Държейки щита, Япония посяга и към меча
Fukoku Kyohei: Богата страна, мощна войска.
Това е девизът на епохата на Мейджи (1868 - 1912 г.), обвързвана с ръководството на едноименния император. Във въпросния интервал Япония се модернизира на правилото wakon-yōsai, японски дух и западна технология. Натрупвайки благоприятни условия и самочувствие, страната инициира и побеждава във военни спорове както Китай (1894/1895-та), по този начин и Русия (1904/1905-та г.). През 1910-та година стартира и японската окупация на Корея, а нейното притежаване, дружно с това на Китай, се приема от Страната на изгряващото слънце като естествено проявяване на нейното водачество (Meishuron). В началото на XX-ти век Югоизточна Азия вижда една амалгама от японски империализъм и шовинизъм, която занапред ще залива земите й.
Развитието на Втората международна война съумява освен да прекърши милитаризацията на външната политика на Япония, само че и да трансформира враговете й в другари (не всички, схваща се). По този метод Съединени американски щати се трансформират в главен донор на сигурност за източноазиатската страна, до момента в който нейната вътрешна и външна политика имат споделен приоритет - икономическото възобновяване на страната. Това в действителност са рамките на доктрината " Йошида ", носеща името на министър-председателя на страната в края на 40-те и началото на 50-те години на предишния век.
След края на Студената война обаче Япония е принудена последователно да трансформира своя доктринален и геополитически модус. Последното се постанова заради няколко събития, кореспондиращи с повишаването на геополитическата мощност и упоритост на Китай. Това са извършените от Пекин нуклеарни проби през 90-те години, усилването на китайския военния напън и провокации както върху управляваните от Япония острови Сенкаку, по този начин и по отношение на Тайван, а след това и задминаването на японския Брутният вътрешен продукт от китайския през 2010-та година. За да стигнем даже и до настоящата 2022-ра година, когато пет китайски балистични ракети се приземиха в изключителната икономическа зона на Страната на изгряващото слънце.
Натрупването на условия от подобен порядък, свързани с държанието на Поднебесната империя и оценени като рискови от Токио, обуслови разписването на промени в три документа - Стратегията за национална сигурност, Националната тактика по защита и Програмата за подсилване на защитата, - в които японците дефинираха Китай като " най-голямото стратегическо предизвикателство ".
Няколко акцента от тези документи заслужават категорично внимание, поради това, че те бележат отдалечаване от духа на поствоенната и пацифистка Конституция на Япония, призната през 1947-ма година, чийто член 9-ти отхвърля войната и не разрешава потреблението на мощ за разрешаване на разногласия. Въпреки този привидно на японския Основен закон, изискуем уточнението, че след това, по време на някогашния министър-председател Шиндзо Абе, обсегът на деяние на локалните сили за самозащита бе уголемен (чрез пробутване на редом законодателство).
Най-важният от тези акценти е желанието на Япония да се снабди с благоприятни условия за контраудар. За задачата Токио планува развиването както на лични качества (от ъпгрейдването на към този момент налични, до създаването на нови типове ракети, в това число свръхзвукови), по този начин и закупуването на крилати ракети Томахоук (те имат далекобойност до 2000 км, което е съвсем два пъти повече, в сравнение с е осъвремененият обхват на локалните Type 12, създавани от Mitsubishi Heavy Industries). Планира се и взаимно създаване на шесто потомство изтребител, взаимно с Обединеното Кралство и Италия. Въпреки това, най-малко в обозримо бъдеще салдото на силите по отношение на ракетния боеприпас ще остане в интерес на Китай. А поради наредбите на Конституцията на Япония, контраударите ще бъдат разрешени единствено при съществуването на неотложни условия, касаещи оцеляването на страната, и при позволение от Диета.
Въвеждането на детайла на контраудара в японската тактика за национална сигурност значи, че последователно се прави концептуална смяна, касаеща разпределените отговорности сред Токио и Съединени американски щати при отбраната на Страната на изгряващото слънце. Това партньорство сред тях намира израз в добре известната дефиниция " щит и меч ", в която Япония е първото (щитът, който отбранява страната), а Съединени американски щати е второто (мечът, който нанася атакуващия удар). Подобно " систематизиране на труда " не бе обезателно алтруистичен жест от страна на американците, доколкото те виждаха в него гаранции, че няма да бъдат въвлечени във спор заради японска разпоредителност. Но в планирането си Токио очевидно не се удовлетворява единствено да държи щита, само че протяга ръка към този момент и към меча. Да, Япония е към момента прекомерно подвластна в сигурността си от янките, само че въпреки всичко богата страна допуска основаването и на мощна войска.
Другият значим акцент, отнасящ се до обезпечаването на отбранителните качества на Япония, касае увеличението на военния бюджет на страната от 1% на 2% от БВП-то й. Това е по стандарт на НАТО и би трябвало да се случи последователно в границите на идващите пет години. Ако за фискалната 2021-ва година военният бюджет на Япония бе 51 милиарда $, то това значи, че той би трябвало да доближи до 100 милиарда през 2027-ма година, при опазване на равнищата на настоящия Брутният вътрешен продукт. Това би трансформирало Токио в третата столица в света по такива разноски (за 2021-ва година Съединени американски щати са отделели малко над 800 милиарда, а Китай - малко под 300 млрд долара).
Евентуалното основаване на в допълнение военно формирование, евентуално бригада, и дислоцирането й в Окинава в поддръжка на към този момент разположените там сили, откъдето да бъдат защитавани островите от японския архипелаг Рюкю, също подсказва, че Китай е главната причина, заради която Токио трансформира своето обмисляне (спрямо количеството боен личен състав, което ще бъде добавено към към този момент разположената в Окинава 15-та Бригада, е допустимо да се стигне до образуването на цяла дивизия). Този японски архипелаг е част от имащата стратегическо значение, започваща от Северните територии на Страната на изгряващото слънце и достигаща до Малайзия. През последните години Токио усилва защитата на Рюкю, разполагайки на някои от островите му противокорабни и ракети земя-въздух.
Геополитическото " набъбване " на Китай може да е водещата причина за транскрибирането на външната политика на Япония през призмата на сигурността (това е част от почерка и на Шиндзо Абе), само че надалеч не е единствената такава. Рекордният брой балистични ракети, изстреляни през тази година от Северна Корея, сред които и новата интерконтиненталната Хвасон-17, също провокира безпокойствие в Токио. Две от тези ракети прелетяха и над Япония. На Курилските острови пък при започване на годината Русия организира военни образования, а този декември месец разположи отново там ракетни системи Bastion, имащи обхват до 500 км. Но нито Северна Корея, нито Русия могат да причинят такава вреда на Страната на изгряващото слънце, каквато това може да направи Поднебесната империя, изключително откогато тя стана най-големият търговски сътрудник на Япония.
В XXI-ви век Fukoku Kyohei е не просто слоган от отминало време, а стратегическата алтернатива за Япония. Понеже благосъстоянието на страната зависи най-много от Китай, а силата на армията й - на първо място от Съединени американски щати.
Това е девизът на епохата на Мейджи (1868 - 1912 г.), обвързвана с ръководството на едноименния император. Във въпросния интервал Япония се модернизира на правилото wakon-yōsai, японски дух и западна технология. Натрупвайки благоприятни условия и самочувствие, страната инициира и побеждава във военни спорове както Китай (1894/1895-та), по този начин и Русия (1904/1905-та г.). През 1910-та година стартира и японската окупация на Корея, а нейното притежаване, дружно с това на Китай, се приема от Страната на изгряващото слънце като естествено проявяване на нейното водачество (Meishuron). В началото на XX-ти век Югоизточна Азия вижда една амалгама от японски империализъм и шовинизъм, която занапред ще залива земите й.
Развитието на Втората международна война съумява освен да прекърши милитаризацията на външната политика на Япония, само че и да трансформира враговете й в другари (не всички, схваща се). По този метод Съединени американски щати се трансформират в главен донор на сигурност за източноазиатската страна, до момента в който нейната вътрешна и външна политика имат споделен приоритет - икономическото възобновяване на страната. Това в действителност са рамките на доктрината " Йошида ", носеща името на министър-председателя на страната в края на 40-те и началото на 50-те години на предишния век.
След края на Студената война обаче Япония е принудена последователно да трансформира своя доктринален и геополитически модус. Последното се постанова заради няколко събития, кореспондиращи с повишаването на геополитическата мощност и упоритост на Китай. Това са извършените от Пекин нуклеарни проби през 90-те години, усилването на китайския военния напън и провокации както върху управляваните от Япония острови Сенкаку, по този начин и по отношение на Тайван, а след това и задминаването на японския Брутният вътрешен продукт от китайския през 2010-та година. За да стигнем даже и до настоящата 2022-ра година, когато пет китайски балистични ракети се приземиха в изключителната икономическа зона на Страната на изгряващото слънце.
Натрупването на условия от подобен порядък, свързани с държанието на Поднебесната империя и оценени като рискови от Токио, обуслови разписването на промени в три документа - Стратегията за национална сигурност, Националната тактика по защита и Програмата за подсилване на защитата, - в които японците дефинираха Китай като " най-голямото стратегическо предизвикателство ".
Няколко акцента от тези документи заслужават категорично внимание, поради това, че те бележат отдалечаване от духа на поствоенната и пацифистка Конституция на Япония, призната през 1947-ма година, чийто член 9-ти отхвърля войната и не разрешава потреблението на мощ за разрешаване на разногласия. Въпреки този привидно на японския Основен закон, изискуем уточнението, че след това, по време на някогашния министър-председател Шиндзо Абе, обсегът на деяние на локалните сили за самозащита бе уголемен (чрез пробутване на редом законодателство).
Най-важният от тези акценти е желанието на Япония да се снабди с благоприятни условия за контраудар. За задачата Токио планува развиването както на лични качества (от ъпгрейдването на към този момент налични, до създаването на нови типове ракети, в това число свръхзвукови), по този начин и закупуването на крилати ракети Томахоук (те имат далекобойност до 2000 км, което е съвсем два пъти повече, в сравнение с е осъвремененият обхват на локалните Type 12, създавани от Mitsubishi Heavy Industries). Планира се и взаимно създаване на шесто потомство изтребител, взаимно с Обединеното Кралство и Италия. Въпреки това, най-малко в обозримо бъдеще салдото на силите по отношение на ракетния боеприпас ще остане в интерес на Китай. А поради наредбите на Конституцията на Япония, контраударите ще бъдат разрешени единствено при съществуването на неотложни условия, касаещи оцеляването на страната, и при позволение от Диета.
Въвеждането на детайла на контраудара в японската тактика за национална сигурност значи, че последователно се прави концептуална смяна, касаеща разпределените отговорности сред Токио и Съединени американски щати при отбраната на Страната на изгряващото слънце. Това партньорство сред тях намира израз в добре известната дефиниция " щит и меч ", в която Япония е първото (щитът, който отбранява страната), а Съединени американски щати е второто (мечът, който нанася атакуващия удар). Подобно " систематизиране на труда " не бе обезателно алтруистичен жест от страна на американците, доколкото те виждаха в него гаранции, че няма да бъдат въвлечени във спор заради японска разпоредителност. Но в планирането си Токио очевидно не се удовлетворява единствено да държи щита, само че протяга ръка към този момент и към меча. Да, Япония е към момента прекомерно подвластна в сигурността си от янките, само че въпреки всичко богата страна допуска основаването и на мощна войска.
Другият значим акцент, отнасящ се до обезпечаването на отбранителните качества на Япония, касае увеличението на военния бюджет на страната от 1% на 2% от БВП-то й. Това е по стандарт на НАТО и би трябвало да се случи последователно в границите на идващите пет години. Ако за фискалната 2021-ва година военният бюджет на Япония бе 51 милиарда $, то това значи, че той би трябвало да доближи до 100 милиарда през 2027-ма година, при опазване на равнищата на настоящия Брутният вътрешен продукт. Това би трансформирало Токио в третата столица в света по такива разноски (за 2021-ва година Съединени американски щати са отделели малко над 800 милиарда, а Китай - малко под 300 млрд долара).
Евентуалното основаване на в допълнение военно формирование, евентуално бригада, и дислоцирането й в Окинава в поддръжка на към този момент разположените там сили, откъдето да бъдат защитавани островите от японския архипелаг Рюкю, също подсказва, че Китай е главната причина, заради която Токио трансформира своето обмисляне (спрямо количеството боен личен състав, което ще бъде добавено към към този момент разположената в Окинава 15-та Бригада, е допустимо да се стигне до образуването на цяла дивизия). Този японски архипелаг е част от имащата стратегическо значение, започваща от Северните територии на Страната на изгряващото слънце и достигаща до Малайзия. През последните години Токио усилва защитата на Рюкю, разполагайки на някои от островите му противокорабни и ракети земя-въздух.
Геополитическото " набъбване " на Китай може да е водещата причина за транскрибирането на външната политика на Япония през призмата на сигурността (това е част от почерка и на Шиндзо Абе), само че надалеч не е единствената такава. Рекордният брой балистични ракети, изстреляни през тази година от Северна Корея, сред които и новата интерконтиненталната Хвасон-17, също провокира безпокойствие в Токио. Две от тези ракети прелетяха и над Япония. На Курилските острови пък при започване на годината Русия организира военни образования, а този декември месец разположи отново там ракетни системи Bastion, имащи обхват до 500 км. Но нито Северна Корея, нито Русия могат да причинят такава вреда на Страната на изгряващото слънце, каквато това може да направи Поднебесната империя, изключително откогато тя стана най-големият търговски сътрудник на Япония.
В XXI-ви век Fukoku Kyohei е не просто слоган от отминало време, а стратегическата алтернатива за Япония. Понеже благосъстоянието на страната зависи най-много от Китай, а силата на армията й - на първо място от Съединени американски щати.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ