Говоренето на чужд език е минно поле за политиците
Френският президент Емануел Макрон в никакъв случай не стопира да изненадва своята аудитория, изключително когато приказва на британски език при визитите си чужбина. Някои от неговите сънародниците бяха шокирани, че в своята тирада пред Конгреса на Съединени американски щати той не се обърна към домакините си на своя роден език. Все отново беше удовлетворен, че доста от французите оцениха позитивно това, че той се изрече непосредствено на британски език.
Няколко дни по-късно обаче, при визитата си в Австралия, президентът Макрон – в желанието си да благодари на брачната половинка на австралийския министър председател, сподели на Люси Търнбул, че е „ вкусна “ и това му придаде облика на канибала Ханибал Лектър. Известни коментатори внезапно взеха решение, че Макрон наподобява застрашителен. Минаха часове, преди някой да изясни на австралийците, че употребяваната в обръщението му френска дума „ delicieuse “, в действителност в случай че се преведе от френски, значи прелестна, само че използвана в британския език, тази дума закупи напълно различен смисъл.
Говоренето на непознат език е непрекъснато минно поле за всеки, който се осмелява да го прави, само че е и източник на непрекъснато знамение, наслада и развлечение. Наградите са най-разнообразни и даже някои считат, че с това занятие могат да предотвратяват заболяването на Алцхаймер.
Най-умните водачи знаят доста езици или схващат задоволително, с цел да употребяват силата на думите и да играят с тях в своя изгода. Вероятно Макрон употребява думата „ вкусна “ преднамерено. Може би тайната се крие в странното и топло другарство сред Макрон, Тръмп и техните съпруги, където диалозите бяха издигнати върху сходни вкусни изкушения?
Но неоспорим факт е, че многоезичието ръководи света. Това, че Ангела Меркел владее три езика не би трябвало да бъде за никого изненада, а тя приказва немски, съветски и британски,. Ако Дейвид Камерън не беше моноезичен, може би Англия не би се озовала в кошмара на Брекзит, само че това е единствено моя мисъл.
Винаги ще помня времето, когато Ясер Арафат, водач на Организацията за избавление на Палестина, бе на посещаване в Париж през 1989 година и съобщи на френски пред френската телевизия, че хартата на ООП е „ кадук! “ Какъв талантлив удар. Светът посредством френските речници, откри, че Арафат преди малко е погребал палестинската харта от 1964 година, защото „ caduque “ значи стар, макар че преди този момент е заявявал, че въоръжената битка с Израел е единственият вероятен метод да върне родината си. Тази дребна – може би неправилно или заради неведение на езика, дума проправи пътя към споразуменията от Осло от 1993 година и по този начин се стигна до известното здрависване сред Арафат и Ицхак Рабин във Вашингтон.
През 1940 година парижаните дължат огромна услуга на Луиза Грос, по татко Хорвиц, майката на тогавашния американски дипломат в Париж, Уилям Кристиан Булит-младши. Тя е немска еврейка, която знае, че синът й изцяло владее три езика – немски, френски и американски британски. Когато френското държавно управление избяга от Париж след немската инвазия, Бюлит стана непредпазливо краткотрайно ръководещ града, и той разполагаше единствено с няколко часа, с цел да избави града от ориста, споходила Ротердам и Варшава. Булит съумя да убеди двама френски чиновници да се срещнат с немските си сътрудници в селището Екуен на 12 благи северно от Париж, с цел да уредят изискванията за предаването на града. След подписването на това съглашение немският маршал Георг декор Кюхлер анулира бомбардировките на Париж.
В ежедневния ни живот многоезичието и евентуалните лингвистични гафове не носят такава разрушителна мощ, а неправилно употребяваните думи или изрази доста постоянно стават част от образователния развой. Когато за пръв път дойдох във Англия на 22 години, разбрах, че доста от постоянно използваните френски думи в британския език в действителност не значат нищо. Спомням си за една странна вечер, когато англичанин ми прошепна някои думи, които в началото ми прозвучаха много пикантно. След моята мигновена реакция, той няколко пъти неудобно примигна и незабавно ми се извини за „ два пъти ще те преслушам “. Двусмислица? Отне ми известно време, с цел да схвана, че той е споделил „ sous-entendre “, което значи „ допускам “, и което тъкмо това значи, а не това, което аз бях схванала.
Все отново е по-добре да вършим тези дребни неточности като Макрон в Австралия, в сравнение с да разчитаме на неприятни преводачи. Писателят Оливер Кам, наследник на един от най-големите живи английски преводачи Антеа Бел, ми напомни тази седмица, по какъв начин през 1977 година преводачът Стивън Сиймор, съпътстващ президента Джими Картър при неговото публично държавно посещаване в Полша, трябваше да бъде уволнен след пагубната му първа вечер като формален преводач. Президентът Картър стартира речта си, казвайки на полските ръководители: „ Аз пристигнах при вас, с цел да науча вашето мнение и да схвана за вашите стремежи за бъдещето. “ Неговият преводач споделя на поляците на полски: „ Имам едно сластно предпочитание за Полша “.
Превод за „ Труд “ Павел Павлов
Няколко дни по-късно обаче, при визитата си в Австралия, президентът Макрон – в желанието си да благодари на брачната половинка на австралийския министър председател, сподели на Люси Търнбул, че е „ вкусна “ и това му придаде облика на канибала Ханибал Лектър. Известни коментатори внезапно взеха решение, че Макрон наподобява застрашителен. Минаха часове, преди някой да изясни на австралийците, че употребяваната в обръщението му френска дума „ delicieuse “, в действителност в случай че се преведе от френски, значи прелестна, само че използвана в британския език, тази дума закупи напълно различен смисъл.
Говоренето на непознат език е непрекъснато минно поле за всеки, който се осмелява да го прави, само че е и източник на непрекъснато знамение, наслада и развлечение. Наградите са най-разнообразни и даже някои считат, че с това занятие могат да предотвратяват заболяването на Алцхаймер.
Най-умните водачи знаят доста езици или схващат задоволително, с цел да употребяват силата на думите и да играят с тях в своя изгода. Вероятно Макрон употребява думата „ вкусна “ преднамерено. Може би тайната се крие в странното и топло другарство сред Макрон, Тръмп и техните съпруги, където диалозите бяха издигнати върху сходни вкусни изкушения?
Но неоспорим факт е, че многоезичието ръководи света. Това, че Ангела Меркел владее три езика не би трябвало да бъде за никого изненада, а тя приказва немски, съветски и британски,. Ако Дейвид Камерън не беше моноезичен, може би Англия не би се озовала в кошмара на Брекзит, само че това е единствено моя мисъл.
Винаги ще помня времето, когато Ясер Арафат, водач на Организацията за избавление на Палестина, бе на посещаване в Париж през 1989 година и съобщи на френски пред френската телевизия, че хартата на ООП е „ кадук! “ Какъв талантлив удар. Светът посредством френските речници, откри, че Арафат преди малко е погребал палестинската харта от 1964 година, защото „ caduque “ значи стар, макар че преди този момент е заявявал, че въоръжената битка с Израел е единственият вероятен метод да върне родината си. Тази дребна – може би неправилно или заради неведение на езика, дума проправи пътя към споразуменията от Осло от 1993 година и по този начин се стигна до известното здрависване сред Арафат и Ицхак Рабин във Вашингтон.
През 1940 година парижаните дължат огромна услуга на Луиза Грос, по татко Хорвиц, майката на тогавашния американски дипломат в Париж, Уилям Кристиан Булит-младши. Тя е немска еврейка, която знае, че синът й изцяло владее три езика – немски, френски и американски британски. Когато френското държавно управление избяга от Париж след немската инвазия, Бюлит стана непредпазливо краткотрайно ръководещ града, и той разполагаше единствено с няколко часа, с цел да избави града от ориста, споходила Ротердам и Варшава. Булит съумя да убеди двама френски чиновници да се срещнат с немските си сътрудници в селището Екуен на 12 благи северно от Париж, с цел да уредят изискванията за предаването на града. След подписването на това съглашение немският маршал Георг декор Кюхлер анулира бомбардировките на Париж.
В ежедневния ни живот многоезичието и евентуалните лингвистични гафове не носят такава разрушителна мощ, а неправилно употребяваните думи или изрази доста постоянно стават част от образователния развой. Когато за пръв път дойдох във Англия на 22 години, разбрах, че доста от постоянно използваните френски думи в британския език в действителност не значат нищо. Спомням си за една странна вечер, когато англичанин ми прошепна някои думи, които в началото ми прозвучаха много пикантно. След моята мигновена реакция, той няколко пъти неудобно примигна и незабавно ми се извини за „ два пъти ще те преслушам “. Двусмислица? Отне ми известно време, с цел да схвана, че той е споделил „ sous-entendre “, което значи „ допускам “, и което тъкмо това значи, а не това, което аз бях схванала.
Все отново е по-добре да вършим тези дребни неточности като Макрон в Австралия, в сравнение с да разчитаме на неприятни преводачи. Писателят Оливер Кам, наследник на един от най-големите живи английски преводачи Антеа Бел, ми напомни тази седмица, по какъв начин през 1977 година преводачът Стивън Сиймор, съпътстващ президента Джими Картър при неговото публично държавно посещаване в Полша, трябваше да бъде уволнен след пагубната му първа вечер като формален преводач. Президентът Картър стартира речта си, казвайки на полските ръководители: „ Аз пристигнах при вас, с цел да науча вашето мнение и да схвана за вашите стремежи за бъдещето. “ Неговият преводач споделя на поляците на полски: „ Имам едно сластно предпочитание за Полша “.
Превод за „ Труд “ Павел Павлов
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ