В София ще заработи първият „умен“ хотел
Г-жо Христова, каква е концепцията на новия бранд, за който от Ligna Group към този момент съобщихте, че работите по него?
След 20 години в хоспиталити бранша е време да обединим всичките обичаи, които България има в производството на мебели и дизайн, с технологиите. Все се отново България като аутсорсинг дестинация е номер едно в Европа. Тоест сплотяваме ИКТ услугите с обичайното произвеждане на мебели и вършим нещо, което е гражданска война. Както го нарекоха – свещеният граал в хоспиталити промишлеността.
Това значи дигитализацията в хотелите или обединяването и основаването на един програмен продукт, който да обслужва цялата система в хотелите. Хотелите и хоспиталити промишлеността е третата най-слабо цифровизирана промишленост в света.
По този метод ще се пробвате да се справите и с казуса с дефицита на работна ръка в бранша.
Точно по този начин. Особено при дребните хотели, които не са брандирани това е голям проблем. На един бранд се падат три небрандирани хотели, т.е. 75% от хотелите са небрандирани. Знаем че всеобщо по морето се вкарват фрагменти от околните на нас страни единствено и единствено, с цел да може да има личен състав.
Това, което вършим е значимо и за прекарването на гостите в хотела. Защото от ден на ден пътуващите, изключително от поколенията милениум и Z, нямат потребност от този контакт с индивида и с обслужващия личен състав.
Напълно ли ще бъде сменен човешкият фактор?
Смятам, че истината е в средата. Тоест хибридността е истината, тъй като въпреки всичко сме обществени същества, които имат потребност от контакт. Идеята е да премахнем непотребните действия, които могат да се автоматизират със системите, които може да използваме. Вече работим в хотел в София. Той ще стане подготвен до края на годината. Имаме си към този момент бранд. Името му обаче на този стадий не мога да разглася. С него ще предложим решение на дребните хотели - това са хотелите със приблизително до 50 стаи. Решението ще е за всички дребни хотели, които се чудят по какъв метод да се оправят, тъй като оперативните им разноски са доста по-високи, с цел да поддържат личен състав, в сравнение с стаите, които те продават. Освен всичко това те се борят и с огромните марки, които го убиват.
В момента сте в интервал на тестване на новия си план, по този начин ли да разбирам?
Този хотел ще бъде наш. Там ще тестваме това, което Ligna от дълго време работи мебелировката. Защото от ден на ден в света се приказва за стандартизирани мебели, които дават отговор на марката. Трябва да изградим бранд стандарт. В този хотел ще има смарт стаи, смарт устройства. Изхождаме от това че въпреки всичко потребностите на едно потомство 20+ са разнообразни от 40+.
Настаняване без човешки фактор към този момент се практикува от Airbnb. Вие ще надграждате този модел.
Идеята е всичко да се сплоти в едно. Абсолютно всичко в едно. До момента такова нещо в бранша не е правено. И нека в действителност успеем да го създадем в България, тъй като считам, че гения на нашите програмисти и всичко, което софтуерната промишленост може да даде с традициите за обзавеждане, могат да създадат доста забавно решение за промишлеността.
Проектът започва в София. След това накъде продължава?
Започваме от София, а към този момент имаме едно предложение от Кипър. Искаме да излезем незабавно и отвън България и считам, че в случай че създадем един в страната и един отвън нея, сигурно по-късно ще се разчуе доста повече. Защото решението е доста гъвкаво и ще може доста бързо да навлезем на непознатите пазари.
Хоспиталити секторът е третият най-слаб по цифровизация бранш, по данни на McKinsey Global Institute. Най-слабият е агросектора, идващия е строителство. И на трето място е хотелиерството. Това доста ме изненада, тъй като смятах, че сме доста по-напред в дигитализацията. Това значи, че в действителност би трябвало да се усъвършенстват системите.
Как ще се ръководи заплащането за престоя в хотела?
Чрез бекофис, който ще ръководи цялата тази система. Обслужването ще зависи от потребностите на потребителите. Ще е персонализирано по отношение на профила на клиента. Тоест в случай че той желае да има почистване в стаята, ще има. Но в случай че не желае, няма да има. Няма да има стандартизиране да вземем за пример за това че всяка заран в 10 ще има почистване на стаите.
Вие ще придобивате и управлявате хотели под формата на франчайз. Този модел не е известен в България. Има ли капацитет?
Ние сме по-малък пазар. Тъжна съм от това, което се случва по Черноморието, тъй като профила на екскурзианта е доста невисок. България е прелестна страна и дава доста туристически артикули и би трябвало да си подвигаме равнището на предлагането, с цел да могат да дойдат платежоспособните туристи, а не олинклузив туристите. Радвам се че марките, влизайки в България, покачват образованието в бранша за това какви би трябвало да са стандартите, с цел да ви подбере клиента, тъй като марката обезпечава сигурност и доверие. Това е значимо при стандартизацията, която ние ще целим, само че България е дребен пазар и въпросът е да тестваме продукта. Колкото се може повече хотели ще се радваме да се причислят към мрежата, тъй като считам, че това, което създаваме е доста комфортно и елементарно. Идеята е да се оказва помощ на дребните да порастват и да получават повече доходи.
Сблъсквали ли сте се с предубеждения, когато сте предложили продуктите си в чужбина просто, тъй като сте компания от България?
Категорично, за жалост. Ние доста работим за ребрандирането на България като дестинация. Много е значимо това ребрандиране да се случва от доста страни, т.е. колкото повече оказваме помощ да се подвига имиджа на България извън, толкоз по-лесно ще стане. Това е отговорност на всеки един от нас. Имала съм случаи, в които влизам на диалог и сега, в който чуе „ България “ затваря и не желае да ме поглежда, без значение, че аз нямам нищо общо с колегата, с който те са имали опит преди този момент. Затова споделих, че е отговорност на всеки един от нас изключително, когато излизаме отвън България да сътворяваме положителното усещане като бизнес сътрудник.
В тази връзка ние към този момент работим във всички огромни хотелски вериги, от Marriot до Accor, имаме задоволително опит, знаем какво съставлява хотелската услуга. Въпроса е да вкараме и опита на България в ИКТ услугите. Ако решим главния проблем в промишлеността, считам, че ще създадем много положително усещане и ще ни виждат.
Кой е най-големият проблем в бранша на хотелиерските услуги?
За мен е доста значимо първото усещане. Това по какъв начин може да дадеш повече на госта, тъй като доста постоянно той идва без упования. Но в случай че още на входа, той чака за настаняване, има дълги опашки, тъй като рецепциониста е муден. Или я няма тази усмихната и ведра конюнктура, или не е задоволително почистено. Много е значимо по какъв метод ние даваме повече. Много ненавиждам да слушам „ Те толкоз ни заплащат, по тази причина ние толкоз даваме “. Цената е релативно разбиране, откакто ти си се съгласил на тази цена да предоставяш услугата, би трябвало да предоставяш качество. Много оправдания има и би трябвало да сме обединени към това, че колкото повече хора дават услуга, с която те се гордеят, тогава от ден на ден хора ще дойдат в България и ще ги изненадваме прелестно. Важно е да имаме тактика в това, което вършим. Това също ни е огромен проблем. Не би трябвало да търсиш за една година да изкараш парите, които ти трябват за три.
Кои са най-ценните уроци, които научихте в този бизнес за толкоз години?
Партньорството. Това да имаш сътрудници и съидейници, с които дружно да преследваш цели е нещо доста значимо. Не разбирам хората, които желаят всичко сами да свършат. Не инцидентно аз съм с сътрудник. С Анелия сме построили страховит екип, който ни следва и е съпричастен с нашите цели. Другото значимо е да не се „ успиваш “. Не би трябвало да си вярваш, че към този момент всичко ти е наред. Трябва да си поставяш провокации, да мислиш по какъв начин да се развиваш. Защото тези, които са се „ успали “ след няколко месеца и години са банкрутирали. Развитието е в динамичността и в това да си поставяш нови цели. Страст и вътрешен глас. Да работиш нещо с отдаденост, тъй като в случай че я нямаш в плана, по-добре не се захващай с него.
След 20 години в хоспиталити бранша е време да обединим всичките обичаи, които България има в производството на мебели и дизайн, с технологиите. Все се отново България като аутсорсинг дестинация е номер едно в Европа. Тоест сплотяваме ИКТ услугите с обичайното произвеждане на мебели и вършим нещо, което е гражданска война. Както го нарекоха – свещеният граал в хоспиталити промишлеността.
Това значи дигитализацията в хотелите или обединяването и основаването на един програмен продукт, който да обслужва цялата система в хотелите. Хотелите и хоспиталити промишлеността е третата най-слабо цифровизирана промишленост в света.
По този метод ще се пробвате да се справите и с казуса с дефицита на работна ръка в бранша.
Точно по този начин. Особено при дребните хотели, които не са брандирани това е голям проблем. На един бранд се падат три небрандирани хотели, т.е. 75% от хотелите са небрандирани. Знаем че всеобщо по морето се вкарват фрагменти от околните на нас страни единствено и единствено, с цел да може да има личен състав.
Това, което вършим е значимо и за прекарването на гостите в хотела. Защото от ден на ден пътуващите, изключително от поколенията милениум и Z, нямат потребност от този контакт с индивида и с обслужващия личен състав.
Напълно ли ще бъде сменен човешкият фактор?
Смятам, че истината е в средата. Тоест хибридността е истината, тъй като въпреки всичко сме обществени същества, които имат потребност от контакт. Идеята е да премахнем непотребните действия, които могат да се автоматизират със системите, които може да използваме. Вече работим в хотел в София. Той ще стане подготвен до края на годината. Имаме си към този момент бранд. Името му обаче на този стадий не мога да разглася. С него ще предложим решение на дребните хотели - това са хотелите със приблизително до 50 стаи. Решението ще е за всички дребни хотели, които се чудят по какъв метод да се оправят, тъй като оперативните им разноски са доста по-високи, с цел да поддържат личен състав, в сравнение с стаите, които те продават. Освен всичко това те се борят и с огромните марки, които го убиват.
В момента сте в интервал на тестване на новия си план, по този начин ли да разбирам?
Този хотел ще бъде наш. Там ще тестваме това, което Ligna от дълго време работи мебелировката. Защото от ден на ден в света се приказва за стандартизирани мебели, които дават отговор на марката. Трябва да изградим бранд стандарт. В този хотел ще има смарт стаи, смарт устройства. Изхождаме от това че въпреки всичко потребностите на едно потомство 20+ са разнообразни от 40+.
Настаняване без човешки фактор към този момент се практикува от Airbnb. Вие ще надграждате този модел.
Идеята е всичко да се сплоти в едно. Абсолютно всичко в едно. До момента такова нещо в бранша не е правено. И нека в действителност успеем да го създадем в България, тъй като считам, че гения на нашите програмисти и всичко, което софтуерната промишленост може да даде с традициите за обзавеждане, могат да създадат доста забавно решение за промишлеността.
Проектът започва в София. След това накъде продължава?
Започваме от София, а към този момент имаме едно предложение от Кипър. Искаме да излезем незабавно и отвън България и считам, че в случай че създадем един в страната и един отвън нея, сигурно по-късно ще се разчуе доста повече. Защото решението е доста гъвкаво и ще може доста бързо да навлезем на непознатите пазари.
Хоспиталити секторът е третият най-слаб по цифровизация бранш, по данни на McKinsey Global Institute. Най-слабият е агросектора, идващия е строителство. И на трето място е хотелиерството. Това доста ме изненада, тъй като смятах, че сме доста по-напред в дигитализацията. Това значи, че в действителност би трябвало да се усъвършенстват системите.
Как ще се ръководи заплащането за престоя в хотела?
Чрез бекофис, който ще ръководи цялата тази система. Обслужването ще зависи от потребностите на потребителите. Ще е персонализирано по отношение на профила на клиента. Тоест в случай че той желае да има почистване в стаята, ще има. Но в случай че не желае, няма да има. Няма да има стандартизиране да вземем за пример за това че всяка заран в 10 ще има почистване на стаите.
Вие ще придобивате и управлявате хотели под формата на франчайз. Този модел не е известен в България. Има ли капацитет?
Ние сме по-малък пазар. Тъжна съм от това, което се случва по Черноморието, тъй като профила на екскурзианта е доста невисок. България е прелестна страна и дава доста туристически артикули и би трябвало да си подвигаме равнището на предлагането, с цел да могат да дойдат платежоспособните туристи, а не олинклузив туристите. Радвам се че марките, влизайки в България, покачват образованието в бранша за това какви би трябвало да са стандартите, с цел да ви подбере клиента, тъй като марката обезпечава сигурност и доверие. Това е значимо при стандартизацията, която ние ще целим, само че България е дребен пазар и въпросът е да тестваме продукта. Колкото се може повече хотели ще се радваме да се причислят към мрежата, тъй като считам, че това, което създаваме е доста комфортно и елементарно. Идеята е да се оказва помощ на дребните да порастват и да получават повече доходи.
Сблъсквали ли сте се с предубеждения, когато сте предложили продуктите си в чужбина просто, тъй като сте компания от България?
Категорично, за жалост. Ние доста работим за ребрандирането на България като дестинация. Много е значимо това ребрандиране да се случва от доста страни, т.е. колкото повече оказваме помощ да се подвига имиджа на България извън, толкоз по-лесно ще стане. Това е отговорност на всеки един от нас. Имала съм случаи, в които влизам на диалог и сега, в който чуе „ България “ затваря и не желае да ме поглежда, без значение, че аз нямам нищо общо с колегата, с който те са имали опит преди този момент. Затова споделих, че е отговорност на всеки един от нас изключително, когато излизаме отвън България да сътворяваме положителното усещане като бизнес сътрудник.
В тази връзка ние към този момент работим във всички огромни хотелски вериги, от Marriot до Accor, имаме задоволително опит, знаем какво съставлява хотелската услуга. Въпроса е да вкараме и опита на България в ИКТ услугите. Ако решим главния проблем в промишлеността, считам, че ще създадем много положително усещане и ще ни виждат.
Кой е най-големият проблем в бранша на хотелиерските услуги?
За мен е доста значимо първото усещане. Това по какъв начин може да дадеш повече на госта, тъй като доста постоянно той идва без упования. Но в случай че още на входа, той чака за настаняване, има дълги опашки, тъй като рецепциониста е муден. Или я няма тази усмихната и ведра конюнктура, или не е задоволително почистено. Много е значимо по какъв метод ние даваме повече. Много ненавиждам да слушам „ Те толкоз ни заплащат, по тази причина ние толкоз даваме “. Цената е релативно разбиране, откакто ти си се съгласил на тази цена да предоставяш услугата, би трябвало да предоставяш качество. Много оправдания има и би трябвало да сме обединени към това, че колкото повече хора дават услуга, с която те се гордеят, тогава от ден на ден хора ще дойдат в България и ще ги изненадваме прелестно. Важно е да имаме тактика в това, което вършим. Това също ни е огромен проблем. Не би трябвало да търсиш за една година да изкараш парите, които ти трябват за три.
Кои са най-ценните уроци, които научихте в този бизнес за толкоз години?
Партньорството. Това да имаш сътрудници и съидейници, с които дружно да преследваш цели е нещо доста значимо. Не разбирам хората, които желаят всичко сами да свършат. Не инцидентно аз съм с сътрудник. С Анелия сме построили страховит екип, който ни следва и е съпричастен с нашите цели. Другото значимо е да не се „ успиваш “. Не би трябвало да си вярваш, че към този момент всичко ти е наред. Трябва да си поставяш провокации, да мислиш по какъв начин да се развиваш. Защото тези, които са се „ успали “ след няколко месеца и години са банкрутирали. Развитието е в динамичността и в това да си поставяш нови цели. Страст и вътрешен глас. Да работиш нещо с отдаденост, тъй като в случай че я нямаш в плана, по-добре не се захващай с него.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ