Барса на Меси: скъпа революция пред традиционната еволюция
Футболът на Барса се вижда през очите на Лионел Меси, откакто умря Йохан Крайф и си отпътува Неймар. Клубното управление към този момент изцяло се съобщи в ръцете на „ десетката” и поставените от него условия за преподписване на контракта: освен финансови, а и да бъде заобиколен като най-хубавия футболист в света от съотборници, които да му оказват помощ да завоюва всички огромни титли като в най-хубавите времена при Джосеп Гуардиола и Луис Енрике. Тепърва предстоят осминафиналният реванш с Челси в Шампионската лига и финалът за Купата на краля, но в Ла Лига нещата вървят изумително. Меси към този момент не търчи навсякъде, а играе и управлява, с по-главна роля е от когато и да било преди – същинска икона на ФК Барселона.
Президентът Бартомеу не изчака и секунда да запълни отворената от Неймар празнота в състава, с цел да не рискува Меси да изгуби самообладание, и дадените за нови попълнения пари към този момент надвишават постъпилите от Пари Сен Жермен 222 млн. евро. Салдото към този момент е негативно (-122,5 млн. евро твърдо, -207 млн. с бонусите), а перото „ заплати” в клубния бюджет към този момент надвишава 80% от общия оборот. Тази цифра е изключително тревожна за това управление, което от самото си идване на власт пропагандираше финансова дисциплинираност, откакто обвиняваше в разсипничество тогавашния президент Жоан Лапорта. Ключът към триумфа за управата е да си завоюва време с победи на терена, с цел да продава добре комерсиалната марка „ Барса”. А тимът на Меси работи доста добре под управлението на новия треньор Ернесто Валверде.
Работата на наставника досега е по-важна от чековата брошура на президента, в случай че вземем поради това, че болшинството нови играчи към този момент играят поддържаща роля по разнообразни аргументи, като изключим Паулиньо. Филипе Коутиньо пристигна през зимата, Усман Дембеле още не може да покаже топ равнището си поради честите си травми, Нелсон Семеду се върти на десния бек със Сержи Роберто, Йери Мина занапред се окопитва след идването си от Бразилия през януари, а Марлон е преотстъпен на Ница.
Освен че блесна с рационалния си метод, Валверде завоюва на своя страна и остарялата „ асулграна” армия отпред с Меси, като титулярната единайсеторка продължава поразително да прилича онази, която завладя Берлин във финала на ШЛ против Ювентус преди три години. Разликите са три: Даниел Алвеш беше заместен от Сержи Роберто, Самюел Юмтити пое караула от Хавиер Маскерано, а на позицията на Неймар се въртят няколко играчи, което придава равновесие на тима, липсвало преди с тризъбеца MSN.
Футболистите се стегнаха след загубата на Суперкупата на Испания от Реал Мадрид и паднаха единствено един път във всички надпревари през сезона по-късно – в дерби за купата с Еспаньол, което не се оказа значимо, тъй като в реванша на „ Камп Ноу” се стигна до поврат. Властта на играчите се съобщи очевидно на 1 октомври м.г., когато те желаеха да играят против Лас Палмас обратно на настояванията на управата отпред с Бартомеу. Изиграването на този дуел при закрити врата в един толкоз значим за Каталуня ден около референдума за самостоятелност докара до оставката на ръководителите Вийяруби и Монес.
Състезателният темперамент на тима измества в извънредно напечените моменти културата и футболния жанр с марка „ Барса”. Голяма част от барселонистите се опълчват на непрекъснатата загуба на символни за клуба компоненти; загуба до степен, в която даже мотото „ Повече от клуб” придобива повече търговски в сравнение с институционален смисъл, с какъвто бе претрупан от самото учредяване от Жоан Гампер. Не е случайност, че най-идентифициращите този бранш фигури като Гуардиола, Чави и частично Оскар Гарсиа през днешния ден са надалеч от „ Камп Ноу” и са най-критикувани от огромните си противници.
Напускането на Андони Субисарета и преди този момент на Чики Бегиристайн трансформира длъжността механически секретар в по-скоро изпълнителна в сравнение с идеологическа, без да се знае кой чертае линията за другите тимове в клуба. Вместо това най-главната цел е да се държи удовлетворен Меси. Ръководителите не виждат никакво разкъсване с корена и се придържат към направения проект от мощния човек във футболната секция – Пеп Сегура, чийто специфичен интерес е увеличението на контрола върху гениите в клуба. Той работи в доста по-широк и еволюирал набор от налагания от времето на Крайф.
Управата пази тезата, че са нужни две неща: Б-отборът да се задържи в Сегунда и Меси да бъде ощастливен с каквито прехвърляния са нужни. За нови играчи на филиала бяха вложени 6 млн. евро, а цифрата за първия тим нараства до 324,8 млн. (443 млн. с възможните бонуси) след опцията за закупуване на Артур от Гремио против 30+9 милиона. Някои виждат у Артур наследника на Чави, а у Коутиньо – идващ Иниеста, в случай че ветеранът замине към Китай, а пък Юмтити заема мястото на Пуйол.
„ Най-добрият метод да бъдем правилни на нашето футболно ДНК е посредством стратегическите прехвърляния, които вършим в този момент – пазят се в Кан Барса. – Въпрос е единствено на време да го потвърдим.”
Някои млади обещания от Ла Масиа като Ерик Гарсиа и Сержи Гомес обаче очевидно не желаеха да дочакат това, недоволни от политиката на клуба, който избира да купува играчи за първия си тим, вместо да ги основава като преди. Днес не се търсят обещания, а съдружници на Меси – очите на Барса.
Рамон Беса, „ Ел Паис”
Президентът Бартомеу не изчака и секунда да запълни отворената от Неймар празнота в състава, с цел да не рискува Меси да изгуби самообладание, и дадените за нови попълнения пари към този момент надвишават постъпилите от Пари Сен Жермен 222 млн. евро. Салдото към този момент е негативно (-122,5 млн. евро твърдо, -207 млн. с бонусите), а перото „ заплати” в клубния бюджет към този момент надвишава 80% от общия оборот. Тази цифра е изключително тревожна за това управление, което от самото си идване на власт пропагандираше финансова дисциплинираност, откакто обвиняваше в разсипничество тогавашния президент Жоан Лапорта. Ключът към триумфа за управата е да си завоюва време с победи на терена, с цел да продава добре комерсиалната марка „ Барса”. А тимът на Меси работи доста добре под управлението на новия треньор Ернесто Валверде.
Работата на наставника досега е по-важна от чековата брошура на президента, в случай че вземем поради това, че болшинството нови играчи към този момент играят поддържаща роля по разнообразни аргументи, като изключим Паулиньо. Филипе Коутиньо пристигна през зимата, Усман Дембеле още не може да покаже топ равнището си поради честите си травми, Нелсон Семеду се върти на десния бек със Сержи Роберто, Йери Мина занапред се окопитва след идването си от Бразилия през януари, а Марлон е преотстъпен на Ница.
Освен че блесна с рационалния си метод, Валверде завоюва на своя страна и остарялата „ асулграна” армия отпред с Меси, като титулярната единайсеторка продължава поразително да прилича онази, която завладя Берлин във финала на ШЛ против Ювентус преди три години. Разликите са три: Даниел Алвеш беше заместен от Сержи Роберто, Самюел Юмтити пое караула от Хавиер Маскерано, а на позицията на Неймар се въртят няколко играчи, което придава равновесие на тима, липсвало преди с тризъбеца MSN.
Футболистите се стегнаха след загубата на Суперкупата на Испания от Реал Мадрид и паднаха единствено един път във всички надпревари през сезона по-късно – в дерби за купата с Еспаньол, което не се оказа значимо, тъй като в реванша на „ Камп Ноу” се стигна до поврат. Властта на играчите се съобщи очевидно на 1 октомври м.г., когато те желаеха да играят против Лас Палмас обратно на настояванията на управата отпред с Бартомеу. Изиграването на този дуел при закрити врата в един толкоз значим за Каталуня ден около референдума за самостоятелност докара до оставката на ръководителите Вийяруби и Монес.
Състезателният темперамент на тима измества в извънредно напечените моменти културата и футболния жанр с марка „ Барса”. Голяма част от барселонистите се опълчват на непрекъснатата загуба на символни за клуба компоненти; загуба до степен, в която даже мотото „ Повече от клуб” придобива повече търговски в сравнение с институционален смисъл, с какъвто бе претрупан от самото учредяване от Жоан Гампер. Не е случайност, че най-идентифициращите този бранш фигури като Гуардиола, Чави и частично Оскар Гарсиа през днешния ден са надалеч от „ Камп Ноу” и са най-критикувани от огромните си противници.
Напускането на Андони Субисарета и преди този момент на Чики Бегиристайн трансформира длъжността механически секретар в по-скоро изпълнителна в сравнение с идеологическа, без да се знае кой чертае линията за другите тимове в клуба. Вместо това най-главната цел е да се държи удовлетворен Меси. Ръководителите не виждат никакво разкъсване с корена и се придържат към направения проект от мощния човек във футболната секция – Пеп Сегура, чийто специфичен интерес е увеличението на контрола върху гениите в клуба. Той работи в доста по-широк и еволюирал набор от налагания от времето на Крайф.
Управата пази тезата, че са нужни две неща: Б-отборът да се задържи в Сегунда и Меси да бъде ощастливен с каквито прехвърляния са нужни. За нови играчи на филиала бяха вложени 6 млн. евро, а цифрата за първия тим нараства до 324,8 млн. (443 млн. с възможните бонуси) след опцията за закупуване на Артур от Гремио против 30+9 милиона. Някои виждат у Артур наследника на Чави, а у Коутиньо – идващ Иниеста, в случай че ветеранът замине към Китай, а пък Юмтити заема мястото на Пуйол.
„ Най-добрият метод да бъдем правилни на нашето футболно ДНК е посредством стратегическите прехвърляния, които вършим в този момент – пазят се в Кан Барса. – Въпрос е единствено на време да го потвърдим.”
Някои млади обещания от Ла Масиа като Ерик Гарсиа и Сержи Гомес обаче очевидно не желаеха да дочакат това, недоволни от политиката на клуба, който избира да купува играчи за първия си тим, вместо да ги основава като преди. Днес не се търсят обещания, а съдружници на Меси – очите на Барса.
Рамон Беса, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ