18 август 1877 г. - Асаф Хол открива естествения спътник на Марс Фобос
Фобос е по-големият (и на по-близка орбита) сателит на Марс. Той носи името на бога на страха от древногръцката митология Фобос, наследник на господ Арес и брат на господ Деймос. Фобос е на най-ниска орбита от всички други спътници в Слънчевата система — на 6000 км над повърхността на Марс. Спътникът е и един от най-малките известни.
Фобос е открит от американския астроном Асаф Хал на 18 август 1877 година във Военоморската обсерватория в гр. Вашингтон, Съединени американски щати в 21:14 часа по Гринуич. Асаф Хал открива също Деймос, другия сателит на Марс.
Имената на спътниците са препоръчани от Хенри Мадан (1838–1901), шеф на науките в Етонския лицей. Той ги избира от Илиада, ария XV, където Арес приканва Ужас (Деймос) и Страх (Фобос).
За Фобос е особено синхронното въртене — той постоянно е извърнат с една и съща страна към Марс. Намира се на подстационарна орбита, извършвайки една орбита по-бързо от времетраенето на деня на планетата. Поради тази причина следен от повърхността на Марс, Фобос изгрява от Запад, за към 4 часа и 15 минути се придвижва на изток през небосвода и залязва на източния небосвод. За един марсиански ден Фобос изгрява и залязва приблизително два пъти (през 11 часа и 6 минути). Поради близостта му до планетата Фобос не може да се следи на ширинипо-големи от 70,4°.
Ниската орбита на Фобос предопределя неговото опустошение в даден миг в бъдещето. Приливните сили на Марс снижават неговата орбита с към 1,8 сантиметра на година. След към 50 милиона години Фобос или ще падне на повърхността на Марс или ще се разпръсне в планетарен пръстен, когато премине границата на Рош, намираща се на 8400 км от центъра на Марс. За обстоен разбор виж тази публикация. Поради неправилната си форма гравитацията на Фобос се променя в границите на 210%, а при прибавяне и на приливните сили на Марс — в границите на 450%.
Гледан от Фобос, Марс наподобява 80 пъти по-голям на диаметър от Луната при пълнолуние, заемайки 1/4 от небосвода, и 2500 пъти по-ярък от нея при пълнолуние.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1201 година — Основан е град Рига — днешната столица на Латвия.
• 1682 година — Петър I става цар на Русия.
• 1743 година — Влизат в деяние първите правила на бокса, направени от Джек Броунгтън.
• 1786 година — Рейкявик, сегашната столица на Исландия получава статута на град.
• 1868 година — Френският астроном Пиер Жансен открива хелия, до момента в който проучва хромосферата на Слънцето по време на цялостно слънчево затъмнение.
• 1870 година — Френско-пруската война: Започва Битката при Гравлот.
• 1917 година — При огромен пожар в Солун изгарят над 30% от постройките и 70 000 души остават без дом.
• 1917 година — България в Първата международна война: Започва едномесечна българска атака по Солунския фронт, отблъсната отАнтантата, която завзема Лерин и Поградец.
• 1920 година — Влиза в действие 19-та корекция на Конституцията на Съединени американски щати, даваща право на дамите да гласоподават.
• 1945 година — Съюз на съветските социалистически републики анексира от Япония Курилските острови.
• 1949 година — Основана е немската компания Adidas.
• 1958 година — В Съединени американски щати излиза от щемпел скандалният разказ на Владимир Набоков Лолита.
• 1962 година — Ринго Стар за първи път излиза на сцена като барабанист на Бийтълс.
• 1964 година — МОК отстранява ЮАР от присъединяване в XVIII летни олимпийски игри поради политиката на апартейд на държавното управление.
• 1971 година — Виетнамската война: Австралия и Нова Зеландия изтеглят своите войски от Виетнам.
• 1982 година — Западните осведомителни организации оповестяват за публикацията на американската журналистка Клеър Стърлинг в " Рийдърс Дайджест ", в която се стартира " българската диря " в атентата против Йоан Павел II.
• 2006 година — 40 Народно заседание на България приема на второ четене измененията в Закона за трансплантациите.
Родени
• 1414 година — Джами, персийски стихотворец († 1492 г.)
• 1497 година — Франческо Канова да Милано, италиански композитор († 1543 г.)
• 1685 година — Брук Тейлър, британски математик († 1731 г.)
• 1750 година — Антонио Салиери, италиански композитор († 1825 г.)
• 1815 година — Александър Мидендорф, съветски странник († 1894 г.)
• 1819 година — Мария Николаевна, херцогиня на Льойхтенберг († 1876 г.)
• 1830 година — Франц Йосиф, император на Австро-Унгария († 1916 г.)
• 1845 година — Йозеф Хохола, чешки капелмайстор († 1918 г.)
• 1870 година — Лавър Корнилов, съветски военачалник († 1918 г.)
• 1870 година — Тугомир Алаупович, хърватски публицист († 1958 г.)
• 1891 година — Георг Гавантка, немски офицер († 1939 г.)
• 1898 година — Стоян Христов, публицист († 1996 г.)
• 1902 година — Методи Андонов-Ченто, македонски политик († 1957 г.)
• 1904 година — Макс Фактор Младши, американски биохимик († 1996 г.)
• 1906 година — Марсел Карне, френски режисьор († 1996 г.)
• 1910 година — Пал Туран, маджарски математик († 1976 г.)
• 1924 година — Богдан Ковачев, български балетист
• 1927 година — Розалин Картър, първа дама на Съединени американски щати (1977-1981)
• 1928 година — Лучано Де Крешенцо, италиански публицист
• 1932 година — Люк Монтание, френски вирусолог, Нобелов лауреат
• 1932 година — Морис Аладжем, български композитор († 2004 г.)
• 1933 година — Роман Полански, полски режисьор
• 1937 година — Робърт Редфорд, американски артист
• 1943 година — Джани Ривера, италиански футболист
• 1952 година — Патрик Суейзи, американски артист († 2009 г.)
• 1952 година — Полет Огородник, българска единствено дива
• 1953 година — Серджо Кастелито, италиански артист
• 1954 година — Владимир Висоцки, командващ Северния флот на Русия
• 1957 година — Карол Буке, френска киноактриса
• 1962 година — Елена Русалиева, българска актриса
• 1962 година — Фелипе Калдерон, президент на Мексико
• 1969 година — Едуард Нортън, американски артист
• 1969 година — Крисчън Слейтър, американски артист
• 1983 година — Крис Бойд, шотландски футболист
Починали
• 353 година — Деценций, римски грабител (*? г.)
• 440 година — Сикст III, римски папа (*? г.)
• 1227 година — Чингис хан, монголски държател (* ок. 1162 г.)
• 1258 година — Теодор II Ласкарис, никейски император (* ок. 1221 г.)
• 1503 година — Александър VI, римски папа от 1492 година (* 1431 г.)
• 1559 година — Павел IV, римски папа (* 1476 г.)
• 1642 година — Гуидо Рени, италиански художник (* 1575 г.)
• 1765 година — Франц I, император на Свещената Римска империя (* 1708 г.)
• 1850 година — Оноре дьо Балзак, френски романист (* 1799 г.)
• 1865 година — Александрос Маврокордатос, гръцки министър-председател (* 1791 г.)
• 1896 година — Рихард Авенариус, немски мъдрец (* 1843 г.)
• 1905 година — Алберт Еделфелт, финландски художник (* 1854 г.)
• 1921 година — Петър Нойков, български възпитател (* 1868 г.)
• 1943 година — Валтер Тил, немски академик и конструктор (* 1910 г.)
• 1944 година — Ернст Телман, немски комунистически водач (* 1886 г.)
• 1946 година — Тома Николов, български бунтовник и свещеник (* ок. 1863 г.)
• 1951 година — Димитър Савов, български бизнесмен (* 1887 г.)
• 1976 година — Саша Попов, български цигулар (* 1899 г.)
• 1979 година — Иван Маринов, български боен деятел (* 1896 г.)
• 1990 година — Бъръс Фредерик Скинър, американски психолог-бихевиорист (* 1904 г.)
• 1992 година — Джон Стърджис, американски кинорежисьор (* 1910 г.)
• 1992 година — Кристофър МакКендълс, американски друмник (* 1968 г.)
• 1994 година — Вазген I, арменски свещеник (* 1908 г.)
• 2004 година — Елмър Бърнстийн, американски композитор (* 1922 г.)
• 2007 година — Владилен Попов, български шахматист и публицист (* 1935 г.)
• 2009 година — Ким Те Чжун, южнокорейски политик, притежател на Нобелова премия (* 1925 г.)
Празници
• Ден на миньора — Отбелязва се от 1996 година в деня на Успение на св. Йоан Рилски – настойник на миньорите. Празнуват и геолозите, и служащите от енергийно-суровинния бранш
• Международен ден на морските фарове
• Австралия — Ден на ветераните от виетнамската война
• България — Празник на българските ловци (за 2012 г.) — Обявен с Решение на Общото заседание на Националното ловно-рибарско съдружие „ Съюз на ловците и рибарите в България ” от 29 ноември 2006 година Празникът се празнува в първата събота, след 15 август, в първия ден на ловния сезон
• България — Успение на св. Иван Рилски
• Казахстан — Ден на граничните чиновници
Obekti.bg
Фобос е открит от американския астроном Асаф Хал на 18 август 1877 година във Военоморската обсерватория в гр. Вашингтон, Съединени американски щати в 21:14 часа по Гринуич. Асаф Хал открива също Деймос, другия сателит на Марс.
Имената на спътниците са препоръчани от Хенри Мадан (1838–1901), шеф на науките в Етонския лицей. Той ги избира от Илиада, ария XV, където Арес приканва Ужас (Деймос) и Страх (Фобос).
За Фобос е особено синхронното въртене — той постоянно е извърнат с една и съща страна към Марс. Намира се на подстационарна орбита, извършвайки една орбита по-бързо от времетраенето на деня на планетата. Поради тази причина следен от повърхността на Марс, Фобос изгрява от Запад, за към 4 часа и 15 минути се придвижва на изток през небосвода и залязва на източния небосвод. За един марсиански ден Фобос изгрява и залязва приблизително два пъти (през 11 часа и 6 минути). Поради близостта му до планетата Фобос не може да се следи на ширинипо-големи от 70,4°.
Ниската орбита на Фобос предопределя неговото опустошение в даден миг в бъдещето. Приливните сили на Марс снижават неговата орбита с към 1,8 сантиметра на година. След към 50 милиона години Фобос или ще падне на повърхността на Марс или ще се разпръсне в планетарен пръстен, когато премине границата на Рош, намираща се на 8400 км от центъра на Марс. За обстоен разбор виж тази публикация. Поради неправилната си форма гравитацията на Фобос се променя в границите на 210%, а при прибавяне и на приливните сили на Марс — в границите на 450%.
Гледан от Фобос, Марс наподобява 80 пъти по-голям на диаметър от Луната при пълнолуние, заемайки 1/4 от небосвода, и 2500 пъти по-ярък от нея при пълнолуние.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1201 година — Основан е град Рига — днешната столица на Латвия.
• 1682 година — Петър I става цар на Русия.
• 1743 година — Влизат в деяние първите правила на бокса, направени от Джек Броунгтън.
• 1786 година — Рейкявик, сегашната столица на Исландия получава статута на град.
• 1868 година — Френският астроном Пиер Жансен открива хелия, до момента в който проучва хромосферата на Слънцето по време на цялостно слънчево затъмнение.
• 1870 година — Френско-пруската война: Започва Битката при Гравлот.
• 1917 година — При огромен пожар в Солун изгарят над 30% от постройките и 70 000 души остават без дом.
• 1917 година — България в Първата международна война: Започва едномесечна българска атака по Солунския фронт, отблъсната отАнтантата, която завзема Лерин и Поградец.
• 1920 година — Влиза в действие 19-та корекция на Конституцията на Съединени американски щати, даваща право на дамите да гласоподават.
• 1945 година — Съюз на съветските социалистически републики анексира от Япония Курилските острови.
• 1949 година — Основана е немската компания Adidas.
• 1958 година — В Съединени американски щати излиза от щемпел скандалният разказ на Владимир Набоков Лолита.
• 1962 година — Ринго Стар за първи път излиза на сцена като барабанист на Бийтълс.
• 1964 година — МОК отстранява ЮАР от присъединяване в XVIII летни олимпийски игри поради политиката на апартейд на държавното управление.
• 1971 година — Виетнамската война: Австралия и Нова Зеландия изтеглят своите войски от Виетнам.
• 1982 година — Западните осведомителни организации оповестяват за публикацията на американската журналистка Клеър Стърлинг в " Рийдърс Дайджест ", в която се стартира " българската диря " в атентата против Йоан Павел II.
• 2006 година — 40 Народно заседание на България приема на второ четене измененията в Закона за трансплантациите.
Родени
• 1414 година — Джами, персийски стихотворец († 1492 г.)
• 1497 година — Франческо Канова да Милано, италиански композитор († 1543 г.)
• 1685 година — Брук Тейлър, британски математик († 1731 г.)
• 1750 година — Антонио Салиери, италиански композитор († 1825 г.)
• 1815 година — Александър Мидендорф, съветски странник († 1894 г.)
• 1819 година — Мария Николаевна, херцогиня на Льойхтенберг († 1876 г.)
• 1830 година — Франц Йосиф, император на Австро-Унгария († 1916 г.)
• 1845 година — Йозеф Хохола, чешки капелмайстор († 1918 г.)
• 1870 година — Лавър Корнилов, съветски военачалник († 1918 г.)
• 1870 година — Тугомир Алаупович, хърватски публицист († 1958 г.)
• 1891 година — Георг Гавантка, немски офицер († 1939 г.)
• 1898 година — Стоян Христов, публицист († 1996 г.)
• 1902 година — Методи Андонов-Ченто, македонски политик († 1957 г.)
• 1904 година — Макс Фактор Младши, американски биохимик († 1996 г.)
• 1906 година — Марсел Карне, френски режисьор († 1996 г.)
• 1910 година — Пал Туран, маджарски математик († 1976 г.)
• 1924 година — Богдан Ковачев, български балетист
• 1927 година — Розалин Картър, първа дама на Съединени американски щати (1977-1981)
• 1928 година — Лучано Де Крешенцо, италиански публицист
• 1932 година — Люк Монтание, френски вирусолог, Нобелов лауреат
• 1932 година — Морис Аладжем, български композитор († 2004 г.)
• 1933 година — Роман Полански, полски режисьор
• 1937 година — Робърт Редфорд, американски артист
• 1943 година — Джани Ривера, италиански футболист
• 1952 година — Патрик Суейзи, американски артист († 2009 г.)
• 1952 година — Полет Огородник, българска единствено дива
• 1953 година — Серджо Кастелито, италиански артист
• 1954 година — Владимир Висоцки, командващ Северния флот на Русия
• 1957 година — Карол Буке, френска киноактриса
• 1962 година — Елена Русалиева, българска актриса
• 1962 година — Фелипе Калдерон, президент на Мексико
• 1969 година — Едуард Нортън, американски артист
• 1969 година — Крисчън Слейтър, американски артист
• 1983 година — Крис Бойд, шотландски футболист
Починали
• 353 година — Деценций, римски грабител (*? г.)
• 440 година — Сикст III, римски папа (*? г.)
• 1227 година — Чингис хан, монголски държател (* ок. 1162 г.)
• 1258 година — Теодор II Ласкарис, никейски император (* ок. 1221 г.)
• 1503 година — Александър VI, римски папа от 1492 година (* 1431 г.)
• 1559 година — Павел IV, римски папа (* 1476 г.)
• 1642 година — Гуидо Рени, италиански художник (* 1575 г.)
• 1765 година — Франц I, император на Свещената Римска империя (* 1708 г.)
• 1850 година — Оноре дьо Балзак, френски романист (* 1799 г.)
• 1865 година — Александрос Маврокордатос, гръцки министър-председател (* 1791 г.)
• 1896 година — Рихард Авенариус, немски мъдрец (* 1843 г.)
• 1905 година — Алберт Еделфелт, финландски художник (* 1854 г.)
• 1921 година — Петър Нойков, български възпитател (* 1868 г.)
• 1943 година — Валтер Тил, немски академик и конструктор (* 1910 г.)
• 1944 година — Ернст Телман, немски комунистически водач (* 1886 г.)
• 1946 година — Тома Николов, български бунтовник и свещеник (* ок. 1863 г.)
• 1951 година — Димитър Савов, български бизнесмен (* 1887 г.)
• 1976 година — Саша Попов, български цигулар (* 1899 г.)
• 1979 година — Иван Маринов, български боен деятел (* 1896 г.)
• 1990 година — Бъръс Фредерик Скинър, американски психолог-бихевиорист (* 1904 г.)
• 1992 година — Джон Стърджис, американски кинорежисьор (* 1910 г.)
• 1992 година — Кристофър МакКендълс, американски друмник (* 1968 г.)
• 1994 година — Вазген I, арменски свещеник (* 1908 г.)
• 2004 година — Елмър Бърнстийн, американски композитор (* 1922 г.)
• 2007 година — Владилен Попов, български шахматист и публицист (* 1935 г.)
• 2009 година — Ким Те Чжун, южнокорейски политик, притежател на Нобелова премия (* 1925 г.)
Празници
• Ден на миньора — Отбелязва се от 1996 година в деня на Успение на св. Йоан Рилски – настойник на миньорите. Празнуват и геолозите, и служащите от енергийно-суровинния бранш
• Международен ден на морските фарове
• Австралия — Ден на ветераните от виетнамската война
• България — Празник на българските ловци (за 2012 г.) — Обявен с Решение на Общото заседание на Националното ловно-рибарско съдружие „ Съюз на ловците и рибарите в България ” от 29 ноември 2006 година Празникът се празнува в първата събота, след 15 август, в първия ден на ловния сезон
• България — Успение на св. Иван Рилски
• Казахстан — Ден на граничните чиновници
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ