Отиде си иконата на френското кино Жана Моро
Френската актриса Жана Моро, добила международна популярност с ролята си във кино лентата "Жюл и Жим”, взела участие в някои от най-харесваните от критиците филми на ХХ в., е умряла на 89-годишна възраст. Актрисата, чийто пресипнал глас и завладяваща хубост очароваха кинопубликата, е открита мъртва в дома си в Париж, заяви сътрудникът ѝ.
Моро е родена на 23 януари 1928 година в Париж. За нея критиците споделяха, че е " блян за интелектуална женственост. " Често е наричана най-хубавата актриса на съвремеността.
Тя е видна фигура във френското кино и една от водещите актриси на спектакъл "Комеди Франсез ". Дебютира като актриса в киното с кино лентата "Последна обич " (1949), а като режисьор е известна с кино лентата "Девойката " (1979). Първият филм, който режисира, е "Светлина " (1976), а общият брой на филмите, в които взе участие е над 115.
Носителка е на "Сезар " за най-хубава актриса, както и на БАФТА и на премия от филмовия фестивал в Кан. Има и няколко награди за цялостна кариера.
"Вървя към гибелта. Когато обичаш литературата, книгите и огромните поети, даже най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре. Като серпантина, като стълбата на Яков. Изкачваш се, до момента в който изчезнеш... Имаш известно време. Имам време, едвам пребивавам, едвам свърша нещо, което би трябвало да направя ", признава малко преди да почине Жана Моро.
Името ѝ нашумява със зараждането на френската "нова вълна " в киното. Тогава нейният някогашен брачен партньор, към този момент починалият режисьор Луи Мал, я снима в емблематичните си филми "Любовници " (1958) и "Асансьор за ешафода " (1958). Веднага след премиерата им Моро се трансформира в знак на самостоятелното кино, каквото по това време с невероятен възторг вършат младите Клод Шаброл, Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар.
В епохата на авторското кино тя взе участие в етапни произведения на века – "Жюл и Жим " на Трюфо, "Дневникът на една камериерка " на Луис Бунюел, "Валсиращите " на Бертран Блие.
Знаменитият моделиер Пиер Карден я назовава "великата жена на френското кино ", а титанът Орсън Уелс я назовава " най-великата актриса в историята на киното ".
Моро е единствената актриса в света, която два пъти е била началник на журито на фестивала в Кан.
Тя обожава киното. В Париж даже приживе киносалон носи нейното име. Неслучайно назовава седмото изкуство "оръжие, което не пролива кръв ".
Облечена от глава до пети в "Шанел ", звездата е от най-известните арт хулиганки, в чиито уста попържването звучи чаровно. Казвала е, че е могла да стане готвачка, с цел да "достави наслаждение на хората”. Както и икономка, тъй като се научава да прави всичко, когато е дребна: да подрежда, да чисти праха, да оправя леглата, цветята.
Жана Моро е от доста непретенциозно семейство. Всяко лято й се постанова да работи. Майка й е англичанка и танцьорка във "Фоли Бержер”. Жана съумява да завоюва бързо пари в "Комеди Франсез” и да даде пари на майка си, с цел да избяга от къщи, където е унизена от брачен партньор и свекърва.
Дикцията си дължи на майка си. Жана е самоука, не е взела матура. Работи и чете. Четенето е нейният опиат и независимост. Научава се да чете и да написа на 4-годишна възраст, благодарение на чичо й Арсен... Така на 9 години прочита "Грехът на абат Муре” на Емил Зола.
" Когато една актриса има гений ", това ме трогва, признава Жана.
Според нея, "поканата за флирт се написа с очи”, а "жената би трябвало да бъде толкоз интелигентна, едвам се хареса на глупавите мъже и дотолкоз вулгарна, че да се харесва от умните”.
" Ако желае да живее живота си до край, човек би трябвало да живее рисково ", споделя актрисата.
" Да бъдеш актриса значи да си във фантазиите на мъжа. Коя жена не е мечтала за това? ", пита риторично Моро.
" Лицето ми се промени с годините и считам, че има задоволително история в него, с цел да даде на публиката нещо, над което да размишлява. За мен възрастта е цифра, просто цифра. На кого му пука ", обобщава Моро.
Моро е родена на 23 януари 1928 година в Париж. За нея критиците споделяха, че е " блян за интелектуална женственост. " Често е наричана най-хубавата актриса на съвремеността.
Тя е видна фигура във френското кино и една от водещите актриси на спектакъл "Комеди Франсез ". Дебютира като актриса в киното с кино лентата "Последна обич " (1949), а като режисьор е известна с кино лентата "Девойката " (1979). Първият филм, който режисира, е "Светлина " (1976), а общият брой на филмите, в които взе участие е над 115.
Носителка е на "Сезар " за най-хубава актриса, както и на БАФТА и на премия от филмовия фестивал в Кан. Има и няколко награди за цялостна кариера.
"Вървя към гибелта. Когато обичаш литературата, книгите и огромните поети, даже най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре. Като серпантина, като стълбата на Яков. Изкачваш се, до момента в който изчезнеш... Имаш известно време. Имам време, едвам пребивавам, едвам свърша нещо, което би трябвало да направя ", признава малко преди да почине Жана Моро.
Името ѝ нашумява със зараждането на френската "нова вълна " в киното. Тогава нейният някогашен брачен партньор, към този момент починалият режисьор Луи Мал, я снима в емблематичните си филми "Любовници " (1958) и "Асансьор за ешафода " (1958). Веднага след премиерата им Моро се трансформира в знак на самостоятелното кино, каквото по това време с невероятен възторг вършат младите Клод Шаброл, Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар.
В епохата на авторското кино тя взе участие в етапни произведения на века – "Жюл и Жим " на Трюфо, "Дневникът на една камериерка " на Луис Бунюел, "Валсиращите " на Бертран Блие.
Знаменитият моделиер Пиер Карден я назовава "великата жена на френското кино ", а титанът Орсън Уелс я назовава " най-великата актриса в историята на киното ".
Моро е единствената актриса в света, която два пъти е била началник на журито на фестивала в Кан.
Тя обожава киното. В Париж даже приживе киносалон носи нейното име. Неслучайно назовава седмото изкуство "оръжие, което не пролива кръв ".
Облечена от глава до пети в "Шанел ", звездата е от най-известните арт хулиганки, в чиито уста попържването звучи чаровно. Казвала е, че е могла да стане готвачка, с цел да "достави наслаждение на хората”. Както и икономка, тъй като се научава да прави всичко, когато е дребна: да подрежда, да чисти праха, да оправя леглата, цветята.
Жана Моро е от доста непретенциозно семейство. Всяко лято й се постанова да работи. Майка й е англичанка и танцьорка във "Фоли Бержер”. Жана съумява да завоюва бързо пари в "Комеди Франсез” и да даде пари на майка си, с цел да избяга от къщи, където е унизена от брачен партньор и свекърва.
Дикцията си дължи на майка си. Жана е самоука, не е взела матура. Работи и чете. Четенето е нейният опиат и независимост. Научава се да чете и да написа на 4-годишна възраст, благодарение на чичо й Арсен... Така на 9 години прочита "Грехът на абат Муре” на Емил Зола.
" Когато една актриса има гений ", това ме трогва, признава Жана.
Според нея, "поканата за флирт се написа с очи”, а "жената би трябвало да бъде толкоз интелигентна, едвам се хареса на глупавите мъже и дотолкоз вулгарна, че да се харесва от умните”.
" Ако желае да живее живота си до край, човек би трябвало да живее рисково ", споделя актрисата.
" Да бъдеш актриса значи да си във фантазиите на мъжа. Коя жена не е мечтала за това? ", пита риторично Моро.
" Лицето ми се промени с годините и считам, че има задоволително история в него, с цел да даде на публиката нещо, над което да размишлява. За мен възрастта е цифра, просто цифра. На кого му пука ", обобщава Моро.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ