ФК Дунав иска оставката на Боби и компания
Футболен клуб „ Дунав “ настоя за незабавна оставка на управлението на Българския футболен съюз. От управлението излязоха декларация, в която се споделя, че виновните фактори в БФС са минали доста червени линии и няма връщане обратно. Ето цялостния текст на декларацията:
Събитията, които се разиграха към европейската подготовка сред България и Унгария доведоха българския футбол до точка, от която няма връщане обратно. БФС в лицето на своето управление прекрачи доста червени линии в доста къс интервал от време, което докара обстановката до състояние, в което даже използването на принуждение не е тематика табу и добива известна доза легитимност, колкото и по инерция и официално да се жигосва от формиращите публичното мнение.
Безпрецедентният непринуден отвод квалификацията България – Унгария да се играе с аудитория, последвалият цялостен безпорядък, непремерените и контрапродуктивни обществени изяви на ръководителите на футбола и тоталният раздор с фенската общественост направиха по този начин, че към този момент няма друго решение на масата с изключение на управлението на БФС да подаде своята оставка без право на връщане обратно и заобиколни маневри. След като бяха сложени в неловко състояние и обществено унизени кметовете на два огромни регионални български града, а всички мостове с политическия хайлайф в София безвъзратно изгорени, към този момент е ясно, че управленията на БФС и БПФЛ даже и на доктрина не могат да извършват една своя основна роля – да лобират пред властта за решение на проблемите на българския футбол. Истински тежките въпроси изискват политически решения и съдействие по оста федерация – държавно управление – общини, а там към този момент всички порти са изцяло затворени.
Присъствието на управлението на БФС и БПФЛ към този момент носи и репутационен товар върху цялата общественост и клубовете, а фактурата в директен и метафоричен смисъл най-после ще дойде тъкмо при тях. Футболните организации зависят от фенските общности и обществената база на този спорт. Затова футболът е обществен феномен – не поради управления, играчи или деятели, а поради елементарните хора, които дават и последния си лев, с цел да могат да следват своята пристрастеност и са подготвени даже на крайности в името на своята обич. Ние сме в обстановка, в която би трябвало да се борим за всеки човек на стадиона и няма алтернатива някой клуб да влезе в раздор със своята фенска общественост. Феновете не ни молят, а изискват от нас точни и ясни позиции и дейности. Нищо от това, което се случи не можем да го разбираем на нашите последователи и локалните управляващи, с които си сътрудничим. Нямаме разумно пояснение за нищо от това, което стана в последните седмици.
Също по този начин би трябвало да се намерения и за редовите чиновници и професионалния кадрови състав на съюза – тези, които са “на терен ” и напрактика също обират тези негативи, даже и да не са имали директно въздействие върху решенията от последните седмици. Те също стават косвена жертва на всичко протичащо се.
Пътят напред изисква клубовете да изземат главната роля в процеса и да не чакат някой “да ги оправя ” в който и да било смисъл на израза. Заедно с ММС би трябвало да се съберат разнообразни специалисти, които да начертаят стратегическите линии за това какво ще се случва отсега нататък. Ще би трябвало и да се предложат и законови промени в областта на спорта, тъй като точно на депутати и министри се пада задължението да контролират процесите в обществото със закони, а не с постове във Facebook и трагични изяви по малкия екран.
Също по този начин, БПФЛ най-сетне ще би трябвало да влезе в ролята си на админ на професионалните лиги в България и да стартира да развива футбола като повсеместен артикул. Ако това не се случи, би следвало да изчезне изцяло, тъй като няма място за една изцяло изпразнена от наличие организация, каквато е сега и от която клубовете нямат никаква изгода.
Това е една дребна част от напълно съответните цели, които би трябвало да излязат на дневен ред. Вече няма връщане обратно и това в действителност е положителната вест, тъй като въпреки всичко светът непреклонно си върви напред. Българите сме известни с това, че ще създадем вярното нещо, едвам откакто към този момент сме пробвали всичко друго. Може би към този момент сме пред подобен миг, тъй като за над 18 години би следвало да сме изчерпили към този момент всички вероятни неверни решения.
И най-после – “Съединението прави силата ” не би трябвало да остава единствено кратковременен ентусиазъм, след което всичко да се върне постарому, а да бъде непрестанно положение на духа и разбиране на всички в българския футбол – ръководители, футболисти, почитатели и медии. Само по този начин имаме късмет след много години да тръгнем нагоре. Не бива да има непотребни илюзии, даже и при най-искрени и поредни старания ще сме на най-малко десетина години от всякаква качествена смяна.
Събитията, които се разиграха към европейската подготовка сред България и Унгария доведоха българския футбол до точка, от която няма връщане обратно. БФС в лицето на своето управление прекрачи доста червени линии в доста къс интервал от време, което докара обстановката до състояние, в което даже използването на принуждение не е тематика табу и добива известна доза легитимност, колкото и по инерция и официално да се жигосва от формиращите публичното мнение.
Безпрецедентният непринуден отвод квалификацията България – Унгария да се играе с аудитория, последвалият цялостен безпорядък, непремерените и контрапродуктивни обществени изяви на ръководителите на футбола и тоталният раздор с фенската общественост направиха по този начин, че към този момент няма друго решение на масата с изключение на управлението на БФС да подаде своята оставка без право на връщане обратно и заобиколни маневри. След като бяха сложени в неловко състояние и обществено унизени кметовете на два огромни регионални български града, а всички мостове с политическия хайлайф в София безвъзратно изгорени, към този момент е ясно, че управленията на БФС и БПФЛ даже и на доктрина не могат да извършват една своя основна роля – да лобират пред властта за решение на проблемите на българския футбол. Истински тежките въпроси изискват политически решения и съдействие по оста федерация – държавно управление – общини, а там към този момент всички порти са изцяло затворени.
Присъствието на управлението на БФС и БПФЛ към този момент носи и репутационен товар върху цялата общественост и клубовете, а фактурата в директен и метафоричен смисъл най-после ще дойде тъкмо при тях. Футболните организации зависят от фенските общности и обществената база на този спорт. Затова футболът е обществен феномен – не поради управления, играчи или деятели, а поради елементарните хора, които дават и последния си лев, с цел да могат да следват своята пристрастеност и са подготвени даже на крайности в името на своята обич. Ние сме в обстановка, в която би трябвало да се борим за всеки човек на стадиона и няма алтернатива някой клуб да влезе в раздор със своята фенска общественост. Феновете не ни молят, а изискват от нас точни и ясни позиции и дейности. Нищо от това, което се случи не можем да го разбираем на нашите последователи и локалните управляващи, с които си сътрудничим. Нямаме разумно пояснение за нищо от това, което стана в последните седмици.
Също по този начин би трябвало да се намерения и за редовите чиновници и професионалния кадрови състав на съюза – тези, които са “на терен ” и напрактика също обират тези негативи, даже и да не са имали директно въздействие върху решенията от последните седмици. Те също стават косвена жертва на всичко протичащо се.
Пътят напред изисква клубовете да изземат главната роля в процеса и да не чакат някой “да ги оправя ” в който и да било смисъл на израза. Заедно с ММС би трябвало да се съберат разнообразни специалисти, които да начертаят стратегическите линии за това какво ще се случва отсега нататък. Ще би трябвало и да се предложат и законови промени в областта на спорта, тъй като точно на депутати и министри се пада задължението да контролират процесите в обществото със закони, а не с постове във Facebook и трагични изяви по малкия екран.
Също по този начин, БПФЛ най-сетне ще би трябвало да влезе в ролята си на админ на професионалните лиги в България и да стартира да развива футбола като повсеместен артикул. Ако това не се случи, би следвало да изчезне изцяло, тъй като няма място за една изцяло изпразнена от наличие организация, каквато е сега и от която клубовете нямат никаква изгода.
Това е една дребна част от напълно съответните цели, които би трябвало да излязат на дневен ред. Вече няма връщане обратно и това в действителност е положителната вест, тъй като въпреки всичко светът непреклонно си върви напред. Българите сме известни с това, че ще създадем вярното нещо, едвам откакто към този момент сме пробвали всичко друго. Може би към този момент сме пред подобен миг, тъй като за над 18 години би следвало да сме изчерпили към този момент всички вероятни неверни решения.
И най-после – “Съединението прави силата ” не би трябвало да остава единствено кратковременен ентусиазъм, след което всичко да се върне постарому, а да бъде непрестанно положение на духа и разбиране на всички в българския футбол – ръководители, футболисти, почитатели и медии. Само по този начин имаме късмет след много години да тръгнем нагоре. Не бива да има непотребни илюзии, даже и при най-искрени и поредни старания ще сме на най-малко десетина години от всякаква качествена смяна.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ