Френският президент Еманюел Макрон Безотговорност срещу арогантност: неотдавнашната бурна размяна

Френският президент Еманюел Макрон
" Безотговорност " против " надменност ": неотдавнашната бурна замяна на реплики сред Париж и Рим във връзка мигрантския въпрос се корени в комплицираните исторически и културни връзки сред двете страни, по едно и също време близки и съперничещи си, акцентират анализаторите. " Политическите водачи на Италия и Франция не са се държали един към различен толкоз зле, даже когато са воювали между тях ", уточни в понеделник журналистът от в. " Кориере каузи сера " Алдо Кацуло. За да изясни " за какво Франция и Италия не могат да се удържат да не се боричкат ", списание " Икономист " се връща към историята, по-специално към Наполеон Бонапарт. " Венеция, Парма, Мантуа, Модена и Милано бяха плячкосани от французите ", по време на италианската акция на амбициозния военачалник, напомни английският седмичник през август 2017 година. Но по-късно, под въздействието на Наполеон Трети, до тогава разединената страна построява единството си, добито през 1861 година " Това беляза надълбоко Италия и докара до двойнствено отношение ", отбелязва Жил Бертран, учител по модерна история в университета Гренобъл Алпи и съавтор на книга за Франция и Италия. В най-ново време двете страни се сражаваха в противникови лагери през Втората международна война. Преди да се съберат още веднъж, с цел да вземат участие в учредяването на Европейския съюз. Тази история, " белязана от поредност течения и напрежения с редуващи се етапи " роди комплицирани връзки, акцентира Жан-Пиер Дарни, учител в университета в Ница и консултант в Института по интернационалните връзки (IAI) в Рим. " Италианците са французи в положително въодушевление ", майтапеше се писателят Жан Кокто, подхранвайки клишетата за двамата съседи. " В исторически проект съществува италианска свръхчувствителност във връзка с Париж и извънредно огромно равнодушие и незнание на Франция във връзка с Италия ", сподели за Агенция Франс Прес Дарни. " Французите са стигнали до културна и историческа визия " за Италия, с цената на " цялостна липса на познаване на политическите, обществените, даже икономическите механизми " на страната, счита той. Тези неразбирания са изключително явни в два въпроса от последните години, акцентират специалистите. " Прекратяването на съглашението с " Финкантиери " за (френската) корабостроителница STX и краткотрайната ѝ национализация провокираха гнева на италианците ", акцентира Марк Лазар, учител по история и политическа социология в парижкия Институт за политически проучвания и в Свободния интернационален университет по обществените науки " Гуидо Карли " в Рим, в мнение, оповестено от института Монтен. Втори по величина търговски сътрудник на Италия, посредством своите предприятия Франция е вездесъща в италианската стопанска система. Компанията за първокласни артикули LVMH стана притежател на производителя на кожени произведения " Фенди ", по-късно и на компанията за бижута " Булгари ". Световният номер едно в производството на мляко " Лакталис " погълна " Пармалат ". Отрицателният отговор, даден в края на 2017 година за " Финкантиери " от Еманюел Макрон, раздразни италианците, които бяха приветствали избирането му на президентския пост. Макар че в края на краищата се стигна до съглашение, " целият политически заем на Макрон в Италия съвсем се изпари " поради този въпрос, съгласно Жан-Пиер Дарни. Друг повтарящ се " проблем бели " (повод за война): някогашната италианска колония Либия и оправянето с вълната от стотиците хиляди мигранти, които прекосяват Средиземно море. Среща, проведена във Франция през юли 2017 година с либийски публични представители, " засегна чувствителността на италианците и им навя неприятния спомен за френската военна намеса през 2011 година " в тази страна, акцентира Марк Лазар. След тази намеса " се счита, че Франция, вярно или неправилно, е дестабилизирала Либия и е довела до тази мигрантска рецесия ", добави Жан-Пиер Дарни. Италия е приела към 700 000 мигранти, пристигнали до нейните крайбрежия от 2013 година насам и се счита за изоставена от европейците. Напрежението още повече се повиши след идването на власт в Рим на съюз сред популистка групировка - " Движение " Пет звезди ", и крайнодясната партия " Лига ". В началото на юни Еманюел Макрон атакува проявения от Рим " цинизъм и безнаказаност ", поради отхвърли да разреши на кораба " Акуариус " да дебаркира с повече от 600 незаконни мигранти на борда. " Лицемерни уроци от страни, които избират да извърнат тил по въпроса за имиграцията ", отговори Рим. Войната на думи пламна още веднъж, когато Еманюел Макрон избухна против " растящата проказа ", до момента в който италианският вътрешен министър и началник на " Лига " Матео Салвини упрекна френския президент в " надменност ". За Жан-Пиер Дарни тази ескалация съставлява огромен риск за Европейския съюз. " Изолирането (на популистите) единствено ще ги направи по-силни и ще усили рисковете от взривяване на Европа ", счита той. Парадоксално е, че " е нужна алегорично политическо отваряне и милосърдие за битка с популизма ", прибавя той, като предлага да вземем за пример Париж да остави самодейността на Рим по либийския въпрос и да покаже повече отвореност по промишленото съдействие. По Българска телеграфна агенция.