Ето какви пари харчат милиардерите във футбола
Футболните клубове постоянно са наричани играчки за свръхбогати хора. Презумпцията е, че сходно наслаждение е налично единствено за тези, чието положение е от 1 милиард $ нагоре.
В сходна догадка, на футбола не се гледа като на бизнеспропукт, генериращ сериозен приход. Тъкмо противоположното, допуска се, че той носи разноски и то съществени. Затова и не всеки може да си го разреши, написа " Мач Телеграф ".
Но дали това не е мит? Нека разгледаме обстановката в елементи. Наистина в класацията на " Форбс " за най-богатите хора няма такива, които са натрупали положението си във футбола.
Да, оборотите на огромните клубове стават все по-тлъсти, посредством растежа на приходите от тв. права и спонсори, само че редом с това нагоре вървят и разноските им за прехвърляния, заплати и комисионни на сътрудниците. И все пак, не мислете за футбола като за разорително занимание. Действителността демонстрира, че хората налели най-вече пари в него през последните години стават все по-богати. Има единствено едно изключение.
Малко изненадващо, само че №1 по персонално положение в Топ 5 от шампионатите на Европа е притежателят на Рен Франсоа Пино. Активите му се правят оценка на 49,3 милиарда евро. При това той е натрупал големия % от тях (43 милиона евро), откакто е влезнал в клуба. Парите на Пино идват от търговията с първокласни артикули.
Той държи международно известните маркщи " Gucci ", " Yves Saint Laurent " и " Balenciaga ". Пино обаче няма особени упоритости по отношение на Рен. По време на близо четвъртвековното му ръководство той може да се похвали единствено с една Купа на Франция и второ място в шампионата.
И Пино надалеч не е единственият, който постъпва по този метод. В Италия един от най-богатите клубни притежатели е канадският млечен магнат Джоуи Сапуто. Той върна Болоня в Серия А през 2014 година, само че оттогава те на са мръднали по-нагоре от 10 място. Във Висшата лига на Англия също има сходни случаи.
Така да вземем за пример семейството Глейзър, която държи Манчестър Юнайтед, отстъпва съществено по дебелината на портфейла на египтянина Насеф Савирис (Астън Вила) и китаеца Го Гоунчан (Уулвърхемптън).
Изводът е, че другите притежатели разчитат на разнообразни модели. Савирис е по-скоро изключение за богаташите от Близкия Изток и Източна Европа. За тях имиджовият фактор е основна част от мотивацията, с цел да влагат във футбола. Те го възприемат като пропуск за бизнес и политическия хайлайф и просто си заплащат да влязат тач. При това, налага се тимът им и да печели титли, тъй като по този начин се качват на идващото равнище.
Но за други, да купиш клуб е договорка като всички останали и от нея се чака единствено едно - да носи облага. Неслучайно от ден на ден капиталови банкери от Съединени американски щати влагат парите в европейския футбол. Благодарение на големите доходи от тв права в Топ 5 от шампионатите на Европа на тях даже не им се постанова да заплащат за настоящата прехрана на тимовете. Също по този начин не се занимават и с оперативното им ръководство, възлагайки тази грижа на шефове, както вършат Глейзър в Манчестър Юнайтед и Стан Крьонке в Арсенал.
Както демонстрира статистиката (виж таблицата долу вляво) по предписание един път влезнали във футбола, богатите хора стават все по-богати. В някои случаи парите им скачат двойно в напълно къс период. Така да вземем за пример, Роко Комисо имаше 3 милиарда $, когато купи Фиорентина през 2019 година, през днешния ден те към този момент са 7. В интерес на истината, тези пари не са пристигнали от футбола, а главния му бизнес - един от най-големите снабдители на интернет в Съединени американски щати " Mediacom ". Впрочем Комисо твърди, че няма да изсипва повече пари във Фиорентина, защото след първичната инжекция от 340 милиона, клубът може да се устоя самичък.
Израелският бизнесмен в сферата морския карго транспорт Идан Офер обаче бие Комисо. Откакто е купил част от акциите на Атлетико Мадрид положението му е скочило с 200% за 4 години. Но и Офер е безпределно надалеч от прираста в активите на към този момент упоменатия Пино и боса Република България Лайпциг Дитрих Матешиц.
Единственото изключение в този първокласен клуб е Дмитрий Риболовлев. Откакто купи Монако съветския магнат е на минус от 2,3 милиарда евро. Но и тук има някои условности. Малко преди да вземе Монако Риболовлев продаде главната си компания " Уралкалий ". От тогава насам той главно харчи кеш, изсипвайки 2 миларда $ за творби на изкуството - главно картини на Пикасо, Модиляни и Матис.
Подобно на Риболовлев и Роман Абрамович се раздели със златната си кокошка в Русия " Сибнефт ", само че все пак за 17-те години, откогато държи Челси, положението му се е нараснало с 2 милиарда евро. Паралелно с това цената на клуба също е повишена и сега той е изцяло ликвиден актив, оценен на 3-4 милиарда $.
Заради Финансовия феърплей на УЕФА е много мъчно да се пресметна тъкмо какъв брой персонални пари влага един притежател в клуба си, защото те постоянно се прикриват с разнообразни счетоводни хватки. Обичайно разноските са ориентирани в 4 съществени посоки - за самата покупка на клуба, вложения в инфраструктурата (например нов стадион), прехвърляния, и най-после покриване на настоящи загуби. В взаимозависимост от съответния случай разпределението по горните пера обаче може да е доста друго.
Очаквано, Абрамович и шейх Мансур с Манчестър Сити са извадили най-вече на масата трансформирайки средняци в топ тимове на равнище Шампионска лига. Разходите на Абрамович могат да се проследят по докладите на Челси, и по особено по нивото на дълга на клуба съм друга компания на съветския олигарх " Fordstam Limited ". През 2020 година тази сума бе 2,06 милиарда $.
Стан Крьонке също наля доста пари в Арсенал. Огромната част от тях обаче отидоха за самата покупка на клуба и градежа на новия стадион. За последните 10 години той отдели за прехвърляния единствено 15 милиона евро. При това, за разлика от случая с Челси, чийто дълг към Абрамович е завършен най-много по счетоводни съображения, Крьонке печели от Арсенал в най-буквалния смисъл на думата.
Ежегодно клубът заплаща на консултантската му компания по 5 милиона паунда. Паралелно с това част от парите за градежа на " Емирейтс " бяха събрани с облигации. При издаването им Крьонке изкупи забележителна част от тях (пакетът му е за 160 милиона паунда) и в този момент лихвите от тях постъпват по персоналните му сметки.
В сходна догадка, на футбола не се гледа като на бизнеспропукт, генериращ сериозен приход. Тъкмо противоположното, допуска се, че той носи разноски и то съществени. Затова и не всеки може да си го разреши, написа " Мач Телеграф ".
Но дали това не е мит? Нека разгледаме обстановката в елементи. Наистина в класацията на " Форбс " за най-богатите хора няма такива, които са натрупали положението си във футбола.
Да, оборотите на огромните клубове стават все по-тлъсти, посредством растежа на приходите от тв. права и спонсори, само че редом с това нагоре вървят и разноските им за прехвърляния, заплати и комисионни на сътрудниците. И все пак, не мислете за футбола като за разорително занимание. Действителността демонстрира, че хората налели най-вече пари в него през последните години стават все по-богати. Има единствено едно изключение.
Малко изненадващо, само че №1 по персонално положение в Топ 5 от шампионатите на Европа е притежателят на Рен Франсоа Пино. Активите му се правят оценка на 49,3 милиарда евро. При това той е натрупал големия % от тях (43 милиона евро), откакто е влезнал в клуба. Парите на Пино идват от търговията с първокласни артикули.
Той държи международно известните маркщи " Gucci ", " Yves Saint Laurent " и " Balenciaga ". Пино обаче няма особени упоритости по отношение на Рен. По време на близо четвъртвековното му ръководство той може да се похвали единствено с една Купа на Франция и второ място в шампионата.
И Пино надалеч не е единственият, който постъпва по този метод. В Италия един от най-богатите клубни притежатели е канадският млечен магнат Джоуи Сапуто. Той върна Болоня в Серия А през 2014 година, само че оттогава те на са мръднали по-нагоре от 10 място. Във Висшата лига на Англия също има сходни случаи.
Така да вземем за пример семейството Глейзър, която държи Манчестър Юнайтед, отстъпва съществено по дебелината на портфейла на египтянина Насеф Савирис (Астън Вила) и китаеца Го Гоунчан (Уулвърхемптън).
Изводът е, че другите притежатели разчитат на разнообразни модели. Савирис е по-скоро изключение за богаташите от Близкия Изток и Източна Европа. За тях имиджовият фактор е основна част от мотивацията, с цел да влагат във футбола. Те го възприемат като пропуск за бизнес и политическия хайлайф и просто си заплащат да влязат тач. При това, налага се тимът им и да печели титли, тъй като по този начин се качват на идващото равнище.
Но за други, да купиш клуб е договорка като всички останали и от нея се чака единствено едно - да носи облага. Неслучайно от ден на ден капиталови банкери от Съединени американски щати влагат парите в европейския футбол. Благодарение на големите доходи от тв права в Топ 5 от шампионатите на Европа на тях даже не им се постанова да заплащат за настоящата прехрана на тимовете. Също по този начин не се занимават и с оперативното им ръководство, възлагайки тази грижа на шефове, както вършат Глейзър в Манчестър Юнайтед и Стан Крьонке в Арсенал.
Както демонстрира статистиката (виж таблицата долу вляво) по предписание един път влезнали във футбола, богатите хора стават все по-богати. В някои случаи парите им скачат двойно в напълно къс период. Така да вземем за пример, Роко Комисо имаше 3 милиарда $, когато купи Фиорентина през 2019 година, през днешния ден те към този момент са 7. В интерес на истината, тези пари не са пристигнали от футбола, а главния му бизнес - един от най-големите снабдители на интернет в Съединени американски щати " Mediacom ". Впрочем Комисо твърди, че няма да изсипва повече пари във Фиорентина, защото след първичната инжекция от 340 милиона, клубът може да се устоя самичък.
Израелският бизнесмен в сферата морския карго транспорт Идан Офер обаче бие Комисо. Откакто е купил част от акциите на Атлетико Мадрид положението му е скочило с 200% за 4 години. Но и Офер е безпределно надалеч от прираста в активите на към този момент упоменатия Пино и боса Република България Лайпциг Дитрих Матешиц.
Единственото изключение в този първокласен клуб е Дмитрий Риболовлев. Откакто купи Монако съветския магнат е на минус от 2,3 милиарда евро. Но и тук има някои условности. Малко преди да вземе Монако Риболовлев продаде главната си компания " Уралкалий ". От тогава насам той главно харчи кеш, изсипвайки 2 миларда $ за творби на изкуството - главно картини на Пикасо, Модиляни и Матис.
Подобно на Риболовлев и Роман Абрамович се раздели със златната си кокошка в Русия " Сибнефт ", само че все пак за 17-те години, откогато държи Челси, положението му се е нараснало с 2 милиарда евро. Паралелно с това цената на клуба също е повишена и сега той е изцяло ликвиден актив, оценен на 3-4 милиарда $.
Заради Финансовия феърплей на УЕФА е много мъчно да се пресметна тъкмо какъв брой персонални пари влага един притежател в клуба си, защото те постоянно се прикриват с разнообразни счетоводни хватки. Обичайно разноските са ориентирани в 4 съществени посоки - за самата покупка на клуба, вложения в инфраструктурата (например нов стадион), прехвърляния, и най-после покриване на настоящи загуби. В взаимозависимост от съответния случай разпределението по горните пера обаче може да е доста друго.
Очаквано, Абрамович и шейх Мансур с Манчестър Сити са извадили най-вече на масата трансформирайки средняци в топ тимове на равнище Шампионска лига. Разходите на Абрамович могат да се проследят по докладите на Челси, и по особено по нивото на дълга на клуба съм друга компания на съветския олигарх " Fordstam Limited ". През 2020 година тази сума бе 2,06 милиарда $.
Стан Крьонке също наля доста пари в Арсенал. Огромната част от тях обаче отидоха за самата покупка на клуба и градежа на новия стадион. За последните 10 години той отдели за прехвърляния единствено 15 милиона евро. При това, за разлика от случая с Челси, чийто дълг към Абрамович е завършен най-много по счетоводни съображения, Крьонке печели от Арсенал в най-буквалния смисъл на думата.
Ежегодно клубът заплаща на консултантската му компания по 5 милиона паунда. Паралелно с това част от парите за градежа на " Емирейтс " бяха събрани с облигации. При издаването им Крьонке изкупи забележителна част от тях (пакетът му е за 160 милиона паунда) и в този момент лихвите от тях постъпват по персоналните му сметки.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ