24 септември 1852 г. – Първият полет с дирижабъл!
Френският инженер и въздухоплавател Анри Жифар реализира първия полет с управляем балон, станал прочут след това като дирижабъл.
На борда на странния за времето си уред той изминава 27 км от Париж до Трап със междинна скорост 9 км/ч и единствено мощният вятър не му разрешава да продължи. Самият балон е цялостен с водород, а моторът е парен. Целият уред тежи близо 400 кг. През целия път Жифар прави завои с дирижабъла, с цел да покаже, че той фактически е управляем. За да реализира полета, инженерът прави няколко усъвършенствания в парната машина. Сред тях е инжекционна система, вкарваща водата под налягане в парния котел, с цел да не остане той без пара, когато машината не се движи.
През 1855 година изобретателят прави нов вид дирижабъл, само че той е несполучлив и пада при първия си полет. Жифар се самоубива през 1882 година на 57-годишна възраст, защото стартира да ослепява, и подарява парцелите си на страната, с цел да ги употребява за филантропични и научни цели. Името му е измежду 72-те, изписани върху Айфеловата кула.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
622 година — Мохамед и неговите почитатели приключват своята хиджра от Мека до Медина, с цел да избегнат религиозни гонения.
1689 година — Български доброволци вземат участие в офанзивата на Ниш на страната на австрийската войска по време на Австро-турската война.
1801 година — Грузия е анексирана от Русия.
1852 година — Проведен е първият полет с дирижабъл от французина Анри Жифар.
1872 година — В българския храм в Цариград се прочита публикуваното из цяла България обръщение на Антим I против схизмата. Отправени са послания и до всички православни църкви.
1915 година — България в Първата международна война: С декрет на цар Фердинанд I за главнокомандващ на Българската войска е назначен генерал-майор Никола Жеков.
1918 година — България в Първата международна война: Избухва протест измежду отстъпващите войски на Българската войска, прочут като Войнишко въстание.
1923 година — В Берлин е прожектиран първият озвучен филм.
1925 година — Български бежански въпрос: 42 Правителство на България подава молба в Обществото на народите за разпределяне на Бежански заем от 3 000 000 британски лири.
1931 година — Подписана е първата интернационална спогодба, ограничаваща лова на китове.
1937 година — Започват първите оперативни учения на българската армия след края на Първата международна война, които се организират край Попово и остават в историята като Големите царски маневри.
1948 година — Създадена е японската компания Хонда.
1957 година — В Барселона (Испания) е открит най-големият стадион в Европа - Камп Ноу.
1966 година — Франция прави експлозия на първата си атомна бомба.
1968 година — Свазиленд е призната в Организация на обединените нации.
1970 година — На Земята сполучливо се завръща руската сонда Луна 16 — първият галактически уред, съумял да кацне на повърхността на Луната и да вземе пример от повърхността.
1973 година — Гвинея Бисау афишира самостоятелност от Португалия.
1975 година — Дъгъл Хастън и Дъф Скот стават първите британци, които изкачват Еверест.
1988 година — Канадецът Бен Джонсън слага международен връх от 9.79 секунди на 100 м спринт по време на Летни олимпийски игри 1988, само че по-късно е дисквалифициран за допинг.
1990 година — Германска демократична република официално излиза от Варшавския пакт.
1991 година — Излиза албумът Nevermind на групата Nirvana.
1992 година — Стартира първото българско частно радио FM+.
1993 година — Народом Сианук става за повторно крал на Камбоджа след детронацията си.
1996 година — Съединени американски щати, Китай, Франция, Русия и Англия подписват Международния контракт за възбрана на нуклеарните опити.
1998 година — В Лион (Франция) за пръв път е направена трансплантация на ръка.
2000 година — Сръбският деспот Слободан Милошевич губи президентските избори.
2005 година — Ураганът Рита връхлита Съединени американски щати.
Родени
15 година — Вителий, римски император († 69 г.)
1501 година — Джироламо Кардано, италиански математик († 1576 г.)
1583 година — Албрехт декор Валенщайн, немски военачалник († 1634 г.)
1717 година — Хорас Уолпоул, британски публицист († 1797 г.)
1820 година — Александър Дондуков-Корсаков, съветски военачалник († 1893 г.)
1821 година — Циприан Норвид, полски стихотворец († 1883 г.)
1859 година — Радко Димитриев, български военачалник († 1918 г.)
1860 година — Янко Сакъзов, български политик († 1941 г.)
1861 година — Франц Йосиф декор Батенберг, немски принц († 1924 г.)
1871 година — Шарлот Дод, британска тенисистка († 1960 г.)
1884 година — Исмет Иньоню, турски военачалник († 1972 г.)
1886 година — Едуард Бах, английски хомеопат († 1936 г.)
1895 година — Андре Курнан, американски физиолог, Нобелов лауреат († 1988 г.)
1896 година — Франсис Скот Фицджералд, американски публицист († 1940 г.)
1898 година — Хауард Уолтър Флори, английски химик, Нобелов лауреат за 1945 година († 1968 г.)
1901 година — Александра Адлер, австрийска невроложка († 2001 г.)
1905 година — Северо Очоа, испански биохимик, Нобелов лауреат за 1959 година († 1993 г.)
1910 година — Иван Кисьов, български инженер († 1998 г.)
1911 година — Константин Черненко, руски политик († 1985 г.)
1921 година — Зуко Джумхур, босненски публицист († 1989 г.)
1930 година — Джон Йънг, американски астронавт
1930 година — Симон Дракул, публицист от Република Македония († 1999 г.)
1936 година — Джим Хенсън, английски художник († 1990 г.)
1938 година — Александър Александров, български лесовъд
1942 година — Златина Делирадева, български диригент
1943 година — Антонио Табуки, италиански публицист († 2012 г.)
1943 година — Здравко Драгнев, български артист
1946 година — Атанас Киров, български щангист
1949 година — Педро Алмодовар, испански режисьор
1951 година — Красимир Ганев, български публицист
1954 година — Марко Тардели, италиански футболист
1961 година — Рашко Ломски, български боксьор
1966 година — Росен Манчев български художник
1970 година — Орлин Станойчев български тенисист
1974 година — Адриан Минуне, румънски артист
1974 година — Юлиян Янакиев, български футболист
1980 година — Виктория Пендълтън, британска велосипедистка
1980 година — Йон Арне Рийзе, норвежки футболист
1980 година — Петри Пасанен, финландски футболист
Починали
366 година — Либерий, римски папа (*? г.)
768 година — Пипин III, майордом на Австразия (* 714 г.)
1180 година — Мануил I Комнин, византийски император (* 1118 г.)
1228 година — Стефан Първовенчани, сръбски държател и светец (* ок. 1176 г.)
1541 година — Парацелз, немски доктор (* 1493 г.)
1651 година — Етиен Паскал, френски любител-математик (* 1588 г.)
1803 година — Елена Павловна, Велика съветска княгиня (* 1784 г.)
1834 година — Педро I, император на Бразилия (* 1798 г.)
1883 година — Филип Велев, български литератор и преподавател (* 1818 г.)
1904 година — Нилс Риберг Финсен, датски доктор, Нобелов лауреат през 1903 година (* 1860 г.)
1905 година — Анастас Дуневски, български бунтовник (* 1873 г.)
1905 година — Борис Тодев, български бунтовник (* 1877 г.)
1905 година — Никола Асланов, български бунтовник (* 1875 г.)
1905 година — Христо Димитров Кутруля, български бунтовник (*? г.)
1908 година — Мицо Врански, български бунтовник (* 1866 г.)
1909 година — Кирил Стоянов, български бунтовник (* 1878 г.)
1920 година — Инеса Арманд, съветска комунистка (* 1874 г.)
1920 година — Петер Карл Фаберже, съветски бижутер (* 1846 г.)
1945 година — Ханс Гайгер, немски физик (* 1882 г.)
1947 година — Тома Баялцалиев, български бунтовник (* 1870 г.)
1953 година — Бертолд Фиртел, австрийски стихотворец, драматург и режисьор (* 1885 г.)
1953 година — Лусиен Леви-Дурмер, френски художник и грънчар (* 1865 г.)
1960 година — Владимир Димитров — Майстора, български живописец (* 1882 г.)
1967 година — Роберт ван Хюлик, нидерландски китаист (* 1910 г.)
1980 година — Иван Остриков, български публицист и драматург (* 1929 г.)
2003 година — Благой Шклифов, български лингвист (* 1935 г.)
2004 година — Франсоаз Сеган, френска писателка (* 1935 г.)
2006 година — Димитър Инкьов, български публицист (* 1932 г.)
2007 година — Андре Горц, френски публицист и мъдрец (* 1923 г.)
Празници
Гвинея Бисау — Ден на независимостта (1973 година, от Португалия, народен празник)
Доминиканска република — Празник на Божията майка от Лас Мерседес
Камбоджа — Празник на конституцията и коронацията
Тринидад и Тобаго — Ден на републиката
ЮАР — Ден на националното завещание
Obekti.bg
На борда на странния за времето си уред той изминава 27 км от Париж до Трап със междинна скорост 9 км/ч и единствено мощният вятър не му разрешава да продължи. Самият балон е цялостен с водород, а моторът е парен. Целият уред тежи близо 400 кг. През целия път Жифар прави завои с дирижабъла, с цел да покаже, че той фактически е управляем. За да реализира полета, инженерът прави няколко усъвършенствания в парната машина. Сред тях е инжекционна система, вкарваща водата под налягане в парния котел, с цел да не остане той без пара, когато машината не се движи.
През 1855 година изобретателят прави нов вид дирижабъл, само че той е несполучлив и пада при първия си полет. Жифар се самоубива през 1882 година на 57-годишна възраст, защото стартира да ослепява, и подарява парцелите си на страната, с цел да ги употребява за филантропични и научни цели. Името му е измежду 72-те, изписани върху Айфеловата кула.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
622 година — Мохамед и неговите почитатели приключват своята хиджра от Мека до Медина, с цел да избегнат религиозни гонения.
1689 година — Български доброволци вземат участие в офанзивата на Ниш на страната на австрийската войска по време на Австро-турската война.
1801 година — Грузия е анексирана от Русия.
1852 година — Проведен е първият полет с дирижабъл от французина Анри Жифар.
1872 година — В българския храм в Цариград се прочита публикуваното из цяла България обръщение на Антим I против схизмата. Отправени са послания и до всички православни църкви.
1915 година — България в Първата международна война: С декрет на цар Фердинанд I за главнокомандващ на Българската войска е назначен генерал-майор Никола Жеков.
1918 година — България в Първата международна война: Избухва протест измежду отстъпващите войски на Българската войска, прочут като Войнишко въстание.
1923 година — В Берлин е прожектиран първият озвучен филм.
1925 година — Български бежански въпрос: 42 Правителство на България подава молба в Обществото на народите за разпределяне на Бежански заем от 3 000 000 британски лири.
1931 година — Подписана е първата интернационална спогодба, ограничаваща лова на китове.
1937 година — Започват първите оперативни учения на българската армия след края на Първата международна война, които се организират край Попово и остават в историята като Големите царски маневри.
1948 година — Създадена е японската компания Хонда.
1957 година — В Барселона (Испания) е открит най-големият стадион в Европа - Камп Ноу.
1966 година — Франция прави експлозия на първата си атомна бомба.
1968 година — Свазиленд е призната в Организация на обединените нации.
1970 година — На Земята сполучливо се завръща руската сонда Луна 16 — първият галактически уред, съумял да кацне на повърхността на Луната и да вземе пример от повърхността.
1973 година — Гвинея Бисау афишира самостоятелност от Португалия.
1975 година — Дъгъл Хастън и Дъф Скот стават първите британци, които изкачват Еверест.
1988 година — Канадецът Бен Джонсън слага международен връх от 9.79 секунди на 100 м спринт по време на Летни олимпийски игри 1988, само че по-късно е дисквалифициран за допинг.
1990 година — Германска демократична република официално излиза от Варшавския пакт.
1991 година — Излиза албумът Nevermind на групата Nirvana.
1992 година — Стартира първото българско частно радио FM+.
1993 година — Народом Сианук става за повторно крал на Камбоджа след детронацията си.
1996 година — Съединени американски щати, Китай, Франция, Русия и Англия подписват Международния контракт за възбрана на нуклеарните опити.
1998 година — В Лион (Франция) за пръв път е направена трансплантация на ръка.
2000 година — Сръбският деспот Слободан Милошевич губи президентските избори.
2005 година — Ураганът Рита връхлита Съединени американски щати.
Родени
15 година — Вителий, римски император († 69 г.)
1501 година — Джироламо Кардано, италиански математик († 1576 г.)
1583 година — Албрехт декор Валенщайн, немски военачалник († 1634 г.)
1717 година — Хорас Уолпоул, британски публицист († 1797 г.)
1820 година — Александър Дондуков-Корсаков, съветски военачалник († 1893 г.)
1821 година — Циприан Норвид, полски стихотворец († 1883 г.)
1859 година — Радко Димитриев, български военачалник († 1918 г.)
1860 година — Янко Сакъзов, български политик († 1941 г.)
1861 година — Франц Йосиф декор Батенберг, немски принц († 1924 г.)
1871 година — Шарлот Дод, британска тенисистка († 1960 г.)
1884 година — Исмет Иньоню, турски военачалник († 1972 г.)
1886 година — Едуард Бах, английски хомеопат († 1936 г.)
1895 година — Андре Курнан, американски физиолог, Нобелов лауреат († 1988 г.)
1896 година — Франсис Скот Фицджералд, американски публицист († 1940 г.)
1898 година — Хауард Уолтър Флори, английски химик, Нобелов лауреат за 1945 година († 1968 г.)
1901 година — Александра Адлер, австрийска невроложка († 2001 г.)
1905 година — Северо Очоа, испански биохимик, Нобелов лауреат за 1959 година († 1993 г.)
1910 година — Иван Кисьов, български инженер († 1998 г.)
1911 година — Константин Черненко, руски политик († 1985 г.)
1921 година — Зуко Джумхур, босненски публицист († 1989 г.)
1930 година — Джон Йънг, американски астронавт
1930 година — Симон Дракул, публицист от Република Македония († 1999 г.)
1936 година — Джим Хенсън, английски художник († 1990 г.)
1938 година — Александър Александров, български лесовъд
1942 година — Златина Делирадева, български диригент
1943 година — Антонио Табуки, италиански публицист († 2012 г.)
1943 година — Здравко Драгнев, български артист
1946 година — Атанас Киров, български щангист
1949 година — Педро Алмодовар, испански режисьор
1951 година — Красимир Ганев, български публицист
1954 година — Марко Тардели, италиански футболист
1961 година — Рашко Ломски, български боксьор
1966 година — Росен Манчев български художник
1970 година — Орлин Станойчев български тенисист
1974 година — Адриан Минуне, румънски артист
1974 година — Юлиян Янакиев, български футболист
1980 година — Виктория Пендълтън, британска велосипедистка
1980 година — Йон Арне Рийзе, норвежки футболист
1980 година — Петри Пасанен, финландски футболист
Починали
366 година — Либерий, римски папа (*? г.)
768 година — Пипин III, майордом на Австразия (* 714 г.)
1180 година — Мануил I Комнин, византийски император (* 1118 г.)
1228 година — Стефан Първовенчани, сръбски държател и светец (* ок. 1176 г.)
1541 година — Парацелз, немски доктор (* 1493 г.)
1651 година — Етиен Паскал, френски любител-математик (* 1588 г.)
1803 година — Елена Павловна, Велика съветска княгиня (* 1784 г.)
1834 година — Педро I, император на Бразилия (* 1798 г.)
1883 година — Филип Велев, български литератор и преподавател (* 1818 г.)
1904 година — Нилс Риберг Финсен, датски доктор, Нобелов лауреат през 1903 година (* 1860 г.)
1905 година — Анастас Дуневски, български бунтовник (* 1873 г.)
1905 година — Борис Тодев, български бунтовник (* 1877 г.)
1905 година — Никола Асланов, български бунтовник (* 1875 г.)
1905 година — Христо Димитров Кутруля, български бунтовник (*? г.)
1908 година — Мицо Врански, български бунтовник (* 1866 г.)
1909 година — Кирил Стоянов, български бунтовник (* 1878 г.)
1920 година — Инеса Арманд, съветска комунистка (* 1874 г.)
1920 година — Петер Карл Фаберже, съветски бижутер (* 1846 г.)
1945 година — Ханс Гайгер, немски физик (* 1882 г.)
1947 година — Тома Баялцалиев, български бунтовник (* 1870 г.)
1953 година — Бертолд Фиртел, австрийски стихотворец, драматург и режисьор (* 1885 г.)
1953 година — Лусиен Леви-Дурмер, френски художник и грънчар (* 1865 г.)
1960 година — Владимир Димитров — Майстора, български живописец (* 1882 г.)
1967 година — Роберт ван Хюлик, нидерландски китаист (* 1910 г.)
1980 година — Иван Остриков, български публицист и драматург (* 1929 г.)
2003 година — Благой Шклифов, български лингвист (* 1935 г.)
2004 година — Франсоаз Сеган, френска писателка (* 1935 г.)
2006 година — Димитър Инкьов, български публицист (* 1932 г.)
2007 година — Андре Горц, френски публицист и мъдрец (* 1923 г.)
Празници
Гвинея Бисау — Ден на независимостта (1973 година, от Португалия, народен празник)
Доминиканска република — Празник на Божията майка от Лас Мерседес
Камбоджа — Празник на конституцията и коронацията
Тринидад и Тобаго — Ден на републиката
ЮАР — Ден на националното завещание
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ