогатяха (да им е сладко във вили, виенски жилища и къщи на екзотични острови), да въздействат на политическите процеси в България и изключително на геополитическите ни решения. Но пасаран!
- В тази връзка ГЕРБ още веднъж завоюваха изборите, само че не с такава преднина пред останалите партии, а министър председателят и партиен водач Бойко Борисов сякаш наподобява непреклонен. Има ли съображение за това?
- Няма непоклатими. Няма и безконечни. Никой не се задържа на власт просто ей по този начин. Борисов е развил избрани качества, които го вършат допустим за хората към момента. Нека не се заблуждаваме, че това е допустимо да се реализира единствено с изборни операции или с властнически хватки. Когато обществото излъчи опция, Бойко Борисов ще излезе в пенсия и допускам, че ще бъде благополучен да се порадва на внуците си. Властта уморява и изхабява неимоверно доста.
Големият проблем на България е отсъствието на различни партии и нови харизматични водачи. Това явно също е завещание от „ турското иго ”.
Тази наклонност да се търси и да се чака нещо ново като лице, изказ, платформа се очерта ясно на локалните избори, когато отвън упованията на социолозите завоюва безапелационно вота на младите, само че и на част от междинното и по-старото потомство младият Борис Бонев. Не го показвам като персона, а като наклонност, че обществото е узряло, с цел да търси нови водачи и нови обединителни хрумвания.
- Питам ви за това и в подтекста на изказвания от представители на опозицията, че ГЕРБ са постоянни поради неофициалното ръководство с Движение за права и свободи.
- Движение за права и свободи го няма на никое място във всичките предизборни, изборни и ежедневни управнически събития и безредици. Появяват се на места, едвам припомнят, че има такава партия и че тя държи твърдо над триста хиляди гласа постоянно. Размахват придвижването като чучело, а те от дълго време вегетират щастливо, без изключително да се трудят на политическата равнища, като режат купоните от предходни и настоящи невидими стопански конструкти, по-скоро са сполучливи предприемачи. И на тях да им е наздраве!
- Обикновените хора все по-малко се вълнуват от партийните боричкания. Според Вас като откривател на терен и ценител на проблемите на хората кое е значимото за тях?
- Напълно стопен е броят на хората, които се интересуват от политика и от политици. Това не е неприятна наклонност, тъй като ни приближава до някои развити европейски страни. Политизацията на хората е белег на преход или на краткотрайна политическа и икономическа неустойчивост.
Преди години, когато бяхме встрастено политизирани, едни сътрудници от Германия ми споделиха, че на предходните избори дали своят вот за десните, пък на тези се готвят да гласоподават за левите. Изумих се на сходна политическа непоследователност. Те умерено ми обясниха, че се приготвят за изборите, когато деликатно прочетат икономическите платформи на претендентите – който понижава налозите, който подсигурява леко покачване на минималния и междинния приход, гласоподават за него. Другото са приказки от хиляда и една нощ, споделиха още те, че едните били консерватори, а пък другите социалдемократи, ами нали ние плащаме данъците…
- Топим се от ден на ден, няма работна ръка, младите българи бягат в чужбина... Къде бъркаме, за какво не си взимаме поучения от историята и не напредваме?
- Българската нация няма да изчезне. Да не изпадаме във внушена суматоха. Преживявали сме безчет доста исторически интервали през вековете, когато сме намалявали фрапантно заради войни, заболявания или миграции. Това се е случвало и на доста други народи, в действителност на съвсем всички. Настъпват и противоположните трендове. Демографското равновесие се възвръща. Разбира се, това изисква положителни политики, само че народите имат и свои вътрешни импулси, които водят до ревитализация. Ако не се случат необратими катаклизми като войни, естествени бедствия, пандемии, ние скоро ще почувстваме поврат. Това са естествени обществени цикли, които се случват периодичен. И това ще отмине след време.
- Или пък напредваме, само че доста постепенно и не с по този начин стремежи резултат?
- Напредваме постепенно, мъчно видимо, само че несъмнено. Това е част от нашата народопсихология и странният ни метод за оцеляване. Търпение е нашата мантра.
- Това към този момент се трансформира в безвкусно факсимиле, че „ нищо не се е трансформирало ”. Промени се всичко. Системата на държавно ръководство, стопанската система, образованието, медиите, правата на индивида, свободата на напредване. Може да е незавършено, зле конструирано и неприятно работещо, само че всичко е друго и е по-добро от предходното.
Нашето потомство учени да вземем за пример за първи път се почувства свободно, изключително в региона на мисълта, творчеството и на словото. Ние усетихме сладостта на това да можеш да пътуваш безкрайно. Да се срещаш и да обменяш мисли с сътрудници от целия свят. Да публикуваш проучванията си. По времето на комунизма това звучеше като химера, беше невероятно, в случай че не направиш фундаментални взаимни отстъпки с властта и изменничества по отношение на околните и приятелите си.
Когато си работил в теоретичен институт, бил си заставен да внасяш текст, който пред очите ти влиза в железна каса, по-късно се чете от цензура и чакаш тръпнещ резултата седмици, тогава знаеш прелестно какво е не-свободата. След което ти връщат ръкописа с отвод да заминеш някъде по света на интернационална конференция, с цел да споделиш достиженията и откривателствата си, да чуеш мнението на сътрудниците, тогава си напълно наясно какво е да си затворен до задушаване от цензура и граници.
- Някои откриватели даже считат, че към момента преходът не е завършил... Вие като деятелен участник в тези процеси какво мислите?
- Преходът завърши от дълго време. Струва ни се недовършен, тъй като има още доста неща за правене, за корекции, за стъпки напред към по-добро.
При нас, в България, всичко се случва по най-трудния метод, тъй като сме си такива – недоучени и подозрителни, несмели и неуверени индивидуалисти. Докато всички се двоумят, до момента в който обмислят по какъв начин сами (с децата и жената) да оцелеят в компликациите, същинските процеси на реорганизация, на политическа и икономическа смяна се бавят, вървят мудно с темповете две напред – една обратно. Когато не се преследват с общи старания взаимни цели, естествено е нещата да се бавят, постоянно да се връщат с години обратно, а след това отначало…
Българите сме натоварени със Сизифов комплекс – да работим на вятъра, да разрешаваме да ни ограбят, а по-късно безшумно още веднъж да градим. Да ни мамят материално и духовно, само че да преглъщаме. Това е като нашия изначално наложен комплекс от отговорното за всичко „ турско иго ”.
- Какво направихме и какво не направихме през всичките тези 30 години?
- Направени са доста неща. Имаме многопартийна система, свободни избори, независимост на напредването, цялостна независимост на сдружаването и на изразяването. Ние сме интегрална част от европейските и евроатлантическите структури и механизми. Не е малко за трийсет години.
Моето потомство, което взе участие при започване на прехода, носи виновност за това, че бяхме почтени, непросветени, не познавахме добре механизмите на властта, подлостта на подмолните благоприятни условия за октоподно усвояване на националните запаси. В името на мирния преход не поискахме незабавна лустрация и позволихме на междинната и високата партийна номенклатура, както и на офицери и сътрудници от разнообразни силови служби да завладяват икономическите запаси на страната, с цел да манипулират след това и политическите процеси.
- Напоследък от ден на ден се чува и мнението, че живеем не в народна власт, а в някаква изкривена форма на властнически режим. Отстъпваме ли в действителност от нея?
- Това са празни приказки. Колкото криви и недодялано дебелашки да са нещата в нашата страна, ние несъмнено живеем в народна власт. Всеки има право на глас, на митинг, на екзодус. Ако всичко ви се коства бедствено, даже и най-бедните (ромите) съумяват да намерят пари за рейс и да изоставен страната, с цел да си опитат шанса другаде. Едно време за тази опция се умираше. Стреляха.
Какъв ти тук авторитаризъм, откакто още на следващия ден всеки може да провежда по Facebook или посредством други контакти стотици хора и да псуваме по площадите и да пледираме за оставката на който си желаяме – кеф ти Радев, кеф ти Борисов, кеф ти Цацаров или Гешев.
Всъщност това е народна власт в деяние. Никой от нас не е попаднал в лагер или пък погубен, тъй като се показва свободно. За това мечтаехме на времето и то се случи.
Това, че някогашни или деца и внуци на някогашни изпраха нашите и на родителите ни изкарани с дълготраен труд пари и си ги харчат, е различен въпрос. Това е виновност на нашата нелепост в ранния преход. Случва се. И това ще преглътнем.
Важното е да вървим напред дружно с европейските сътрудници. И към този момент с необятно отворени очи да не разрешаваме на тези, които ни ограбиха и забогатяха (да им е сладко във вили, виенски жилища и къщи на екзотични острови), да въздействат на политическите процеси в България и изключително на геополитическите ни решения. Но пасаран!
- В тази връзка ГЕРБ още веднъж завоюваха изборите, само че не с такава преднина пред останалите партии, а министър председателят и партиен водач Бойко Борисов сякаш наподобява непреклонен. Има ли съображение за това?
- Няма непоклатими. Няма и безконечни. Никой не се задържа на власт просто ей по този начин. Борисов е развил избрани качества, които го вършат допустим за хората към момента. Нека не се заблуждаваме, че това е допустимо да се реализира единствено с изборни операции или с властнически хватки. Когато обществото излъчи опция, Бойко Борисов ще излезе в пенсия и допускам, че ще бъде благополучен да се порадва на внуците си. Властта уморява и изхабява неимоверно доста.
Големият проблем на България е отсъствието на различни партии и нови харизматични водачи. Това явно също е завещание от „ турското иго ”.
Тази наклонност да се търси и да се чака нещо ново като лице, изказ, платформа се очерта ясно на локалните избори, когато отвън упованията на социолозите завоюва безапелационно вота на младите, само че и на част от междинното и по-старото потомство младият Борис Бонев. Не го показвам като персона, а като наклонност, че обществото е узряло, с цел да търси нови водачи и нови обединителни хрумвания.
- Питам ви за това и в подтекста на изказвания от представители на опозицията, че ГЕРБ са постоянни поради неофициалното ръководство с Движение за права и свободи.
- Движение за права и свободи го няма на никое място във всичките предизборни, изборни и ежедневни управнически събития и безредици. Появяват се на места, едвам припомнят, че има такава партия и че тя държи твърдо над триста хиляди гласа постоянно. Размахват придвижването като чучело, а те от дълго време вегетират щастливо, без изключително да се трудят на политическата равнища, като режат купоните от предходни и настоящи невидими стопански конструкти, по-скоро са сполучливи предприемачи. И на тях да им е наздраве!
- Обикновените хора все по-малко се вълнуват от партийните боричкания. Според Вас като откривател на терен и ценител на проблемите на хората кое е значимото за тях?
- Напълно стопен е броят на хората, които се интересуват от политика и от политици. Това не е неприятна наклонност, тъй като ни приближава до някои развити европейски страни. Политизацията на хората е белег на преход или на краткотрайна политическа и икономическа неустойчивост.
Преди години, когато бяхме встрастено политизирани, едни сътрудници от Германия ми споделиха, че на предходните избори дали своят вот за десните, пък на тези се готвят да гласоподават за левите. Изумих се на сходна политическа непоследователност. Те умерено ми обясниха, че се приготвят за изборите, когато деликатно прочетат икономическите платформи на претендентите – който понижава налозите, който подсигурява леко покачване на минималния и междинния приход, гласоподават за него. Другото са приказки от хиляда и една нощ, споделиха още те, че едните били консерватори, а пък другите социалдемократи, ами нали ние плащаме данъците…
- Топим се от ден на ден, няма работна ръка, младите българи бягат в чужбина... Къде бъркаме, за какво не си взимаме поучения от историята и не напредваме?
- Българската нация няма да изчезне. Да не изпадаме във внушена суматоха. Преживявали сме безчет доста исторически интервали през вековете, когато сме намалявали фрапантно заради войни, заболявания или миграции. Това се е случвало и на доста други народи, в действителност на съвсем всички. Настъпват и противоположните трендове. Демографското равновесие се възвръща. Разбира се, това изисква положителни политики, само че народите имат и свои вътрешни импулси, които водят до ревитализация. Ако не се случат необратими катаклизми като войни, естествени бедствия, пандемии, ние скоро ще почувстваме поврат. Това са естествени обществени цикли, които се случват периодичен. И това ще отмине след време.
- Или пък напредваме, само че доста постепенно и не с по този начин стремежи резултат?
- Напредваме постепенно, мъчно видимо, само че несъмнено. Това е част от нашата народопсихология и странният ни метод за оцеляване. Търпение е нашата мантра.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ