Историята на френската революция
Френската гражданска война е интервал в историята на Франция сред 1789 година и преврата от 9-10 ноември 1799 на Наполеон Бонапарт. Това е решителен миг в историята на Франция, защото бележи края на остарелия режим и замяна на френската безспорна монархия с конституционна монархия и Първата република.
Тя поставя завършек на монархията, на обществото на поръчки и привилегии. Тя дава на Франция Декларацията за правата на индивида, обявяваща равенството на жителите пред закона, главните свободи и суверенитета на нацията, както и правото да се ръководи посредством определени представители. Стотици хиляди хора са починали по време на тази гражданска война.
От самото си учредяване, универсалните хрумвания на Френската гражданска война са оповестени от почитателите и за велики. Войните за Френската гражданска война засягат огромна част от континентална Европа и довежда до промяна на границите и на страните там, което доста способства за разпространяването на революционните хрумвания.
Тези спорове след това са намерили своето продължение в Наполеоновите войни. Революцията остава предмет на спор, като провокира позитивни и негативни полемики през двата века, които последваха във Франция и в света.
Френската гражданска война, е основала неотложно и трайно разделяне сред последователите на революционните хрумвания и бранителите на остарелия ред, а също и сред Католическата черква и антиклерикалните (ненабожни).
За най-главна причина за френската гражданска война се сочи тежката икономическа рецесия във Франция през 80-те години на 18 век. Инфлацията и възходящия държавен дълг спомагат. Усещане за неправда се усеща, заради обстоятелството, че духовенството и аристокрацията са освободени от налози. Но даже и в границите на третото съсловие (което съставлява 97% от населението) има обилни разлики според от търговията в провинция или град.
Законите са разнообразни в Бретан и Лангедок. Въпреки това, по-голямата част на французите от 1789 не мога да си показва гражданска война с принуждение унищожаване на монархията. Но това става. Премахват се феодалните привилегии и църковния десятък. През лятото на 1789 се основава „ За Правата на индивида и жителя ”.
Две лета по-късно се гласоподава и приема конституцията, посредством което Франция става конституционна монархия. Кралят може да постанова несъгласие и да образува държавно управление. Друго изобретение е свободния съд. През 1799 година Наполеон Бонапарт идва на власт и открива интервал на Консулството, което пет години по-късно води до появяването на Империята.
Като цяло френската гражданска война се преглежда като:
1. Всенародно въстание срещу аристокрацията, нейните привилегии и способи на огорчение на националните маси, а от това произлиза стремежът на революционерите да разрушат всичко, което се асоциира със Стария ред, и да построят ново, свободно и демократично общество. За това основният девиз на революцията е независимост, тъждество, приятелство.
2. Борба за власт сред разнообразни групи, сменящи се няколко пъти в течение на 1789—1799 година Съществува взор върху революцията като избавление на главната маса население – селяните, от чудовищния терор или вариация на иго, откъдето идва и част от главния девиз на революцията — независимост.
Каквито и да са аргументите и концепциите за нея, положителни или неприятни, френската гражданска война е интервал от време на който се дължи сегашният образ на Франция и е значимо историческо събитие, което не трябва да се подминава елементарно.
