Французите гласуват за президент с Макрон като фаворит, но Льо Пен стопява преднината
Французите гласоподават на първи тур на президентските избори през днешния ден, като актуалният държавен глава Еманюел Макрон е любимец, само че крайнодесният му конкурент Марин льо Пен се оказа по-голяма опасност от упованията. Социологическите проучвания към момента дават на центриста Макрон преднина пред Льо Пен както на 10 април, по този начин и на балотажа на 24 април, само че съгласно няколко изследвания резултатът е в границите на статистическата неточност.
Четиридесет и девет милиона души имат право да решат кои двама от 12-те претенденти да стигнат до втория кръг на вота. Като една от водещите тематики на изборите се очерта скокът в сметките за сила и покачването на цените на стоките.
Залогът в гласуването е както вътрешнополитическият курс на Франция през идващите пет години, по този начин и основната роля на страната в Европа. След като Ангела Меркел слезе от канцлерския пост в Германия, Макрон се трансформира в най-отличаващия се водач в Европейски Съюз - покровител на по-големия " европейски суверенитет " и с забележимото предпочитание да образува дневния ред освен в съюза, а и на световно равнище.
Центристът против крайностите
Само допреди няколко седмици се очакваше лесна победа за сегашния президент, който завоюва спомагателни точки пред гласоподавателите поради дейната си дипломация по отношение на войната в Украйна и мощното икономическо възобновяване на Франция, написа Reuters. Но късното му влизане в предизборната акция, неговото фокусиране върху непопулярния проект за увеличение на пенсионната възраст и внезапното повишаване на инфлацията подкопаха рейтинга му. Френската стопанска система е в добра форма, а безработицата спадна до 7.4%, само че гласоподавателите не усещат резултата. Причината е повдигането на цените в супермаркетите, бензиностанциите и енергийните сметки. Затова и доста от претендентите за президентския пост дават обещание нарастване на минималната заплата.
Реклама
Когато пристигна на власт през 2017 година, Макрон опустоши обичайните партии и двете огромни обединения в страната още не са се възстановили. Кандидатът на социалистите Ан Идалго не съумява да завоюва гласоподавателите, а дясната Валери Пекрес не може да ентусиазира електората на партията " Републиканците ". И по този начин като съществени съперници на Макрон се обрисуваха Льо Пен и крайнолевият деец Жан-Люк Меленшон.
Автор: Капитал
" Към несигурния излаз от вота се прибавя и това, че единствено дни преди изборния ден едно изследване сподели, че 37% от гласоподавателите към момента не са решили за кого да гласоподават. Първо коронавирусът и по-късно съветската инвазия в Украйна засенчиха тези избори, а пък остарялата традиция да се гласоподава или за дясното, или за лявото изчезва ", твърди разбор на Военновъздушни сили.
Наистина за доста французи към този момент ги няма до неотдавна съществуващите опасения да се пуска бюлетина за крайнодясното. След като загуби борбата за Елисейския замък от Макрон през 2017 година, Льо Пен продължи с опитите да смекчи имиджа си, въпреки, както Politico показва, доста от политиките й да са едвам леко изменени. Освен това в сегашната акция тя е възприемана като по-умерена от крайнодесния претендент Ерик Земур. В последно време Льо Пен се концентрира не толкоз върху национализма, колкото върху ниските заплати. Все отново обаче тя продължава да желае референдум за ограничение на имиграцията и радикална смяна на Европейски Съюз. Войната в Украйна я принуди да се дистанцира от съветския президент Владимир Путин, макар че преди не е крила, че му се възхищава.
Същевременно Макрон влезе в президентската акция на един късен стадий и провежда огромен протест едвам няколко дни преди изборите, до момента в който неговите съперници от дълго време обикаляха страната. Причината е, че той беше фокусиран върху дипломатическите старания на Европейски Съюз за преустановяване на съветската война в Украйна. Малко преди акцията да свърши, актуалният президент нападна главния си съперник Льо Пен, като пред в. Le Parisien сподели, че политиките й остават " расистки " и " разделящи обществото ".
Автор: Капитал Реклама Решаващият балотаж на 24 април
Ако прогнозите на социолозите се осъществен и Макрон и Льо Пен стигнат до балотаж, се обрисува следният проблем - съгласно в. Le Monde огромна част от левите гласоподаватели са декларирали, че за разлика от предишните избори в този момент няма да дадат гласа си за центриста на втория тур, единствено с цел да саботират крайнодясната Льо Пен. Затова актуалният държавен глава е изправен пред сложната задача да ги убеди да го поддържат.
На първия тур ще е значимо да се наблюдава за кого ще избере да гласоподава огромният % колебаещи се гласоподаватели, както и дали Льо Пен няма да изненада социолозите и да стане първа през днешния ден. Същевременно поддръжниците на крайнолевия Меленшон, който съгласно изследванията се подрежда на трето място, се надяват техният претендент да стигне до балотажа и по тази причина приканват левия електорат да се сплоти и да даде гласа си за него.
Важната изборна активностИзбирателната интензивност през днешния ден е значима, тъй като съгласно социологическите проучвания към 28% от гласоподавателите може да не вземат участие във вота, като най-незаинтересовани са французите във възрастовата група 25-34 години. Отражение ще имат и тези, които ще гласоподават с празна бюлетина като форма на митинг. Тактическото гласоподаване също е от голяма важност - в случай че гласоподавателите решат да поддържат някой от любимците, защото има по-голям късмет да завоюва, в сравнение с някой по-непопулярен претендент. Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Марина Станева
Четиридесет и девет милиона души имат право да решат кои двама от 12-те претенденти да стигнат до втория кръг на вота. Като една от водещите тематики на изборите се очерта скокът в сметките за сила и покачването на цените на стоките.
Залогът в гласуването е както вътрешнополитическият курс на Франция през идващите пет години, по този начин и основната роля на страната в Европа. След като Ангела Меркел слезе от канцлерския пост в Германия, Макрон се трансформира в най-отличаващия се водач в Европейски Съюз - покровител на по-големия " европейски суверенитет " и с забележимото предпочитание да образува дневния ред освен в съюза, а и на световно равнище.
Центристът против крайностите
Само допреди няколко седмици се очакваше лесна победа за сегашния президент, който завоюва спомагателни точки пред гласоподавателите поради дейната си дипломация по отношение на войната в Украйна и мощното икономическо възобновяване на Франция, написа Reuters. Но късното му влизане в предизборната акция, неговото фокусиране върху непопулярния проект за увеличение на пенсионната възраст и внезапното повишаване на инфлацията подкопаха рейтинга му. Френската стопанска система е в добра форма, а безработицата спадна до 7.4%, само че гласоподавателите не усещат резултата. Причината е повдигането на цените в супермаркетите, бензиностанциите и енергийните сметки. Затова и доста от претендентите за президентския пост дават обещание нарастване на минималната заплата.
Реклама
Когато пристигна на власт през 2017 година, Макрон опустоши обичайните партии и двете огромни обединения в страната още не са се възстановили. Кандидатът на социалистите Ан Идалго не съумява да завоюва гласоподавателите, а дясната Валери Пекрес не може да ентусиазира електората на партията " Републиканците ". И по този начин като съществени съперници на Макрон се обрисуваха Льо Пен и крайнолевият деец Жан-Люк Меленшон.
Автор: Капитал
" Към несигурния излаз от вота се прибавя и това, че единствено дни преди изборния ден едно изследване сподели, че 37% от гласоподавателите към момента не са решили за кого да гласоподават. Първо коронавирусът и по-късно съветската инвазия в Украйна засенчиха тези избори, а пък остарялата традиция да се гласоподава или за дясното, или за лявото изчезва ", твърди разбор на Военновъздушни сили.
Наистина за доста французи към този момент ги няма до неотдавна съществуващите опасения да се пуска бюлетина за крайнодясното. След като загуби борбата за Елисейския замък от Макрон през 2017 година, Льо Пен продължи с опитите да смекчи имиджа си, въпреки, както Politico показва, доста от политиките й да са едвам леко изменени. Освен това в сегашната акция тя е възприемана като по-умерена от крайнодесния претендент Ерик Земур. В последно време Льо Пен се концентрира не толкоз върху национализма, колкото върху ниските заплати. Все отново обаче тя продължава да желае референдум за ограничение на имиграцията и радикална смяна на Европейски Съюз. Войната в Украйна я принуди да се дистанцира от съветския президент Владимир Путин, макар че преди не е крила, че му се възхищава.
Същевременно Макрон влезе в президентската акция на един късен стадий и провежда огромен протест едвам няколко дни преди изборите, до момента в който неговите съперници от дълго време обикаляха страната. Причината е, че той беше фокусиран върху дипломатическите старания на Европейски Съюз за преустановяване на съветската война в Украйна. Малко преди акцията да свърши, актуалният президент нападна главния си съперник Льо Пен, като пред в. Le Parisien сподели, че политиките й остават " расистки " и " разделящи обществото ".
Автор: Капитал Реклама Решаващият балотаж на 24 април
Ако прогнозите на социолозите се осъществен и Макрон и Льо Пен стигнат до балотаж, се обрисува следният проблем - съгласно в. Le Monde огромна част от левите гласоподаватели са декларирали, че за разлика от предишните избори в този момент няма да дадат гласа си за центриста на втория тур, единствено с цел да саботират крайнодясната Льо Пен. Затова актуалният държавен глава е изправен пред сложната задача да ги убеди да го поддържат.
На първия тур ще е значимо да се наблюдава за кого ще избере да гласоподава огромният % колебаещи се гласоподаватели, както и дали Льо Пен няма да изненада социолозите и да стане първа през днешния ден. Същевременно поддръжниците на крайнолевия Меленшон, който съгласно изследванията се подрежда на трето място, се надяват техният претендент да стигне до балотажа и по тази причина приканват левия електорат да се сплоти и да даде гласа си за него.
Важната изборна активностИзбирателната интензивност през днешния ден е значима, тъй като съгласно социологическите проучвания към 28% от гласоподавателите може да не вземат участие във вота, като най-незаинтересовани са французите във възрастовата група 25-34 години. Отражение ще имат и тези, които ще гласоподават с празна бюлетина като форма на митинг. Тактическото гласоподаване също е от голяма важност - в случай че гласоподавателите решат да поддържат някой от любимците, защото има по-голям късмет да завоюва, в сравнение с някой по-непопулярен претендент. Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Марина Станева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ