Калканджиева: Дядо ми победи фашистка Германия с 2:0 - slava.bg
Футболна Германия до Съединени американски щати 94-та ни биеше на всички места, където ни пипне. Има обаче една славна борба с немците, за която малко на брой знаят, само че мис България Жени Калканджиева няма да не помни в никакъв случай.
Причина за това е, че в нея е взел участие и дядо й Никола.
Годината е 1935 година, датата 26 май, а мястото - София, игрище „ Апелативен съд 23”.Пратениците на хитлерофашизма са съкрушени с 2:0, а треньор на националния ни тим е Никола Калканджиев, дядо на шестата ни по хубост.
През 30-те години България рядко играе с футболисти от Запада. Вместо това взима присъединяване в другарски мачове с Югославия, Румъния и Гърция.
През пролетта на 35-та година обаче Германия изненадващо афишира, че ще играе с футболистите от София. На идната година с Олимпийските игри в Берлин и държавното управление на Хитлер желае да покаже на света мощта на немските спортисти.
Представителният отбор на страната няма опция да пристигна в България, защото на същата дата има уречен мач с Чехословакия в Дрезден. Но от Берлин изпращат втория си най-хубав тим под егидата на треньора Ото Шмид.
По това време треньор на българския отбор е Никола Калканджиев. Година по-рано той е прекратил спортната си кариера като някогашен състезател и първенец на „ Славия” и е носил екипа на националния отбор, написа "България през днешния ден ".
Сега му се пада тежката задача да надхитри немския треньор, с цел да победят българските футболисти.
„ Над 15 000 души аудитория е имало на мача на стадион „ Апелативен съд 23”. В формалната ложа е министър председателят Андрей Тошев. Гьоринг също каца на летището в Божурище същия ден, само че не отишъл на мача, а на среща с цар Борис Трети. Вместо него на трибуната е министър Ойген Рюмелин”, спомня си миската.
Българите играят в червени екипи - немците в бяло и черно. В началото шансът е на страната на гостите, само че по-късно вратарят Савов пази от всевъзможни голове вратата, а реферът също оказва помощ един път и патриотично анулира гол на немците. Имало ли е, или е нямало, не може да се каже, защото няма записи от тези години.
Междувременно публиката надъхва отбора с националния химн, „ Шуми Марица”, „ Тих бял Дунав” и други патриотични мелодии, споделя Калканджиева. И идва първият български гол - от Никола Стайков - Топето, а до момента в който немците се ядосват за попадението във вратата им, получават и втори гол - от Любомир Ангелов - Старото.
Възпитаните посетители отдават заслуженото на тима на България, а Ото Шмид споделя, че противниците са били „ бързи и добре умеят да си подават топката”.
А по-късно дружно с тях поливат успеха.
„ Винаги съм се гордяла с моя дядо. Когаго се е случило това, на днешната дата - 26 май, 1935 година, той е бил на 33 години. Аз пък съм потомствена славистка”, споделя през днешния ден Калканджиева.
Причина за това е, че в нея е взел участие и дядо й Никола.
Годината е 1935 година, датата 26 май, а мястото - София, игрище „ Апелативен съд 23”.Пратениците на хитлерофашизма са съкрушени с 2:0, а треньор на националния ни тим е Никола Калканджиев, дядо на шестата ни по хубост.
През 30-те години България рядко играе с футболисти от Запада. Вместо това взима присъединяване в другарски мачове с Югославия, Румъния и Гърция.
През пролетта на 35-та година обаче Германия изненадващо афишира, че ще играе с футболистите от София. На идната година с Олимпийските игри в Берлин и държавното управление на Хитлер желае да покаже на света мощта на немските спортисти.
Представителният отбор на страната няма опция да пристигна в България, защото на същата дата има уречен мач с Чехословакия в Дрезден. Но от Берлин изпращат втория си най-хубав тим под егидата на треньора Ото Шмид.
По това време треньор на българския отбор е Никола Калканджиев. Година по-рано той е прекратил спортната си кариера като някогашен състезател и първенец на „ Славия” и е носил екипа на националния отбор, написа "България през днешния ден ".
Сега му се пада тежката задача да надхитри немския треньор, с цел да победят българските футболисти.
„ Над 15 000 души аудитория е имало на мача на стадион „ Апелативен съд 23”. В формалната ложа е министър председателят Андрей Тошев. Гьоринг също каца на летището в Божурище същия ден, само че не отишъл на мача, а на среща с цар Борис Трети. Вместо него на трибуната е министър Ойген Рюмелин”, спомня си миската.
Българите играят в червени екипи - немците в бяло и черно. В началото шансът е на страната на гостите, само че по-късно вратарят Савов пази от всевъзможни голове вратата, а реферът също оказва помощ един път и патриотично анулира гол на немците. Имало ли е, или е нямало, не може да се каже, защото няма записи от тези години.
Междувременно публиката надъхва отбора с националния химн, „ Шуми Марица”, „ Тих бял Дунав” и други патриотични мелодии, споделя Калканджиева. И идва първият български гол - от Никола Стайков - Топето, а до момента в който немците се ядосват за попадението във вратата им, получават и втори гол - от Любомир Ангелов - Старото.
Възпитаните посетители отдават заслуженото на тима на България, а Ото Шмид споделя, че противниците са били „ бързи и добре умеят да си подават топката”.
А по-късно дружно с тях поливат успеха.
„ Винаги съм се гордяла с моя дядо. Когаго се е случило това, на днешната дата - 26 май, 1935 година, той е бил на 33 години. Аз пък съм потомствена славистка”, споделя през днешния ден Калканджиева.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ