Сара, Жул, Жорж - портрети на Надар на гениите на XIX в. са вече в София
Фотографската доктрина се учи за един час, първите на практика съществени за един ден. Още по-трудно да се научи е моралната просветеност на модела. Това, което не може да се научи...е възприятието за светлина.
Думите са произнесени през 1857 година от Надар (Гаспар-Феликс Турнашон, 1820-1910 г.), с помощта на който през днешния ден можем да забележим по какъв начин са изглеждали част от гениалните създатели на XIX в. Портретите му на Сара Бернар, Жул Верн, Жорж Санд и десетки други фамозни имена остават непоклатима класика на фотографското изкуство.
От 21 юни до 27 август в Националната изложба в някогашния княжески замък в София може да се видят 40 от фотосите, направени преди повече от век и половина. Изложбата " Бележитите портрети на Надар " е част от фестивала " Фотофабрика " и се реализира от музея Jeu de Paume в съдействие с Медиатеката за архитектура и културно наследтво и министерството на културата – Франция.
Скоро, откакто фотографията прохожда, Надар я употребява, с цел да увековечи в ателие на таванския етаж (за да има задоволително светлина) на ул. " Сен-Лазар " свои другари, измежду които Теофил Готие, Гюстав Доре, Шарл Бодлер... По-късно пред обектива му се изреждат представители на бохемските среди и фамозни писатели, поети, художници, артисти.
Надар има упоритостта да направи личен Пантеон на създателите като изпреварва времето си с усета на психолог, който осъзнава, че положителният портрет изисква непосредственост с модела и никакви декори и добавки, които да отвличат вниманието от индивида - най-важното в фрагмента.
" Брилянтен, бунтовник, храбрец със обществени идеали, Надар е първият фотограф противопоставил се на публичното мнение, развил до прекаленост концепциите си (аерофотография) и усетите си (портретът като род самичък по себе си, макар триумфът на визитната картичка, която разрешава на Дисдери да забогатее), написа за него Пиер Боном. " Най-добре снима тези, които познава от близко. Почти постоянно без фон, моделите му са усамотени. Бил е захласнат от лицата им. Отнасящ се с почитание, срамежлив, не се е опитвал да ги преследва или да ги накара да признаят невъзможното. Отгатвал е лицата на око. Никога не е прибягвал до корекции на фотосите си. Бележитите му портрети съставляват Пантеон на епохата му. По случай обществена галерия през 1859г. рецензията отбелязва " Фотографът постоянно има право да бъде художник ". Става дума за Феликс Надар, същинският, този, който има морална просветеност на моделите си и чувството за светлина. "
Думите са произнесени през 1857 година от Надар (Гаспар-Феликс Турнашон, 1820-1910 г.), с помощта на който през днешния ден можем да забележим по какъв начин са изглеждали част от гениалните създатели на XIX в. Портретите му на Сара Бернар, Жул Верн, Жорж Санд и десетки други фамозни имена остават непоклатима класика на фотографското изкуство.
От 21 юни до 27 август в Националната изложба в някогашния княжески замък в София може да се видят 40 от фотосите, направени преди повече от век и половина. Изложбата " Бележитите портрети на Надар " е част от фестивала " Фотофабрика " и се реализира от музея Jeu de Paume в съдействие с Медиатеката за архитектура и културно наследтво и министерството на културата – Франция.
Скоро, откакто фотографията прохожда, Надар я употребява, с цел да увековечи в ателие на таванския етаж (за да има задоволително светлина) на ул. " Сен-Лазар " свои другари, измежду които Теофил Готие, Гюстав Доре, Шарл Бодлер... По-късно пред обектива му се изреждат представители на бохемските среди и фамозни писатели, поети, художници, артисти.
Надар има упоритостта да направи личен Пантеон на създателите като изпреварва времето си с усета на психолог, който осъзнава, че положителният портрет изисква непосредственост с модела и никакви декори и добавки, които да отвличат вниманието от индивида - най-важното в фрагмента.
" Брилянтен, бунтовник, храбрец със обществени идеали, Надар е първият фотограф противопоставил се на публичното мнение, развил до прекаленост концепциите си (аерофотография) и усетите си (портретът като род самичък по себе си, макар триумфът на визитната картичка, която разрешава на Дисдери да забогатее), написа за него Пиер Боном. " Най-добре снима тези, които познава от близко. Почти постоянно без фон, моделите му са усамотени. Бил е захласнат от лицата им. Отнасящ се с почитание, срамежлив, не се е опитвал да ги преследва или да ги накара да признаят невъзможното. Отгатвал е лицата на око. Никога не е прибягвал до корекции на фотосите си. Бележитите му портрети съставляват Пантеон на епохата му. По случай обществена галерия през 1859г. рецензията отбелязва " Фотографът постоянно има право да бъде художник ". Става дума за Феликс Надар, същинският, този, който има морална просветеност на моделите си и чувството за светлина. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ