Как Макрон блокира Скопие и Тирана с кухи аргументи
Френският президент Макрон попречи на започването на договаряния за европейското участие на Албания и Северна Македония. Това е сериозна неточност, от която произтича рецесия на доверието - на Балканите и в Брюксел, отбелязва Бернд Ригерт в коментар за Дойче веле.
Разочарованието в Северна Македония и в Албания е огромно. Според Европейската комисия, Европейския парламент и ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск, двете страни от Западните Балкани са изпълнили всички условия за започването на присъединителни договаряния с Европейски Съюз. Те, както и останалите балкански страни, имат вероятност за европейско участие от 2003 година насам. Северна Македония към този момент е била изпълнила формалните критерии още през 2009-а, от предходната година това важи и за Албания. След като Северна Македония съумя да позволи разногласието с Гърция за името на страната, в Скопие се надяваха, че най-накрая ще получат зелена светлина от срещата на върха на Европейски Съюз.
Само един държавен началник - френският президент Еманюел Макрон, бе изрично срещу. Той сподели " не " на претендентите и " не " въобще за започването на присъединителни договаряния. Двама други - нидерландският министър председател и датската министър-председателка, се възползваха от изразената позиция и отхвърлиха диалозите с Албания.
От необяснимото несъгласие на Макрон произтична двойна рецесия на доверието в Европейския съюз - и на Балканите, и в Брюксел. Колко костват обещанията на Европейски Съюз, щом макар приложените промени и всички старания в последна сметка претендентите не получават нищо? Какъв е смисълът от дългогодишните инспекции, осъществявани от Европейската комисия, в случай, че едно " не " от Париж стига, с цел да обезсмислят всички изписани страници с установени резултати?
Новата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която е поддръжничка на приемането на балканските страни, ще срещне компликации около френския отпор. И в това отношение няма да й помогне събитието, че Макрон първо й обезпечи поста, а в този момент е афектиран, че френската кандидатката за Европейска комисия пропадна. Макрон е сърдит на Брюксел. Не помогнаха даже и удобните изявления на федералната канцлерка Ангела Меркел, която държи на разширението.
Слаби причини
Доверието в Европейски Съюз и последствията в балканските страни, а точно разочарованието и спадът във волята за промени, явно не са толкоз значими за френския президент, колкото вътрешнополитическите причини, които слага на напред във времето. Дяснопопулистката съпротива, която е срещу притока на мигранти към Франция и кардинално е срещу Европейски Съюз, не може да не го тормози. Но пък поради това да погребеш общата европейска политика? И в Германия десните популисти подлагат на критика курса на разширение, само че това досега не е впечатлило канцлерката.
Аргументът на Макрон, че Албания не би могла да стартира присъединителни договаряния, тъй като прекалено много албанци търсят леговище във Франция, също е кухо. През 2018-а година във Франция е било предоставено леговище на тъкмо 74-ма албанци. Останалите 8 000 претенденти са по-скоро стопански мигранти и могат да бъдат върнати назад. Въпросът е по-скоро за какво икономическата обстановка в Албания е толкоз тежка, че подтиква мнозина да изоставен страната. Присъединителният развой, който сигурно би траял 10 и повече години, би могъл да бъде употребен за възстановяване на ситуацията и за въвеждането на европейските стандарти. Тъй като е невероятно Албания и Северна Македония да се причислят от през днешния ден за на следващия ден и неотложно да се възползват от свободата на придвижване на служащите. Ще стане по-скоро противоположното.
Европейският съюз несъмнено се е поучил от грешките си при присъединителните процедури с България, Румъния и Турция. Днес процедурите са доста по-сложни и строги. Но последващи нагаждания към условията, каквито френският президент с право би могъл да изиска, могат да се случат по време на договарянията, а не преди този момент. Процедурата на присъединение не е била и не е налагане на твърди критерии, а развой, в границите на който се реагира на развиването в присъединяващите се страни. Най-добрият образец за това са водените от 14 години насам присъединителни договаряния с Турция, които са на практика замразени поради автократичните пристъпи на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Без вероятността един ден да станат част от Европейски Съюз, мирът сред балканските страни попада под опасност. Влиянието на Русия, на Китай, както и на Турция би могло да нарасне. Което френският президент едва ли желае съществено.
Аргументите на Франция са слаби. Еманюел Макрон би трябвало да премисли ветото си, в случай че не желае самият той да наподобява като популист. Следващият късмет е срещата на върха на Европейски Съюз през декември.
Разочарованието в Северна Македония и в Албания е огромно. Според Европейската комисия, Европейския парламент и ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск, двете страни от Западните Балкани са изпълнили всички условия за започването на присъединителни договаряния с Европейски Съюз. Те, както и останалите балкански страни, имат вероятност за европейско участие от 2003 година насам. Северна Македония към този момент е била изпълнила формалните критерии още през 2009-а, от предходната година това важи и за Албания. След като Северна Македония съумя да позволи разногласието с Гърция за името на страната, в Скопие се надяваха, че най-накрая ще получат зелена светлина от срещата на върха на Европейски Съюз.
Само един държавен началник - френският президент Еманюел Макрон, бе изрично срещу. Той сподели " не " на претендентите и " не " въобще за започването на присъединителни договаряния. Двама други - нидерландският министър председател и датската министър-председателка, се възползваха от изразената позиция и отхвърлиха диалозите с Албания.
От необяснимото несъгласие на Макрон произтична двойна рецесия на доверието в Европейския съюз - и на Балканите, и в Брюксел. Колко костват обещанията на Европейски Съюз, щом макар приложените промени и всички старания в последна сметка претендентите не получават нищо? Какъв е смисълът от дългогодишните инспекции, осъществявани от Европейската комисия, в случай, че едно " не " от Париж стига, с цел да обезсмислят всички изписани страници с установени резултати?
Новата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която е поддръжничка на приемането на балканските страни, ще срещне компликации около френския отпор. И в това отношение няма да й помогне събитието, че Макрон първо й обезпечи поста, а в този момент е афектиран, че френската кандидатката за Европейска комисия пропадна. Макрон е сърдит на Брюксел. Не помогнаха даже и удобните изявления на федералната канцлерка Ангела Меркел, която държи на разширението.
Слаби причини
Доверието в Европейски Съюз и последствията в балканските страни, а точно разочарованието и спадът във волята за промени, явно не са толкоз значими за френския президент, колкото вътрешнополитическите причини, които слага на напред във времето. Дяснопопулистката съпротива, която е срещу притока на мигранти към Франция и кардинално е срещу Европейски Съюз, не може да не го тормози. Но пък поради това да погребеш общата европейска политика? И в Германия десните популисти подлагат на критика курса на разширение, само че това досега не е впечатлило канцлерката.
Аргументът на Макрон, че Албания не би могла да стартира присъединителни договаряния, тъй като прекалено много албанци търсят леговище във Франция, също е кухо. През 2018-а година във Франция е било предоставено леговище на тъкмо 74-ма албанци. Останалите 8 000 претенденти са по-скоро стопански мигранти и могат да бъдат върнати назад. Въпросът е по-скоро за какво икономическата обстановка в Албания е толкоз тежка, че подтиква мнозина да изоставен страната. Присъединителният развой, който сигурно би траял 10 и повече години, би могъл да бъде употребен за възстановяване на ситуацията и за въвеждането на европейските стандарти. Тъй като е невероятно Албания и Северна Македония да се причислят от през днешния ден за на следващия ден и неотложно да се възползват от свободата на придвижване на служащите. Ще стане по-скоро противоположното.
Европейският съюз несъмнено се е поучил от грешките си при присъединителните процедури с България, Румъния и Турция. Днес процедурите са доста по-сложни и строги. Но последващи нагаждания към условията, каквито френският президент с право би могъл да изиска, могат да се случат по време на договарянията, а не преди този момент. Процедурата на присъединение не е била и не е налагане на твърди критерии, а развой, в границите на който се реагира на развиването в присъединяващите се страни. Най-добрият образец за това са водените от 14 години насам присъединителни договаряния с Турция, които са на практика замразени поради автократичните пристъпи на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Без вероятността един ден да станат част от Европейски Съюз, мирът сред балканските страни попада под опасност. Влиянието на Русия, на Китай, както и на Турция би могло да нарасне. Което френският президент едва ли желае съществено.
Аргументите на Франция са слаби. Еманюел Макрон би трябвало да премисли ветото си, в случай че не желае самият той да наподобява като популист. Следващият късмет е срещата на върха на Европейски Съюз през декември.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ