Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес е испански живописец и

Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес е испански живописец и график, дворцов художник. Смята се по едно и също време за последния от старите майстори и за първия от модерните. Работата му включва стативни картини, фрески, гравюри и рисунки. Във всички художествени аспекти създава жанр, който дава началото на романтизма. Изкуството му е предходник на актуалната живопис и на авангардното изобразително изкуство на 20 век. Той се счита за един от най-хубавите испански художници и един от най-големите майстори в историята на изкуството.
След дълъг интервал на образование в родината си, белязан в стилистично отношение от барокови и религиозни отпечатъци, Гоя пътува до Италия през 1770 година, където влиза в контакт с представители на неокласицизма. През 1786 година става кралски художник и този ранен интервал е белязан от голям брой портрети на кралското семейство и испанската аристокрация. Сериозно заболяване, което остава без диагноза, го сполетява през 1793 година и води до парализа, както и до звукови и образни халюцинации. Причината за заболяването остава неизяснена, само че има разнообразни версии – от мозъчен сифилис до отравяне с бои. Макар че съумява да се възвърне, той остава съвсем ням и спохождан от депресии до края на живота си. Картините му стават по-мрачни и по-песимистични. Въпреки това тестването го подтиква да се обърне към по-творческа и истинска живопис, с тема, друга от облиците, които рисува за украса на кралските дворци. Така стартира нова зряла фаза в работата на художника и преход към сантименталната хармония.
В допълнение, работата му отразява бурния исторически интервал, в който живее, изключително Войната за самостоятелност – бедствията, жестокостите и героизма. Едни от най-известните му картини са поредицата картини с „ Голата и облечената маха “, както и поредицата, наречена „ Черните картини “ (или „ Мрачните картини “) (1819 – 1823 г.).