Глас насън ми каза: Рисувай с пръсти!
Фризьорка посвети изложбата си на българския народ
Маникюристката рисува с пръсти, нокти и длани
Светла Звездова работи в салон за хубост, тя е коафьор, маникюрист, педикюрист – все неща, които от години прави с обич. От година и половина обаче тя има още едно занятие – рисува. И по този начин е захласната от него, че към този момент е подготвена с галерия – споделя се „ Послание към българския народ ”. Ще я открие идната събота на 23 ноември вечерта в читалище „ Никола Вапцаров ” в кв. Овча купел на бул. „ Цар Борис III ” 132.
Светла рисува, само че не с четка, а с пръсти, нокти и длан. “Не съм си и представяла, че на 50 години ще стартира нещо толкоз ново в живота си ”, споделя тя пред “Труд ”. Симпатичната украинка е влюбена в България, живее от 28 години в София, а да се занимава с изобразяване я подтиква синът й Младен и … глас в съня. Кураж и морална поддръжка да продължи й дава починалият към този момент професор Божидар Димитров, с който Светла особено се среща месец преди той да почине.
Историята с новото й занятие стартира напълно ненадейно. Като доста вярваща християнка, тя приема това като подарък от Бога. В началото на предходната година 26-годишният й наследник я изненадва с предложение, което споделя апропо: “Мамо, за какво не започнеш да рисуваш, за какво не опиташ? ” Разбира се, майката маха с ръка и не приема съществено думите му. Но това се повтаря няколко пъти, и най-после напряко я моли като вярваща да попита Господ – би трябвало ли и може ли да рисува… Върхът на всичко е, когато една заран той й дава пари и просто я уведомява: “В салона за хубост през днешния ден ще донесат нещо, което съм поръчал, просто го заплати ”. И когато куриерът идва, се оказва, че носи … маслени бои и платно.
Светла е озадачена, даже обезпокоена същински, и отива в обичаната си църква “Св. Георги ” да попита Господ какво става със сина й, за какво й приказва по този начин. Цяла седмица тя даже не разопакова от найлона пратката, до момента в който след дни чудноват сън не я разсънва. Тя чува чува глас, който й споделя, че би трябвало да рисува с пръсти. Сутринта незабавно споделя на сина си и той като младеж с усмивка предлага: “Ще попитам чичко Google, който знае всичко ”. И Младен влиза в интернет, където намира информация за хора, които рисуват с пръсти.
Въпреки че всеки ден рисува фантазиите си – е, върху ноктите на дамите, това тя намира за техника, която човек може да реализира след образование, само че не и мотив да започнеш да се занимаваш съществено с изобразяване. Синът обаче е настойчив и я моли да си купи блокче за изобразяване и просто да опитва върху него. Опитът й стартира изненадващо една вечер след работа, когато се прибира с детско блокче. Сяда пред масата и разтваря прословутата пратка с подаръка. Вътре има и четка за изобразяване, само че тя чува отново оня глас от съня: “Рисувай с пръстите, рисувай с пръстите… ”. И стартира да маже с пръст върху блокчето. Неочаквано вижда, че нещата се получават. На другия ден прави първата си рисунка, само че върху платното. Така стартира всичко. Естествено, първоначално доста плаче, тъй като не може да повярва какво се случва и по какъв начин по този начин ръцете й надали не се движат сами.
Тя споделя, че когато спре, по-късно към този момент нищо не може да направи. Преди да стартира всяка картина Светла първо се прекръства и споделя: “Господи, аз не знам, само че ти знаеш. ” И нещата се подреждат. После някак от единствено себе си взема решение да хване и четката, по този начин се появява картината й “Богинята Бастет ”, египетската богиня-котка, чийто остатъци от десетилетия търсят в Странджа.
Пръстите, с които рисува, са показалецът и кутрето, а с изключение на тях употребява ноктите и дланите си. Всяка картина с изключение на, че е правена с доста обич, има собствен план. Музиката я зарежда. Слуша непрестанно – изключително българска, космическа… значимото е да я допре. Обожава “Притури се планината ”и “Излел е Делю бунтовник ”, българското хоро не може да размени с нищо. Когато го слуша, няма клетка в тялото й, която да не усеща ритъма.
Първото хоро Светла изиграва на сватбата си. Тя е украинска гражданка, родена е в Донбас, а е израсла в Крим. Във вените й тече съветска, полска и украинска кръв. Любовта към България идва от нейната майка, която доста обича нашата страна и постоянно си пее “Моя страна, моя България ”. Разказва, че още от дребни всички са възпитавани в обич към “българските братушки ” – народ, непосредствен по религия, просвета и душа. Когато през 1990 година приготвя багажа си за България – следва сватбата й, тук е рецесия, там при тях е перестройка от години. “От една рецесия пристигнах в друга рецесия, и по този начин цялостен живот ”, смее се кримчанката. Светла е уверена, че щом българските песни летят в Космоса, значи народът ни е богопомазан. Нейна другарка е певицата Диана Дафова. И когато чува песента й “Аадия ” – микс от ортодоксални мелодии и български фолклор, която също лети в Космоса, й идва концепцията да сътвори нова серия от картини за друга галерия “Агарта – тайнствената земя ”. Но това ще се случи по-натам.
В изложбата, която Светла Звездова към този момент подрежда в столичното читалище “Никола Вапцаров ” в регион Овча купел, има 25 картини, като във всяка от тях се съдържа едно изречение или дума, които са свързани. “Много са разнообразни, в тях има и от историята…, само че това ще опиша в деня на изложбата, и по този начин всички ще стигнат до моето обръщение ”, изяснява фризьорката художничка.
Историкът професор Божидар Димитров е индивидът, който й дава огромен кураж и морална поддръжка. Всъщност тя не го познава, само че търси метод да стигне до него и двамата се срещат. За нея той е огромен патриот, индивидът, който счита, че българите са богопомазан народ, нещо, в което самата Светла е уверена. Когато са подготвени, историкът вижда всичките й картини. Тя му споделя част от посланията, които се оказва, че той … знае. Говорят за историята, а най-после професорът й признава, че е шокиран – в същия ден, когато те се срещат, се оказва, че той е прочел архиви от XI век, в които написа същото, което тя му приказва – за възприятието й за България. Сега тя доста съжалява, че Божидар Димитров няма да участва на изложбата й, която той също очаквал с неспокойствие да открие.
Маникюристката рисува с пръсти, нокти и длани
Светла Звездова работи в салон за хубост, тя е коафьор, маникюрист, педикюрист – все неща, които от години прави с обич. От година и половина обаче тя има още едно занятие – рисува. И по този начин е захласната от него, че към този момент е подготвена с галерия – споделя се „ Послание към българския народ ”. Ще я открие идната събота на 23 ноември вечерта в читалище „ Никола Вапцаров ” в кв. Овча купел на бул. „ Цар Борис III ” 132.
Светла рисува, само че не с четка, а с пръсти, нокти и длан. “Не съм си и представяла, че на 50 години ще стартира нещо толкоз ново в живота си ”, споделя тя пред “Труд ”. Симпатичната украинка е влюбена в България, живее от 28 години в София, а да се занимава с изобразяване я подтиква синът й Младен и … глас в съня. Кураж и морална поддръжка да продължи й дава починалият към този момент професор Божидар Димитров, с който Светла особено се среща месец преди той да почине.
Историята с новото й занятие стартира напълно ненадейно. Като доста вярваща християнка, тя приема това като подарък от Бога. В началото на предходната година 26-годишният й наследник я изненадва с предложение, което споделя апропо: “Мамо, за какво не започнеш да рисуваш, за какво не опиташ? ” Разбира се, майката маха с ръка и не приема съществено думите му. Но това се повтаря няколко пъти, и най-после напряко я моли като вярваща да попита Господ – би трябвало ли и може ли да рисува… Върхът на всичко е, когато една заран той й дава пари и просто я уведомява: “В салона за хубост през днешния ден ще донесат нещо, което съм поръчал, просто го заплати ”. И когато куриерът идва, се оказва, че носи … маслени бои и платно.
Светла е озадачена, даже обезпокоена същински, и отива в обичаната си църква “Св. Георги ” да попита Господ какво става със сина й, за какво й приказва по този начин. Цяла седмица тя даже не разопакова от найлона пратката, до момента в който след дни чудноват сън не я разсънва. Тя чува чува глас, който й споделя, че би трябвало да рисува с пръсти. Сутринта незабавно споделя на сина си и той като младеж с усмивка предлага: “Ще попитам чичко Google, който знае всичко ”. И Младен влиза в интернет, където намира информация за хора, които рисуват с пръсти.
Въпреки че всеки ден рисува фантазиите си – е, върху ноктите на дамите, това тя намира за техника, която човек може да реализира след образование, само че не и мотив да започнеш да се занимаваш съществено с изобразяване. Синът обаче е настойчив и я моли да си купи блокче за изобразяване и просто да опитва върху него. Опитът й стартира изненадващо една вечер след работа, когато се прибира с детско блокче. Сяда пред масата и разтваря прословутата пратка с подаръка. Вътре има и четка за изобразяване, само че тя чува отново оня глас от съня: “Рисувай с пръстите, рисувай с пръстите… ”. И стартира да маже с пръст върху блокчето. Неочаквано вижда, че нещата се получават. На другия ден прави първата си рисунка, само че върху платното. Така стартира всичко. Естествено, първоначално доста плаче, тъй като не може да повярва какво се случва и по какъв начин по този начин ръцете й надали не се движат сами.
Тя споделя, че когато спре, по-късно към този момент нищо не може да направи. Преди да стартира всяка картина Светла първо се прекръства и споделя: “Господи, аз не знам, само че ти знаеш. ” И нещата се подреждат. После някак от единствено себе си взема решение да хване и четката, по този начин се появява картината й “Богинята Бастет ”, египетската богиня-котка, чийто остатъци от десетилетия търсят в Странджа.
Пръстите, с които рисува, са показалецът и кутрето, а с изключение на тях употребява ноктите и дланите си. Всяка картина с изключение на, че е правена с доста обич, има собствен план. Музиката я зарежда. Слуша непрестанно – изключително българска, космическа… значимото е да я допре. Обожава “Притури се планината ”и “Излел е Делю бунтовник ”, българското хоро не може да размени с нищо. Когато го слуша, няма клетка в тялото й, която да не усеща ритъма.
Първото хоро Светла изиграва на сватбата си. Тя е украинска гражданка, родена е в Донбас, а е израсла в Крим. Във вените й тече съветска, полска и украинска кръв. Любовта към България идва от нейната майка, която доста обича нашата страна и постоянно си пее “Моя страна, моя България ”. Разказва, че още от дребни всички са възпитавани в обич към “българските братушки ” – народ, непосредствен по религия, просвета и душа. Когато през 1990 година приготвя багажа си за България – следва сватбата й, тук е рецесия, там при тях е перестройка от години. “От една рецесия пристигнах в друга рецесия, и по този начин цялостен живот ”, смее се кримчанката. Светла е уверена, че щом българските песни летят в Космоса, значи народът ни е богопомазан. Нейна другарка е певицата Диана Дафова. И когато чува песента й “Аадия ” – микс от ортодоксални мелодии и български фолклор, която също лети в Космоса, й идва концепцията да сътвори нова серия от картини за друга галерия “Агарта – тайнствената земя ”. Но това ще се случи по-натам.
В изложбата, която Светла Звездова към този момент подрежда в столичното читалище “Никола Вапцаров ” в регион Овча купел, има 25 картини, като във всяка от тях се съдържа едно изречение или дума, които са свързани. “Много са разнообразни, в тях има и от историята…, само че това ще опиша в деня на изложбата, и по този начин всички ще стигнат до моето обръщение ”, изяснява фризьорката художничка.
Историкът професор Божидар Димитров е индивидът, който й дава огромен кураж и морална поддръжка. Всъщност тя не го познава, само че търси метод да стигне до него и двамата се срещат. За нея той е огромен патриот, индивидът, който счита, че българите са богопомазан народ, нещо, в което самата Светла е уверена. Когато са подготвени, историкът вижда всичките й картини. Тя му споделя част от посланията, които се оказва, че той … знае. Говорят за историята, а най-после професорът й признава, че е шокиран – в същия ден, когато те се срещат, се оказва, че той е прочел архиви от XI век, в които написа същото, което тя му приказва – за възприятието й за България. Сега тя доста съжалява, че Божидар Димитров няма да участва на изложбата й, която той също очаквал с неспокойствие да открие.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ