Галерията няма да е склад за изкуство
Г-жо Бубнова, идея Ви бе класирана преди всичко в състезанието за директорския пост в Националната изложба. Периодично в общественото пространство избухваха „ местни “ кавги на тази тематика, само че всичко е минало. Знаете ли към този момент от кое място ще започнете?
Моята идея беше много прагматична, за сметка на романтиката в специалността. От една страна, аз работя в системата на музеите за изкуства от три десетилетия, а от друга - в продължение на към година бях и.д. шеф на Галерията. И зная доста добре какво има и какво няма, по-скоро - какво няма и какво има! Затова заложих на две съществени хрумвания. Първо - изваждане на НГ от положението на склад за предпазване на изкуство музея, т.е. превръщането й в отзивчив център за запазване и показване на изкуството, който е в непрестанен контакт с разнообразни публики. И второ - цялостна инвентаризация, систематизация и надзор на фондовете. Защото, за жалост, завареното състояние е много запуснато.
Във финансовата си тактика предвиждате Съвет на настоятелите. Имате ли визия към този момент какво ще съставлява този съвет и какви хора ще влязат в него?
Всеки естествен музей в света има финансов буфер – хора, които са склонни да подкрепят музея като меценати, а не като спонсори. Тоест - това няма да е договорка „ Ние ви даваме пари, а вие ще ни обслужвате ползите! “, а меценатство в най-чистия му тип. Все отново в България има и колекционери, и хора, които просто се интересуват от изкуството, от националната просвета, от бъдещето на музейните институции. И аз се надявам, че бихме могли да създадем тъкмо подобен съвет - от доброжелателни меценати. Всъщност, такава е и актуалната наклонност: елитните музеи последователно се разделят с част от своите спонсори - поради произхода на средствата им или поради методите, по които вършат бизнес. Така че ние също би трябвало да внимаваме...
Доколкото е известно, в Съвета на настоятелите, по-скоро - във финансовия ръб на един от огромните музеи в Съединени американски щати - членува и министърът на финансите. Предвиждате ли нещо сходно и тук?
В Съединени американски щати системата е доста друга и - за жалост - е неприложима у нас. Защото тяхната икономическа и институционална логичност няма нищо общо с нашата.
Какво имате поради?
В Съединени американски щати единствено един музей за изкуство - Националната изложба във Вашингтон, е федерална, т.е. държавна благосъстоятелност. Всички останали са частни и методите на финансирането им са разнообразни. При нас музеите са създавани най-вече по времето на социализма и са напълно като държавни. Схемата, по която те са основани и по която са финансирани, е „ От държавния джоб - в държавния джоб! “ След 10 ноември 1989 година обстановката на пазара се промени коренно, само че на законодателно равнище измененията вървят с доста по-бавни темпове.
Ще дам единствено един образец: при социализма нямаше разпрострат пазар на творби на изкуствата. Легално имаше право да купува и продава единствено страната. Всички останали покупко-продажби бяха противозаконни. В момента ние сме в обстановка на свободен пазар, включително и на творбите на изкуството. Тоест - държавните институции имат напълно законно регламентирана конкуренция, която е свободна да договаря, да заплаща и да финансира покупко-продажбите си както откри за добре. Включително посредством бързи продажби или заеми.
За галерията всичко това е мъчно и невероятно, тъй като сме вторични разпоредители с бюджетни средства. Справяме се съгласно опциите на бюджета или с помощта на някакви характерни целеви дарения. Дългосрочна политика с сходен метод на финансиране е мъчно да се прави. Защото нашата задача е освен да опазваме и съхраняваме наследството, само че и да купуваме, т.е. да попълняме празнотите във фондовете. Така че казусът ни през днешния ден е освен по какъв начин да погледнем обратно, само че по какъв начин да гледаме и напред! По времето на социализма да вземем за пример, страната е имала специфичен фонд за откупки на творби. Подобен бюджет ние през днешния ден нямаме. Законодателна опция да излезем на европейския и международен пазар като нов, само че равнопоставен състезател - също.
Вие организирате в залите на Националната изложба събития на банки - измежду тях ще търсите ли спомоществователи?
Разбира се, че търсим. Непрекъснато водим диалози или договаряния, само че досегашните резултати не са доста окуражаващи. В множеството случаи банките или отхвърлят под претекст, че развиват лична културна активност, или се оправдават със задграничните си притежатели и управителен бордове. Въпреки че много от интернационалните банки и застрахователни компании, присъстващи на българския пазар, са едромащабни колекционери, имат великански сбирки и непрестанно провеждат изложения със модерно изкуство. Всеки път обаче, когато ние се опитваме да преговаряме с тях, връзката се къса тук, в България. Отговорът е дежурен: тъй като те (банковите и застрахователните клонове в България - бел. ред.) не разполагали със средства за такава активност, щели да попитат централата. А ние разочаровано подвиваме опашка и се надяваме на някакъв различен благоприятен случай... Жалко за нас, само че няма да се окажем да им задаваме такива въпроси.
В изложбената си тактика предвиждате „ основаване на показател на изчезналите и едва застъпени създатели “, ще съумеете ли с дарението на Маргарита Занеф да запълните „ дупките “?
Не, невероятно е да се запълнят дупките и да се почувстваш задоволен. В музея в никакъв случай няма такова чувство - тотално всичко да е идеално. Разбира се ние ще се възползваме от благородния жест на Маргарита Цонева-Занеф, опциите ни са... смущаващи?
Защо?
- Смущаващо е, да вземем за пример, какво - след толкоз години непопълване на фондовете - да изберем. Имаме фондови съвет, който събира към този момент разнообразни оферти, само че терзанията си остават. Факт е, че Националната изложба има голям дълг към генерации модерни български художници. Има обособени дарения, само че като цяло галерията не е предложила идея за създаването на държавна политика в тази област. От друга страна на бял свят непрестанно се появяват неща, които не са свързани с изобразителното изкуство през последните 30 години. Примерно - едни планови рисунки за мозайките в някогашния към този момент Дом монумент на връх Бузлуджа. Да, мозайките може и да ги няма, само че би било хубаво, в случай че съхраним плановете на Йоан Левиев.
Или създателите от така наречен остаряла емиграция! Аз, да вземем за пример, считам, че наложително би трябвало да имаме творби на Кристо...
Но нали имате?
Имаме сбирка, само че със студентските неща на Христо Явашев! Те са били съхранявани в фамилията му, по-късно са купени от колекционер, който ги подарява на Галерията за задгранично изкуство. Но... това са работи на Христо Явашев. Те са забавни за нас и за професионалната аудитория от чужбина, която се интересува от това какъв е бил той преди да стане Кристо. Другите хора - елементарните посетители и по-младите български генерации - им се желае да вършат тази връзка образно. Тоест - би било прелестно, в случай че имаме произведения на Кристо, които дават отговор на днешните показа за художника.
Разговора води Теодора Георгиева
Моята идея беше много прагматична, за сметка на романтиката в специалността. От една страна, аз работя в системата на музеите за изкуства от три десетилетия, а от друга - в продължение на към година бях и.д. шеф на Галерията. И зная доста добре какво има и какво няма, по-скоро - какво няма и какво има! Затова заложих на две съществени хрумвания. Първо - изваждане на НГ от положението на склад за предпазване на изкуство музея, т.е. превръщането й в отзивчив център за запазване и показване на изкуството, който е в непрестанен контакт с разнообразни публики. И второ - цялостна инвентаризация, систематизация и надзор на фондовете. Защото, за жалост, завареното състояние е много запуснато.
Във финансовата си тактика предвиждате Съвет на настоятелите. Имате ли визия към този момент какво ще съставлява този съвет и какви хора ще влязат в него?
Всеки естествен музей в света има финансов буфер – хора, които са склонни да подкрепят музея като меценати, а не като спонсори. Тоест - това няма да е договорка „ Ние ви даваме пари, а вие ще ни обслужвате ползите! “, а меценатство в най-чистия му тип. Все отново в България има и колекционери, и хора, които просто се интересуват от изкуството, от националната просвета, от бъдещето на музейните институции. И аз се надявам, че бихме могли да създадем тъкмо подобен съвет - от доброжелателни меценати. Всъщност, такава е и актуалната наклонност: елитните музеи последователно се разделят с част от своите спонсори - поради произхода на средствата им или поради методите, по които вършат бизнес. Така че ние също би трябвало да внимаваме...
Доколкото е известно, в Съвета на настоятелите, по-скоро - във финансовия ръб на един от огромните музеи в Съединени американски щати - членува и министърът на финансите. Предвиждате ли нещо сходно и тук?
В Съединени американски щати системата е доста друга и - за жалост - е неприложима у нас. Защото тяхната икономическа и институционална логичност няма нищо общо с нашата.
Какво имате поради?
В Съединени американски щати единствено един музей за изкуство - Националната изложба във Вашингтон, е федерална, т.е. държавна благосъстоятелност. Всички останали са частни и методите на финансирането им са разнообразни. При нас музеите са създавани най-вече по времето на социализма и са напълно като държавни. Схемата, по която те са основани и по която са финансирани, е „ От държавния джоб - в държавния джоб! “ След 10 ноември 1989 година обстановката на пазара се промени коренно, само че на законодателно равнище измененията вървят с доста по-бавни темпове.
Ще дам единствено един образец: при социализма нямаше разпрострат пазар на творби на изкуствата. Легално имаше право да купува и продава единствено страната. Всички останали покупко-продажби бяха противозаконни. В момента ние сме в обстановка на свободен пазар, включително и на творбите на изкуството. Тоест - държавните институции имат напълно законно регламентирана конкуренция, която е свободна да договаря, да заплаща и да финансира покупко-продажбите си както откри за добре. Включително посредством бързи продажби или заеми.
За галерията всичко това е мъчно и невероятно, тъй като сме вторични разпоредители с бюджетни средства. Справяме се съгласно опциите на бюджета или с помощта на някакви характерни целеви дарения. Дългосрочна политика с сходен метод на финансиране е мъчно да се прави. Защото нашата задача е освен да опазваме и съхраняваме наследството, само че и да купуваме, т.е. да попълняме празнотите във фондовете. Така че казусът ни през днешния ден е освен по какъв начин да погледнем обратно, само че по какъв начин да гледаме и напред! По времето на социализма да вземем за пример, страната е имала специфичен фонд за откупки на творби. Подобен бюджет ние през днешния ден нямаме. Законодателна опция да излезем на европейския и международен пазар като нов, само че равнопоставен състезател - също.
Вие организирате в залите на Националната изложба събития на банки - измежду тях ще търсите ли спомоществователи?
Разбира се, че търсим. Непрекъснато водим диалози или договаряния, само че досегашните резултати не са доста окуражаващи. В множеството случаи банките или отхвърлят под претекст, че развиват лична културна активност, или се оправдават със задграничните си притежатели и управителен бордове. Въпреки че много от интернационалните банки и застрахователни компании, присъстващи на българския пазар, са едромащабни колекционери, имат великански сбирки и непрестанно провеждат изложения със модерно изкуство. Всеки път обаче, когато ние се опитваме да преговаряме с тях, връзката се къса тук, в България. Отговорът е дежурен: тъй като те (банковите и застрахователните клонове в България - бел. ред.) не разполагали със средства за такава активност, щели да попитат централата. А ние разочаровано подвиваме опашка и се надяваме на някакъв различен благоприятен случай... Жалко за нас, само че няма да се окажем да им задаваме такива въпроси.
В изложбената си тактика предвиждате „ основаване на показател на изчезналите и едва застъпени създатели “, ще съумеете ли с дарението на Маргарита Занеф да запълните „ дупките “?
Не, невероятно е да се запълнят дупките и да се почувстваш задоволен. В музея в никакъв случай няма такова чувство - тотално всичко да е идеално. Разбира се ние ще се възползваме от благородния жест на Маргарита Цонева-Занеф, опциите ни са... смущаващи?
Защо?
- Смущаващо е, да вземем за пример, какво - след толкоз години непопълване на фондовете - да изберем. Имаме фондови съвет, който събира към този момент разнообразни оферти, само че терзанията си остават. Факт е, че Националната изложба има голям дълг към генерации модерни български художници. Има обособени дарения, само че като цяло галерията не е предложила идея за създаването на държавна политика в тази област. От друга страна на бял свят непрестанно се появяват неща, които не са свързани с изобразителното изкуство през последните 30 години. Примерно - едни планови рисунки за мозайките в някогашния към този момент Дом монумент на връх Бузлуджа. Да, мозайките може и да ги няма, само че би било хубаво, в случай че съхраним плановете на Йоан Левиев.
Или създателите от така наречен остаряла емиграция! Аз, да вземем за пример, считам, че наложително би трябвало да имаме творби на Кристо...
Но нали имате?
Имаме сбирка, само че със студентските неща на Христо Явашев! Те са били съхранявани в фамилията му, по-късно са купени от колекционер, който ги подарява на Галерията за задгранично изкуство. Но... това са работи на Христо Явашев. Те са забавни за нас и за професионалната аудитория от чужбина, която се интересува от това какъв е бил той преди да стане Кристо. Другите хора - елементарните посетители и по-младите български генерации - им се желае да вършат тази връзка образно. Тоест - би било прелестно, в случай че имаме произведения на Кристо, които дават отговор на днешните показа за художника.
Разговора води Теодора Георгиева
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ