Френските концентрационни лагери през XIX и XX век
Франция е измежду страните от капиталистическия център, която както и Съединени американски щати, Англия и Канада практикува основаването и потреблението на концентрационни и трудово изправителни лагери през ХIХ и ХХ век.
По време на завладяването на Алжир през 1830-те години френската войска затваря огромно количество алжирци в по този начин нар. „ палаткови градчета “ и концентрационни лагери. В ранния стадий на колониално владичество французите употребяват лагерите, с цел да вкарват в тях араби, бербери и турци, които насиствено са прогонени от плодородните си земи, където са замествани от французи, испанци и малтийци.
По някои данни в интервала сред 1830 и 1900 година сред 15 и 25 % от алжирското популацията умира в такива лагери. Същото потребление на лагери става и по време на войната за самостоятелност на Алжир, когато цели селища, заподозряни, че поддържат бунтовниците от Националния фронт за избавление на Алжир, са вкарвани в лагери (1). Алжирски източници приказват за починали в този интервал от 1 до 1.5 милиона алжирци и 3 милиона минали през концлагери (2), само че както става и с цифрите при починалите във войните и лагерите на всички места, за това се води полемика и изричат разнообразни отзиви (3).
През 1912 година се приема Закон против скитничеството, който вкарва ромите в затворените центрове. Първите модерни лагери са основани по време на Първата международна война (1914-1918 г.), където са арестувани цивилни жители (главно германци, австроунгарци и от Османската империя). През 1920-те-1930-те години са основани лагери и за арменци (4). През 30-те години на ХХ век Франция построява лагери за избягалите от Испания стотици хиляди участници в гражданската война на страната на републиканците, които са победени от Франко.
За тях е основана серия от лагери, в които те са разграничени на разнообразни категории като на някои от тях се позволява да напущат лагерите, до момента в който за другите се вършат сделки за завръщането им в Испания. През 1938 година към тях се прибавят избягали от Германия евреи и други преследвани от нацистите жители. През 1939 година в лагерите се вкарват както немски антинацисти (комунисти, немски евреи и пр.), по този начин и пронацистки настроени германци. След провалянето през 1940 година и основаването на 10 юли 1940 година на режима във Виши тези лагери се запълват с евреи от разнообразни места. Освободените преди този момент от лагерите испански емигранти ги вкарват още веднъж в тях и ги афишират за политически пандизчии, като към 5000 от тях намират гибелта си там.
До през днешния ден още обаче е затрупан с мрак интервалът сред 1944 и 1948 година, когато стотици хиляди германци прекарват във френски концентрационни лагери. Непосредствено след освобождението от нацистите във Франция има голям брой случаи на убийства на немци за възмездие и разпределяне на персонално правораздаване.
Правителството тогава моли американците да му предадат към 2 млн. германци, с цел да употребява техния безвъзмезден труд за възобновяване на страната. Общият брой на държаните в стотици лагери или “складове”, както тогава ги назовават жаргонно, по публични данни е 1 млн. 65 хиляди германци, депортирани преди този момент от Германия. Към тях следва да се прибавят 182 400 души, затворени в концентрационни лагери във френската окупационна зона в Германия, а такива има и в останалите зони.
Във Франция, където след войната има изострен дефицит на работна ръка, тези пленници се употребяват в селското стопанство и промишлеността. Те са скъп капитал, играещ значима роля при въстановяване на здания, пътища, мостове, при разминиране. В инструкция на ГУДВ (френския аналог на ГУЛаг) от 7 април 1945 година се акцентира: “Поддържането на пленниците в положение на валидност за работа следва да бъде основна задача.” Въпреки това десетки хиляди умират от тежкия труд, при потреблението им за разминиране, от недохранване, липса на хигиена.
Оказва се, че е по-евтино да се обезпечат спомагателни пленници, в сравнение с да се поставя грижи за съществуващите. Само от дизинтерия и тиф умират сред 25 и 60 хиляди души. Бивши пандизчии по-късно описват, че по свирепост на изискванията тези лагери не отстъпват на Бухенвалд. Фабиан Теофилакис, който изследва този феномен във Франция, написа че до края на 1946 година, когато обстановката стартира да се усъвършенства, в лагерите катастрофически липсват облекла, одеяла, а хранителният рацион е редуциран до порция чорба един път на два дни. Но френските управляващи желаят от американците в Германия нови и нови работни ръце, знаейки, че не могат да нахранят и облекат даже тези, които са при тях. Общият брой на починалите е към 70 хиляди души. За този интервал във Франция за дълго време е забравено. Както отбелязва Фабиан Теофилакис, било е по-лесно да се „ затвори мрачната страница на предишното и прогласи началото на ера на помирение”, да се извърши “дългът на забравата”, учреден на мълчанието (5).
(1) List of concentration and internment camps, https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_concentration_and_internment_camps#France, 18.02.2018
(2) Simon, Jacques. Libre Algérie: 1986-1988, Harmattan, 2006, р. 23
(3) Windrow M., Chappell M. The Algerian War 1954-62. Oxford, 1997, p. 3
(4) Rajsfus, Maurice. Drancy, un camp de concentration très ordinaire, Cherche Midi éditeur, 2005; Bernardot, Marc. Camps d’étrangers (in French). Paris: Terra., 2008, pp. 142–146
(5) Baecque, Antoine. Camps francais, le voile se leve: Les conditions de vie des prisonniers de guerre y étaient très pénibles, Liberation, 19 novembre 2003
По време на завладяването на Алжир през 1830-те години френската войска затваря огромно количество алжирци в по този начин нар. „ палаткови градчета “ и концентрационни лагери. В ранния стадий на колониално владичество французите употребяват лагерите, с цел да вкарват в тях араби, бербери и турци, които насиствено са прогонени от плодородните си земи, където са замествани от французи, испанци и малтийци.
По някои данни в интервала сред 1830 и 1900 година сред 15 и 25 % от алжирското популацията умира в такива лагери. Същото потребление на лагери става и по време на войната за самостоятелност на Алжир, когато цели селища, заподозряни, че поддържат бунтовниците от Националния фронт за избавление на Алжир, са вкарвани в лагери (1). Алжирски източници приказват за починали в този интервал от 1 до 1.5 милиона алжирци и 3 милиона минали през концлагери (2), само че както става и с цифрите при починалите във войните и лагерите на всички места, за това се води полемика и изричат разнообразни отзиви (3).
През 1912 година се приема Закон против скитничеството, който вкарва ромите в затворените центрове. Първите модерни лагери са основани по време на Първата международна война (1914-1918 г.), където са арестувани цивилни жители (главно германци, австроунгарци и от Османската империя). През 1920-те-1930-те години са основани лагери и за арменци (4). През 30-те години на ХХ век Франция построява лагери за избягалите от Испания стотици хиляди участници в гражданската война на страната на републиканците, които са победени от Франко.
За тях е основана серия от лагери, в които те са разграничени на разнообразни категории като на някои от тях се позволява да напущат лагерите, до момента в който за другите се вършат сделки за завръщането им в Испания. През 1938 година към тях се прибавят избягали от Германия евреи и други преследвани от нацистите жители. През 1939 година в лагерите се вкарват както немски антинацисти (комунисти, немски евреи и пр.), по този начин и пронацистки настроени германци. След провалянето през 1940 година и основаването на 10 юли 1940 година на режима във Виши тези лагери се запълват с евреи от разнообразни места. Освободените преди този момент от лагерите испански емигранти ги вкарват още веднъж в тях и ги афишират за политически пандизчии, като към 5000 от тях намират гибелта си там.
До през днешния ден още обаче е затрупан с мрак интервалът сред 1944 и 1948 година, когато стотици хиляди германци прекарват във френски концентрационни лагери. Непосредствено след освобождението от нацистите във Франция има голям брой случаи на убийства на немци за възмездие и разпределяне на персонално правораздаване.
Правителството тогава моли американците да му предадат към 2 млн. германци, с цел да употребява техния безвъзмезден труд за възобновяване на страната. Общият брой на държаните в стотици лагери или “складове”, както тогава ги назовават жаргонно, по публични данни е 1 млн. 65 хиляди германци, депортирани преди този момент от Германия. Към тях следва да се прибавят 182 400 души, затворени в концентрационни лагери във френската окупационна зона в Германия, а такива има и в останалите зони.
Във Франция, където след войната има изострен дефицит на работна ръка, тези пленници се употребяват в селското стопанство и промишлеността. Те са скъп капитал, играещ значима роля при въстановяване на здания, пътища, мостове, при разминиране. В инструкция на ГУДВ (френския аналог на ГУЛаг) от 7 април 1945 година се акцентира: “Поддържането на пленниците в положение на валидност за работа следва да бъде основна задача.” Въпреки това десетки хиляди умират от тежкия труд, при потреблението им за разминиране, от недохранване, липса на хигиена.
Оказва се, че е по-евтино да се обезпечат спомагателни пленници, в сравнение с да се поставя грижи за съществуващите. Само от дизинтерия и тиф умират сред 25 и 60 хиляди души. Бивши пандизчии по-късно описват, че по свирепост на изискванията тези лагери не отстъпват на Бухенвалд. Фабиан Теофилакис, който изследва този феномен във Франция, написа че до края на 1946 година, когато обстановката стартира да се усъвършенства, в лагерите катастрофически липсват облекла, одеяла, а хранителният рацион е редуциран до порция чорба един път на два дни. Но френските управляващи желаят от американците в Германия нови и нови работни ръце, знаейки, че не могат да нахранят и облекат даже тези, които са при тях. Общият брой на починалите е към 70 хиляди души. За този интервал във Франция за дълго време е забравено. Както отбелязва Фабиан Теофилакис, било е по-лесно да се „ затвори мрачната страница на предишното и прогласи началото на ера на помирение”, да се извърши “дългът на забравата”, учреден на мълчанието (5).
(1) List of concentration and internment camps, https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_concentration_and_internment_camps#France, 18.02.2018
(2) Simon, Jacques. Libre Algérie: 1986-1988, Harmattan, 2006, р. 23
(3) Windrow M., Chappell M. The Algerian War 1954-62. Oxford, 1997, p. 3
(4) Rajsfus, Maurice. Drancy, un camp de concentration très ordinaire, Cherche Midi éditeur, 2005; Bernardot, Marc. Camps d’étrangers (in French). Paris: Terra., 2008, pp. 142–146
(5) Baecque, Antoine. Camps francais, le voile se leve: Les conditions de vie des prisonniers de guerre y étaient très pénibles, Liberation, 19 novembre 2003
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ