Фондация Ванга организира скромен помен на гроба на пророчицата Ванга,

Фондация " Ванга " провежда непретенциозен помен на гроба на пророчицата Ванга, която умря на 11 август 1996 година Тя се беше трансформирала в легенда още приживе, а през днешния ден, съвсем четвърт век след кончинати й, продължава да живее в разказите на очевидците.

Ето какво споделя Фимка Михайлова от Петрич. Нейната майка Кристина, родена през 1916 г е била съседка на баба Ванга в родната им Струмицаа. Ето какво си спомня тя: " През 1972 година спах в къщата на Ванга в Петрич. Седяхме до късно, и по едно време я запитвам: " Тетка Ванге, по кое време стартира да предказваш? " Седя си през1941 година на тремчето – й дала отговор пророчицата - и внезапно виждам през портата влиза човек на бял кон. Идва до мене и ми споделя. Аз съм свети Йоан Златоуст. След малко време ще стане война, желязо ще се топи. А ти ще казваш и за мъртви, и за живи. Не се плаши, аз ще бъда до тебе. Извади от пояса една книга, скъса един лист, прегъна го няколко пъти, наведе се от коня и ми го бутна тука, в пазвата. След това започнах да сънувам, както ти в този момент сънуваш. Някой е болен и насън ми идва: " Иди кажи на тия да създадат по този начин и по този начин... Ке оздравее! " Как да ида да кажа, знаеш ли ние какви бедняци бяхме? Ще кажат: тая в този момент се прави на гледачка, желае за пари да пристигна. Срам ме е. През нощта отново сънувам. И отивам и споделям: направете това и това. И хоп — оздравее индивидът! " Тогава почнали да вземат мъжете в ресурс. Баща ми също са го взели ресурс, два месеца го е нямало. Майка ми е била бременна с мене. Ванга й споделила: " Кристино, до два месеца ке си пристигна! " Така и станало.

Баба Ванга обичала да споделя за какво навръх Рупите е избрала да си направи къщурка.

" Тук е имало град който, носел името на дъщерята на локален държател -Струмица. Един ден градът бил атакуван от многочислена татарска войска, само че смелите му бранители не се предавали. Струмица се качила на покрива на красивия си дом, с цел да следи борбата, и съзряла младия лидер на татарите. На часа се влюбила в него и поискала да го види от близко. Излязла от града по един скришен проход и доближила до татарския лидер. Отблизо той й се сторил още по-красив. Без повече да мисли, издала тайния проход и единствено за броени минути татарите нахлули в града и го завладяли. Много от хората били посечени, а татко й покорен. Когато схванал какво е сторила щерка му, той я проклел - когато почине, и земята да не приема тялото й и да го изхвърли седем пъти, а душата й да не откри в никакъв случай покой. " Ванга разказваше, че в действителност на края на града на хълма има от отколешни времена издълбани седем стъпала, за които локалните хора разказвали, че това са следи от гроба на Струмица, която била изхвърляна от земята седем пъти. " След години, продължава Ванга, по време на турското иго хората виждали вечер на небето ангел с големи крила, който със мощен глас им казвал, че ще устоят и да не се отчайват, тъй като свободата била близо. Този ангел съгласно старите хора бил духът на прокълнатата Струмица, която по този метод изкупвала прегрешението си от грозното изменничество и в действителност нямала покой. "

Всяка година, на Петковден (14 октомври), Ванга е давала софра и е събирала стотици посетители. Ето по какъв начин тя е тълкувала произхода на този празник:

" На този ден преди хиляди години е изригнал вулкан. Под огнената лава е бил заровен огромен град и хиляди почтени хора. Те били високи, едри и се обличали в облекла тънки и блестящи като станиол. Били доста просветени. Реката, която течала през града, била златоносна и всяко новородено дете го потапяли във водите й. Градските врати били украсени с огромни позлатени крилати животни. Тук на това място имало три огромни храма – " Света Петка ", " Света Богородица " и " Свети Пантелеймон ". Горещата пропаст, която погълнала това населено място, в този момент ни изпраща топлите си минерални извори, с цел да се лекуваме. Това са въздишките на почтено починалите хора. Да тачите този ден, да отдавате респект на всички починали през всички времена, " завещала пророчицата.

Църквата на пророчицата е правоприемник на трите храма. Според Ванга там, където е нейната къщурка, е центърът, който свързва трите храма от древността времена. Затова тя пожела там да се издигне черква с името на Света Петка Българска. " Белият храм " " на Ванга в Рупите бе построен единствено за две години. Той е издигнат напълно са дарения от хора, получили от пророчицата вяра за избавление, излекуване и разтуха. Храмът е бял и красив- отворена врата към хората от целия свят и място, основано за умиротворяване и филтриране с името на Света Петка Българска.

В креативният екип за осъществяване на концепцията са архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов. Безвъзмездно работи и художникът Светлин Русев, поканен персонално от Ванга. Той е създател на огромния стенна живопис от предверието, с облици на хора, взети от действителния живот, такива, каквито сама Пророчицата е упорствала да бъдат. Хора заболели, угрижени, страдащи, обезверени - Божии рожби, търсещи Път и Спасение.

Този нетрадиционен метод при изографисването провокира съществени канонични разногласия. Но в последна сметка, църквата е осветена през 1994г. от тогавашния Неврокопски митрополит Натанаил. В непосредственост до храма е гробът на Ванга и бялата камбанария, а зад него- непретенциозен комплекс за престой, кръщенета и помени. Поклонниците могат да посетят и къщичката, в която тя прекарва известна част от живота си, добавя " Монитор ".