Приключенията на Стояна
Фото Ани Петрова
Стоянка Мутафова, която най-сетне се събра с обичаните си мъже Роберт Роснер и Нейчо Попов във евентуално по-добрия свят, остава в историята на нацията освен като осмото знамение на света, само че и като една от най-щурите комедиантки. Самата актриса в последно време твърдеше, че постоянно е била тъжна и меланхолична персона, само че сътрудниците й по никакъв начин не са съгласни с сходно самопризнание. " Не спираше - с нея съм обиколил половин България, до момента в който си партнирахме в частния спектакъл на Искра Радева. В автомобил, в рейс - на всички места правеше смехории и каламбури. В един миг, несъмнено, се изморяваше. И споделяше: " Хайде, Пацко, да ме качиш до нас ". Божествен човек е тя. Винаги сме били свързани. Никога не се държеше като звезда - това й даде тази обичаност ", споделя Пламен Сираков. " Беше подготвена на всичко за своята аудитория. Когато последния път отидох у тях, ме посрещна с копринена рокля и с обувки на висок ток. Дори ми посвири на пианото. Не се стърпях и я запитах за какво от време на време поема функции, които не са за извънредно високия й професионализъм, нито пък за невероятния й естествен гений. " Не отхвърлям. Страх ме е хората да не ме не помнят ", връща времето Кева Апостолова, която десетилетия наред списваше списание " Театър ". " Няма по какъв начин да я забравим. Ще честваме и 100-годишнината й ", прибавя Орлин Горанов.
Приятелите и сътрудниците на Мутафова, които - като целия български народ - към момента не могат да повярват, че физически я няма, описват и за някои от смешните епизоди в битието й. А първото й рухване на сцената е още като студентка в Държавната театрална школа – по този начин се разпищолила в комедия на Молиер, че даже не усетила по какъв начин тупнала по гъз пред публиката.
Приземява се с автомобил в равнища
Известният драматург и режисьор Юрий Дачев през годините е от най-близките съидейници на Стояна. В първата им обща мемоарна творба " Герой на площада " двамата стартират да разкриват неподозирани чудесии от житието на неповторимата актриса. Втората книга, " Когато се подстригват мравките " от 2001-а, затвърждава желанията на дуета да изпълни душата на публиката. Третата, " Една хала на 90 ", се появява през 2012-а и незабавно провокира взрив сред читателите. Дачев написа и нарочна трагикомедия за Стояна и Калоянчев - " Вчерашни целувки ", в която се прокрадват обстоятелства от първата нещастна обич на Мутафова. Но тъй като Дачев е от кръвната група на Стояна, той постоянно дели с нея завършения и обрати напълно онлайн. Ето една от много рисковите случки на писателя и неговата героиня.
" Случи се по този начин, че пътищата ни се пресякоха в Плевен. Тя имаше зрелище там, аз – работа денем. Предложих й вечерта да пътуваме дружно със служебната кола до София. Пътуваме и дрънкаме. Беше някъде след 22 часа, само че у Стояна нямаше никаква отмалялост. Тя изобщо си е „ нощянка “ – гледа телевизия, слуша музика до късно. Не помня по какъв начин в диалога се появи думата „ некролог “. Май се хилехме на някакъв сантиментален текст, който бяхме прочели и двамата. Навярно и водачът се е заслушал – няма по какъв начин да не надаваш ухо, когато Стоянка Мутафова е на задната седалка – и не е забелязал неосветения завой. Излетяхме гладко и елегантно от пътя, носихме се по този начин може би двайсетина метра, с цел да се друснем с все мощ по средата на разорана равнища. Още малко време – което ми се видя ужасно доста – продължихме да „ орем “ в угарта. В момента, когато спряхме, видях Стояна вдигнала ръка като пророчица: Споменахме „ некролог “ и... Бях задоволително изплашен, с цел да разгадавам „ знаци “, а пък и воят на полицейската сирена, който към този момент се чуваше, внасяше в допълнение напрежение. Полицаите пристигнаха до колата ни, бързо отвориха вратите и... Оттам усмихната измежду вдигнатия прахолях в тъмната равнища излезе с целия си искра Стоянка Мутафова. „ Всичко е наред, момчета! “. Те, горките, по този начин се шашнаха от непредвидената изненада, че безмълвно се заеха да ни измъкват от равнищата, до момента в който Стояна не спираше да приказва, крачейки на токчета сред буците пръст.
Увлича се по Леонид от носталгия
Колкото и да се е говорило и писало за мъжете на Стояна, всяко последващо прочитане на страници от сантименталните й романи постоянно предлага разнообразни ракурси. Те се броят на пръстите на едната ръка, само че по какъв начин се броят - с гръм и тропот. Като самата нея. След като е отпътувала с професора ерудит Роберт Роснер за Прага - тя на 21, той - на 53 - Мутафова стартира да изпитва носталгия по София. И до момента в който се любува на „ тургеневската “ среда, търси българска среда в чешката столица. Така се среща с Леонид Грубешлиев – най-културният земляк в Прага. И се увлича по него. Роснер – мъж с опит – незабавно усеща, че има различен. Леонид пък вика на помощ майка си – писателката Мария Грубешлиева, която е „ джаста-праста “ като самата Стояна. Тя стартира да показва актрисата като своя снаха, макар че в това време Мутафова се омъжва за режисьора. Бъдещият татко на Муки пък върти паралелна обич с още една сънародничка - Владка.
Роберт Роснер желае да я прави певица
„ Бракът ми с Роберт Роснер продължи към година. Съпругът ми твърдеше, че имам качества да стана певица. Тогава гласът ми в действителност беше чист, по-късно го похабих в театъра в търсене на особеност. „ Подарих “ го на баба Гицка, на Брандахлистова... „ Не се връщай в България, там има доста злоба. Остави ме аз да те основа “, съветваше ме Роснер. Имах опция да отпътува за Виена, за Лондон. Усещах обаче, че полуразрушената от бомбардировки София все по-здраво ме придърпва, а и връзката ми с Леонид нямаше аспект да завърши. Един ден Роберт не устоя. „ Виждам те, че се мъчиш и мислиш за него. По-добре да се разделим “, лее душата си Стояна в " Една хала на 90 ". След като се развежда с фамозния режисьор, осъзнава, че е направила голяма неточност. Още повече че пияният от благополучие и алкохол Леонид я пребива в хотел „ Аметист “. Тя изпълзява на четири крайници, изтерзана не толкоз от ударите, колкото от унижението. Успява да се добере до жилището на Роснер, с цел да извика „ Само теб обичам! Тичай да анулираме развода! “. Но вместо на другия ден да се оженят още веднъж с Роберт, тя се озовава затворничка за седмица в квартирата на Леонид, който съумява да я омъжи за себе си в българското посолство в Прага.
Връщат я като задържан в София
" Една заран ме арестуваха в хотела. Не можех да проумея каква е повода. Закараха ме на „ Вартоломеева “ 2, където се намираше пражкото ръководство на милицията. Огледах се: най-хубавите студенти задържани. Акцията в действителност беше дирижирана от София. Чехите единствено изпълняваха непознатото искане. Толкова доста старания бях направила, с цел да стигна до Прага, а се оказа, че с цел да я напусна, ми би трябвало напълно малко: доносът на някакво безличие. Натовариха ни бързо във вагон с прозорци, които не можеха да се отварят. Леонид потегли с мен. Това беше мъжки жест, за който съм му признателна. Бяхме като декабристите, единствено че с разменени функции: не аз следвах брачна половинка си в заточението, а той мене. Наистина приличаше на изгнание. Даже беше по-страшно. Пътувайки към България, една нощ спахме в чешки затвор... Прекосихме границата с България. Дойдоха най-страшните мигове от и без туй страшното пътешестване. Мъже, чиито лица не се виждаха, отваряха вратите на купетата и ни разглеждаха с електрическо фенерче. Помня ужасната светлина в очите и свитото си сърце. Слязохме във Варна. Там ни освободиха и ни раздадоха билети до София ", споделя Стояна в спомените си.
Лолова: Тя е част от мен, аз съм част от нея
Татяна Лолова постоянно е обичала Стояна. Да напомним оня случай, в който за 60-годишнината на Мутафова фриволни сътрудници оферират на Таня да „ изиграе “ поздравления с черен траурен комизъм. Прочутият и с некрофилското си възприятие за майтапи кинокритик Иван Стоянович сътворява мрачно-смешно обръщение до юбилярката. Лолова обаче отхвърля – тя знае, че колежката й продължава да страда все по този начин мощно за Нейчо Попов и никак не й до шегички в този жанр. И тя взема решение да произнесе човешки думи – 20 минути ги лее на сцената, до момента в който Стояна най-сетне се усмихва.
„ В една „ щура “ жена са събрани великолепието на ерудита, веселието на панаира и свободата на гамена от софийските улици. Лудото дете, сексапилната жена. Вярната жрица на Талия желае да й повярваме, че ще има празник. Нека да ни впечатлява със стъпките на чарлстона или с книгите си да ни кара да помним, че „ едно време театърът беше магия “. От нея всичко може да се чака. Стояно, разсмивай ни, с цел да не се разплачем...
Познавам я от 60 години. Играла съм с нея доста. Тя е част от мен и аз съм част от нея, само че тя е чудак, неповторима, яка, буйна, съмняваща се, нежна, всеотдайна, подозираща, очарователна, смела... Тя е Стояна. Стои. Солидно. Многозначително. Убедително. Бъркат ни. Бъркат имената ни. Знаят, че сме две разнообразни персони, само че сме смешни артистки. Няма значение кой по какъв начин се споделя... Стояно, омръзна ми да ме бъркат с теб. „ Таньо... и мен ме бъркат с теб “, лее се Лолова в " Делници&Делници ".
Стоянка Мутафова, която най-сетне се събра с обичаните си мъже Роберт Роснер и Нейчо Попов във евентуално по-добрия свят, остава в историята на нацията освен като осмото знамение на света, само че и като една от най-щурите комедиантки. Самата актриса в последно време твърдеше, че постоянно е била тъжна и меланхолична персона, само че сътрудниците й по никакъв начин не са съгласни с сходно самопризнание. " Не спираше - с нея съм обиколил половин България, до момента в който си партнирахме в частния спектакъл на Искра Радева. В автомобил, в рейс - на всички места правеше смехории и каламбури. В един миг, несъмнено, се изморяваше. И споделяше: " Хайде, Пацко, да ме качиш до нас ". Божествен човек е тя. Винаги сме били свързани. Никога не се държеше като звезда - това й даде тази обичаност ", споделя Пламен Сираков. " Беше подготвена на всичко за своята аудитория. Когато последния път отидох у тях, ме посрещна с копринена рокля и с обувки на висок ток. Дори ми посвири на пианото. Не се стърпях и я запитах за какво от време на време поема функции, които не са за извънредно високия й професионализъм, нито пък за невероятния й естествен гений. " Не отхвърлям. Страх ме е хората да не ме не помнят ", връща времето Кева Апостолова, която десетилетия наред списваше списание " Театър ". " Няма по какъв начин да я забравим. Ще честваме и 100-годишнината й ", прибавя Орлин Горанов.
Приятелите и сътрудниците на Мутафова, които - като целия български народ - към момента не могат да повярват, че физически я няма, описват и за някои от смешните епизоди в битието й. А първото й рухване на сцената е още като студентка в Държавната театрална школа – по този начин се разпищолила в комедия на Молиер, че даже не усетила по какъв начин тупнала по гъз пред публиката.
Приземява се с автомобил в равнища
Известният драматург и режисьор Юрий Дачев през годините е от най-близките съидейници на Стояна. В първата им обща мемоарна творба " Герой на площада " двамата стартират да разкриват неподозирани чудесии от житието на неповторимата актриса. Втората книга, " Когато се подстригват мравките " от 2001-а, затвърждава желанията на дуета да изпълни душата на публиката. Третата, " Една хала на 90 ", се появява през 2012-а и незабавно провокира взрив сред читателите. Дачев написа и нарочна трагикомедия за Стояна и Калоянчев - " Вчерашни целувки ", в която се прокрадват обстоятелства от първата нещастна обич на Мутафова. Но тъй като Дачев е от кръвната група на Стояна, той постоянно дели с нея завършения и обрати напълно онлайн. Ето една от много рисковите случки на писателя и неговата героиня.
" Случи се по този начин, че пътищата ни се пресякоха в Плевен. Тя имаше зрелище там, аз – работа денем. Предложих й вечерта да пътуваме дружно със служебната кола до София. Пътуваме и дрънкаме. Беше някъде след 22 часа, само че у Стояна нямаше никаква отмалялост. Тя изобщо си е „ нощянка “ – гледа телевизия, слуша музика до късно. Не помня по какъв начин в диалога се появи думата „ некролог “. Май се хилехме на някакъв сантиментален текст, който бяхме прочели и двамата. Навярно и водачът се е заслушал – няма по какъв начин да не надаваш ухо, когато Стоянка Мутафова е на задната седалка – и не е забелязал неосветения завой. Излетяхме гладко и елегантно от пътя, носихме се по този начин може би двайсетина метра, с цел да се друснем с все мощ по средата на разорана равнища. Още малко време – което ми се видя ужасно доста – продължихме да „ орем “ в угарта. В момента, когато спряхме, видях Стояна вдигнала ръка като пророчица: Споменахме „ некролог “ и... Бях задоволително изплашен, с цел да разгадавам „ знаци “, а пък и воят на полицейската сирена, който към този момент се чуваше, внасяше в допълнение напрежение. Полицаите пристигнаха до колата ни, бързо отвориха вратите и... Оттам усмихната измежду вдигнатия прахолях в тъмната равнища излезе с целия си искра Стоянка Мутафова. „ Всичко е наред, момчета! “. Те, горките, по този начин се шашнаха от непредвидената изненада, че безмълвно се заеха да ни измъкват от равнищата, до момента в който Стояна не спираше да приказва, крачейки на токчета сред буците пръст.
Увлича се по Леонид от носталгия
Колкото и да се е говорило и писало за мъжете на Стояна, всяко последващо прочитане на страници от сантименталните й романи постоянно предлага разнообразни ракурси. Те се броят на пръстите на едната ръка, само че по какъв начин се броят - с гръм и тропот. Като самата нея. След като е отпътувала с професора ерудит Роберт Роснер за Прага - тя на 21, той - на 53 - Мутафова стартира да изпитва носталгия по София. И до момента в който се любува на „ тургеневската “ среда, търси българска среда в чешката столица. Така се среща с Леонид Грубешлиев – най-културният земляк в Прага. И се увлича по него. Роснер – мъж с опит – незабавно усеща, че има различен. Леонид пък вика на помощ майка си – писателката Мария Грубешлиева, която е „ джаста-праста “ като самата Стояна. Тя стартира да показва актрисата като своя снаха, макар че в това време Мутафова се омъжва за режисьора. Бъдещият татко на Муки пък върти паралелна обич с още една сънародничка - Владка.
Роберт Роснер желае да я прави певица
„ Бракът ми с Роберт Роснер продължи към година. Съпругът ми твърдеше, че имам качества да стана певица. Тогава гласът ми в действителност беше чист, по-късно го похабих в театъра в търсене на особеност. „ Подарих “ го на баба Гицка, на Брандахлистова... „ Не се връщай в България, там има доста злоба. Остави ме аз да те основа “, съветваше ме Роснер. Имах опция да отпътува за Виена, за Лондон. Усещах обаче, че полуразрушената от бомбардировки София все по-здраво ме придърпва, а и връзката ми с Леонид нямаше аспект да завърши. Един ден Роберт не устоя. „ Виждам те, че се мъчиш и мислиш за него. По-добре да се разделим “, лее душата си Стояна в " Една хала на 90 ". След като се развежда с фамозния режисьор, осъзнава, че е направила голяма неточност. Още повече че пияният от благополучие и алкохол Леонид я пребива в хотел „ Аметист “. Тя изпълзява на четири крайници, изтерзана не толкоз от ударите, колкото от унижението. Успява да се добере до жилището на Роснер, с цел да извика „ Само теб обичам! Тичай да анулираме развода! “. Но вместо на другия ден да се оженят още веднъж с Роберт, тя се озовава затворничка за седмица в квартирата на Леонид, който съумява да я омъжи за себе си в българското посолство в Прага.
Връщат я като задържан в София
" Една заран ме арестуваха в хотела. Не можех да проумея каква е повода. Закараха ме на „ Вартоломеева “ 2, където се намираше пражкото ръководство на милицията. Огледах се: най-хубавите студенти задържани. Акцията в действителност беше дирижирана от София. Чехите единствено изпълняваха непознатото искане. Толкова доста старания бях направила, с цел да стигна до Прага, а се оказа, че с цел да я напусна, ми би трябвало напълно малко: доносът на някакво безличие. Натовариха ни бързо във вагон с прозорци, които не можеха да се отварят. Леонид потегли с мен. Това беше мъжки жест, за който съм му признателна. Бяхме като декабристите, единствено че с разменени функции: не аз следвах брачна половинка си в заточението, а той мене. Наистина приличаше на изгнание. Даже беше по-страшно. Пътувайки към България, една нощ спахме в чешки затвор... Прекосихме границата с България. Дойдоха най-страшните мигове от и без туй страшното пътешестване. Мъже, чиито лица не се виждаха, отваряха вратите на купетата и ни разглеждаха с електрическо фенерче. Помня ужасната светлина в очите и свитото си сърце. Слязохме във Варна. Там ни освободиха и ни раздадоха билети до София ", споделя Стояна в спомените си.
Лолова: Тя е част от мен, аз съм част от нея
Татяна Лолова постоянно е обичала Стояна. Да напомним оня случай, в който за 60-годишнината на Мутафова фриволни сътрудници оферират на Таня да „ изиграе “ поздравления с черен траурен комизъм. Прочутият и с некрофилското си възприятие за майтапи кинокритик Иван Стоянович сътворява мрачно-смешно обръщение до юбилярката. Лолова обаче отхвърля – тя знае, че колежката й продължава да страда все по този начин мощно за Нейчо Попов и никак не й до шегички в този жанр. И тя взема решение да произнесе човешки думи – 20 минути ги лее на сцената, до момента в който Стояна най-сетне се усмихва.
„ В една „ щура “ жена са събрани великолепието на ерудита, веселието на панаира и свободата на гамена от софийските улици. Лудото дете, сексапилната жена. Вярната жрица на Талия желае да й повярваме, че ще има празник. Нека да ни впечатлява със стъпките на чарлстона или с книгите си да ни кара да помним, че „ едно време театърът беше магия “. От нея всичко може да се чака. Стояно, разсмивай ни, с цел да не се разплачем...
Познавам я от 60 години. Играла съм с нея доста. Тя е част от мен и аз съм част от нея, само че тя е чудак, неповторима, яка, буйна, съмняваща се, нежна, всеотдайна, подозираща, очарователна, смела... Тя е Стояна. Стои. Солидно. Многозначително. Убедително. Бъркат ни. Бъркат имената ни. Знаят, че сме две разнообразни персони, само че сме смешни артистки. Няма значение кой по какъв начин се споделя... Стояно, омръзна ми да ме бъркат с теб. „ Таньо... и мен ме бъркат с теб “, лее се Лолова в " Делници&Делници ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ