„Франсоаз Саган попита „Обичате ли Брамс“? Никой обаче не пита обичате ли Моцарт? Предп
„ Франсоаз Саган попита „ Обичате ли Брамс “? Никой обаче не пита обичате ли Моцарт? Предполага се явен и категоричен отговор. Ясните и недвусмислени неща обаче постоянно са съмнителни. Моцарт е над въпросите, над харесванията и даже над обичта. Моцарт е. Това, че той е, издига човечеството в степен. Моцарт ни разкрива какви сме и дружно с това ни утешава, че сме такива. Безутешни. Рикардо Мути сподели „ Моцарт е доказателството, че Бог съществува. Бих добавил: и че Той е мил и милосърден “.
Така стартира предговорът в програмата, написан от Драгомир Йосифов. Изключителен текст, какъвто може да сътвори единствено създател, детайлно познаващ творчеството на Моцарт! А програмата е за новата премиера на Пловдивската опера „ Така вършат всички дами “ на Моцарт. Щом решите да отидете на някой от идващите спектакли, прочетете този текст. Той е уместно въведение към идната конспирация.
Самият театър е част от трите представления, които шефът на операта Нина Найденова е решила да повери на трима театрални режисьори. Този път това е Елена Панайотова. Често изразяваната теза за статичността на оперните постановки, мисля, от дълго време е невалидна. Днес певиците с изключение на, че наподобяват по-добре от манекенки, прекомерно добре конкурират театралните си сътрудници. Това е и главен коз в работата на режисьора. Без да безобразничи с драматургичното деяние. Премерено, юношески, с възприятие на комизъм сервира занимателната конспирация и въвлича в нея и артистите, и публиката. Още от увертюрата – времето е условно – музиката е на Моцарт, само че на екрана тече замяна на палави есемеси и емотикони сред влюбените – сърчица, сълзички, целувчици, Фиордилиджи и Дорабела си вършат селфита. Закачливи са и костюмите на Николина Костова – Богданова – с акценти от времето на Моцарт, само че направени доста артистично и с прекомерно свободна идея за модерността. Дамите изглеждаха превъзходно, а младежите комично – тъкмо както би трябвало да бъде – изключително във втората част на дегизирането.
Премиерният състав: Фиордилиджи - Светлана Иванова, Дорабела - Цветелина Коцева, Гулиелмо - Свилен Николов, Ферандо - Марк Фаулър, Деспина - Благовеста Костадинова, Дон Алфонсо - Евгений Арабаджиев. Забавни, артистични и да, прелестно направени вокално партии. Като изключим няколкото арии, добре известни и обичани от всеки артист „ Така вършат “ е ансамблова опера и в случай че това не е направено добре, всичко рухва. Явно и диригентът Лучано ди Мартино, и хормайсторът Драгомир Йосифов са положили оптимални старания и условия към солисти, хористи и оркестър, тъй че нищо да не подразни слуха.
В Пловдив имат и втори състав, който се показва през декември. Вярвам, че това е прелестно начало за сезон, който слага операта в центъра на събитията „ 2019 Пловдив Европейска столица на културата “. Защото /пак ще изтъквам Драгомир Йосифов/ „ Всички сме възпитаници на Моцарт, е – в някаква доста неявна форма. Вярвам в това, че част от нашето рационализиране, все-пак-развитие е в това да реализираме музиката му “. А когато това се прави, както го направиха Пловдивчани, мисля, че се движим в вярната посока!
Така стартира предговорът в програмата, написан от Драгомир Йосифов. Изключителен текст, какъвто може да сътвори единствено създател, детайлно познаващ творчеството на Моцарт! А програмата е за новата премиера на Пловдивската опера „ Така вършат всички дами “ на Моцарт. Щом решите да отидете на някой от идващите спектакли, прочетете този текст. Той е уместно въведение към идната конспирация.
Самият театър е част от трите представления, които шефът на операта Нина Найденова е решила да повери на трима театрални режисьори. Този път това е Елена Панайотова. Често изразяваната теза за статичността на оперните постановки, мисля, от дълго време е невалидна. Днес певиците с изключение на, че наподобяват по-добре от манекенки, прекомерно добре конкурират театралните си сътрудници. Това е и главен коз в работата на режисьора. Без да безобразничи с драматургичното деяние. Премерено, юношески, с възприятие на комизъм сервира занимателната конспирация и въвлича в нея и артистите, и публиката. Още от увертюрата – времето е условно – музиката е на Моцарт, само че на екрана тече замяна на палави есемеси и емотикони сред влюбените – сърчица, сълзички, целувчици, Фиордилиджи и Дорабела си вършат селфита. Закачливи са и костюмите на Николина Костова – Богданова – с акценти от времето на Моцарт, само че направени доста артистично и с прекомерно свободна идея за модерността. Дамите изглеждаха превъзходно, а младежите комично – тъкмо както би трябвало да бъде – изключително във втората част на дегизирането.
Премиерният състав: Фиордилиджи - Светлана Иванова, Дорабела - Цветелина Коцева, Гулиелмо - Свилен Николов, Ферандо - Марк Фаулър, Деспина - Благовеста Костадинова, Дон Алфонсо - Евгений Арабаджиев. Забавни, артистични и да, прелестно направени вокално партии. Като изключим няколкото арии, добре известни и обичани от всеки артист „ Така вършат “ е ансамблова опера и в случай че това не е направено добре, всичко рухва. Явно и диригентът Лучано ди Мартино, и хормайсторът Драгомир Йосифов са положили оптимални старания и условия към солисти, хористи и оркестър, тъй че нищо да не подразни слуха.
В Пловдив имат и втори състав, който се показва през декември. Вярвам, че това е прелестно начало за сезон, който слага операта в центъра на събитията „ 2019 Пловдив Европейска столица на културата “. Защото /пак ще изтъквам Драгомир Йосифов/ „ Всички сме възпитаници на Моцарт, е – в някаква доста неявна форма. Вярвам в това, че част от нашето рационализиране, все-пак-развитие е в това да реализираме музиката му “. А когато това се прави, както го направиха Пловдивчани, мисля, че се движим в вярната посока!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ