Най-великите играчи в историята на световните първенства
Футболът е групова игра, само че постоянно обособени единици изпъкват над останалите. А най-голямата сцена за всеки огромен състезател е Световното състезание. Преди старта на мондиала в Русия на 14 юни всички се питат ще успее ли най-сетне Лео Меси да засенчи Диего Марадона, ликувайки с Аржентина? Или пък Неймар ще въодушеви Бразилия за шести трофей? А може би Англия най-сетне ще спре да се проваля на огромни шампионати, водена от могъщия Хари Кейн? Или ще изгрее звездата на Кристиано Роналдо и петкратният притежател на „ Златната топка “ ще вземе единствената огромна купа, която липсва в трофейната му витрина?
Отговорите ще получим в средата на юли, а в този момент дано си напомним 10 от най-емблематичните фигури в историята на международните шампионати.
Герд Мюлер
И по този начин на десета позиция е Герд Мюлер. „ Бомбардировача “ е измежду малцината, приключили кариерата си на национално равнище с повече голове на сметката си, в сравнение с срещи. С екипа на Федерална република Германия (ФРГ) той записва 68 попадения в 62 дуела. Головете му на международни финали са 14 в 13 срещи на мондиалите през 1970 и 1974 година. Мюлер има присъщ инстинкт постоянно да се озовава на точното място в точни миг. През 1970-а завоюва „ Златната обувка “ след 10 точни удара на международното в Мексико. Четири години по-късно е прецизен четири пъти на домакинския мондиал. Мюлер класира Федерална Република Германия на финала след негов гол за 1:0 против Полша на полуфиналите, а в борбата за трофея още веднъж той взема решение разногласието с Холандия на Йохан Кройф и Федерална Република Германия стъпва на планетарния връх след 2:1.
Боби Мур
Следва най-славният капитан в историята на Англия – Боби Мур. Именно той подвига единствената международна купа на „ трите лъва “ до момента на „ Уембли “ през 1966 година. За него именитият Франц Бекенбауер споделя, че е „ най-хубавият бранител в историята “. Класата си показва още през 1962 година, само че тогава бъдещият отличник Бразилия отстрани Англия на четвъртфиналите. Участва и на трети мондиал – през 1970 година Три години по-късно поставя завършек на кариерата си след един успех и 14 срещи в най-силното съревнование.
Гаринча
Една от гордостите на Бразилия е Гаринча. Заради ювелирните си осъществявания получава прякора „ Радостта на народа “. За мнозина той е по-добър даже от великия Пеле. Участва на три следващи мондиала, като ликува със „ селесао “ на първите два през 1958 и 1962 година За 12 мача на форума бележи пет попадения. Най-силни са изявите му през 1962 година, когато вкарва по два пъти на четвъртфиналите и полуфиналите, надлежно против Англия (3:1) и домакина Чили (4:2).
Шави
Връщаме се към днешните времена поради един извънреден състезател. Това е испанската икона Шави. Той няма нито един гол на международно състезание, не е измежду най-гръмогласните, само че прави неповторими неща на терена. С главен принос е за най-успешния интервал в историята на националния отбор на Испания, включващ два европейски и един международен трофей. Шави има 15 мача на общо четири мондиала (2002 – 2014), като ликува с оценката през 2010 година в Южна Африка.
Зинедин Зидан
Напоследък за Зизу се приказва поради невижданите му триумфи като треньор и завоюваните три следващи купи в Шампионска лига отпред на Реал (Мадрид). Преди това обаче Зидан бе и свръхестествен футболист. Вкара два от головете за 3:0 против Бразилия на финала на международното през 1998 година, на което Франция ликува на лична земя. Игра и на идващите два форума, като в Германия през 2006 година записа последния мач в кариерата си във край против Италия. Този път обаче „ петлите “ не взеха трофея, а Зизу бе изпъден с пряк червен картон поради удар в гърдите на Марко Матераци, провокиран от обидна имитация на бранителя. Зидан, съгласно мнозина, е футболистът с най-красиви финтове. На мондиали има 12 срещи и 5 попадения.
Лотар Матеус
Лотар Матеус пък е измежду малцината взели участие цели пет пъти на международно състезание. Прави го сред 1982 и 1998 година, като огромния си триумф реализира през 1990 година, вдигайки купата. Тогава е капитан на Германия, а Бундестимът побеждава Аржентина на Диего Марадона. Четири години по-рано Дон Диего, прочут с огромното си его, изрича непривичните за него думи, че „ Матеус е най-силния съперник, против който се е изправял “. За Федерална Република Германия и по-късно за обединена Германия Лотар Матеус записва 150 срещи. На шампионати на планетата има 25 мача и 6 гола.
Франц Бекенбауер
„ Кайзер “ Франц Бекенбауер обаче си остава най-голямата легенда за Германия. Играта му и в халфовата линия и в следствие в отбраната е на топ равнище. Заедно с Герд Мюлер въодушевява Федерална Република Германия за успех на мондиала през 1974 година. Участва и на предходните две международни шампионати. На този конгрес има 18 срещи и 5 попадения. През 1990 година стана вторият човек след Марио Загало, който е изкачил планетарния връх и като състезател, и като треньор.
Роналдо
Връщаме се към най-успешната страна във футбола – Бразилия. Самото название на „ Феномена “ Роналдо евентуално приказва задоволително. До 2014 година той държеше върха за най-вече голове на международни шампионати – 15 в 19 срещи, само че Мирослав Клозе го изпревари. Роналдо взе участие на четири мондиала (1994 – 2006). Ликува с трофея през 2002 година в Япония и Южна Корея, когато оформи смъртоносен тандем с Роналдиньо и Ромарио. Вкара осем попадения за последния успех на „ селесао “. Четири години по-рано бе определен за най-хубав състезател и сграбчи „ Златната топка “, само че към момента мистерията с травмата му, поради която пропусна финала с Франция (0:3), поражда спекулации.
Марадона
Талантът на Диего Марадона е фамозен по целия свят, както и „ Божията ръка “, с която вкара във вратата на Англия във финала през 1986 година и донесе купата на родината си. На надпреварата приключи с 5 гола и още толкоз асистенции. За някои е ангел, а за други демон. Дон Диего е извънредно спорна фигура, само че и неоспорим футболен кумир. Част е от състава на Аржентина на четири мондиала (1982 – 1994). През 1990 година обаче травма в глезена му попречи да блесне във финала против Германия, а четири години по-късно бе изхвърлен от САЩ’94 поради позитивна проба за приложимост на опиати. Общо на международни шампионати има 21 мача и 8 гола.
Пеле
Номер 1 за всички времена е Пеле. „ Кралят на футбола “ стартира своята приказка на международното през 1958 година като никому незнайно момче и слага връх за най-млад участник в най-силното съревнование в този спорт. Блести с хеттрик във вратата на Франция на полуфиналите (5:2) и с още два гола във финала против домакина Швеция (5:2). Участва и на идващите три мондиала. Към купата от 1958 година прибавя и тези през 1962 и 1970 година и към момента е единственият троент международен първенец. За Бразилия приключва с 92 срещи и 77 попадения (на шампионати на планетата има 14 мача и 12 гола).
Отговорите ще получим в средата на юли, а в този момент дано си напомним 10 от най-емблематичните фигури в историята на международните шампионати.
Герд Мюлер
И по този начин на десета позиция е Герд Мюлер. „ Бомбардировача “ е измежду малцината, приключили кариерата си на национално равнище с повече голове на сметката си, в сравнение с срещи. С екипа на Федерална република Германия (ФРГ) той записва 68 попадения в 62 дуела. Головете му на международни финали са 14 в 13 срещи на мондиалите през 1970 и 1974 година. Мюлер има присъщ инстинкт постоянно да се озовава на точното място в точни миг. През 1970-а завоюва „ Златната обувка “ след 10 точни удара на международното в Мексико. Четири години по-късно е прецизен четири пъти на домакинския мондиал. Мюлер класира Федерална Република Германия на финала след негов гол за 1:0 против Полша на полуфиналите, а в борбата за трофея още веднъж той взема решение разногласието с Холандия на Йохан Кройф и Федерална Република Германия стъпва на планетарния връх след 2:1.
Боби Мур
Следва най-славният капитан в историята на Англия – Боби Мур. Именно той подвига единствената международна купа на „ трите лъва “ до момента на „ Уембли “ през 1966 година. За него именитият Франц Бекенбауер споделя, че е „ най-хубавият бранител в историята “. Класата си показва още през 1962 година, само че тогава бъдещият отличник Бразилия отстрани Англия на четвъртфиналите. Участва и на трети мондиал – през 1970 година Три години по-късно поставя завършек на кариерата си след един успех и 14 срещи в най-силното съревнование.
Гаринча
Една от гордостите на Бразилия е Гаринча. Заради ювелирните си осъществявания получава прякора „ Радостта на народа “. За мнозина той е по-добър даже от великия Пеле. Участва на три следващи мондиала, като ликува със „ селесао “ на първите два през 1958 и 1962 година За 12 мача на форума бележи пет попадения. Най-силни са изявите му през 1962 година, когато вкарва по два пъти на четвъртфиналите и полуфиналите, надлежно против Англия (3:1) и домакина Чили (4:2).
Шави
Връщаме се към днешните времена поради един извънреден състезател. Това е испанската икона Шави. Той няма нито един гол на международно състезание, не е измежду най-гръмогласните, само че прави неповторими неща на терена. С главен принос е за най-успешния интервал в историята на националния отбор на Испания, включващ два европейски и един международен трофей. Шави има 15 мача на общо четири мондиала (2002 – 2014), като ликува с оценката през 2010 година в Южна Африка.
Зинедин Зидан
Напоследък за Зизу се приказва поради невижданите му триумфи като треньор и завоюваните три следващи купи в Шампионска лига отпред на Реал (Мадрид). Преди това обаче Зидан бе и свръхестествен футболист. Вкара два от головете за 3:0 против Бразилия на финала на международното през 1998 година, на което Франция ликува на лична земя. Игра и на идващите два форума, като в Германия през 2006 година записа последния мач в кариерата си във край против Италия. Този път обаче „ петлите “ не взеха трофея, а Зизу бе изпъден с пряк червен картон поради удар в гърдите на Марко Матераци, провокиран от обидна имитация на бранителя. Зидан, съгласно мнозина, е футболистът с най-красиви финтове. На мондиали има 12 срещи и 5 попадения.
Лотар Матеус
Лотар Матеус пък е измежду малцината взели участие цели пет пъти на международно състезание. Прави го сред 1982 и 1998 година, като огромния си триумф реализира през 1990 година, вдигайки купата. Тогава е капитан на Германия, а Бундестимът побеждава Аржентина на Диего Марадона. Четири години по-рано Дон Диего, прочут с огромното си его, изрича непривичните за него думи, че „ Матеус е най-силния съперник, против който се е изправял “. За Федерална Република Германия и по-късно за обединена Германия Лотар Матеус записва 150 срещи. На шампионати на планетата има 25 мача и 6 гола.
Франц Бекенбауер
„ Кайзер “ Франц Бекенбауер обаче си остава най-голямата легенда за Германия. Играта му и в халфовата линия и в следствие в отбраната е на топ равнище. Заедно с Герд Мюлер въодушевява Федерална Република Германия за успех на мондиала през 1974 година. Участва и на предходните две международни шампионати. На този конгрес има 18 срещи и 5 попадения. През 1990 година стана вторият човек след Марио Загало, който е изкачил планетарния връх и като състезател, и като треньор.
Роналдо
Връщаме се към най-успешната страна във футбола – Бразилия. Самото название на „ Феномена “ Роналдо евентуално приказва задоволително. До 2014 година той държеше върха за най-вече голове на международни шампионати – 15 в 19 срещи, само че Мирослав Клозе го изпревари. Роналдо взе участие на четири мондиала (1994 – 2006). Ликува с трофея през 2002 година в Япония и Южна Корея, когато оформи смъртоносен тандем с Роналдиньо и Ромарио. Вкара осем попадения за последния успех на „ селесао “. Четири години по-рано бе определен за най-хубав състезател и сграбчи „ Златната топка “, само че към момента мистерията с травмата му, поради която пропусна финала с Франция (0:3), поражда спекулации.
Марадона
Талантът на Диего Марадона е фамозен по целия свят, както и „ Божията ръка “, с която вкара във вратата на Англия във финала през 1986 година и донесе купата на родината си. На надпреварата приключи с 5 гола и още толкоз асистенции. За някои е ангел, а за други демон. Дон Диего е извънредно спорна фигура, само че и неоспорим футболен кумир. Част е от състава на Аржентина на четири мондиала (1982 – 1994). През 1990 година обаче травма в глезена му попречи да блесне във финала против Германия, а четири години по-късно бе изхвърлен от САЩ’94 поради позитивна проба за приложимост на опиати. Общо на международни шампионати има 21 мача и 8 гола.
Пеле
Номер 1 за всички времена е Пеле. „ Кралят на футбола “ стартира своята приказка на международното през 1958 година като никому незнайно момче и слага връх за най-млад участник в най-силното съревнование в този спорт. Блести с хеттрик във вратата на Франция на полуфиналите (5:2) и с още два гола във финала против домакина Швеция (5:2). Участва и на идващите три мондиала. Към купата от 1958 година прибавя и тези през 1962 и 1970 година и към момента е единственият троент международен първенец. За Бразилия приключва с 92 срещи и 77 попадения (на шампионати на планетата има 14 мача и 12 гола).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ