Частни домакинства поемат украинските бежанци в Румъния
Физически и юридически лица получиха по сметките си през април първите обезщетения за приема на украински бежанци в Румъния по програмата „ 20+50 “. Заявките за идващия месец са скочили седем пъти. Как се разпределя тежестта по настаняването на украинските бежанци в северната ни съседка и какво прави румънската страна за интеграцията на съседите си, бягащи от войната?
Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари прогони над милион украинци в посока Румъния. По данни на граничните управляващи от 24 февруари до 10 юни в Румъния са влезнали 1 161 655 украинци, а в случай че се включи и интервалът преди експанзията – от 10 февруари, броят им наближава милион и двеста хиляди (1 196 184).
„ Над един милион украинци са пристигнали при нас, а всички, които са решили да останат, получават поддръжка за достъп до работа, обучение и опазване на здравето. Повече от 30 000 украински деца са интегрирани в румънската просветителна система ", съобщи румънският президент Клаус Йоханис при започване на юни в град Хоф, Германия, където му бе връчена европейската премия " Карол IV " на Асоциацията на судетските германци за 2020 година Йоханис съобщи, че румънците са се справили по примерен метод с рецесията, породена от войната по границата.
От началото на войната румънската страна разгласи редица филантропични, обществени и стопански ограничения в поддръжка на бежанците: от субсидиране на настаняването и храната до безвъзмезден превоз и не на последно място - филантропична помощ посредством по този начин наречения " хъб " в град Сучава, на към 50 км от границата с Украйна.
Много от ограниченията бяха въведени най-малко месец след началото на войната в Украйна, а някои от тях стартират да работят едвам в този момент. През цялото време обаче неправителствени организации, притежатели на хотели и заведения за хранене и частни лица поеха главната тежест по настаняването, изхранването и консолидираното на украинците в общностите, в които са пристигнали, означи „ Свободна Европа “.
В началото на войната настаняването на бежанците в Румъния провокира всеобща готовност от страна на неправителствени организации и притежатели на хотели и къщи за посетители.
Румънското държавно управление одобри няколко наредби и държавни решения за даване на финансова поддръжка за настаняване на бежанци. За притежателите на хотели в началото се предвиждаше помощ от 100 леи (около 40 лева.) дневно на човек или 230 леи (91 лева.) дневно за стая, в случай че в нея бъдат настанени повече бежанци, само че на процедура това решение не беше приложено. Хотелиери се оплакаха, че управляващите „ им извиват ръцете “, с цел да се съгласят да обезпечават заслон за бежанците на същата сума, която се планува за настаняване в държавни и общински институции или при физически лица – 20 леи (7,91 лева.) дневно за храна и 50 леи (19,75 лева.) за нощувка. Някои хотелиери се съгласиха с тази оферта, макар че се оплакваха, че въпросните средства не покриват въобще разноските им.
В края на март румънското държавно управление утвърди изключително разпореждане, съгласно което разноските на лица, приютили украински бежанци, се компенсират от бюджета на окръжните инспекторати за изключителни обстановки по 20 леи дневно за храна на човек и по 50 леи за нощувка.
През месец април доста от хората към момента не се бяха срещнали с тази опция, а други не имаха вяра, че ще получат пари. Централизирани данни за месец март сочат, че Генералният инспекторат за изключителни обстановки е изплатил посредством локалната обществена администрация към 5,2 милиона леи (над 2 млн. лева.) на физически лица и 1,3 милиона леи (над 514 000 лева.) на юридически лица за настаняване на украински бежанци.
След като в края на април по сметките на физически и юридически лица постъпиха първите средства за приютяването на бежанци, поръчките скочиха седем пъти, оповестява в. „ Адевърул “ и отбелязва, че някои хора виждат в тази държавна стратегия опция да изкарат пари.
В групи в обществените медии украинци към този момент търсят жилища " по държавната стратегия 20+50 ", желаят ги в избрани браншове на Букурещ или в огромните градове, а румънци оферират свободните си парцели, без значение дали става дума за къща в провинцията, „ студио, купено за времето, когато детето влезе в университет “, или дома на умряли родители. Много от хазяите избират " по-големи фамилии ", защото всеки член значи спомагателни пари, само че през цялото време предизвестяват, че не могат да обезпечат храна.
" Проблемът е, че се отива прекомерно надалеч - никой не търси фамилии с по двама души, а се стреми да събере колкото се може повече хора в един апартамент. Парите се дават на човек “, разяснява доброволец, представен от в. „ Адевърул “. „ Ако в един апартамент живеят двама души, получавате към 4200 леи (1661 лева.) на месец, а в случай че в същия апартамент живеят петима души, получавате 10 500 леи (4152 лева.) на месец “, пресмята той.
" Когато разбрахте за парите, започнахте да вършиме положителни каузи. Това не са положителни каузи. Това е бизнес на гърба на украинските фамилии “, разяснява различен доброволец.
Букурещ, Констанца, Брашов, Клуж и Сибиу са главните окръзи, към които са се насочили бежанците, написа „ Адевърул “ и показва, че за някои румънци настаняването на украинските бежанци се е оказало опция за бизнес.
Генералният инспекторат за изключителни обстановки заяви, че за месец април са получени искове за над 38 млн. леи (над 15 млн. лева.) единствено от физически лица. Най-големи суми са поискани в окръзите Букурещ-Илфов (7,3 млн. леи), Констанца (4,4 млн. леи), Клуж (2,8 млн. леи), Сучава (2,7 млн. леи), Сибиу (2 млн. леи), Брашов (1,8 млн. леи), Яш (1,4 млн. леи), Марамуреш (1,7 млн. леи), Прахова (1,5 млн. леи).
През май Европейската комисия заяви, че Румъния, Полша, Унгария, Словакия и Чешката република - страните от Европейски Съюз, които са приели най-вече бежанци от Украйна - ще се възползват от 248 млн. евро европейско финансиране.
Петте страни ще могат да употребяват средствата за даване на незабавна помощ - като храна, превоз и краткотрайно настаняване, както и за увеличение на потенциала си за ръководство на външните граници на Европейски Съюз.
Организациите на гражданското общество и локалните и районните управляващи също би трябвало да имат достъп до това незабавно финансиране, защото играят основна роля в даването на помощ, уточни Европейската комисия.
През май и през юни румънското държавно управление изтегли от Държавния запас избрани количества артикули и ги даде като незабавна вътрешна филантропична помощ на локалните управляващи в Букурещ и в окръзи, където са признати украински бежанци. От Държавния запас бяха взети артикули, като матраци, одеяла, спални чували, палатки и консерви, за подготовката и оборудването на мобилни лагери, в които да бъдат настанени бежанци от Украйна.
През последните седмици степента на запълненост на центровете за бежанци към Главния инспекторат по имиграция е към 51-53 %.
По данни на Главния инспекторат по имиграция от 18 март до 8 юни са издадени 36 539 позволения за престояване в Румъния на украински жители, ползващи се с краткотрайна протекция, заяви Аджерпрес. От началото на спора в Украйна 4356 украински жители са подали молба за леговище в Румъния и се употребяват с всички права, планувани в националното законодателство.
Мадалина Турза, държавен секретар и консултант на румънския министър председател, заяви преди дни, че близо 300 000 украински деца са влезнали в Румъния, а към 40 000 чакат поддръжка от обществените служби в страната.
Националната организация по заетостта осведоми, че над 850 украински жители са се записали в териториалните организации, с цел да се възползват от услугите по информиране, консултиране и ходатайство на пазара на труда, а 535 от тях към този момент са намерили работа посредством организацията. Над 280 работодатели са изразили подготвеност да наемат украински жители, като са оповестили повече от 4100 свободни работни места за тях.
Предлаганите специалности са в автомобилната и в текстилната промишленост, строителството, в хотелско-ресторантьорския бранш, търговията, превоза, хранително-вкусовата индустрия и други Търсят се също учители, ИТ експерти, преводачи, инженери, архитекти, проектанти, както и пекари, готвачи, фризьори, маникюристи, козметици, пазачи на зелени площи и прочие
В началото на месеца румънското държавно управление разгласи стартирането на нова онлайн платформа за информиране на бежанците от Украйна. Платформата, която е налична на румънски и на украински език, среща украинските бежанци с правата и услугите, от които могат да се възползват на румънска територия – идване, номера за незабавни случаи, здраве, превоз, правна помощ, обучение, случаи на самотни деца, проучване на румънски език, кандидатстване за краткотрайна протекция, краткотрайно настаняване и жилища, благоприятни условия за работа, поддръжка за уязвими хора. Информацията в платформата се дава от обществените институции, отговарящи за съответната сфера, както и от запаси на сътрудниците от гражданското общество и интернационалните организации.
Източник: Българска телеграфна агенция
Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари прогони над милион украинци в посока Румъния. По данни на граничните управляващи от 24 февруари до 10 юни в Румъния са влезнали 1 161 655 украинци, а в случай че се включи и интервалът преди експанзията – от 10 февруари, броят им наближава милион и двеста хиляди (1 196 184).
„ Над един милион украинци са пристигнали при нас, а всички, които са решили да останат, получават поддръжка за достъп до работа, обучение и опазване на здравето. Повече от 30 000 украински деца са интегрирани в румънската просветителна система ", съобщи румънският президент Клаус Йоханис при започване на юни в град Хоф, Германия, където му бе връчена европейската премия " Карол IV " на Асоциацията на судетските германци за 2020 година Йоханис съобщи, че румънците са се справили по примерен метод с рецесията, породена от войната по границата.
От началото на войната румънската страна разгласи редица филантропични, обществени и стопански ограничения в поддръжка на бежанците: от субсидиране на настаняването и храната до безвъзмезден превоз и не на последно място - филантропична помощ посредством по този начин наречения " хъб " в град Сучава, на към 50 км от границата с Украйна.
Много от ограниченията бяха въведени най-малко месец след началото на войната в Украйна, а някои от тях стартират да работят едвам в този момент. През цялото време обаче неправителствени организации, притежатели на хотели и заведения за хранене и частни лица поеха главната тежест по настаняването, изхранването и консолидираното на украинците в общностите, в които са пристигнали, означи „ Свободна Европа “.
В началото на войната настаняването на бежанците в Румъния провокира всеобща готовност от страна на неправителствени организации и притежатели на хотели и къщи за посетители.
Румънското държавно управление одобри няколко наредби и държавни решения за даване на финансова поддръжка за настаняване на бежанци. За притежателите на хотели в началото се предвиждаше помощ от 100 леи (около 40 лева.) дневно на човек или 230 леи (91 лева.) дневно за стая, в случай че в нея бъдат настанени повече бежанци, само че на процедура това решение не беше приложено. Хотелиери се оплакаха, че управляващите „ им извиват ръцете “, с цел да се съгласят да обезпечават заслон за бежанците на същата сума, която се планува за настаняване в държавни и общински институции или при физически лица – 20 леи (7,91 лева.) дневно за храна и 50 леи (19,75 лева.) за нощувка. Някои хотелиери се съгласиха с тази оферта, макар че се оплакваха, че въпросните средства не покриват въобще разноските им.
В края на март румънското държавно управление утвърди изключително разпореждане, съгласно което разноските на лица, приютили украински бежанци, се компенсират от бюджета на окръжните инспекторати за изключителни обстановки по 20 леи дневно за храна на човек и по 50 леи за нощувка.
През месец април доста от хората към момента не се бяха срещнали с тази опция, а други не имаха вяра, че ще получат пари. Централизирани данни за месец март сочат, че Генералният инспекторат за изключителни обстановки е изплатил посредством локалната обществена администрация към 5,2 милиона леи (над 2 млн. лева.) на физически лица и 1,3 милиона леи (над 514 000 лева.) на юридически лица за настаняване на украински бежанци.
След като в края на април по сметките на физически и юридически лица постъпиха първите средства за приютяването на бежанци, поръчките скочиха седем пъти, оповестява в. „ Адевърул “ и отбелязва, че някои хора виждат в тази държавна стратегия опция да изкарат пари.
В групи в обществените медии украинци към този момент търсят жилища " по държавната стратегия 20+50 ", желаят ги в избрани браншове на Букурещ или в огромните градове, а румънци оферират свободните си парцели, без значение дали става дума за къща в провинцията, „ студио, купено за времето, когато детето влезе в университет “, или дома на умряли родители. Много от хазяите избират " по-големи фамилии ", защото всеки член значи спомагателни пари, само че през цялото време предизвестяват, че не могат да обезпечат храна.
" Проблемът е, че се отива прекомерно надалеч - никой не търси фамилии с по двама души, а се стреми да събере колкото се може повече хора в един апартамент. Парите се дават на човек “, разяснява доброволец, представен от в. „ Адевърул “. „ Ако в един апартамент живеят двама души, получавате към 4200 леи (1661 лева.) на месец, а в случай че в същия апартамент живеят петима души, получавате 10 500 леи (4152 лева.) на месец “, пресмята той.
" Когато разбрахте за парите, започнахте да вършиме положителни каузи. Това не са положителни каузи. Това е бизнес на гърба на украинските фамилии “, разяснява различен доброволец.
Букурещ, Констанца, Брашов, Клуж и Сибиу са главните окръзи, към които са се насочили бежанците, написа „ Адевърул “ и показва, че за някои румънци настаняването на украинските бежанци се е оказало опция за бизнес.
Генералният инспекторат за изключителни обстановки заяви, че за месец април са получени искове за над 38 млн. леи (над 15 млн. лева.) единствено от физически лица. Най-големи суми са поискани в окръзите Букурещ-Илфов (7,3 млн. леи), Констанца (4,4 млн. леи), Клуж (2,8 млн. леи), Сучава (2,7 млн. леи), Сибиу (2 млн. леи), Брашов (1,8 млн. леи), Яш (1,4 млн. леи), Марамуреш (1,7 млн. леи), Прахова (1,5 млн. леи).
През май Европейската комисия заяви, че Румъния, Полша, Унгария, Словакия и Чешката република - страните от Европейски Съюз, които са приели най-вече бежанци от Украйна - ще се възползват от 248 млн. евро европейско финансиране.
Петте страни ще могат да употребяват средствата за даване на незабавна помощ - като храна, превоз и краткотрайно настаняване, както и за увеличение на потенциала си за ръководство на външните граници на Европейски Съюз.
Организациите на гражданското общество и локалните и районните управляващи също би трябвало да имат достъп до това незабавно финансиране, защото играят основна роля в даването на помощ, уточни Европейската комисия.
През май и през юни румънското държавно управление изтегли от Държавния запас избрани количества артикули и ги даде като незабавна вътрешна филантропична помощ на локалните управляващи в Букурещ и в окръзи, където са признати украински бежанци. От Държавния запас бяха взети артикули, като матраци, одеяла, спални чували, палатки и консерви, за подготовката и оборудването на мобилни лагери, в които да бъдат настанени бежанци от Украйна.
През последните седмици степента на запълненост на центровете за бежанци към Главния инспекторат по имиграция е към 51-53 %.
По данни на Главния инспекторат по имиграция от 18 март до 8 юни са издадени 36 539 позволения за престояване в Румъния на украински жители, ползващи се с краткотрайна протекция, заяви Аджерпрес. От началото на спора в Украйна 4356 украински жители са подали молба за леговище в Румъния и се употребяват с всички права, планувани в националното законодателство.
Мадалина Турза, държавен секретар и консултант на румънския министър председател, заяви преди дни, че близо 300 000 украински деца са влезнали в Румъния, а към 40 000 чакат поддръжка от обществените служби в страната.
Националната организация по заетостта осведоми, че над 850 украински жители са се записали в териториалните организации, с цел да се възползват от услугите по информиране, консултиране и ходатайство на пазара на труда, а 535 от тях към този момент са намерили работа посредством организацията. Над 280 работодатели са изразили подготвеност да наемат украински жители, като са оповестили повече от 4100 свободни работни места за тях.
Предлаганите специалности са в автомобилната и в текстилната промишленост, строителството, в хотелско-ресторантьорския бранш, търговията, превоза, хранително-вкусовата индустрия и други Търсят се също учители, ИТ експерти, преводачи, инженери, архитекти, проектанти, както и пекари, готвачи, фризьори, маникюристи, козметици, пазачи на зелени площи и прочие
В началото на месеца румънското държавно управление разгласи стартирането на нова онлайн платформа за информиране на бежанците от Украйна. Платформата, която е налична на румънски и на украински език, среща украинските бежанци с правата и услугите, от които могат да се възползват на румънска територия – идване, номера за незабавни случаи, здраве, превоз, правна помощ, обучение, случаи на самотни деца, проучване на румънски език, кандидатстване за краткотрайна протекция, краткотрайно настаняване и жилища, благоприятни условия за работа, поддръжка за уязвими хора. Информацията в платформата се дава от обществените институции, отговарящи за съответната сфера, както и от запаси на сътрудниците от гражданското общество и интернационалните организации.
Източник: Българска телеграфна агенция
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ