Френските багети получиха статут на наследство на ЮНЕСКО
Френската багета - " 250 грама магия и съвършенство ", по думите на президента Еманюел Макрон, и един от неизменимите знаци на нацията - получи статут на завещание на ЮНЕСКО .
Багетите с хрупкава външна част и мека междинна част са останали квинтесенция на френския живот дълго откакто други стандарти като баретите и нанизите от чесън са отстъпили на назад във времето. Агенцията на Организация на обединените нации даде " статут на нематериално културно завещание " на традицията за подготвяне на багети и на метода на живот, който ги заобикаля.
По данни на Националната федерация на френските пекарни всяка година във Франция се изпичат повече от шест милиарда багети , само че статутът на ЮНЕСКО идва в сложен миг за промишлеността.
iStock
От 1970 година насам Франция губи към 400 занаятчийски пекарни годишно - от 55 000 (една на 790 жители) до 35 000 през днешния ден (една на 2000).
Спадът се дължи на разпространяването на индустриалните пекарни и на супермаркетите отвън града в селските региони, до момента в който жителите на градовете от ден на ден избират самун и заменят багетите с шунка за бургери.
Въпреки това към момента е постоянно срещана панорама да се видят хора с няколко пръчки под мишница , които ритуално отхапват топлия край, когато излизат от пекарната.
Провеждат се национални надпревари, по време на които багетите се разрязват по средата, с цел да могат съдиите да оценят правилността на текстурата на пчелната пита, както и цвета на вътрешността, която би трябвало да бъде кремава.
Въпреки че наподобява безсмъртна част от живота на французите, багетата получава формалното си име едвам през 1920 г ., когато нов закон дефинира минималното ѝ тегло (80 грама) и оптималната ѝ дължина (40 сантиметра).
" Първоначално багетата е считана за първокласен артикул. Работническата класа е яла селски самун ", споделя Лоик Биенасис от Европейския институт за история на храните и културите, който е оказал помощ за правенето на досието на ЮНЕСКО.
" След това потреблението става необятно публикувано и през 60-те и 70-те години на предишния век багетите превземат и селата ", споделя той.
По-ранната история на багетите е много неразбираема.
Някои настояват, че дългите хлябове са били публикувани още през XVIII в. , а съгласно други е било належащо въвеждането на парните пещи от австрийския хлебар Август Занг през 30-те години на XIX в., с цел да се оформи актуалното им олицетворение.
Според една от известните истории Наполеон наредил хлябът да се прави на тънки пръчици, които да се придвижват по-лесно от бойците .
Друга пък свързва багетите със градежа на парижкото метро в края на XIX в. и концепцията, че багетите по-лесно се късат и споделят, като се заобикалят разногласията сред служащите и потребността от ножове.
Франция подаде настояването си до ЮНЕСКО при започване на 2021 година, като багетите бяха определени пред цинковите покриви на Париж и фестивала на виното в Арбоа.
Багетите с хрупкава външна част и мека междинна част са останали квинтесенция на френския живот дълго откакто други стандарти като баретите и нанизите от чесън са отстъпили на назад във времето. Агенцията на Организация на обединените нации даде " статут на нематериално културно завещание " на традицията за подготвяне на багети и на метода на живот, който ги заобикаля.
По данни на Националната федерация на френските пекарни всяка година във Франция се изпичат повече от шест милиарда багети , само че статутът на ЮНЕСКО идва в сложен миг за промишлеността.
iStock От 1970 година насам Франция губи към 400 занаятчийски пекарни годишно - от 55 000 (една на 790 жители) до 35 000 през днешния ден (една на 2000).
Спадът се дължи на разпространяването на индустриалните пекарни и на супермаркетите отвън града в селските региони, до момента в който жителите на градовете от ден на ден избират самун и заменят багетите с шунка за бургери.
Въпреки това към момента е постоянно срещана панорама да се видят хора с няколко пръчки под мишница , които ритуално отхапват топлия край, когато излизат от пекарната.
Провеждат се национални надпревари, по време на които багетите се разрязват по средата, с цел да могат съдиите да оценят правилността на текстурата на пчелната пита, както и цвета на вътрешността, която би трябвало да бъде кремава.
Въпреки че наподобява безсмъртна част от живота на французите, багетата получава формалното си име едвам през 1920 г ., когато нов закон дефинира минималното ѝ тегло (80 грама) и оптималната ѝ дължина (40 сантиметра).
" Първоначално багетата е считана за първокласен артикул. Работническата класа е яла селски самун ", споделя Лоик Биенасис от Европейския институт за история на храните и културите, който е оказал помощ за правенето на досието на ЮНЕСКО.
" След това потреблението става необятно публикувано и през 60-те и 70-те години на предишния век багетите превземат и селата ", споделя той.
По-ранната история на багетите е много неразбираема.
Някои настояват, че дългите хлябове са били публикувани още през XVIII в. , а съгласно други е било належащо въвеждането на парните пещи от австрийския хлебар Август Занг през 30-те години на XIX в., с цел да се оформи актуалното им олицетворение.
Според една от известните истории Наполеон наредил хлябът да се прави на тънки пръчици, които да се придвижват по-лесно от бойците .
Друга пък свързва багетите със градежа на парижкото метро в края на XIX в. и концепцията, че багетите по-лесно се късат и споделят, като се заобикалят разногласията сред служащите и потребността от ножове.
Франция подаде настояването си до ЮНЕСКО при започване на 2021 година, като багетите бяха определени пред цинковите покриви на Париж и фестивала на виното в Арбоа.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ