Френските багети получиха статут на наследство на ЮНЕСКО
Френската багета - " 250 грама магия и съвършенство ", по думите на президента Еманюел Макрон, и един от неизменимите знаци на нацията - получи статут на завещание на ЮНЕСКО.
Багетите с хрупкава външна част и мека междинна част са останали квинтесенция на френския живот дълго откакто други стандарти като баретите и нанизите от чесън са отстъпили на назад във времето.
Агенцията на Организация на обединените нации даде " статут на нематериално културно завещание " на традицията за подготвяне на багети и на метода на живот, който ги заобикаля.
По данни на Националната федерация на френските пекарни всяка година във Франция се изпичат повече от шест милиарда багети, само че статутът на ЮНЕСКО идва в сложен миг за промишлеността.
От 1970 година насам Франция губи към 400 занаятчийски пекарни годишно - от 55 000 (една на 790 жители) до 35 000 през днешния ден (една на 2000).
Спадът се дължи на разпространяването на индустриалните пекарни и на супермаркетите отвън града в селските региони, до момента в който жителите на градовете от ден на ден избират самун и заменят багетите с шунка за бургери.
Пчелен мед и сметана
Въпреки това към момента е постоянно срещана панорама да се видят хора с няколко пръчки под мишница, които ритуално отхапват топлия край, когато излизат от пекарната.
Провеждат се национални надпревари, по време на които багетите се разрязват по средата, с цел да могат съдиите да оценят правилността на текстурата на пчелната пита, както и цвета на вътрешността, която би трябвало да бъде кремава.
Въпреки че наподобява безсмъртна част от живота на французите, багетата получава формалното си име едвам през 1920 година, когато нов закон дефинира минималното ѝ тегло (80 грама) и оптималната ѝ дължина (40 сантиметра).
" Първоначално багетата е считана за първокласен артикул. Работническата класа е яла селски самун ", споделя Лоик Биенасис от Европейския институт за история на храните и културите, който е оказал помощ за правенето на досието на ЮНЕСКО.
" След това потреблението става необятно публикувано и през 60-те и 70-те години на предишния век багетите превземат и селата ", споделя той.
По-ранната история на багетите е много неразбираема.
Някои настояват, че дългите хлябове са били публикувани още през XVIII в., а съгласно други е било належащо въвеждането на парните пещи от австрийския хлебар Август Занг през 30-те години на XIX в., с цел да се оформи актуалното им олицетворение.
Според една от известните истории Наполеон наредил хлябът да се прави на тънки пръчици, които да се придвижват по-лесно от бойците.
Друга пък свързва багетите със градежа на парижкото метро в края на XIX в. и концепцията, че багетите по-лесно се късат и споделят, като се заобикалят разногласията сред служащите и потребността от ножове.
Франция подаде настояването си до ЮНЕСКО при започване на 2021 година, като багетите бяха определени пред цинковите покриви на Париж и фестивала на виното в Арбоа.
" Това е самопризнание за общността на занаятчиите хлебари и сладкари ", съобщи в изказване Доминик Анрак, президент на Федерацията на хлебопроизводителите.
" Багетата е брашно, вода, сол и квас - и майсторлъкът на хлебаря. " /БГНЕС, Агенция Франс Прес
Париж / Франция
Багетите с хрупкава външна част и мека междинна част са останали квинтесенция на френския живот дълго откакто други стандарти като баретите и нанизите от чесън са отстъпили на назад във времето.
Агенцията на Организация на обединените нации даде " статут на нематериално културно завещание " на традицията за подготвяне на багети и на метода на живот, който ги заобикаля.
По данни на Националната федерация на френските пекарни всяка година във Франция се изпичат повече от шест милиарда багети, само че статутът на ЮНЕСКО идва в сложен миг за промишлеността.
От 1970 година насам Франция губи към 400 занаятчийски пекарни годишно - от 55 000 (една на 790 жители) до 35 000 през днешния ден (една на 2000).
Спадът се дължи на разпространяването на индустриалните пекарни и на супермаркетите отвън града в селските региони, до момента в който жителите на градовете от ден на ден избират самун и заменят багетите с шунка за бургери.
Пчелен мед и сметана
Въпреки това към момента е постоянно срещана панорама да се видят хора с няколко пръчки под мишница, които ритуално отхапват топлия край, когато излизат от пекарната.
Провеждат се национални надпревари, по време на които багетите се разрязват по средата, с цел да могат съдиите да оценят правилността на текстурата на пчелната пита, както и цвета на вътрешността, която би трябвало да бъде кремава.
Въпреки че наподобява безсмъртна част от живота на французите, багетата получава формалното си име едвам през 1920 година, когато нов закон дефинира минималното ѝ тегло (80 грама) и оптималната ѝ дължина (40 сантиметра).
" Първоначално багетата е считана за първокласен артикул. Работническата класа е яла селски самун ", споделя Лоик Биенасис от Европейския институт за история на храните и културите, който е оказал помощ за правенето на досието на ЮНЕСКО.
" След това потреблението става необятно публикувано и през 60-те и 70-те години на предишния век багетите превземат и селата ", споделя той.
По-ранната история на багетите е много неразбираема.
Някои настояват, че дългите хлябове са били публикувани още през XVIII в., а съгласно други е било належащо въвеждането на парните пещи от австрийския хлебар Август Занг през 30-те години на XIX в., с цел да се оформи актуалното им олицетворение.
Според една от известните истории Наполеон наредил хлябът да се прави на тънки пръчици, които да се придвижват по-лесно от бойците.
Друга пък свързва багетите със градежа на парижкото метро в края на XIX в. и концепцията, че багетите по-лесно се късат и споделят, като се заобикалят разногласията сред служащите и потребността от ножове.
Франция подаде настояването си до ЮНЕСКО при започване на 2021 година, като багетите бяха определени пред цинковите покриви на Париж и фестивала на виното в Арбоа.
" Това е самопризнание за общността на занаятчиите хлебари и сладкари ", съобщи в изказване Доминик Анрак, президент на Федерацията на хлебопроизводителите.
" Багетата е брашно, вода, сол и квас - и майсторлъкът на хлебаря. " /БГНЕС, Агенция Франс Прес
Париж / Франция
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ