Уникална СНИМКА и невероятна история за Стоянка Мутафова от известен фотограф
Фотографът Иван Матев описа във Facebook две страхотни истории за актрисата Стоянка Мутафова, която ни напусна през вчерашния ден.
Той разгласява неповторима фотография на актрисата от снимачната площадка на „ Столичани допълнително “ преди 1-2 години.
Ето какво споделя Матев, по-известен на аудиторията като „ Супер Любо “ от остаряла телевизионна реклама.
„ Знаех си, че един ден ще обявявам тъкмо тази фотография тъкмо по този мотив... Не поради друго, а с цел да ви опиша, историята зад нея.
Леля Стояна срещнах два пъти в живота си. Веднъж, като дете (около 10-12 годишен) на морето. Закъсняваше за присъединяване. Летният спектакъл в морския град беше цялостен до козирката и нямаше места.
Стояхме извън и гледахме през една дупка, какво се случва на сцената. Там бяха Калоянчев, Никола Анастасов...
Изведнъж зад тила ни се чу един прочут глас, който крещеше: “Откъде се влиза тука, бе! Айде, че закъснявам! ". Обърнах се и я видях. На едно малко нагорнище една огромна, голяма Стояна газеше в тревата на висок ток.
Затичахме се да и помогнем. Хванах ръката ѝ...беше топла и мощна... За пръв и единствен път в Онова време видях някой да крещи на полицай "Отвори ми, бе глупак! ", а той да се изяснява като възпитаник, че няма ключ и се постанова да минем от друго място.
Толкова огромна беше... Когато намерихме входа на театъра през който трябваше да влезе, онази бързаща и закъсняваща Стояна се шмугна вътре, мина две крачки и спря.
Обърна се, помаха с ръка и ни вкара вътре "с връзки ". После влетя на сцената, като хала и се включи в скеча който играеха Калоянчев и Анастасов като че ли въобще не е тичала до момента.
Вторият път животът ме срещна с нея преди година-две. Бях фотограф на терен на Столичани допълнително. Онази голяма Стояна от детството ми в този момент беше една мъничка изтощена от живота стара жена.
Седяхме в една полутъмна стая. Плахо я заговорих. Разказах ѝ горната преживелица, която естествено тя не помнеше. Но ми се усмихна благо и сякаш някой я разсъни от унинието.
Поговорихме си за живота, специалността... Седях и следих по какъв начин като разказваше нещо, старческото и лице се променяше в тези познати на всички ни гримаси и за секунди се появяваше онази Стояна, радостната виталната хала...
Повикаха я на сета. Седна и при нея пристигна гримьорката, с цел да ѝ освежи червилото. Както седеше и гледаше напред, протегна дясната си ръка и достолепно сподели “Дай ми четката! ". Гримьорката деликатно я сложи в ръката ѝ.
С едно тъкмо, бързо и съвършено придвижване Стояна сама очерта контура на устните си. Точно в този миг снимах.
“Това е формата. Запълни я. “ рече Стояна...
Толкова за Нея. Щастлив съм, че ориста ми е дала тези два момента Стоянка Мутафова.
И знам, че в този момент небето е едно по-весело място, където Госпожа Стихийно злополучие играе със своя Нейчо божествени комедии в небесния спектакъл! Лек полет, госпожо Мутафова! И благодарим, за усмивките! "
Той разгласява неповторима фотография на актрисата от снимачната площадка на „ Столичани допълнително “ преди 1-2 години.
Ето какво споделя Матев, по-известен на аудиторията като „ Супер Любо “ от остаряла телевизионна реклама.
„ Знаех си, че един ден ще обявявам тъкмо тази фотография тъкмо по този мотив... Не поради друго, а с цел да ви опиша, историята зад нея.
Леля Стояна срещнах два пъти в живота си. Веднъж, като дете (около 10-12 годишен) на морето. Закъсняваше за присъединяване. Летният спектакъл в морския град беше цялостен до козирката и нямаше места.
Стояхме извън и гледахме през една дупка, какво се случва на сцената. Там бяха Калоянчев, Никола Анастасов...
Изведнъж зад тила ни се чу един прочут глас, който крещеше: “Откъде се влиза тука, бе! Айде, че закъснявам! ". Обърнах се и я видях. На едно малко нагорнище една огромна, голяма Стояна газеше в тревата на висок ток.
Затичахме се да и помогнем. Хванах ръката ѝ...беше топла и мощна... За пръв и единствен път в Онова време видях някой да крещи на полицай "Отвори ми, бе глупак! ", а той да се изяснява като възпитаник, че няма ключ и се постанова да минем от друго място.
Толкова огромна беше... Когато намерихме входа на театъра през който трябваше да влезе, онази бързаща и закъсняваща Стояна се шмугна вътре, мина две крачки и спря.
Обърна се, помаха с ръка и ни вкара вътре "с връзки ". После влетя на сцената, като хала и се включи в скеча който играеха Калоянчев и Анастасов като че ли въобще не е тичала до момента.
Вторият път животът ме срещна с нея преди година-две. Бях фотограф на терен на Столичани допълнително. Онази голяма Стояна от детството ми в този момент беше една мъничка изтощена от живота стара жена.
Седяхме в една полутъмна стая. Плахо я заговорих. Разказах ѝ горната преживелица, която естествено тя не помнеше. Но ми се усмихна благо и сякаш някой я разсъни от унинието.
Поговорихме си за живота, специалността... Седях и следих по какъв начин като разказваше нещо, старческото и лице се променяше в тези познати на всички ни гримаси и за секунди се появяваше онази Стояна, радостната виталната хала...
Повикаха я на сета. Седна и при нея пристигна гримьорката, с цел да ѝ освежи червилото. Както седеше и гледаше напред, протегна дясната си ръка и достолепно сподели “Дай ми четката! ". Гримьорката деликатно я сложи в ръката ѝ.
С едно тъкмо, бързо и съвършено придвижване Стояна сама очерта контура на устните си. Точно в този миг снимах.
“Това е формата. Запълни я. “ рече Стояна...
Толкова за Нея. Щастлив съм, че ориста ми е дала тези два момента Стоянка Мутафова.
И знам, че в този момент небето е едно по-весело място, където Госпожа Стихийно злополучие играе със своя Нейчо божествени комедии в небесния спектакъл! Лек полет, госпожо Мутафова! И благодарим, за усмивките! "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ