Придворна художествено-творческа интелигенция
Фламандският занаятчия Питер Брьогел Стария рисува „ Притча за слепците “ (известна и като „ Слепец води слепци “) в далечната 1568-а. Почти пет епохи по-късно обитаваме комплицираната 2020-а, в която като че ли не ни стига първата модерна „ чума “, ами и политически и публични разломи на всички места. В англосаксонския свят падат монументи на расизма, у нас се издигат барикади против корупцията и клиентелизма. Какво е общото с картината? И едните, и другите имат потребност от водачество, другояче неизбежно ще се сринат в пропастта, както го е нарисувал Брьогел.
И до момента в който политическите фактори се наумуват и осчетоводят изгодите и разноските, има една социална група, която би следвало да е естествено значима част от тези процеси. В близкото минало я назоваха с помпозното " художествено-творческа интелигенция ". 30 години след края на интервала, в който Живков ухажваше артистите и им подаряваше жилища, етичната система на мнозина създатели не наподобява да се е трансформирала значително - те не престават да се хвърлят в обятията на властта, водени повече от финансови и по-рядко - от политически и ценностни убеждения.
Естетически също не са дръпнали нагоре, най-малко в случай че чуем мостри от вида на
одиозната „ Песен за Банкя “,
чиято премиера преди месец провокира повсеместен подбив и насмешки. Да не беше политическата заигравка в нея, щеше да е елементарна халтура, която потъва в пяната на дните. Но не и когато песента възпява премиерското градче с белоцветните магнолии и се открива с речитатив на единствения артист народен представител в 44-тото Народно заседание Евгени Будинов от ГЕРБ. Будинов не е оставил ярка диря с наличието си в киното и театъра – също както не блести и със законодателното си присъединяване в Комисията по просвета и медии на Народно събрание под вещото управление на скулптора основен мултак Вежди Рашидов.
А в миналото, в не така далечното минало, на депутатските банки са седели хора на изкуството като Петър Слабаков, Йордан Радичков, Валери Петров, Леда Милева, Стефан Данаилов... В по-далечни времена постройката с надпис „ Съединението прави силата “ са обитавали и Петко Славейков, Захарий Стоянов, Иван Вазов, Димитър Талев, Емилиян Станев, Емил Табаков... Някои от тях евентуално са заемали укорими политически позиции, но то и рядко биват запомнени точно с тази част от биографията си.
Примерът не идва да покаже, че флиртът на властта с изкуството не е от през вчерашния ден. По-важният въпрос е по кое време културата у нас се оказа в напълно подчинена позиция. Днес тя не взе участие във вземането на решения, не въодушевява и не сочи посока, а взе участие в близането на задници на ръководещите.
Затова и толкоз
малко културни дейци ще видите на митингите
това лято (няма да ги посочвам поименно, с цел да не обидя някого с неспоменаване или, не дай боже, със споменаване), само че повярвайте – малко са. Вместо това виждаме ясно завършени „ придворни “ котерии, които къде посредством открити писма, къде посредством различен имиджов жест крепят статуквото. Ето да вземем за пример фрагмент от писмо, публикувано през юли, когато митингите против Борисов и Гешев набираха скорост: " В разгара на тежка пандемия, пред прага на икономическа рецесия, тъкмо когато сме признати в чакалнята на еврозоната, когато повече от всеки път имаме потребност да бъдем дружно, с цел да сме мощни – и в насладата, и в болката, и в грижата за тежкото „ на следващия ден “…
Как ще живеем по този метод? С тази ненавист? В тази непримирима братоубийствена омраза? С тези давещи се от завист лица на наши сънародници – братя по кръв, по печал, по орис?
… Защо слагаме на карта демократичните полезности, които изповядваме? Защо желаеме непринудено да съсипем общо взето подредената ни и спокойна страна?
... Нека бдим, дано бъдем изключително деликатни, дано се опълчим на лицемерния популизъм, дано не връщаме часовника на времето 30 години обратно. "
Подписалите този шедьовър, които
бдят праволинейно над демокрацията,
са Калин Сърменов - актьор и шеф на Сатиричния театър; Христо Мутафчиев – ръководител на Съюза на актьорите; упоменатият към този момент Евгени Будинов; сътрудниците им артисти Антон Радичев и Николай Урумов, писателят Христо Стоянов и поп артистът Благовест Аргиров (той също взе участие ефективно в „ Песен за Банкя “ дружно със своя по-инертен политически близнак Светослав Аргиров).
Неколцина от тези щатни шефове на културни институти са и щатни бранители на ГЕРБ и Борисов. Ако се върнем шест години обратно, в края на първия мандат на Вежди Рашидов като министър на културата, ще прочетем не по-малко прочувствено писмо, в което впечатлява реториката на 70-те и 80-те години:
"... по-благоприятни благоприятни условия за обективно оценяване на резултатите от труда на хората на изкуството и създателите на духовни богатства. С новите направления за креативна продуктивност се сътвориха за първи път и действителни тласъци за по-голяма креативна независимост и разпоредителност.
Широката гледка от културни институти - оперни, трагични и куклени театри, симфонични оркестри, фолклорни ансамбли - заработиха по нов, по-продуктивен метод. Това докара до съответно възнаграждение в системата съгласно положения труд, а не на всички поравно. "
Тук
пущам сълза за артистите многомашиннички,
най-накрая заслужено обезщетени за наднормения си труд, а измежду подписалите се под този опус са още веднъж Сърменов и Мутафчиев, шефът на СБХ Любен Генов, шефът на Софийската опера Пламен Карталов, Андрей Слабаков – към момента не евродепутат тогава, и така нататък
Срещу Вежди най-малко не липсва опозиция от страна на гилдията: и сега е дейна подписка, инициирана от философа медиевист проф. Георги Каприев, под която могат да се прочетат повече на брой и по-ярки имена от сферата на българската просвета и просвета. Като протеже на Движение за права и свободи обаче скулпторът остава непотопяема фигура във властта, без значение от бурите и турбуленциите тъдява.
Не по този начин стоят нещата с кметицата на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, фамозна колкото със своите „ поправки на ремонтите “, толкоз и с единомислещата поддръжка за последната й предизборна акция през октомври 2019 година Въпреки че нещастието с улица „ Граф Игнатиев “ беше в разгара си, видеоагитации в поддръжка на кмета на София записаха Христо Мутафчиев (изненада!), Богдана Карадочева, Филип Аврамов, Малин Кръстев, Асен Блатечки... „ Морален съпорт “ й оказаха и композиторът Стефан Димитров, писателят Захари Карабашлиев (който тогава сподели във фейсбук профила си обширни разсъждения в поддръжка на Фандъкова и варненския кмет Иван Портних), пианистът Людмил Ангелов, режисьорът Найо Тицин, артистът Стефан Вълдобрев и така нататък, и така нататък Списъкът е дълъг, по-любопитното е, че да вземем за пример Карабашлиев през днешния ден е измежду дейните в обществените мрежи поддръжници на митинга против ГЕРБ и статуквото.
В сходно разкрачено състояние изпадна и известният с остро сатиричните си речитативи Ицо Хазарта. Рапърът отколе заявява публичните си позиции колкото с текстове на песни, толкоз и със публикации в уеб страницата e-vestnik. След като пя в избирателен концерт на ГЕРБ в Самоков и си завоюва единомислеща злост от " жълтопаветниците ", той първо написа на Демократична България яростно писмо под наслов " Вече нямате човек в " Ъпсурт ". Преди дни обаче седна да обясни как и за какво поддържа митингите.
Не бях подозирала, че
Калин Вельов има политически позиции,
до момента в който не се яви (на неизбираемо място) в листата на ГЕРБ на предишните парламентарни избори. През бунтовния юли 2020-а кадрова въртележка вкара перкусиониста в Народното събрание, което в неговия случай се оказа като да си купиш фабрика на 8 септември. (А може би пък не?)
Свой интелектуален ариергард има дори възпитаникът на Министерство на вътрешните работи школата в Симеоново Иван Гешев. С избора му предходната есен незабавно се появиха искащи да подпишат следващото отворено писмо, което твърдо съобщи, че изгода от бойкотиране на единствената кандидатура за основен прокурор имат „ соросоидите и олигарсите “. За повече институционална тежест това не бяха някакви елементарни артисти и артисти, а академици и член-кореспонденти - Благовест Сендов, Георги Марков, Иван Гранитски, Антон Дончев и други В знак на благодарност Гешев ги удостои с обща фотография в кабинета си.
Изброяването може да продължи дълго; в листата доминират метани към ГЕРБ, тъй като те са узурпирали властта отдавна. Но връзката сред лидера на " Отровното трио " проф. Венцислав Минеков и Мая Манолова, известна като " майката на Пеевски " в политическия ни живот, напълно не е имагинерна: нужно е само да се върнем към същата акция за локални избори 2019, за която стана дума по-нагоре.
Българска социалистическа партия също имат своите " придворни артисти ", а някои са склонни и да сменят боята. Изпълнителят на " Нашата полиция ни пази " Веселин Маринов дълги години пя за Столетницата, преди Цветан Цветанов да го дръпне за бард на ГЕРБ. След развода на Цв. Цв. с ръководещата партия Веско ще би трябвало да търси ентусиазъм на различен фронт.
Всъщност естетическите нюанси сред " Развод ми дай ", " Комунизмът си отива ", " Нашата полиция " и " Песен за Банкя " не са чак толкоз значими, въпреки че равнището на художествената самоинициатива драстично пада: по-важното е, че културата по изискване е равна на опозиция. У нас сходно тъждество през днешния ден не се усеща.
Ако по време на ДАНСWithMe през 2013 година към момента имаше културтрегери, ангажирани с публичните безредици (Георги Господинов измисли фразата " протестиращият човек е хубав ", с която и до през днешния ден реакционните сили се подиграват), в този момент присъединяване им е неясно и незабележимо. И до момента в който анонимният махленски талант ражда съобразителни лозунги на площад " Александър I ", главният слоган на нашите създатели си остава " кой ще ни даде парииии? ". Смъртта на културата не е в това, че артистите са останали без приходи и работа по време на няколкомесечната карантина (макар и то да е екзистенциална покруса, засягаща целия свят), а в оглушителното им безмълвие. Дето казва Бертолд Брехт - никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му.
И до момента в който политическите фактори се наумуват и осчетоводят изгодите и разноските, има една социална група, която би следвало да е естествено значима част от тези процеси. В близкото минало я назоваха с помпозното " художествено-творческа интелигенция ". 30 години след края на интервала, в който Живков ухажваше артистите и им подаряваше жилища, етичната система на мнозина създатели не наподобява да се е трансформирала значително - те не престават да се хвърлят в обятията на властта, водени повече от финансови и по-рядко - от политически и ценностни убеждения.
Естетически също не са дръпнали нагоре, най-малко в случай че чуем мостри от вида на
одиозната „ Песен за Банкя “,
чиято премиера преди месец провокира повсеместен подбив и насмешки. Да не беше политическата заигравка в нея, щеше да е елементарна халтура, която потъва в пяната на дните. Но не и когато песента възпява премиерското градче с белоцветните магнолии и се открива с речитатив на единствения артист народен представител в 44-тото Народно заседание Евгени Будинов от ГЕРБ. Будинов не е оставил ярка диря с наличието си в киното и театъра – също както не блести и със законодателното си присъединяване в Комисията по просвета и медии на Народно събрание под вещото управление на скулптора основен мултак Вежди Рашидов.
А в миналото, в не така далечното минало, на депутатските банки са седели хора на изкуството като Петър Слабаков, Йордан Радичков, Валери Петров, Леда Милева, Стефан Данаилов... В по-далечни времена постройката с надпис „ Съединението прави силата “ са обитавали и Петко Славейков, Захарий Стоянов, Иван Вазов, Димитър Талев, Емилиян Станев, Емил Табаков... Някои от тях евентуално са заемали укорими политически позиции, но то и рядко биват запомнени точно с тази част от биографията си.
Примерът не идва да покаже, че флиртът на властта с изкуството не е от през вчерашния ден. По-важният въпрос е по кое време културата у нас се оказа в напълно подчинена позиция. Днес тя не взе участие във вземането на решения, не въодушевява и не сочи посока, а взе участие в близането на задници на ръководещите.
Затова и толкоз
малко културни дейци ще видите на митингите
това лято (няма да ги посочвам поименно, с цел да не обидя някого с неспоменаване или, не дай боже, със споменаване), само че повярвайте – малко са. Вместо това виждаме ясно завършени „ придворни “ котерии, които къде посредством открити писма, къде посредством различен имиджов жест крепят статуквото. Ето да вземем за пример фрагмент от писмо, публикувано през юли, когато митингите против Борисов и Гешев набираха скорост: " В разгара на тежка пандемия, пред прага на икономическа рецесия, тъкмо когато сме признати в чакалнята на еврозоната, когато повече от всеки път имаме потребност да бъдем дружно, с цел да сме мощни – и в насладата, и в болката, и в грижата за тежкото „ на следващия ден “…
Как ще живеем по този метод? С тази ненавист? В тази непримирима братоубийствена омраза? С тези давещи се от завист лица на наши сънародници – братя по кръв, по печал, по орис?
… Защо слагаме на карта демократичните полезности, които изповядваме? Защо желаеме непринудено да съсипем общо взето подредената ни и спокойна страна?
... Нека бдим, дано бъдем изключително деликатни, дано се опълчим на лицемерния популизъм, дано не връщаме часовника на времето 30 години обратно. "
Подписалите този шедьовър, които
бдят праволинейно над демокрацията,
са Калин Сърменов - актьор и шеф на Сатиричния театър; Христо Мутафчиев – ръководител на Съюза на актьорите; упоменатият към този момент Евгени Будинов; сътрудниците им артисти Антон Радичев и Николай Урумов, писателят Христо Стоянов и поп артистът Благовест Аргиров (той също взе участие ефективно в „ Песен за Банкя “ дружно със своя по-инертен политически близнак Светослав Аргиров).
Неколцина от тези щатни шефове на културни институти са и щатни бранители на ГЕРБ и Борисов. Ако се върнем шест години обратно, в края на първия мандат на Вежди Рашидов като министър на културата, ще прочетем не по-малко прочувствено писмо, в което впечатлява реториката на 70-те и 80-те години:
"... по-благоприятни благоприятни условия за обективно оценяване на резултатите от труда на хората на изкуството и създателите на духовни богатства. С новите направления за креативна продуктивност се сътвориха за първи път и действителни тласъци за по-голяма креативна независимост и разпоредителност.
Широката гледка от културни институти - оперни, трагични и куклени театри, симфонични оркестри, фолклорни ансамбли - заработиха по нов, по-продуктивен метод. Това докара до съответно възнаграждение в системата съгласно положения труд, а не на всички поравно. "
Тук
пущам сълза за артистите многомашиннички,
най-накрая заслужено обезщетени за наднормения си труд, а измежду подписалите се под този опус са още веднъж Сърменов и Мутафчиев, шефът на СБХ Любен Генов, шефът на Софийската опера Пламен Карталов, Андрей Слабаков – към момента не евродепутат тогава, и така нататък
Срещу Вежди най-малко не липсва опозиция от страна на гилдията: и сега е дейна подписка, инициирана от философа медиевист проф. Георги Каприев, под която могат да се прочетат повече на брой и по-ярки имена от сферата на българската просвета и просвета. Като протеже на Движение за права и свободи обаче скулпторът остава непотопяема фигура във властта, без значение от бурите и турбуленциите тъдява.
Не по този начин стоят нещата с кметицата на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, фамозна колкото със своите „ поправки на ремонтите “, толкоз и с единомислещата поддръжка за последната й предизборна акция през октомври 2019 година Въпреки че нещастието с улица „ Граф Игнатиев “ беше в разгара си, видеоагитации в поддръжка на кмета на София записаха Христо Мутафчиев (изненада!), Богдана Карадочева, Филип Аврамов, Малин Кръстев, Асен Блатечки... „ Морален съпорт “ й оказаха и композиторът Стефан Димитров, писателят Захари Карабашлиев (който тогава сподели във фейсбук профила си обширни разсъждения в поддръжка на Фандъкова и варненския кмет Иван Портних), пианистът Людмил Ангелов, режисьорът Найо Тицин, артистът Стефан Вълдобрев и така нататък, и така нататък Списъкът е дълъг, по-любопитното е, че да вземем за пример Карабашлиев през днешния ден е измежду дейните в обществените мрежи поддръжници на митинга против ГЕРБ и статуквото.
В сходно разкрачено състояние изпадна и известният с остро сатиричните си речитативи Ицо Хазарта. Рапърът отколе заявява публичните си позиции колкото с текстове на песни, толкоз и със публикации в уеб страницата e-vestnik. След като пя в избирателен концерт на ГЕРБ в Самоков и си завоюва единомислеща злост от " жълтопаветниците ", той първо написа на Демократична България яростно писмо под наслов " Вече нямате човек в " Ъпсурт ". Преди дни обаче седна да обясни как и за какво поддържа митингите.
Не бях подозирала, че
Калин Вельов има политически позиции,
до момента в който не се яви (на неизбираемо място) в листата на ГЕРБ на предишните парламентарни избори. През бунтовния юли 2020-а кадрова въртележка вкара перкусиониста в Народното събрание, което в неговия случай се оказа като да си купиш фабрика на 8 септември. (А може би пък не?)
Свой интелектуален ариергард има дори възпитаникът на Министерство на вътрешните работи школата в Симеоново Иван Гешев. С избора му предходната есен незабавно се появиха искащи да подпишат следващото отворено писмо, което твърдо съобщи, че изгода от бойкотиране на единствената кандидатура за основен прокурор имат „ соросоидите и олигарсите “. За повече институционална тежест това не бяха някакви елементарни артисти и артисти, а академици и член-кореспонденти - Благовест Сендов, Георги Марков, Иван Гранитски, Антон Дончев и други В знак на благодарност Гешев ги удостои с обща фотография в кабинета си.
Изброяването може да продължи дълго; в листата доминират метани към ГЕРБ, тъй като те са узурпирали властта отдавна. Но връзката сред лидера на " Отровното трио " проф. Венцислав Минеков и Мая Манолова, известна като " майката на Пеевски " в политическия ни живот, напълно не е имагинерна: нужно е само да се върнем към същата акция за локални избори 2019, за която стана дума по-нагоре.
Българска социалистическа партия също имат своите " придворни артисти ", а някои са склонни и да сменят боята. Изпълнителят на " Нашата полиция ни пази " Веселин Маринов дълги години пя за Столетницата, преди Цветан Цветанов да го дръпне за бард на ГЕРБ. След развода на Цв. Цв. с ръководещата партия Веско ще би трябвало да търси ентусиазъм на различен фронт.
Всъщност естетическите нюанси сред " Развод ми дай ", " Комунизмът си отива ", " Нашата полиция " и " Песен за Банкя " не са чак толкоз значими, въпреки че равнището на художествената самоинициатива драстично пада: по-важното е, че културата по изискване е равна на опозиция. У нас сходно тъждество през днешния ден не се усеща.
Ако по време на ДАНСWithMe през 2013 година към момента имаше културтрегери, ангажирани с публичните безредици (Георги Господинов измисли фразата " протестиращият човек е хубав ", с която и до през днешния ден реакционните сили се подиграват), в този момент присъединяване им е неясно и незабележимо. И до момента в който анонимният махленски талант ражда съобразителни лозунги на площад " Александър I ", главният слоган на нашите създатели си остава " кой ще ни даде парииии? ". Смъртта на културата не е в това, че артистите са останали без приходи и работа по време на няколкомесечната карантина (макар и то да е екзистенциална покруса, засягаща целия свят), а в оглушителното им безмълвие. Дето казва Бертолд Брехт - никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ