Късноантични предмети от злато и бронз влизат в НИМ
Фондът на Националния исторически музей ще се обогати със скъпи късноантичи предмети от злато и бронз. Това стана ясно след края на петата археологическа експедиция на екип на НИМ в ранновизантийския град Хрисосотира.
Градът е ситуиран на едноименния полуостров сред градовете Созопол и Черноморец.
За разлика от други археологически обекти Хрисосотира е ограден по целия периметър на полуострова, разполага с целогодишна защита и видеонаблюдение.
През октомври археолозите организираха разкопки в западния бранш на обекта, при които беше изяснена планировката на огромна казармена сграда, ситуирана до една от кулите на западната крепостна стена.
По време на експедицията за първи път беше открит и сектор от южната крепостна стена . За нейното битие не се знаеше досега. Крепостната стена в открития сектор е с дебелина 1,60 м и е непокътната до 1 м височина. Вкопана е в слой, в който се срещат разнородни материали от предримската и късноантичната ера, както и от междинните епохи.
Източник:
Според ръководителя на експедицията проф. Иван Христов новооткритият откъс от стената потвърждава, че площта на обекта е към 100 дка., а не 73, както до този миг се приемаше.
Най-успешният миг от активността на археолозите е разкриването на постройка до морския бряг, която заема повърхност от 83 кв. м. Тя съставлява затворен комплекс, съхранен през хилядолетията и запечатан от изгорелия и рухнал солиден покрив.
Сградата може да бъде обсъждана като стопанска част на по-голям комплекс, който следва да бъде изследван. За това свидетелстват откритите цели и фрагментирани керамични съдове, както и складираните в северозападния ъгъл цели керемиди, стоманени селскостопански принадлежности и елементи от бронзов кантар.
Източник:
Предварителният разбор на керамичния материал сочи, че в постройката са били съхранявани огромен брой амфори, гърнета и кани. Не е открита импортна керамика като се изключи две северноафрикански амфори вид Spatheion. Този вид амфори са от интервала 602-615 година и се срещат по целия Западен Понт.
Три групови монетни находки от близо 100 бронзови и 10 златни монети показват епохата, в която постройката е била опожарена. Златните монети са чудесно непокътнати и са с ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий.
Сред находките са и солидна бронзова лампа и бронзова тежест за кантар с антроморфна форма.
Повечето от монетите са с лика на император Ираклий и на неговия наследник Ираклий Костантин. Предстои разчистване на бронзовите монети. На реверсите им са изписани годините на властване на императора, което ще разреши да бъде избрана горната хронологическа граница във действието на постройката.
Източник:
Според археолозите постройката, както и цялото укрепено населено място са дефинитивно опожарени по време на огромните аварски и славянски нашествия против столицата Константинопол.
През 613-615 година славините лишили от ромеите европейските владения на империята. През 619 година те проникнали чак до Дългата стена, а на връщане опустошили доста селища в Тракия.
Едва през 620 година византийците съумели да сключат кротичък контракт с аварите, което им разрешило да хвърлят всичките си сили в битката против персите.
Мирът обаче се оказал временен. По време на византийско-персийската война през 626 година Цариград бил обсаден от две страни от авари, прабългари, славини и перси. Военните дейности траяли 10 дни. Много славини се трансферирали с лодки-еднодръвки в Златния рог и се пробвали да нападат града по море. Обсадата обаче приключила без триумф и съдружниците трябвало да се отдръпват.
През 70-те години на VII в. Византия още веднъж владеела цялото черноморско крайбрежие, само че към този момент липсват данни Хрисосотира да е бил населяван след славяно-аварските нашествия.
Градът е ситуиран на едноименния полуостров сред градовете Созопол и Черноморец.
За разлика от други археологически обекти Хрисосотира е ограден по целия периметър на полуострова, разполага с целогодишна защита и видеонаблюдение.
През октомври археолозите организираха разкопки в западния бранш на обекта, при които беше изяснена планировката на огромна казармена сграда, ситуирана до една от кулите на западната крепостна стена.
По време на експедицията за първи път беше открит и сектор от южната крепостна стена . За нейното битие не се знаеше досега. Крепостната стена в открития сектор е с дебелина 1,60 м и е непокътната до 1 м височина. Вкопана е в слой, в който се срещат разнородни материали от предримската и късноантичната ера, както и от междинните епохи.
Източник:
Според ръководителя на експедицията проф. Иван Христов новооткритият откъс от стената потвърждава, че площта на обекта е към 100 дка., а не 73, както до този миг се приемаше.
Най-успешният миг от активността на археолозите е разкриването на постройка до морския бряг, която заема повърхност от 83 кв. м. Тя съставлява затворен комплекс, съхранен през хилядолетията и запечатан от изгорелия и рухнал солиден покрив.
Сградата може да бъде обсъждана като стопанска част на по-голям комплекс, който следва да бъде изследван. За това свидетелстват откритите цели и фрагментирани керамични съдове, както и складираните в северозападния ъгъл цели керемиди, стоманени селскостопански принадлежности и елементи от бронзов кантар.
Източник:
Предварителният разбор на керамичния материал сочи, че в постройката са били съхранявани огромен брой амфори, гърнета и кани. Не е открита импортна керамика като се изключи две северноафрикански амфори вид Spatheion. Този вид амфори са от интервала 602-615 година и се срещат по целия Западен Понт.
Три групови монетни находки от близо 100 бронзови и 10 златни монети показват епохата, в която постройката е била опожарена. Златните монети са чудесно непокътнати и са с ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий.
Сред находките са и солидна бронзова лампа и бронзова тежест за кантар с антроморфна форма.
Повечето от монетите са с лика на император Ираклий и на неговия наследник Ираклий Костантин. Предстои разчистване на бронзовите монети. На реверсите им са изписани годините на властване на императора, което ще разреши да бъде избрана горната хронологическа граница във действието на постройката.
Източник:
Според археолозите постройката, както и цялото укрепено населено място са дефинитивно опожарени по време на огромните аварски и славянски нашествия против столицата Константинопол.
През 613-615 година славините лишили от ромеите европейските владения на империята. През 619 година те проникнали чак до Дългата стена, а на връщане опустошили доста селища в Тракия.
Едва през 620 година византийците съумели да сключат кротичък контракт с аварите, което им разрешило да хвърлят всичките си сили в битката против персите.
Мирът обаче се оказал временен. По време на византийско-персийската война през 626 година Цариград бил обсаден от две страни от авари, прабългари, славини и перси. Военните дейности траяли 10 дни. Много славини се трансферирали с лодки-еднодръвки в Златния рог и се пробвали да нападат града по море. Обсадата обаче приключила без триумф и съдружниците трябвало да се отдръпват.
През 70-те години на VII в. Византия още веднъж владеела цялото черноморско крайбрежие, само че към този момент липсват данни Хрисосотира да е бил населяван след славяно-аварските нашествия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ