Футболист на Левски: На Герена има само проблеми, лъжи и интриги
Футболистът на Левски Симеон Славчев разяснява пред " Мач Телеграф " атмосферата в " синия " клуб и не спести рецензии към управлението.
Симеоне, 12 мача за Левски за година и половина. Това не са по никакъв начин положителни индикатори. Как се стигна до тук?
- Дойдох с огромни упования в Левски, с огромни упоритости. Но вероятно знаете, че несъмнено досега нямам шанс. Счупих пръст на крайници, само че все пак играх в дерби с ЦСКА, приключило 0:0. Откъм здраве несъмнено не ми върви. Още в първия кръг против Берое на „ Герена “ си вкарах автогол, само че преди този момент лекувах травма близо 2 месеца - разкъсване на мускул. И когато бях единствено на две тренировки с тима, бях помолен да играя - направих компромис и излязох на терена. Въпреки че не бях подготвен и рискът от травма беше огромен. Преди да си вкарам автогола обаче, в 20-ата минута на мача се възобнови моята травма. Нямаше кой да ме смени... На полувремето споделих, че не мога да продължа, и в последна сметка излязох от игра. Едно „ Благодаря “ не ми сподели никой, че направих компромис със здравето си. В Левски, за жалост, има единствено проблеми, неистини, едни интриги. Явно в нашия нрав думата „ Благодаря “ липсва. Плащах си от моя джоб за лекуване. Винаги влизах в състояние. Нито един мой жест обаче не беше оценен. Сега заставам и очаквам развиване, само че ме боли поради цялото това отношение. Чудя се има ли смисъл.
Защо?
- Защото за всички взаимни отстъпки и жертви, които съм правил, не съм чул и една добра дума. Взимаха се чужденци и те играеха вместо хората като мен, които минаха и минават през цялото това нещо, без да мрънкат. От първия ми ден в Левски нещата не вървят. Но доста ме боли това, че вместо да се разчита на хората, които милеят за името „ Левски “, на нашите места играеха някакви недоказани чужденци. Разберете - не приказвам за пари. Думата „ Благодаря “ и уважението не костват нищо. От това съм най-вече отчаян. Нито за пари приказвам, нито за нищо. Веднъж не съм попитал „ Къде са ми парите? “. Идва обаче един миг, в който се питаш дали при цялата тази неизясненост и отношение, има смисъл да продължаваш. Аз прекосих през куп травми, поради ковид изкарах една седмица в болница. Напрежението в клуба е голямо, само че постоянно правех взаимни отстъпки. Идва обаче Тома Даске, не желая да споделям неприятни думи за сътрудници, само че аз стоях негова запаса, а той беше титуляр. Това е засегнатост по отношение на всички взаимни отстъпки. Един необоснован футболист. Изигра си дербито, подаде си писмото, разтрогна и си потегли... Не желая да се окайвам. Гледам думата ми да тежи, да имам мъжко държание, по този начин изучавам и сина ми.
От какъв брой време не си взимал заплата?
- За 2021 година нямам нито една заплата. Операция самичък си платих, за едно лекуване също от моя джоб извадих пари. Не манифестирам с това и не съм казвал дума за тези пари. Аз разбирам хората в клуба, че им е мъчно, само че никой не идва да ти каже какво се случва. Това най-вече ме тормози.
Разбрахме, че въпреки всичко неотдавна са дали някакви заплати, само че ти очевидно не си получил пари?
- Някои са взели, други - не. Има такива неща. Разберете - не съм срещу да се заплащат заплати на нуждаещите се. Искам юношите да си взимат постоянно парите. Разбирам изцяло обстановката и има хора, на които им е нужно да си вземат парите. Има юноши, чиновници, които би трябвало да си покриват потребностите и най-нормалното е да си вземат парите. Някои заплащат наеми, други имат заеми. Имаше да вземем за пример един интервал предходната година. Идваха и ни споделяха да си понижим заплатите с 50%. Винаги проявявах схващане. Или пък ни споделяха, че тази седмица ще вземем 10% от заплатите, другата – 50%. И това се спазваше от изпълнителния шеф Павел Колев при започване на тежката обстановка в клуба. За понижението се съгласих на всичко, което те можеха и желаеха! Не съм ходил да се пазарувам, а отидох да се съглася с това, което желаят, без да имам искания във финансово отношение, единствено с цел да играя в Левски в този интервал.
Не си ли приказвал с Наско Сираков, с Павел Колев...
- Скоро не съм приказвал с никого. Знам, че им е мъчно, Тези неясноти, очакване на спонсори, финансови проблеми... Не съм натискал никого. Когато те преценяват, дано да ме потърсят. Да ми кажат ясно “Ще разчитаме на теб “ или „ Няма да разчитаме на теб “. От мен няма да видят да върша проблеми и да сътворявам напрежение. Но докога може да се търпи времето ще покаже. В последна сметка не знам какви ще са идващите ми стъпки. Знам, че Левски може да не вземе лиценз. Но най-вече ме боли от това от това, че се взимат анонимници и играят точно те. А юношите и другите българи не играем. Тежко е.
Колко пари извади от своя джоб за интервенцията?
- Операцията на хернията ми беше 3500 лв.. Ходих и на лекуване в Сърбия при известната лечителка Мариана Ковачевич. Възстанови ме на 100% против 4500-5000 евро. От Левски ми споделиха, че ще ми бъдат възобновени тези пари, когато в касата има финанси, когато има пари. Аз не желая да ощетявам юношите и да ги оставям тях без пари. Все отново това е инвестиция в мен самия, в моята кариера. Няма да натискам за тези пари. Извадих ги от моя джоб и самичък си поех разноските, с цел да съм разполагаем на Левски.
Очаквал ли си чак подобен пъкъл в Левски?
- Вижте, не мога да кажа, че скърбя. Имам единствено един прекрасен миг, само че то какъв - да вкарам гол на ЦСКА в дербито! Всичко е притискане на зъби. Желанието ми е да играя тук, в Левски. Ситуацията е доста тежка. А първоначално всичко беше добре. Но това са нещата от живота.
Нямаш мач от 21 март против Славия - 1:0. Защо не игра в последните срещи?
- Да, става дума за оня мач в снега. След това пристигна паузата за националните тимове. И в идващия миг дадох позитивен тест за ковид. Вдигнах 40 градуса температура и влязох в болница - 8 дни бях на интензивно лекуване. Без да наемам никой в клуба, всичко по мои канали правех. След това 2 седмици карантина - имах възбрана за тренировки, тъй като имах над 20% увреждане на белия дроб, което значи риск от тромби и съсиреци. Задъхвах се, когато започвах да упражнявам. Някои в Левски коронавирусът ги удари по два пъти, а в болничното заведение се нагледах на много гадни неща.
Какво считат да правиш оттук насетне?
- Много е комплицирана обстановката. Изчаквам, с цел да взема вярното решение. Желанието ми е да бъда в Левски, само че има фактори, които са отвън мен. Имам поради, че не съм играл от много време - би трябвало да влезе във форма. Винаги за Левски ще давам 100% от себе си. Ако това отношение се резервира, ще преценям в придвижване.
Джо Диксън, спонсори без име... Как се чувствате в тима, и по-специално треньорът Живко Миланов?
- Адмирации за Живко, приел е на сърце всичко. И той няма информация какво ще се случи. Води се от малко малко някакъв подготвителен развой. 10 души бяхме, в този момент се усили групата. Искам да играя за Левски в елита! Тренираме за концепцията - да влизаме в темп. Всеки си има ползи, желания. Който е останал, би трябвало да бъде почитан.
Симеоне, 12 мача за Левски за година и половина. Това не са по никакъв начин положителни индикатори. Как се стигна до тук?
- Дойдох с огромни упования в Левски, с огромни упоритости. Но вероятно знаете, че несъмнено досега нямам шанс. Счупих пръст на крайници, само че все пак играх в дерби с ЦСКА, приключило 0:0. Откъм здраве несъмнено не ми върви. Още в първия кръг против Берое на „ Герена “ си вкарах автогол, само че преди този момент лекувах травма близо 2 месеца - разкъсване на мускул. И когато бях единствено на две тренировки с тима, бях помолен да играя - направих компромис и излязох на терена. Въпреки че не бях подготвен и рискът от травма беше огромен. Преди да си вкарам автогола обаче, в 20-ата минута на мача се възобнови моята травма. Нямаше кой да ме смени... На полувремето споделих, че не мога да продължа, и в последна сметка излязох от игра. Едно „ Благодаря “ не ми сподели никой, че направих компромис със здравето си. В Левски, за жалост, има единствено проблеми, неистини, едни интриги. Явно в нашия нрав думата „ Благодаря “ липсва. Плащах си от моя джоб за лекуване. Винаги влизах в състояние. Нито един мой жест обаче не беше оценен. Сега заставам и очаквам развиване, само че ме боли поради цялото това отношение. Чудя се има ли смисъл.
Защо?
- Защото за всички взаимни отстъпки и жертви, които съм правил, не съм чул и една добра дума. Взимаха се чужденци и те играеха вместо хората като мен, които минаха и минават през цялото това нещо, без да мрънкат. От първия ми ден в Левски нещата не вървят. Но доста ме боли това, че вместо да се разчита на хората, които милеят за името „ Левски “, на нашите места играеха някакви недоказани чужденци. Разберете - не приказвам за пари. Думата „ Благодаря “ и уважението не костват нищо. От това съм най-вече отчаян. Нито за пари приказвам, нито за нищо. Веднъж не съм попитал „ Къде са ми парите? “. Идва обаче един миг, в който се питаш дали при цялата тази неизясненост и отношение, има смисъл да продължаваш. Аз прекосих през куп травми, поради ковид изкарах една седмица в болница. Напрежението в клуба е голямо, само че постоянно правех взаимни отстъпки. Идва обаче Тома Даске, не желая да споделям неприятни думи за сътрудници, само че аз стоях негова запаса, а той беше титуляр. Това е засегнатост по отношение на всички взаимни отстъпки. Един необоснован футболист. Изигра си дербито, подаде си писмото, разтрогна и си потегли... Не желая да се окайвам. Гледам думата ми да тежи, да имам мъжко държание, по този начин изучавам и сина ми.
От какъв брой време не си взимал заплата?
- За 2021 година нямам нито една заплата. Операция самичък си платих, за едно лекуване също от моя джоб извадих пари. Не манифестирам с това и не съм казвал дума за тези пари. Аз разбирам хората в клуба, че им е мъчно, само че никой не идва да ти каже какво се случва. Това най-вече ме тормози.
Разбрахме, че въпреки всичко неотдавна са дали някакви заплати, само че ти очевидно не си получил пари?
- Някои са взели, други - не. Има такива неща. Разберете - не съм срещу да се заплащат заплати на нуждаещите се. Искам юношите да си взимат постоянно парите. Разбирам изцяло обстановката и има хора, на които им е нужно да си вземат парите. Има юноши, чиновници, които би трябвало да си покриват потребностите и най-нормалното е да си вземат парите. Някои заплащат наеми, други имат заеми. Имаше да вземем за пример един интервал предходната година. Идваха и ни споделяха да си понижим заплатите с 50%. Винаги проявявах схващане. Или пък ни споделяха, че тази седмица ще вземем 10% от заплатите, другата – 50%. И това се спазваше от изпълнителния шеф Павел Колев при започване на тежката обстановка в клуба. За понижението се съгласих на всичко, което те можеха и желаеха! Не съм ходил да се пазарувам, а отидох да се съглася с това, което желаят, без да имам искания във финансово отношение, единствено с цел да играя в Левски в този интервал.
Не си ли приказвал с Наско Сираков, с Павел Колев...
- Скоро не съм приказвал с никого. Знам, че им е мъчно, Тези неясноти, очакване на спонсори, финансови проблеми... Не съм натискал никого. Когато те преценяват, дано да ме потърсят. Да ми кажат ясно “Ще разчитаме на теб “ или „ Няма да разчитаме на теб “. От мен няма да видят да върша проблеми и да сътворявам напрежение. Но докога може да се търпи времето ще покаже. В последна сметка не знам какви ще са идващите ми стъпки. Знам, че Левски може да не вземе лиценз. Но най-вече ме боли от това от това, че се взимат анонимници и играят точно те. А юношите и другите българи не играем. Тежко е.
Колко пари извади от своя джоб за интервенцията?
- Операцията на хернията ми беше 3500 лв.. Ходих и на лекуване в Сърбия при известната лечителка Мариана Ковачевич. Възстанови ме на 100% против 4500-5000 евро. От Левски ми споделиха, че ще ми бъдат възобновени тези пари, когато в касата има финанси, когато има пари. Аз не желая да ощетявам юношите и да ги оставям тях без пари. Все отново това е инвестиция в мен самия, в моята кариера. Няма да натискам за тези пари. Извадих ги от моя джоб и самичък си поех разноските, с цел да съм разполагаем на Левски.
Очаквал ли си чак подобен пъкъл в Левски?
- Вижте, не мога да кажа, че скърбя. Имам единствено един прекрасен миг, само че то какъв - да вкарам гол на ЦСКА в дербито! Всичко е притискане на зъби. Желанието ми е да играя тук, в Левски. Ситуацията е доста тежка. А първоначално всичко беше добре. Но това са нещата от живота.
Нямаш мач от 21 март против Славия - 1:0. Защо не игра в последните срещи?
- Да, става дума за оня мач в снега. След това пристигна паузата за националните тимове. И в идващия миг дадох позитивен тест за ковид. Вдигнах 40 градуса температура и влязох в болница - 8 дни бях на интензивно лекуване. Без да наемам никой в клуба, всичко по мои канали правех. След това 2 седмици карантина - имах възбрана за тренировки, тъй като имах над 20% увреждане на белия дроб, което значи риск от тромби и съсиреци. Задъхвах се, когато започвах да упражнявам. Някои в Левски коронавирусът ги удари по два пъти, а в болничното заведение се нагледах на много гадни неща.
Какво считат да правиш оттук насетне?
- Много е комплицирана обстановката. Изчаквам, с цел да взема вярното решение. Желанието ми е да бъда в Левски, само че има фактори, които са отвън мен. Имам поради, че не съм играл от много време - би трябвало да влезе във форма. Винаги за Левски ще давам 100% от себе си. Ако това отношение се резервира, ще преценям в придвижване.
Джо Диксън, спонсори без име... Как се чувствате в тима, и по-специално треньорът Живко Миланов?
- Адмирации за Живко, приел е на сърце всичко. И той няма информация какво ще се случи. Води се от малко малко някакъв подготвителен развой. 10 души бяхме, в този момент се усили групата. Искам да играя за Левски в елита! Тренираме за концепцията - да влизаме в темп. Всеки си има ползи, желания. Който е останал, би трябвало да бъде почитан.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ