Каквато държавата, такъв ни и футболът
Футболът у нас от много време си носи славата на обществен отдушник за целокупния политически и стопански хайлайф - от знакови предприемачи, през депутати и министри, та чак до премиера. Едни избират да се любуват на играта в профил, други пък държат да са директно въвлечени в нея. И в двата случая обаче ритнитопковците си остават все по този начин неблагодарни към елементарния фен – дали от учтивост към височайшите си (и също толкоз неблагодарни) посетители, или просто толкоз си могат.Неоспоримият факт е, че равнището на футбола в страната съвсем е паднало на равнището на ръководство на страната. А това, наподобява, безпокои единствено феновете...
Колкото по-корумпирана е една страна и по-нисък е нейният БВП (БВП), толкоз по-груб е футболът в страната. До това умозаключение стигат в Международния център за спортни проучвания (CIES Football Observatory) в свое огромно изследване, което прави любопитни корелации сред футбола и социално-икономическите фактори в дадена страна. Авторите на проучването търсят аргументите за по-честата приложимост на наказателни картони от футболните съдии в другите шампионати по света. И откриват, че битът на обществото има директно отражение върху това.
Българското състезание е едно от най-грубите в международен мащаб,
най-малко съдейки по честотата, с която се раздават картони в страната. Проучването демонстрира, че от сезон 2015/16 до 2019/20 в Първа лига се демонстрират приблизително по 5,11 жълти и 0,21 червени картона на мач. Това отрежда на България 17-о място измежду общо 87 изследвани елитни дивизизии по света. Родният шампионат може да се похвали, че отстъпва в класацията на съседите от Румъния и Гърция. Компания на трите балкански страни в топ 20 вършат най-вече страни от Южна Америка, където по никакъв начин не се понравят в единоборствата на игрището.
Изследването обгръща елитни шампионати от Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна и Южна Америка. На Стария континент (зона „ УЕФА “) междинният индикатор за 50-те изследвани страни е 4,28 за жълтите картони и 0,21 за алените. С най-хубав рейтинг от тях са на Скандинавието, както и в Нидерландия, Уелс и Англия. От всички 87 изследвани страни в света най-ниски индикатори имат Япония и Малайзия, където приблизително на мач се демонстрират под 3 картона. Първенци по най-вече показани картони пък са страни като Боливия, Гватемала, Уругвай, Колумбия и Парагвай, където глобените играчи по време на дуел не падат под 6 на брой.
От данните е видно, че
в развитите страни се раздават по-малко картони
и се играе „ по-чист “ футбол по отношение на останалите страни. Основните социално-икономически фактори, които създателите наблюдават в своето изследване, са данните за Брутният вътрешен продукт на всяка страна, равнището на човешко развиване и Индекса за разбиране на корупцията на интернационалната организация „ Прозрачност без граници “ (Transparency International).
Големият зложелател на Брутният вътрешен продукт - „ сивата стопанска система “, е с дял от 37,8 на 100 в България (по данни на МВФ), което ни подрежда в челните позиции на континента по този отрицателен индикатор. По отношение на равнищата на човешко развиване, Организация на обединените нации ни слага на последно място в Европейски Съюз, дружно с Румъния. Що се отнася до чувството за корупция в страната, при започване на тази година „ Прозрачност без граници “ също ни отреди място на дъното в Евросъюза.
От Международния център за спортни проучвания означават, че съдийството в своята същина може да следва идентични правила, само че в другите страни по света то се въздейства от локалната футболна просвета. В обособените шампионати
мачовете са отражение на протичащите обществени, стопански и политически процеси в страната.
Единствената константа в проучването на CIES е обвързвана с обстоятелството, че гостуващите тимове постоянно получават повече картони от своя хазаин. Причините могат да бъдат две – или по-дефанзивната им игра, водеща до повече картони, или с напън от страна на по-многобройните домашен последователи по трибуните към арбитрите на срещата.
По нашите географски ширини има не един и два образеца от близкото минало, при които съдиите са били подлагани на сериозен напън: от една страна от агитките, а от друга – посредством футболните босове. А с това още веднъж се връщаме на мъчителната тематика за корупцията.
Въобще избавлението за българския футбол наподобява, че минава през един-единствен път - премахване на тая пуста корупция, възстановяване на качеството на живот на хората и връщане на правовия ред в страната. И до момента в който се отърсим от тази фантазия, съдията към този момент ни е нашил аления картон...
Колкото по-корумпирана е една страна и по-нисък е нейният БВП (БВП), толкоз по-груб е футболът в страната. До това умозаключение стигат в Международния център за спортни проучвания (CIES Football Observatory) в свое огромно изследване, което прави любопитни корелации сред футбола и социално-икономическите фактори в дадена страна. Авторите на проучването търсят аргументите за по-честата приложимост на наказателни картони от футболните съдии в другите шампионати по света. И откриват, че битът на обществото има директно отражение върху това.
Българското състезание е едно от най-грубите в международен мащаб,
най-малко съдейки по честотата, с която се раздават картони в страната. Проучването демонстрира, че от сезон 2015/16 до 2019/20 в Първа лига се демонстрират приблизително по 5,11 жълти и 0,21 червени картона на мач. Това отрежда на България 17-о място измежду общо 87 изследвани елитни дивизизии по света. Родният шампионат може да се похвали, че отстъпва в класацията на съседите от Румъния и Гърция. Компания на трите балкански страни в топ 20 вършат най-вече страни от Южна Америка, където по никакъв начин не се понравят в единоборствата на игрището.
Изследването обгръща елитни шампионати от Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна и Южна Америка. На Стария континент (зона „ УЕФА “) междинният индикатор за 50-те изследвани страни е 4,28 за жълтите картони и 0,21 за алените. С най-хубав рейтинг от тях са на Скандинавието, както и в Нидерландия, Уелс и Англия. От всички 87 изследвани страни в света най-ниски индикатори имат Япония и Малайзия, където приблизително на мач се демонстрират под 3 картона. Първенци по най-вече показани картони пък са страни като Боливия, Гватемала, Уругвай, Колумбия и Парагвай, където глобените играчи по време на дуел не падат под 6 на брой.
От данните е видно, че
в развитите страни се раздават по-малко картони
и се играе „ по-чист “ футбол по отношение на останалите страни. Основните социално-икономически фактори, които създателите наблюдават в своето изследване, са данните за Брутният вътрешен продукт на всяка страна, равнището на човешко развиване и Индекса за разбиране на корупцията на интернационалната организация „ Прозрачност без граници “ (Transparency International).
Големият зложелател на Брутният вътрешен продукт - „ сивата стопанска система “, е с дял от 37,8 на 100 в България (по данни на МВФ), което ни подрежда в челните позиции на континента по този отрицателен индикатор. По отношение на равнищата на човешко развиване, Организация на обединените нации ни слага на последно място в Европейски Съюз, дружно с Румъния. Що се отнася до чувството за корупция в страната, при започване на тази година „ Прозрачност без граници “ също ни отреди място на дъното в Евросъюза.
От Международния център за спортни проучвания означават, че съдийството в своята същина може да следва идентични правила, само че в другите страни по света то се въздейства от локалната футболна просвета. В обособените шампионати
мачовете са отражение на протичащите обществени, стопански и политически процеси в страната.
Единствената константа в проучването на CIES е обвързвана с обстоятелството, че гостуващите тимове постоянно получават повече картони от своя хазаин. Причините могат да бъдат две – или по-дефанзивната им игра, водеща до повече картони, или с напън от страна на по-многобройните домашен последователи по трибуните към арбитрите на срещата.
По нашите географски ширини има не един и два образеца от близкото минало, при които съдиите са били подлагани на сериозен напън: от една страна от агитките, а от друга – посредством футболните босове. А с това още веднъж се връщаме на мъчителната тематика за корупцията.
Въобще избавлението за българския футбол наподобява, че минава през един-единствен път - премахване на тая пуста корупция, възстановяване на качеството на живот на хората и връщане на правовия ред в страната. И до момента в който се отърсим от тази фантазия, съдията към този момент ни е нашил аления картон...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ