Макрон – новият водач на Европа
Френският президент е един от дребното политици в Европа, който има и военната мощност и решителността, с цел да бъде световен състезател. И последователно Макрон измества центъра на тежестта от Берлин към Париж, написа Макс Хофман.
Еманюел Макрон твърди, че точно той е убедил американския президент Тръмп да предприеме въздушните удари в Сирия в отговор на химическата офанзива в град Дума. Това беше второто огромно изявление на френския президент в една паметна седмица. Очевидно Макрон не е желал да наподобява на своя предходник Оланд, който през 2013 година беше подготвил всичко, с цел да вкара Франция във войната дружно с американците. Още тогава тогава режимът на Асад извършваше офанзиви с бойни отровни субстанции. Но предшественикът на Тръмп - Барак Обама - се отхвърли в последния миг да работи и французинът се почувства предаден.
Сега Еманюел Макрон съумя да избегне тази обърканост. Нито пък повтори грешката на Обама да следи бездейно по какъв начин някой нарушава алената линия. Спорно е дали това е пътят за възстановяване на ситуацията в Сирия. Ясно е обаче едно: френският президент се демонстрира като мощен общественик. Като човек, който извършва това, което е споделил. Макрон обаче би трябвало да е схванал и това, че доста бързо европейският лидер може да се окаже изцяло самичък - изключително пък когато нещата опират до война или мир.
Макрон се пробва да прави нещо
Приетата този понеделник декларация на европейските външни министри звучи повече от познато: там се приказва да вземем за пример за допускане в Сирия на филантропични задачи, за помирение и за потребността от политическо решение. Липсва единствено настояването за въвеждане на неразрешена за полети зона.
Всички тези неща, които европейците в този момент изтупват от прахта, се разискват от години. Да, предложенията са градивни, само че те надали ще трансформират нещо за хората в Сирия. Западът се провали и Макрон знае това. Той обаче желае да сътвори усещането, че в Европа има най-малко един политик, който се пробва най-накрая да стори нещо. И за таза цел употребява всички благоприятни условия.
По всички канали
Освен двете си обширни изявленията отпреди няколко дни, през днешния ден той държа тирада в Европарламента за бъдещето на Европейски Съюз. В четвъртък се среща с немската канцлерка в Берлин, която Макрон явно не желае да оставя отвън играта. Това обаче няма да е толкоз елементарно: сега френският президент участва на всички места толкоз масирано, че ще би трябвало много да се потруди, с цел да остави усещането за тясно съдействие с Германия. Така беше и до момента в който той търпеливо чакаше съставянето на новото държавно управление в Берлин. Когато обаче става дума за военни въпроси, Германия съвсем автоматизирано е отвън играта.
Това, апропо, се отнася до съвсем всички огромни страни-членки на Европейски Съюз. Когато нещата опират до потреблението на военна мощ или до защита, всяка страна би трябвало да разчита сама на себе си - макар всички проекти за обща европейска външна политика и политика на сигурността.
Това се вижда и от общата декларация на европейските външни министри: всички дадоха сдържана поддръжка за въздушните удари. И нищо не се е трансформирало: по военните въпроси черната работа по предписание правят единствено Франция и Англия. Всички други европейски страни нямат нито волята, нито техническите благоприятни условия да правят въздушни удари като тези от предходната събота в Сирия. Мнозина намират това за добре. Но това не е задоволително, с цел да бъдат вземани насериозно на интернационалната сцена.
Центърът на тежестта се измества към Париж
Освен жар, харизма и необятни пълномощия, френският президент е един от дребното политици в Европа, който има и военната мощност, с цел да бъде приет в световен мащаб. Това, което прави Германия в областта на стопанската система, е извънредно значимо. Но в сирийския спор страната в действителност не играе никаква роля. Това систематизиране на функциите може да работи в Европейски Съюз, само че във властовата мощност, съсредоточена у Берлин и Париж, Макрон последователно измества центъра на тежестта към себе си. И той демонстрира, че се отнася доста съществено към думите си. Изстрелването на ракети е доста друго от търсенето на формула за един общ европейски финансов министър. По този метод Макрон се разделя дефинитивно с със своята младежка непрестореност, която също му оказа помощ за изборната победа предходната година.
Европейски Съюз и светът виждат един нов френски президент. Той е по-трезв, по-сериозен и по-решителен. Те виждат Макрон като престиж и главнокомандващ. По този метод той се трансформира в модел и за доста от европейските му сътрудници. Може би не по всички въпроси, само че сигурно по доста. И най-много по външнополитическите. Тази позиция обаче не му носи единствено преимущества. Водач в действителност е оня, който другите с наслада следват. Макрон обаче е и водачът, зад който доста други обичат да се крият.
Източник: Дойче веле
Еманюел Макрон твърди, че точно той е убедил американския президент Тръмп да предприеме въздушните удари в Сирия в отговор на химическата офанзива в град Дума. Това беше второто огромно изявление на френския президент в една паметна седмица. Очевидно Макрон не е желал да наподобява на своя предходник Оланд, който през 2013 година беше подготвил всичко, с цел да вкара Франция във войната дружно с американците. Още тогава тогава режимът на Асад извършваше офанзиви с бойни отровни субстанции. Но предшественикът на Тръмп - Барак Обама - се отхвърли в последния миг да работи и французинът се почувства предаден.
Сега Еманюел Макрон съумя да избегне тази обърканост. Нито пък повтори грешката на Обама да следи бездейно по какъв начин някой нарушава алената линия. Спорно е дали това е пътят за възстановяване на ситуацията в Сирия. Ясно е обаче едно: френският президент се демонстрира като мощен общественик. Като човек, който извършва това, което е споделил. Макрон обаче би трябвало да е схванал и това, че доста бързо европейският лидер може да се окаже изцяло самичък - изключително пък когато нещата опират до война или мир.
Макрон се пробва да прави нещо
Приетата този понеделник декларация на европейските външни министри звучи повече от познато: там се приказва да вземем за пример за допускане в Сирия на филантропични задачи, за помирение и за потребността от политическо решение. Липсва единствено настояването за въвеждане на неразрешена за полети зона.
Всички тези неща, които европейците в този момент изтупват от прахта, се разискват от години. Да, предложенията са градивни, само че те надали ще трансформират нещо за хората в Сирия. Западът се провали и Макрон знае това. Той обаче желае да сътвори усещането, че в Европа има най-малко един политик, който се пробва най-накрая да стори нещо. И за таза цел употребява всички благоприятни условия.
По всички канали
Освен двете си обширни изявленията отпреди няколко дни, през днешния ден той държа тирада в Европарламента за бъдещето на Европейски Съюз. В четвъртък се среща с немската канцлерка в Берлин, която Макрон явно не желае да оставя отвън играта. Това обаче няма да е толкоз елементарно: сега френският президент участва на всички места толкоз масирано, че ще би трябвало много да се потруди, с цел да остави усещането за тясно съдействие с Германия. Така беше и до момента в който той търпеливо чакаше съставянето на новото държавно управление в Берлин. Когато обаче става дума за военни въпроси, Германия съвсем автоматизирано е отвън играта.
Това, апропо, се отнася до съвсем всички огромни страни-членки на Европейски Съюз. Когато нещата опират до потреблението на военна мощ или до защита, всяка страна би трябвало да разчита сама на себе си - макар всички проекти за обща европейска външна политика и политика на сигурността.
Това се вижда и от общата декларация на европейските външни министри: всички дадоха сдържана поддръжка за въздушните удари. И нищо не се е трансформирало: по военните въпроси черната работа по предписание правят единствено Франция и Англия. Всички други европейски страни нямат нито волята, нито техническите благоприятни условия да правят въздушни удари като тези от предходната събота в Сирия. Мнозина намират това за добре. Но това не е задоволително, с цел да бъдат вземани насериозно на интернационалната сцена.
Центърът на тежестта се измества към Париж
Освен жар, харизма и необятни пълномощия, френският президент е един от дребното политици в Европа, който има и военната мощност, с цел да бъде приет в световен мащаб. Това, което прави Германия в областта на стопанската система, е извънредно значимо. Но в сирийския спор страната в действителност не играе никаква роля. Това систематизиране на функциите може да работи в Европейски Съюз, само че във властовата мощност, съсредоточена у Берлин и Париж, Макрон последователно измества центъра на тежестта към себе си. И той демонстрира, че се отнася доста съществено към думите си. Изстрелването на ракети е доста друго от търсенето на формула за един общ европейски финансов министър. По този метод Макрон се разделя дефинитивно с със своята младежка непрестореност, която също му оказа помощ за изборната победа предходната година.
Европейски Съюз и светът виждат един нов френски президент. Той е по-трезв, по-сериозен и по-решителен. Те виждат Макрон като престиж и главнокомандващ. По този метод той се трансформира в модел и за доста от европейските му сътрудници. Може би не по всички въпроси, само че сигурно по доста. И най-много по външнополитическите. Тази позиция обаче не му носи единствено преимущества. Водач в действителност е оня, който другите с наслада следват. Макрон обаче е и водачът, зад който доста други обичат да се крият.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ