Не се закачайте с гражданите на Франция: Един урок за крале и президенти
Френските служащи нахлуха по улиците на Париж поради увеличението на налозите, икономическото неравноправие и чувството, че ръководещите на страната са отвън всевъзможен допир с жителите - това, несъмнено е 1789 година - когато крал Луи XVI оказа помощ на богатите да се освободят от налозите си и заплати за това с главата си, пишат АП в своя публикация.
Днес някои виждат паралели с непопулярния президент Еманюел Макрон. Да, демокрацията е заменила монархията във Франция, само че културата на масите и гнева против неравноправие проявявано по улиците на Париж, не са се трансформирали.
Макрон, някогашен банкер на Ротшилд, който критиците упрекват, че е " другар на богатите ", натрупа сериозен яд против себе си, за това, че предходната година отстрани налога върху благосъстоянието и реши да вдигне налозите за горивата, което хората дефинират като непосредствено посягане против най-бедните.
Срещу този енергиен налог протестиращите " жълти жилетки " направиха един от най-лошите погроми в Париж от десетилетия, възпламениха коли в " плюшените " квартали до бул. Шанз-Елизе, а графити " Макрон=Луи XVI " са изписани на Опера Пале Гарние. Стотици са ранени в митингите през последните седмици, а четирима души изгубиха живота си.
Френският президент се отдръпна и в сряда Макрон се отхвърли от нарастването на налога върху горивата, а обликът му на непреклонен водач, съществено пострада.
" Ако хората съпоставят Макрон с Луи XVI, това е предизвестие, че той не е научил урока си от историята. Те не желаят главата му безусловно, само че това въпреки всичко е мощно обръщение, че хората изобщо не са чути и са пренебрегнати ", разяснява социологът Мишел Виевиорка пред АП.
Отстъпките не успокоиха протестиращите, които в този момент желаят повече. Със застой в заплатите и фрустрация против френските налози, които са измежду най-високите в Европа, някои " жълти жилетки " в този момент желаят да смъкват и държавното управление. Още митинги са планувани за идващите почивни дни.
Протестите са толкоз повтаряща се част от френската история, просто, тъй като те постоянно съумяват. Самата архитектура на Париж има за цел да осуети всеобщите митинги след революциите от XIX в., които смъкнаха монархиите.
" Основният миг за френската политическа история е Революцията. Оттогава французите приказват непосредствено на властта посредством митинги. Макар да не е наложително да е по кървясъл метод ", добавя Виевиорка.
Преди 50 години студенти от Сорбоната издигнаха барикади, с цел да оспорят статуквото. Насилието, което управляващите използваха през 1968 година, с цел да потисне протестиращите изкара френски служащи на улицата, а митингът, който бе подсилен от 9 милиона души, сложи Франция на колене.
Протестът докара до повишение на минималната заплата с 35% и нарастване на заплатите с 10% и това подкопа легитимността на президента Шарл де Гол, който се отдръпна на идната година.
Огромни демонстрации също по този начин принудиха френското държавно управление да отклони промяната за подбора на университетите през 1986 година, промяната за пенсионните осигуровки на служащите в публичния превоз през 1995 година и въвеждането на по-ниска работна заплата за преди малко приключилите висше обучение през 2006 година
Тълпата е незабравим индивид във френската душeвност поради 19-ти век - паметта за революциите от 1830 година и 1848 година и безбройните въстания. Архитектурата на Париж служи като предизвестие и увещание.
Революцията от 1830 година е обезсмъртена в " Клетниците " на Виктор Юго, класика във френската литература, а по-късно и в целия свят като един от най-великите мюзикъли на всички времена и с последната си сцена на барикадите през 1832 година
По-късно Наполеон III, страхувайки се от подобен митинг, който би могъл да заплаши властта, търси помощта на барон Хаусман да преустрои известните тесни улици на Париж в необятни и леснодостъпни булеварди от 1853 година - раждайки актуалната френска столица. Смятало се е, че това ще спре основаването на барикади, които попречват бойците да възстановят реда. Новите булеварди са проектирани във формата на звезда, разпростряли се от една централна точка, с цел да се усили видимостта за армията.
" Отчасти, огромните булеварди, които се събират, могат да оказват помощ при прекъсването на множеството митинги ", изяснява Виевиорка, като се базира на местоположението на Триумфалната арка.
Богатата история на митинги в страната демонстрира, че те устоят на съвсем всички опити да бъдат спрени, както демонстрираха митингите на " жълтите жилетки ", които раздраха Шанз-Елизе през почивните дни: Те към момента могат да издигат барикади.
Днес някои виждат паралели с непопулярния президент Еманюел Макрон. Да, демокрацията е заменила монархията във Франция, само че културата на масите и гнева против неравноправие проявявано по улиците на Париж, не са се трансформирали.
Макрон, някогашен банкер на Ротшилд, който критиците упрекват, че е " другар на богатите ", натрупа сериозен яд против себе си, за това, че предходната година отстрани налога върху благосъстоянието и реши да вдигне налозите за горивата, което хората дефинират като непосредствено посягане против най-бедните.
Срещу този енергиен налог протестиращите " жълти жилетки " направиха един от най-лошите погроми в Париж от десетилетия, възпламениха коли в " плюшените " квартали до бул. Шанз-Елизе, а графити " Макрон=Луи XVI " са изписани на Опера Пале Гарние. Стотици са ранени в митингите през последните седмици, а четирима души изгубиха живота си.
Френският президент се отдръпна и в сряда Макрон се отхвърли от нарастването на налога върху горивата, а обликът му на непреклонен водач, съществено пострада.
" Ако хората съпоставят Макрон с Луи XVI, това е предизвестие, че той не е научил урока си от историята. Те не желаят главата му безусловно, само че това въпреки всичко е мощно обръщение, че хората изобщо не са чути и са пренебрегнати ", разяснява социологът Мишел Виевиорка пред АП.
Отстъпките не успокоиха протестиращите, които в този момент желаят повече. Със застой в заплатите и фрустрация против френските налози, които са измежду най-високите в Европа, някои " жълти жилетки " в този момент желаят да смъкват и държавното управление. Още митинги са планувани за идващите почивни дни.
Протестите са толкоз повтаряща се част от френската история, просто, тъй като те постоянно съумяват. Самата архитектура на Париж има за цел да осуети всеобщите митинги след революциите от XIX в., които смъкнаха монархиите.
" Основният миг за френската политическа история е Революцията. Оттогава французите приказват непосредствено на властта посредством митинги. Макар да не е наложително да е по кървясъл метод ", добавя Виевиорка.
Преди 50 години студенти от Сорбоната издигнаха барикади, с цел да оспорят статуквото. Насилието, което управляващите използваха през 1968 година, с цел да потисне протестиращите изкара френски служащи на улицата, а митингът, който бе подсилен от 9 милиона души, сложи Франция на колене.
Протестът докара до повишение на минималната заплата с 35% и нарастване на заплатите с 10% и това подкопа легитимността на президента Шарл де Гол, който се отдръпна на идната година.
Огромни демонстрации също по този начин принудиха френското държавно управление да отклони промяната за подбора на университетите през 1986 година, промяната за пенсионните осигуровки на служащите в публичния превоз през 1995 година и въвеждането на по-ниска работна заплата за преди малко приключилите висше обучение през 2006 година
Тълпата е незабравим индивид във френската душeвност поради 19-ти век - паметта за революциите от 1830 година и 1848 година и безбройните въстания. Архитектурата на Париж служи като предизвестие и увещание.
Революцията от 1830 година е обезсмъртена в " Клетниците " на Виктор Юго, класика във френската литература, а по-късно и в целия свят като един от най-великите мюзикъли на всички времена и с последната си сцена на барикадите през 1832 година
По-късно Наполеон III, страхувайки се от подобен митинг, който би могъл да заплаши властта, търси помощта на барон Хаусман да преустрои известните тесни улици на Париж в необятни и леснодостъпни булеварди от 1853 година - раждайки актуалната френска столица. Смятало се е, че това ще спре основаването на барикади, които попречват бойците да възстановят реда. Новите булеварди са проектирани във формата на звезда, разпростряли се от една централна точка, с цел да се усили видимостта за армията.
" Отчасти, огромните булеварди, които се събират, могат да оказват помощ при прекъсването на множеството митинги ", изяснява Виевиорка, като се базира на местоположението на Триумфалната арка.
Богатата история на митинги в страната демонстрира, че те устоят на съвсем всички опити да бъдат спрени, както демонстрираха митингите на " жълтите жилетки ", които раздраха Шанз-Елизе през почивните дни: Те към момента могат да издигат барикади.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ