Томислав Дончев: 167 хил. млади не учат и не работят, имаме изгубено поколение
Фокусът върху българските общности в други страни, които елементарно ще се интегрират и ще обезпечат работна ръка за бизнеса, е добър. Но стои и тематиката за неизползваните хора. България е с най-вече младежи, които нито учат, нито работят – 22% при 12% за Европа. 167 хиляди младежи нито учат, нито работят. Имаме най-малко едно изгубено потомство. За тях триумфът не е обвързван с полагане на старания, а е въпрос на шанс.
Това съобщи вицепремиерът Томислав Дончев на конференцията „ Образование и труд “, проведена от „ 24 часа “, КРИБ, сп. „ Икономика “ и „ Кмета.БГ “ в столичния хотел „ Маринела “.
„ Ако в средата на 70-те един младеж не работи за година-две ще почине от апетит. Сега е допустимо един човек на 20 години да не работи, да има нов телефон, пари и да се демонстрира в някое кафе. Това е недобре скроена държавна политика. Трябва да създадем невъзможни другите възможности на работата “, сподели още Дончев.
Вицепремиерът открои дигитализацията като един от огромните цели за просветителната система. „ Дигиталните умения са толкоз значими, едвам четеш и пишеш. Човек без тях скоро ще е маргинал “, сподели Томислав Дончев.
Наравно с предприемачеството и цифровите умения обаче е нужно и гражданско обучение, посочи той.
„ Децата би трябвало да учат базисните дисциплини и да се допрян до науката, да знаят какво е термоядрен синтез и да вземат решение диференциално уравнение. Но и да научат по какъв начин действа страната, кои са институциите, къде да си платят налозите, в случай че има дупка на пътя към кого да се извърнат. Когато бях кмет, всяка заран ме чакаха хора да им анулирам правосъдни решения. Базисната административна и гражданска просветеност е най-важното. Не можем да си позволим тези умения да се усвояват като се гледа и копира опитът на другите. Тази задача е измежду най-важните. Да си бизнесмен би трябвало да е полезност, а за жалост от време на време не е. Поколението от средата на 90-те свързва триумфа с тарикатлък и шанс. Трябва да следваме логаритъма " напъните водят до триумф “, съобщи Дончев.
„ Тук е половината Министерски съвет, госпожа Фандъкова, Народното събрание, бизнесът, образованието. Ако повтаряме познати тези, няма да произведем ново решение. По-добре да предлагаме екзотични решения. Ако пропущаме какво се случва в света, утрешният ден ще се стовари на главата ни. Когато приказваме за обучение, е неприемливо да приказваме в остарели матрици и провокациите на днешния ден. Продукцията ще излезе на пазара след 5-10 години и би трябвало да сме в положение да мислим за потребностите на пазара на труда най-малко в подобен небосвод напред “, сподели при започване на конференцията „ Образование и труд “ вицепремиерът Томислав Дончев.
„ Ако има проблеми в пазара на труда, те не са единствено на терена на бизнеса, който би трябвало да предлага атрактивни заплати. Това е половината от диалога. Държавата е другата половина от диалога. Често не осъзнаваме, че страните и районите се конкурираме за капитал, вложения, обществено и частно вложение. И изпускаме, че главната борба е за кръв, за първокласен човешки запас. Движението на един човек зависи несъмнено от заплатата, която ще получи, само че и от инфраструктурата, сигурността, обществените услуги. Удивително е, че от време на време съществуването тук-там за развлечение може да се окаже даже по-важно от размера на заплатата плюс или минус 5-10%. Колкото по-квалифицирана работна мощ, толкоз повече добавена стойност, по-високи заплати и по-високи доходи от налози “, посочи вицепремиерът.
„ Бъдещето идва доста бързо. Когато увеличиш скоростта, автомагистралата става дребна. Днес сме в сходна обстановка. Отмина времето на упования ход на нещата. Днес можем единствено да допускаме какъв ще е светът след 10 или 20 години. Адаптираме ли образованието към изгубването на специалности, приспособяваме ли обществената система? Технологичната гражданска война ще раздруса пазара на труда, в най-лошия случай след 10 години. Моята прогноза е, че класическото разделяне на начално, приблизително, висше обучение ще е безусловно несъответстващо. Ще отидем към по-гъвкави форми на образование “, добави той. /24chasa.bg
Това съобщи вицепремиерът Томислав Дончев на конференцията „ Образование и труд “, проведена от „ 24 часа “, КРИБ, сп. „ Икономика “ и „ Кмета.БГ “ в столичния хотел „ Маринела “.
„ Ако в средата на 70-те един младеж не работи за година-две ще почине от апетит. Сега е допустимо един човек на 20 години да не работи, да има нов телефон, пари и да се демонстрира в някое кафе. Това е недобре скроена държавна политика. Трябва да създадем невъзможни другите възможности на работата “, сподели още Дончев.
Вицепремиерът открои дигитализацията като един от огромните цели за просветителната система. „ Дигиталните умения са толкоз значими, едвам четеш и пишеш. Човек без тях скоро ще е маргинал “, сподели Томислав Дончев.
Наравно с предприемачеството и цифровите умения обаче е нужно и гражданско обучение, посочи той.
„ Децата би трябвало да учат базисните дисциплини и да се допрян до науката, да знаят какво е термоядрен синтез и да вземат решение диференциално уравнение. Но и да научат по какъв начин действа страната, кои са институциите, къде да си платят налозите, в случай че има дупка на пътя към кого да се извърнат. Когато бях кмет, всяка заран ме чакаха хора да им анулирам правосъдни решения. Базисната административна и гражданска просветеност е най-важното. Не можем да си позволим тези умения да се усвояват като се гледа и копира опитът на другите. Тази задача е измежду най-важните. Да си бизнесмен би трябвало да е полезност, а за жалост от време на време не е. Поколението от средата на 90-те свързва триумфа с тарикатлък и шанс. Трябва да следваме логаритъма " напъните водят до триумф “, съобщи Дончев.
„ Тук е половината Министерски съвет, госпожа Фандъкова, Народното събрание, бизнесът, образованието. Ако повтаряме познати тези, няма да произведем ново решение. По-добре да предлагаме екзотични решения. Ако пропущаме какво се случва в света, утрешният ден ще се стовари на главата ни. Когато приказваме за обучение, е неприемливо да приказваме в остарели матрици и провокациите на днешния ден. Продукцията ще излезе на пазара след 5-10 години и би трябвало да сме в положение да мислим за потребностите на пазара на труда най-малко в подобен небосвод напред “, сподели при започване на конференцията „ Образование и труд “ вицепремиерът Томислав Дончев.
„ Ако има проблеми в пазара на труда, те не са единствено на терена на бизнеса, който би трябвало да предлага атрактивни заплати. Това е половината от диалога. Държавата е другата половина от диалога. Често не осъзнаваме, че страните и районите се конкурираме за капитал, вложения, обществено и частно вложение. И изпускаме, че главната борба е за кръв, за първокласен човешки запас. Движението на един човек зависи несъмнено от заплатата, която ще получи, само че и от инфраструктурата, сигурността, обществените услуги. Удивително е, че от време на време съществуването тук-там за развлечение може да се окаже даже по-важно от размера на заплатата плюс или минус 5-10%. Колкото по-квалифицирана работна мощ, толкоз повече добавена стойност, по-високи заплати и по-високи доходи от налози “, посочи вицепремиерът.
„ Бъдещето идва доста бързо. Когато увеличиш скоростта, автомагистралата става дребна. Днес сме в сходна обстановка. Отмина времето на упования ход на нещата. Днес можем единствено да допускаме какъв ще е светът след 10 или 20 години. Адаптираме ли образованието към изгубването на специалности, приспособяваме ли обществената система? Технологичната гражданска война ще раздруса пазара на труда, в най-лошия случай след 10 години. Моята прогноза е, че класическото разделяне на начално, приблизително, висше обучение ще е безусловно несъответстващо. Ще отидем към по-гъвкави форми на образование “, добави той. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ