Френска подкрепа за Гърция в Източното Средиземноморие
Франция ще изпрати военни фрегати в Източното Средиземноморие, оповестява The Guardian. Гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис приветства решението й, защото спорът с Турция във връзка с районните енергийни запаси се ускорява.
На фона на напрежението сред Атина и Анкара, което провокира възходяща интернационална паника, Мицотакис дефинира корабите като „ гаранти на мира “.
„ Единственият метод да се преодолеят разликите в Източното Средиземноморие е посредством интернационално правораздаване “, сподели той пред публицисти след диалози в Париж с френския президент Еманюел Макрон. „ Гърция и Франция преследват нова рамка на стратегическата защита. “
Мицотакис беше във френската столица на посещаване, ориентирано към приемане на поддръжка от Европейски Съюз, в миг, когато враждебните връзки с Турция затъмниха всички други въпроси в дневния ред на неговото близо седеммесечно държавно управление.
Макрон даде обещание, че Франция ще ускори стратегическите си връзки с Гърция, като упрекна Турция, че освен ускорява районното напрежение, само че и не се придържа към обещания си курс на деяние в раздраната от война Либия.
„ Искам да изразя опасенията си във връзка с държанието на Турция сега... видяхме през последните дни турски военни кораби, съпроводени от сирийски наемници, да идват на либийска земя. Това е съществено нарушаване на контрактуваното на мирната конференция в Берлин. Това е нарушено заричане. "
Гръцкият министър на защитата Никос Панагиотопулос, отхвърляйки турските претенции от Гърция да демилитаризира 16 острова в Егейско море, упрекна Турция, че демонстрира извънредно провокативно държание. Искането, отправено от турския му сътрудник Хулуси Акар, следва трагичен скок през последните месеци в нарушаванията на гръцкото въздушно пространство от турски изтребители. „ Гърция не предизвика, не нарушава суверенните права на другите, само че и не желае да вижда нарушени личните си права “, сподели Панагиотопулос.
Регионалното напрежение ескалира поради турският яд, обвързван с спорни искания за евентуално големи енергийни запаси в Източното Средиземноморие.
Този месец турският президент заплаши, че ще изпрати още сондажни кораби в района. Но съглашение, реализирано сред Анкара и подкрепяното от Организация на обединените нации държавно управление в Триполи през декември, очертаващо нови морски граници сред двете страни, изведе двустранната неприязън на по-високо равнище.
Заставайки паралелно с Мицотакис след диалозите им, Макрон съобщи, че Франция „ показва страдание за турско-либийската договорка “.
„ Това, което виждаме, е надалеч по-ревизионистка и нападателна Турция, целяща смяна на границите, било то по суша или море “, споделя професорът по интернационалните връзки в Пирейския университет Аристотел Циампирис. „ Това, както и увеличаващият се авторитаризъм на Ердоган са причина за сходно напрежение в връзките с Гърция “, сподели той. " За да се опълчи на експанзията, Атина е решена да укрепи партньорствата и стратегическите съюзи, било то с Франция, други съдружници от Европейски Съюз или Съединени американски щати. "
На фона на напрежението сред Атина и Анкара, което провокира възходяща интернационална паника, Мицотакис дефинира корабите като „ гаранти на мира “.
„ Единственият метод да се преодолеят разликите в Източното Средиземноморие е посредством интернационално правораздаване “, сподели той пред публицисти след диалози в Париж с френския президент Еманюел Макрон. „ Гърция и Франция преследват нова рамка на стратегическата защита. “
Мицотакис беше във френската столица на посещаване, ориентирано към приемане на поддръжка от Европейски Съюз, в миг, когато враждебните връзки с Турция затъмниха всички други въпроси в дневния ред на неговото близо седеммесечно държавно управление.
Макрон даде обещание, че Франция ще ускори стратегическите си връзки с Гърция, като упрекна Турция, че освен ускорява районното напрежение, само че и не се придържа към обещания си курс на деяние в раздраната от война Либия.
„ Искам да изразя опасенията си във връзка с държанието на Турция сега... видяхме през последните дни турски военни кораби, съпроводени от сирийски наемници, да идват на либийска земя. Това е съществено нарушаване на контрактуваното на мирната конференция в Берлин. Това е нарушено заричане. "
Гръцкият министър на защитата Никос Панагиотопулос, отхвърляйки турските претенции от Гърция да демилитаризира 16 острова в Егейско море, упрекна Турция, че демонстрира извънредно провокативно държание. Искането, отправено от турския му сътрудник Хулуси Акар, следва трагичен скок през последните месеци в нарушаванията на гръцкото въздушно пространство от турски изтребители. „ Гърция не предизвика, не нарушава суверенните права на другите, само че и не желае да вижда нарушени личните си права “, сподели Панагиотопулос.
Регионалното напрежение ескалира поради турският яд, обвързван с спорни искания за евентуално големи енергийни запаси в Източното Средиземноморие.
Този месец турският президент заплаши, че ще изпрати още сондажни кораби в района. Но съглашение, реализирано сред Анкара и подкрепяното от Организация на обединените нации държавно управление в Триполи през декември, очертаващо нови морски граници сред двете страни, изведе двустранната неприязън на по-високо равнище.
Заставайки паралелно с Мицотакис след диалозите им, Макрон съобщи, че Франция „ показва страдание за турско-либийската договорка “.
„ Това, което виждаме, е надалеч по-ревизионистка и нападателна Турция, целяща смяна на границите, било то по суша или море “, споделя професорът по интернационалните връзки в Пирейския университет Аристотел Циампирис. „ Това, както и увеличаващият се авторитаризъм на Ердоган са причина за сходно напрежение в връзките с Гърция “, сподели той. " За да се опълчи на експанзията, Атина е решена да укрепи партньорствата и стратегическите съюзи, било то с Франция, други съдружници от Европейски Съюз или Съединени американски щати. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ