- Г-жо Буруджиева, започнаха отново протести. Този път хиляди излязоха

- Г-жо Буруджиева, започнаха още веднъж митинги. Този път хиляди излязоха на улиците против номинацията на Иван Гешев за основен прокурор, само че като че тя е единствено мотив за недоволството, което е против статуквото и ръководството на ГЕРБ.

- Протестите демонстрират една композиция, която неизбежно се случва и ще се случи – недоволството против кандидатурата за основен прокурор и желанието за основна смяна в правосъдната система. Основните участници в митингите се борят за тази смяна от доста време насам и свързват неналичието й с ръководството на ГЕРБ.

По-важното в днешната обстановка е каква е успеваемостта на сходен вид митинги. Защото те са доста характерно оръжие в политиката и когато имат ясни и съответни цели, нормално са по-ефективни. Според мен щеше да е по-добре протестиращите да се концентрират главно върху институцията основен прокурор и смяната там, в случай че желаят да реализират триумф по отношение на кандидатурите и надлежно избора на нов основен прокурор. Връзване със промяната на властта като цяло значи превръщането на митинга в политически и всеобщ, което разводнява нещата. Когато използваме един политически инструмент, е добре да го вършим в неговата успеваемост.

- Тоест вие не виждате опция митингът да прерасне в всеобщо неодобрение против властта и горещото лято да се прелее в още по-гореща политическа есен?

- Есента ще бъде доста гореща и поради локалните избори през октомври. Предполагам, че тя ще бъде и доста конфликтна и остра като политически конфликт. За да реализира успеваемост един общополитически митинг, той би трябвало да бъде подобен като цяло. Може да тръгне от съответен мотив, само че в тази ситуация някак не се връзват добре мотив и желанието за общонационално неодобрение против властта.

- Къде в цялата картина е опозицията в лицето на Българска социалистическа партия? Някак сякаш управлението на левицата се е снишило, няма го или...?

- Ако приемем апела на водача на Българска социалистическа партия от Бузлуджа, че би трябвало да се надигнем, несъмнено има някакво снишаване. Но доколкото разбрах от този апел, сме се снишили жителите, а не политиците. Големият проблем е, че нямаме ясна опция на ръководството. Защото разделянето на критиците на това ръководство е по-силно, в сравнение с тяхното обединяване. Десницата не демонстрира предпочитание да се сплотява в митинг дружно с левицата, а тя надлежно показва същото. Въпреки горещината на политическите пристрастености, в това число и разпада на дребната съуправляваща коалиция, те са по-скоро на равнище кавги и разправии, взаимни упреци и обвинявания, в сравнение с рационално деяние да се промени обстановката.

- Затова ли и премиерът Бойко Борисов някак не е по този начин деен в последно време в общественото пространство, изключително на фона на последните кавги с теча на персонални данни от Национална агенция за приходите на милиони българи, рецесията в свиневъдството и прочие?

- Не мисля, че има някакво „ скриване “ на Борисов. Той е всеки ден измежду хората, най-малко това, което излиза по медиите. Напротив. От средата на месец май, когато потегли в акцията по евровота, не се е спирал, което е част от невъзможността да се засилят настроенията в обществото. Както демонстрират социологическите данни, има неодобрение, в това число и от метода, по който се взимат и извършват управнически решения, само че нямаме неодобрение, което да е в посока смяна на субекта на ръководство. Повечето поръчки в социологическите проучвания и разбори приказват, че хората желаят смяна в метода на ръководство, а не кой ще ги ръководи.

Борисов непосредствено не се намесва или не става основно настоящо лице в тези проблеми, за които ме питате, само че това не значи, че се е скрил. По-скоро не желае да натоварва изпълнителната власт с проблеми, които би трябвало да бъдат решени от съответни хора и институции, т.е. не желае да трансферира политическа отговорност към личната си партия за неща, които постоянно могат да се случат.

За страдание, истината е, че всяко общество има своите опасности, а нашето поляризиращо се общество в действителност е изправено пред проблеми и страдаме от тях, само че по-силно. Във всяка една страна в Европейски Съюз да вземем за пример при сходни епидемии доста животни също са убити и са потърпевши производители, ще престанем да мислим, че казусът е единствено български.

И в този момент е значимо да забележим дали виновните институции ще си свършат работата. Някак свикнахме тежко да персонифицираме всеки един проблем и да си го изкарваме на най-високото политическо ниво, само че в политиката всеки би трябвало да направи това, за което е определен, назначен и прочие

- Казвате, че всеки би трябвало да си свърши работата, а съгласно вас водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова свърши ли я – овладя ли разделянето и раздорите вътре, с цел да тръгне партията обединена към изборите наесен?

- Впечатлението ми е, че единството там се реализира с огън и меч, което в никакъв случай не е устойчиво. Това, че ще обвиниш, че ще направиш акция против хората, които мислят по друг метод, и ще ги черниш обществено, ще приказваш погрешни неща – примерно тезата, че с този водач е реализиран най-големият триумф на Българска социалистическа партия, няма по какъв начин да стане обединяване. И то няма да е на кардинална основа и върху полезности, дела и върху политики, а върху верност и верноподаничество.

Целите, които Българска социалистическа партия си сложи за локалните избори, демонстрират действителното положение на партията, без значение кой какво приказва и по какъв начин се прави оценка. След като управлението си сложи за цел удвояване на резултата от предходните избори – т.е. на фона на 265 общини да искаш 62 кметове в страната, какъв е този небосвод, който си слага?! А в това време заявяваш, че ще се бориш за властта. На базата на какво по-точно? Питам се какви са хоризонтите и политиките, за които приказваме?!

- В този подтекст представители на управлението обвързаха спечелването на София със свалянето на ГЕРБ от власт. Има ли съображение?

- Няма такива директни връзки. Както нямаше и връзка със спечелването на евроизборите и рухването на ГЕРБ от власт. Вярно е, че София е знак за партията и Борисов, който потегли отсам и в огромната политика. Но има нещо друго – кметът ръководи с общинския съвет. И в случай че задачата на една партия е да покаже, че може да вземе властта и да промени статуквото, то задачата би трябвало да бъде болшинство в общинските препоръки. Изборите предстоят, ще забележим какво ще се случи в действителност. Дълбоко се колебая, че ГЕРБ ще правят отстъпка от позициите си, в случай че тяхната цел е да имат болшинство и в общинските препоръки по места, и най-вече кметове.

- Тоест борбата ще е...?

- Битката ще продължи, както се случва през последните две години и половина. Г-жа Нинова ще изяснява по какъв начин трябват предварителни избори, по какъв начин всеки миг ГЕРБ ще падне от власт, а ръководещите пък ще продължат да вършат техните политики, от време на време и сами, защото Българска социалистическа партия излиза от Народното събрание примерно.

- Тогава допустима ли е някаква основна смяна в публичния и политическия живот?

- Истинската смяна ще настъпи, когато всички приемем, че има правила и всички би трябвало да действаме по тях. Върховенството на закона е съществена полезност в демокрацията и по-късно са равенството, взаимност и прочие Но нямам поради леви полезности, а правата ни като жители и в действителност това са демократичните полезности.

Промяната може да настане, когато самите ние имаме ясните аршин по какъв начин оценяваме политиците. Ще дам настоящ образец с борбата за София – тя стартира по доста парещ метод. Гражданите ще бъдем голям център, въз основата на който ще се дефинират освен политиките и бъдещето на София, само че и бъдещето на самите политици. Не умеем да оценяваме рационално нито изгодите, нито загубите, които ни носят те и техните решения. И до момента в който не се научим да разграничаваме и оценяваме както положителното, по този начин и неприятното, те ще вършат всичко, както на тях им е комфортно.

Българите желаеме тук и незабавно, в случай че може, всички политици да бъдат в пандиза, да им вземем имуществото, да ги натикаме в дупките, от които съгласно множеството жители са излезли и са почнали да ни ръководят и крадат, само че този вид реваншизъм единствено ще докара идващите, които ще сторят същото.

По принцип в другите общества хората обмислят всичко това. Например в Гърция имате едно количество депутати, които не се избират непосредствено, а партията, спечелила изборите, може да си номинира и вкара в Народното събрание политици, тъй като не всеки път жителите сме в положение да преценим по време на изборите действителната изгода от дадена политическа фигура.

Сега е настояща тематиката с избора на нов основен прокурор, само че по-малко значимо ли беше какво се случва в Съвета за електронни медии, където също бяха направени основни смени. Защо Съвет за електронни медии се трансформира в един орган от някакви хора, които нищо не вършат? Този проблем също е значим за обществото, за плурализма и за положението на медийната среда. Но там нямаше митинги. Да, функционалностите на основния прокурор са доста по-ясни, а в това време политиците не могат да се обединят към промяната в правосъдната система и действието на правосъдните органи.

Гражданите можем да се обединим, когато имаме обща идея, а желаеме от политиците да правят неща, които да са единствено и само в името на общото богатство. Демокрацията стартира от жителите и в случай че желаеме в миналото нещо да настъпи, то би трябвало да стартира от самите нас, колкото и банално да звучи.