Френските футболни победители правят услуга на Еманюел Макрон
Френските футболни спечелили вършат услуга на Еманюел Макрон
Когато Еманюел Макрон е бил дете, което растяло в северния френски град Амиен, той бил парещ покровител на клуб "Олимпик Марсилия". През 1993 година, когато те печелят Европейска шампионска Лига, капитан на клуба е известния Дидие Дешан. На 15 юли, под пороен дъжд, след успеха на Франция по време на финала на Световното състезание, към този момент като президент, Макрон се вкопчи в прегръдките на същия този Дешан, капитан на френския тим, спечелил Световното състезание през 1998 година,а в този момент треньор на френските първенци.
Днес Франция приветства прибирането вкъщи на националния тим с възгласа "Les Bleus", след успеха над Хърватия с 4: 2 в Москва. Един милион души излязоха нощес в Париж, когато слънцето стартира да се спуска над хоризонта, с цел да пеят, да разлюлеят мотрисите в метрото, да скачат на автобусните спирки, да се катерят по уличните осветителни стълбове и да изстрелват нависоко фойерверки.
Артериите на столицата се изпразниха от коли и се трансфораха в поток от размахващи знамена ликуващи френски почитатели.
А щастливият Макрон очакваше с неспокойствие идването на тима в президентския замък след церемониал с рейс с отворен покрив, с цел да могат да се насладят напълно на любовта на последователите си. Те стоплиха сърцата и написаха история. А Дидие Дешан стана третият човек в историята на международния футбол, спечелил Световната купа като състезател и треньор. Килиан Мбапе, нападател, израснал в парижкия квартал „ Бонди “, е вторият младеж след Пеле, отбелязал гол на край на Световно състезание.
Футболът за Еманюел Макрон, който не прикриваше насладата си в президентския бранш по време на мача, е освен това от спорт. Играещ ляво крило в университета като студент, той се наслаждаваше на играта по време на президентската си акция в Париж, когато рита топка с група младежи. Футболът има значение за него и по други аргументи. Въпреки че, без подозрение ще бъде упрекнат в потреблението на успеха за политически цели, той може би посредством реакцията си към нея ще повиши настроението на страната. През 1998 година тогавашният президент Жак Ширак повиши известността си от 45% през юни до 59% през август след успеха на Франция. Тя остана над 50% през идващите 18 месеца.
Една от аргументите, заради които тази победа е в услуга на мистър Макрон, е, че във време, когато президентът е упрекван от враговете си за пренебрежение към по-малко късметлиите от него и за отклоняване от политическите права, футболът във Франция изиграва роля на нещо като обществен мотор, зад който той застава. Спортът, сподели той на пътешестване до Марсилия по време на предизборната си акция предходната година, "убива домашния арест" за тези, които живеят в градските квартали. Големият Париж, заобиколен от мощни жилищни комплекси, където живеят доста мигрантски фамилии, има процъфтяваща мрежа от извънучилищни аматьорски футболни клубове, трансформирала се в гигантска база за гении за националния тим. Тренировките и геният са от главно значение за визията на Макрон за това по какъв начин да се бори с бедността, а футболът предлага мощен знак на това.
Втората причина е, че самият екип се трансформира в класическа реклама за Франция. През 1998 година страната е към момента несигурна по отношение на мултикултурната си еднаквост, когато тимът е маркиран като "черен, черен, бял" във връзка с цветовото съответствие измежду играчите. На шампионата в Южна Африка преди осем години френския отбор, раздиран от свръхего, провежда стачка по време на подготовка, а по-късно си потегли позорно, откакто отпадна от шампионата. Тази година Дешан е събрал клуб от привлекателни отборни играчи, които демонстрираха експанзивно неспокойствие в съблекалнята след мача, откакто бяха дисциплинирани, съсредоточени и безмилостни по време на шампионата.
Мбапе приказва за желанието си "да даде всичко за Франция". Антоан Гризман, другият голмайстор, написа просто в Туитър “CHAMPIONS DU MONDE. Vive la France! ” ("ШАМПИОНИ НА СВЕТА. Да живее франция!")
А Макрон се любува на символиката на успеха в Русия, за която той подозираше, че се пробва да провали изборната му акция. От речта на президента на погребението на Джони Холидей, до тази по време на почитането на Симон Вейл в „ Пантеона “, мистър Макрон преглежда мотивите за публично празнуване или отдаване на респект към известни или исторически фигури, като късмет да се опита да извлече най-хубавото. Либералната народна власт, твърди той, изправена пред тъмната опасност на национализма, се нуждае от герои, в случай че желае да издигне позитивен народен дух и да победи "тъжните страсти", предизвикани от популистите. В 23-те играчи и техния трньор, които завоюваха Световната купа, най-щастливия измежду френските политици откри своите герои. /БГНЕС
-----------------------------------
"Економист"
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ
Когато Еманюел Макрон е бил дете, което растяло в северния френски град Амиен, той бил парещ покровител на клуб "Олимпик Марсилия". През 1993 година, когато те печелят Европейска шампионска Лига, капитан на клуба е известния Дидие Дешан. На 15 юли, под пороен дъжд, след успеха на Франция по време на финала на Световното състезание, към този момент като президент, Макрон се вкопчи в прегръдките на същия този Дешан, капитан на френския тим, спечелил Световното състезание през 1998 година,а в този момент треньор на френските първенци.
Днес Франция приветства прибирането вкъщи на националния тим с възгласа "Les Bleus", след успеха над Хърватия с 4: 2 в Москва. Един милион души излязоха нощес в Париж, когато слънцето стартира да се спуска над хоризонта, с цел да пеят, да разлюлеят мотрисите в метрото, да скачат на автобусните спирки, да се катерят по уличните осветителни стълбове и да изстрелват нависоко фойерверки.
Артериите на столицата се изпразниха от коли и се трансфораха в поток от размахващи знамена ликуващи френски почитатели.
А щастливият Макрон очакваше с неспокойствие идването на тима в президентския замък след церемониал с рейс с отворен покрив, с цел да могат да се насладят напълно на любовта на последователите си. Те стоплиха сърцата и написаха история. А Дидие Дешан стана третият човек в историята на международния футбол, спечелил Световната купа като състезател и треньор. Килиан Мбапе, нападател, израснал в парижкия квартал „ Бонди “, е вторият младеж след Пеле, отбелязал гол на край на Световно състезание.
Футболът за Еманюел Макрон, който не прикриваше насладата си в президентския бранш по време на мача, е освен това от спорт. Играещ ляво крило в университета като студент, той се наслаждаваше на играта по време на президентската си акция в Париж, когато рита топка с група младежи. Футболът има значение за него и по други аргументи. Въпреки че, без подозрение ще бъде упрекнат в потреблението на успеха за политически цели, той може би посредством реакцията си към нея ще повиши настроението на страната. През 1998 година тогавашният президент Жак Ширак повиши известността си от 45% през юни до 59% през август след успеха на Франция. Тя остана над 50% през идващите 18 месеца.
Една от аргументите, заради които тази победа е в услуга на мистър Макрон, е, че във време, когато президентът е упрекван от враговете си за пренебрежение към по-малко късметлиите от него и за отклоняване от политическите права, футболът във Франция изиграва роля на нещо като обществен мотор, зад който той застава. Спортът, сподели той на пътешестване до Марсилия по време на предизборната си акция предходната година, "убива домашния арест" за тези, които живеят в градските квартали. Големият Париж, заобиколен от мощни жилищни комплекси, където живеят доста мигрантски фамилии, има процъфтяваща мрежа от извънучилищни аматьорски футболни клубове, трансформирала се в гигантска база за гении за националния тим. Тренировките и геният са от главно значение за визията на Макрон за това по какъв начин да се бори с бедността, а футболът предлага мощен знак на това.
Втората причина е, че самият екип се трансформира в класическа реклама за Франция. През 1998 година страната е към момента несигурна по отношение на мултикултурната си еднаквост, когато тимът е маркиран като "черен, черен, бял" във връзка с цветовото съответствие измежду играчите. На шампионата в Южна Африка преди осем години френския отбор, раздиран от свръхего, провежда стачка по време на подготовка, а по-късно си потегли позорно, откакто отпадна от шампионата. Тази година Дешан е събрал клуб от привлекателни отборни играчи, които демонстрираха експанзивно неспокойствие в съблекалнята след мача, откакто бяха дисциплинирани, съсредоточени и безмилостни по време на шампионата.
Мбапе приказва за желанието си "да даде всичко за Франция". Антоан Гризман, другият голмайстор, написа просто в Туитър “CHAMPIONS DU MONDE. Vive la France! ” ("ШАМПИОНИ НА СВЕТА. Да живее франция!")
А Макрон се любува на символиката на успеха в Русия, за която той подозираше, че се пробва да провали изборната му акция. От речта на президента на погребението на Джони Холидей, до тази по време на почитането на Симон Вейл в „ Пантеона “, мистър Макрон преглежда мотивите за публично празнуване или отдаване на респект към известни или исторически фигури, като късмет да се опита да извлече най-хубавото. Либералната народна власт, твърди той, изправена пред тъмната опасност на национализма, се нуждае от герои, в случай че желае да издигне позитивен народен дух и да победи "тъжните страсти", предизвикани от популистите. В 23-те играчи и техния трньор, които завоюваха Световната купа, най-щастливия измежду френските политици откри своите герои. /БГНЕС
-----------------------------------
"Економист"