Почина Жана Моро
Френската актриса Жана Моро, добила международна популярност с ролята си във кино лентата „ Жул и Жим ” на Франсоа Трюфо (1962), взела участие в някои от най-харесваните от критиците филми на 20 в., умря на 89-годишна възраст./БГНЕС/
Актрисата, чийто пресипнал глас и завладяваща хубост очароваха кино публиката, е открита мъртва в дома си в Париж, заяви сътрудникът й.
Жана Моро е родена в Париж. Тя е видна фигура във френското кино и една от водещите актриси на спектакъл „ Комеди Франсез “. Дебютира като актриса в киното с кино лентата „ Последна обич “ (1949), а като режисьор е известна с кино лентата „ Девойката “ (1979). Първият филм, който режисира, е „ Светлина “ (1976), а общият брой на филмите, в които взе участие е над 115.
Носителка е на „ Сезар “ за най-хубава актриса, както и на БАФТА и на премия от филмовия фестивал в Кан. Има и няколко награди за цялостна кариера.
„ Вървя към гибелта. Когато обичаш литературата, книгите и огромните поети, даже най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре. Като серпантина, като стълбата на Яков. Изкачваш се, до момента в който изчезнеш... Имаш известно време. Имам време, едвам пребивавам, едвам свърша нещо, което би трябвало да направя ", признава малко преди да почине Жана Моро.
Името й нашумява със зараждането на френската „ нова вълна " в киното. Тогава нейният някогашен брачен партньор, към този момент починалият режисьор Луи Мал, я снима в емблематичните си филми „ Любовници " (1958) и „ Асансьор за ешафода " (1958). Веднага след премиерата им Моро се трансформира в знак на самостоятелното кино, каквото по това време с невероятен възторг вършат младите Клод Шаброл, Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар.
В епохата на авторското кино тя взе участие в етапни произведения на века – „ Жюл и Жим " на Трюфо, „ Дневникът на една камериерка " на Луис Бунюел, „ Валсиращите " на Бертран Блие. Знаменитият моделиер Пиер Карден я назовава „ великата жена на френското кино ", а титанът Орсън Уелс я назовава най-великата актриса в историята на киното.
Моро е единствената актриса в света, която два пъти е била началник на журито на фестивала в Кан. Тя обожава киното. В Париж даже има киносалон с нейното име. Неслучайно назовава седмото изкуство „ оръжие, което не пролива кръв ". Облечена от глава до пети в „ Шанел ", звездата е от най-известните арт хулиганки, в чиито уста попържването звучи чаровно.
Казвала е, че е могла да стане готвачка, с цел да „ достави наслаждение на хората ”. Както и икономка, тъй като се научава да прави всичко, когато е дребна: да подрежда, да чисти праха, да оправя леглата, цветята.
Жана Моро е от доста непретенциозно семейство. Всяко лято й се постанова да работи. Майка й е англичанка и танцьорка във „ Фоли Бержер ”. Жана съумява да завоюва бързо пари в „ Комеди Франсез ” и да даде пари на майка си, с цел да си тръгне от у дома, където е унизена от брачен партньор и свекърва.
Дикцията си дължи на майка си. Жана е самоука, не е взела матура. Работи и чете. Четенето е нейния опиат и независимост. Научава се да чете и да написа на 4-годишна възраст, благодарение на чичо й Арсен... Така на девет години прочита „ Грехът на абат Муре ” на Емил Зола.
Когато една актриса има гений, това ме трогва, признава Жана.
Според нея, „ поканата за флирт се написа с очи ”, а „ дамата би трябвало да бъде толкоз интелигентна, едвам се хареса на глупавите мъже и дотолкоз вулгарна, че да се харесва от умните ”. Ако желае да живее живота си до край, човек би трябвало да живее рисково, счита актрисата.
Да бъдеш актриса значи да си във фантазиите на мъжа. Коя жена не е мечтала за това?, пита риторично Моро.
Лицето ми се промени с годините и считам, че има задоволително история в него, с цел да даде на публиката нещо, над което да размишлява. За мен възрастта е цифра, просто цифра. На кого му пука, обобщава Моро.
Актрисата, чийто пресипнал глас и завладяваща хубост очароваха кино публиката, е открита мъртва в дома си в Париж, заяви сътрудникът й.
Жана Моро е родена в Париж. Тя е видна фигура във френското кино и една от водещите актриси на спектакъл „ Комеди Франсез “. Дебютира като актриса в киното с кино лентата „ Последна обич “ (1949), а като режисьор е известна с кино лентата „ Девойката “ (1979). Първият филм, който режисира, е „ Светлина “ (1976), а общият брой на филмите, в които взе участие е над 115.
Носителка е на „ Сезар “ за най-хубава актриса, както и на БАФТА и на премия от филмовия фестивал в Кан. Има и няколко награди за цялостна кариера.
„ Вървя към гибелта. Когато обичаш литературата, книгите и огромните поети, даже най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре. Като серпантина, като стълбата на Яков. Изкачваш се, до момента в който изчезнеш... Имаш известно време. Имам време, едвам пребивавам, едвам свърша нещо, което би трябвало да направя ", признава малко преди да почине Жана Моро.
Името й нашумява със зараждането на френската „ нова вълна " в киното. Тогава нейният някогашен брачен партньор, към този момент починалият режисьор Луи Мал, я снима в емблематичните си филми „ Любовници " (1958) и „ Асансьор за ешафода " (1958). Веднага след премиерата им Моро се трансформира в знак на самостоятелното кино, каквото по това време с невероятен възторг вършат младите Клод Шаброл, Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар.
В епохата на авторското кино тя взе участие в етапни произведения на века – „ Жюл и Жим " на Трюфо, „ Дневникът на една камериерка " на Луис Бунюел, „ Валсиращите " на Бертран Блие. Знаменитият моделиер Пиер Карден я назовава „ великата жена на френското кино ", а титанът Орсън Уелс я назовава най-великата актриса в историята на киното.
Моро е единствената актриса в света, която два пъти е била началник на журито на фестивала в Кан. Тя обожава киното. В Париж даже има киносалон с нейното име. Неслучайно назовава седмото изкуство „ оръжие, което не пролива кръв ". Облечена от глава до пети в „ Шанел ", звездата е от най-известните арт хулиганки, в чиито уста попържването звучи чаровно.
Казвала е, че е могла да стане готвачка, с цел да „ достави наслаждение на хората ”. Както и икономка, тъй като се научава да прави всичко, когато е дребна: да подрежда, да чисти праха, да оправя леглата, цветята.
Жана Моро е от доста непретенциозно семейство. Всяко лято й се постанова да работи. Майка й е англичанка и танцьорка във „ Фоли Бержер ”. Жана съумява да завоюва бързо пари в „ Комеди Франсез ” и да даде пари на майка си, с цел да си тръгне от у дома, където е унизена от брачен партньор и свекърва.
Дикцията си дължи на майка си. Жана е самоука, не е взела матура. Работи и чете. Четенето е нейния опиат и независимост. Научава се да чете и да написа на 4-годишна възраст, благодарение на чичо й Арсен... Така на девет години прочита „ Грехът на абат Муре ” на Емил Зола.
Когато една актриса има гений, това ме трогва, признава Жана.
Според нея, „ поканата за флирт се написа с очи ”, а „ дамата би трябвало да бъде толкоз интелигентна, едвам се хареса на глупавите мъже и дотолкоз вулгарна, че да се харесва от умните ”. Ако желае да живее живота си до край, човек би трябвало да живее рисково, счита актрисата.
Да бъдеш актриса значи да си във фантазиите на мъжа. Коя жена не е мечтала за това?, пита риторично Моро.
Лицето ми се промени с годините и считам, че има задоволително история в него, с цел да даде на публиката нещо, над което да размишлява. За мен възрастта е цифра, просто цифра. На кого му пука, обобщава Моро.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ