Фотограф: Елица Панайотова За ползите от английския, денталната хигиена и

Фотограф: Елица Панайотова За изгодите от британския, денталната хигиена и вярата, наживо от махала Бáщевица

текст : Ива Рудникова
фотоси : Елица Панайотова

" Всичко е крадено " - 37-годишният Виктор Кирилов обхожда с разчувствуван взор дребния хол и подвига глава към окачения таван от гипсокартон, посипан с лунички: " Все хрумвания, които съм откраднал от клиенти. " Виктор е от махала Бáщевица в Радомир, само че работи за пернишка строителна компания като занаятчия по довършителните работи. От години икономисва, с цел да стегне етажа от бащината си къща, където живее със своето четиричленно семейство. Ремонтът върви постепенно, на части, само че холът е към този момент подготвен. Затова тази събота стопанинът може да се отпусне във фотьойла " Явор " с подхождаща на тапетите дамаска, да си отвори един леден чай Tanja и просто да се гордее, до момента в който жена му подготвя обяда.

Виктор Кирилов и Калинка Аспарухова (30 г.) са дружно от 10 години ( " уредена работа беше, само че си паснахме като характери " ). И двамата са имали по един неудачен брак преди този момент, в този момент живеят на фамилни начала. Протестанти. Не пият и не пушат. Имат две девойки – десетгодишната Пламена (Пами), която желае да стане или художник, или ортодонт, и дяволитата Огняна (Оги), съвсем на 6, чието само предпочитание е обядът да стане по-бързо, с цел да слезе да играе на компютъра " при баба и дедо ".

Месечният им бюджет от към 600 лева ( " оправяме се зорлем " ) покрива разноските за учебно заведение, детска градина, храна, ток, вода, интернет, уроци по британски, дизел за вехтото рено 19, десятък за църквата.

" Може с доста, може и с малко, но с ич не може ", споделя Виктор и се засмива на личната си поговорка. Идеално чистите завеси помръдват лекичко от течението, което би трябвало да замести климатика ( " има в детската, само че токът е доста съкп и не го пускаме " ). На терасата, от която се разкрива превъзходна сочно зелена панорама, Калинка се суети към електрическата скара, поставена напряко на пода, и варди Огняна. Терасата в действителност съставлява гола циментова плоча без парапет. " То имаше, обаче падна от земетресението, строполяса се. " Парче вчерашен кренвирш влиза в приложимост - домакинята намазва с него грила и поставя няколко купешки кюфтета и кебапчета да се пекат. " Много държах да ви покажа нашите радомирски кюфтета, създадени чисто в Радомир, които са всеобщо купувани в нашия град. Хора, които не са на диета, ги обожават ", изрича в скоропоговорка Калина и сияе все едно взе участие в телевизионна реклама.

Тя е родена в Перник, само че е " радомирска снаха ". Най-важният човек в живота й е починалата й баба, която я е възпитала. (Когато я е родила, майката на Калинка е била на 17 години.)

Двамата с дядото Амед, принудително преименуван на Аспарух по Живково време, имали бизнес с баданарки, след това се захванали да вършат покриви, поставяли улуци и водосточни тръби. Много упорствали първородната им внучка да приключи учебно заведение. И тя приключва през 2000 година с подарък четиридневна екскурзия в Охрид. " Честно казано, в случай че имах финансовата опция, бих следвала, желая да изучавам, тъй като това ме влече. Детската ми фантазия беше лекар. Дедо ми постоянно си ме бъзикаше и ми викаше лекар Амедова. И имам голямо предпочитание, макар че напълно друго съм приключила – машинопис и компютърна просветеност, само че в случай че ми се удаде опция, бих следвала. Защото междинното в този момент е безусловно нищо – като главното преди. "

Калинка приказва напевно, на верен и прекрасен български. Ако я чуете по телефона, в никакъв случай не бихте предположили, че е от ромски генезис. (При Виктор не е по този начин, което най-малко един път му е попречило да бъде нает на работа по публикация.) В речта й се прокрадват типичните районни интонации и диалектен звук, изключително това прословуто " л " в някои думи, само че тях сме чували даже на най-високо държавно ниво. Разговорът с " лекар Амедова " е наслаждение.

Докато умело обръща кебапчетата, Калина пръждосва дребната Оги от рисковата територия на балкона и изпраща Пами (Пламена, която мъжът й не разрешил да кръсти Памела) да ревизира макароните във фурната. " Това е най-елементарният десерт, който върша. Моите деца са свикнати всеки уикенд наложително да им подготвям нещо сладко, по-така, ексцентрично. По принцип ние сме фенове на сладките неща. "

През седмицата Калинка готви всеки ден или най-малко през ден. Супа топчета, мусака, зеле с месо, картофена гозба в тенджера, картофена гозба на фурна, пиле с гъби и ориз, кренвирши с кашкавал. Месото е на респект, " месоядни същества сме. " В Перник преди време имахме един месокомбинат, където се продаваха дреболии, черва на животни. Баба ми обожаваше свински вътрешности, пълнени с ориз, дроб сарма... Прасенце, агънце нещо да се изпече, с мотив, без мотив. Дедо ми доста обичаше да купува дини, обилие от дини! "

Питам има ли такова нещо като циганска кухня. " Да, има! Пълнената пуйка за Васильовден, нашата Нова година. "

Първата партида кюфтета е подготвена и Калинка ги трансферира в тенджера. Време е за салатата, през днешния ден " марулена и домати-краставици ". А ракия? " Не пиеме, споделя Калина, нашата черква не разрешава алкохол, цигари, неистини, всевъзможен тип прелюбодейства. И се стараем и нашите деца да порастват в това отношение... Оги! Не те хвана место! "

След хола, банята и спалнята, кухнята е идната огромна цел на Виктор. Обширното сумрачно помещение с легло, маса и няколко типа печки – централно ситуирана, с кюнец, общоприета готварска, в която се готвят макароните, газова и една микровълнова, търпеливо чака шпакловка и дотъкмяване. Изолацията е поставена, хрумвания има - " същинско кухненско обзавеждане, вградено да си е всичко ", само че е мъчно, тъй като заплащането във компанията, в която работи Виктор сега, е ниско.

На стената виси календар с древен откъс " Защото Бог насища жадната душа и гладната душа изпълва с богатства ". В секцията са деликатно аранжирани лак за нокти, лак за коса, витрина с чаши за чай и кафе, по рафтовете има книги и бележници. Брой библии: 5.

Децата седят на леглото и Оги взема решение да наруши мълчанието: " Много е хубаво в детската градина. Играеш, спиш, ядеш... Сива гъска, мощно съска... " - рецензията минава в декламиране на стихотворение, което бащата посреща със сърдечен смях. " Я дай в този момент на британски, кАжи нещо, по какъв начин се казваш на британски. " " За мен образованието е наложително. Аз й заплащам британски в детската градина, но тя нещо не го научава. В седмицата идва един път една госпожа да ги учи, по 10 лева на месец ", изяснява Виктор.

Майката се провиква от другата стая: " Язък за Оги, че не може да обели дума на британски! "

Пламена също учи британски в учебно заведение и тъй като и за нея са обезпокоени, че не напредва, родителите й обмислят това лято да й вземат частен преподавател. " Много големо предпочитание имам, особено за британския, доста големо предпочитание. Защото знам, че това е интернационален език и доста ще им е от изгода. Аз съм учил френски до 8 клас, знам няколко думи, само че това е нищо. Френският е прекрасен език, приказва се от доста страни, които са били френски колонии. Едно приятелче беше по Белгия и вика: и там приказват френски език. И като го научИ, но го приказва по този начин хубаво, по този начин меко. Викам: ти си доста богат, знаеш един език нагоре. Български, ромски, па са и френски знаеш! "

Всяка година зрелостниците в махалата, Бáщевица, ставали от ден на ден. Според Виктор, хората се стараят да си изучат децата. Поне в Радомир е по този начин. Калинка прибавя, че " това с многото деца е отживялост – фамилиите тук гледат да са постоянни финансово и да могат да наблюдават потребностите на децата си. Даже на Вики първа братовчедка има единствено едно момче и не желае други деца. "

Насаме с децата, запитвам Пламена по какъв начин е котка на британски: " Кат. " А мишка? Тя се замисля, само че тогава Оги ненадейно изстрелва: " Маус! "

Макароните към този момент са ароматизирали цялата къща. (Ето и рецептата на Калинка: Сваряваме макароните авансово, млекото също. Яйчица от кокошките на свекъра и захар на усет, и мушкаме във фурната.) Децата стартират да поставят масата, по изключение в хола, другояче се хранят в кухнята. Оги се оплаква, че не й е комфортно, и моли да приближим солидната маса " Явор " към дивана, с цел да я стига. Впускаме се да оказваме помощ, а Виктор инструктира: " Леко, дръж долу, а по този начин, лекичко, че е скъпа. "

Обядът стартира с молитва, казана от Пламена: " Всемогъщи баща небесни, ето, заставаме пред теб и те молим ти да благословиш тази храна и да благословиш тези ръце, които са я създали, баща святи... " Семейството споделя " Амин! " и всички се концентрираме върху чиниите си.

Славата на радомирските кюфтета е изцяло заслужена. Леко пикантни, сочни, комплиментирани от бял фабричен самун. Има в допълнение, а Виктор споделя, че в случай че нещо остане, ще ни го опакова за у дома. Водим диалог за това кой какво чете, какво гледа. " Нямаме доста време да гледаме телевизия, единствено вести. Повечето сме на компютъра, неща свързани с Библията, с Бог, коментира Калинка. Не гледаме излъчвания, от които не можеш да научиш нищо положително, да вземем за пример " Биг брат ". Или клиповете на Азис. Тия чалгаджийки, като се разкълчат, като се разсъбличат, все едно не вършат клипове, а вършат нещо друго. "

От Виктор научаваме, че има цяла промишленост, отдадена на " набожните, духовни песни ". Един от обичаните им реализатори е Мечо. " Много хубави песни за Бог, които са с български текстове, заинтригуващи... "

Докато обсъждаме търсачката на Vbox, Оги се оригва сита. " Извинете! " И тъй като всички сме се създали, че не сме чули, разяснява на всеослушание: " КазАх извинете, тъй като се оригнАх! " После подвиква два пъти " довиждане, аз ходя на работа " и, изпроводена със смях, слиза при баба, дедо и компютъра.

Вторият и финален път, когато чуваме думата " краден " в този дом, е във връзка една отметка за книга, анонсираща проповед на американката Джойс Майер в България. Виктор открива, че Оги е издърпала маркера от стр. 274 на книгата " Бойното поле на мозъка ", с цел да означи нещо в нейната си детска библия. Децата на протестантските фамилии в града (членовете на църквата са 34 души, другари на истината - бел. ред.) също вървят на черква, техните занимания води Калинка. По време на служение Виктор си води мемоари. След като завършва с обяда, отваря една тетрадка, изписана с прелестен, разбираем почерк, и прочита прочувствено някои от обичаните си тематики: " Утре може да бъде късно ", " Отдалечи се от сушата ", " Пагубен модел ", " Двама приказват за трети ", " Небесна банка "... " Ааа, ето, и тази е доста хубава: " Трудно можеш да опишеш това, което би трябвало да се опита. "

Например горещите макарони за десерт.

Калинка сервира и всички си омитат чиниите за нула време. Без конкурентното наличие на дребната си сестра, Пламена се отпуска и стартира да споделя за учебно заведение. " Много учиме за Васил Левски. Той просто доста е претърпял и не е желал да съобщи нито един човек. " Тя желае да стане художничка или зъболекарка. Зъболекарка, но пропускаш да си миеш зъбите от време на време, закача я кротко татко й. После й предлага да учи за зъболекарка и да рисува " на свободна процедура ". В този миг Калинка се връща от кухнята и споделя, че съседите я питали през отворения прозорец дали снимаме " Шатра ". Ами, кажи, че да, предлагаме на смешка. " О, не, аз не мога да неистина. При нас няма даже благородна неистина. "

Часът е тъкмо 3 следобяд, под прозорците кукурига петел. Преди да се сбогуваме, Калинка и Виктор ни повеждат на къса неофициална обиколка из двора, където има още печки " Циганска наслада ", кокошки, петли и доста пиленца, всичките благосъстоятелност на бащата на Виктор. Пожелаваме си това да не е последната ни среща и разменяме телефонни номера и " гемайл ". Калина споделя, че ще се радва да помогне, в случай че някой в София търси преводач с ромски. Накрая единствено чуваме по какъв начин ръждивата врата, на която някой е написал с флумастер " Бок е обич ", се затваря след нас.