Фискалният съвет има сериозни критики към актуализацията на бюджета
Фискалният съвет, който е органът, претрупан да бъде самостоятелен коректив на Министерството на финансите и на държавното управление при правенето на бюджета и на поправките (актуализациите) в него, за следващ път излезе със съществени рецензии, този път по импортираната в Народното събрание актуализация.
Още в има няколко забележки по коректността на индикаторите, заложени в макрорамката, въз основата на която се вършат плановете за приходите и разноските в хазната. Започва се със заложения напредък на Брутният вътрешен продукт.
" В мнението си върху пролетната макроикономическа прогноза, оповестено през месец април, Фискалният съвет оцени прогнозата за действителен напредък от 2,6% като оптимистична. В претекстовете към ЗИДЗДБРБ е заложено той да доближи равнища от 2,9%. Тази стойност обаче включва въздействието на препоръчаните антикризисни ограничения върху стопанската система. Не излиза наяве каква е предстоящата стойност без тях, т.е. невероятно е да се оцени резултатът от фискалния подтик ", написа в отчета. По-надолу следва заключението, че " съпоставена с други макроикономически прогнози, тази на Министерството на финансите наподобява извънредно оптимистична - изключително, поради че залага покачване по отношение на упованията през април ".
Що се отнася до антикризисните ограничения, поради които се прави актуалната актуализация на бюджета, заключенията на Фискалния съвет са, че въпросните ограничения могат да бъдат оповестени освен като непригодни, само че даже и като нездравословни. В разбора си Фискалният съвет преглежда ограниченията в две групи. В първата са тези, които въздействат (негативно) на приходната част. Това са най-много намаляването на данъчните ставки и спомагателните данъчни облекчения.
" Част от ограниченията са под формата на данъчни облекчения, а други са под формата на държавни прехвърляния. И двата типа разноски не са производителни, т.е. не водят до растеж на Брутният вътрешен продукт, а единствено до неговото преразпределяне. Увеличаването на държавните разноски ще подтиква в допълнение потреблението, което пък от своя страна подхранва в допълнение инфлацията.
Като съществени целеви групи, обект на подкрепяне, са дефинирани пенсионерите и фамилиите с деца. Голяма част от ограниченията обаче не са ориентирани към съответна група консуматори и засягат цялото общество - ценовата дотация за гориво, 0% ставка за Данък добавена стойност за хляба, 9% Данък добавена стойност за парно и топла вода. В допълнение, ограниченията не са консистентни - част от тях са еднократни, а друга - непрекъснати. Планираната им дълготрайност също е друга ", написа в отчета на Фискалния съвет във връзка с ограниченията в приходната част, които съгласно държавното управление ще костват на бюджета 758.6 млн. лв.
Сериозни забележки има и по ограниченията, засягащи разходната част, които водят до нарастване на бюджетните разноски с близо 1.8 милиарда лв..
" 75% от общия антикризисен пакет в разходните ограничения съставлява поддръжката за пенсионерите. По предписание антикризисните фискални ограничения имат еднократен (инцидентен) или най-малко кратковременен темперамент. Те би трябвало да могат да бъдат елементарно прекратени след отпадане на нуждата от тях. Анализът на характера на препоръчаните ограничения демонстрира, че те в огромната си част са с дълготраен (постоянен) темперамент. Това значи, че настоящите бюджетни разноски ще останат трайно повишени с към 1,5 милиарда лева Фискалният съвет счита, че във финансовата аргументация би трябвало да се съдържа информация за източника на финансиране на тези разноски през идващите години. Но даже през настоящата година те не са обезпечени със сигурен източник на средства ", написа Фискалния съвет.
По-детайлен и не по-малко сериозен разбор във връзка с растежа на пенсиите може да бъде открит в, отдаден на препоръчаната актуализация на бюджета на Държавното публично обезпечаване.
Забележките в него са отправени както във връзка с приходната, по този начин и във връзка с разходната част, като изводите и рекомендациите в отчета на самостоятелната институция са систематизирани в пет пункта.
На първо място Фискалният съвет поддържа желанията за в допълнение подкрепяне на най-уязвимите жители и семейства в обществото при актуалните условия на забележителен растеж на цените. Съветът обаче смята, че не са подбрани най-правилните принадлежности за реализиране на тази цел, като прецизира, че ефикасното обществено подкрепяне изисква използване на подоходен аршин при установяване на бенефициентите на помощта.
Фискалният съвет поддържа предлагането за актуализация на пенсиите с 10% вместо с плануваните 6,1% предвид на по-високата инфлация.
" Относно желанията за трайно включване на " коронавирус добавката " към размера на пенсията обаче Фискалният съвет намира сходен метод за неудобен, защото тези добавки нямат връзка с правилата за пресмятане на пенсионния приход. Те имат антикризисен и краткотраен темперамент. Включването им трайно в размера на пенсията прави невероятно премахването на този антикризисен инструмент откакто отпадне нуждата от неговото даване (ако се схване, че такава към момента е налице към момента). Пенсията за трудова активност би трябвало да остане обвързана с приноса на обезпечените се лица ", се споделя в отчета.
Фискалният съвет показва, че бъдещите пенсионери (след 1 юли 2022 г.) ще се пенсионират при по-висок междинен застрахователен приход, свързан от редица фактори - да вземем за пример повишението на възнагражденията, паралелно инфлацията. Съветът счита, че от тази позиция няма нужда в техните пенсии също да се прибавят 60 лева антикризисна добавка.
" Увеличаването на минималната пенсия с 26%, а на всички останали - единствено с 10%, не наподобява заслужено и облагодетелства пенсионерите с най-нисък застрахователен принос. Фискалният съвет поддържа концепцията за увеличение на тавана на пенсиите до размера на оптималния застрахователен приход, което е в сходство с осигурителния принос на лицата ", считат от Фискалния съвет.
На второ място, самостоятелният орган предлага да се преразгледат приходите от осигурителни вноски, защото са налице голям брой справедливи предпоставки за тяхното нарастване.
Икономист: Актуализацията на бюджета е потребна, само че може да се окаже и препъни камък за обединението
Руслан Стефанов разделя ограниченията на два вида - подпомагащи най-бедните и лобистки
На трето място Фискалният съвет възприема растящия недостиг в бюджета на ДОО като риск за устойчивостта на обществените финанси. Осигурителните доходи са покривали 68% от разноските на ДОО през 2019 година, а след актуалната актуализация те към този момент ще покриват едвам 54%. Това значи, че близо половината от разноските на общественото обезпечаване не се покриват от осигуровки, а от налози, които са предопределени за финансиране на редица други държавни разноски. Препоръчва се да се потърсят други способи за обществено подкрепяне и възстановяване на салдото сред приходите и разноските в социално-осигурителната система.
На четвърто място Фискалният съвет смята, че увеличението на пенсионните приходи следва да се случва при отчитане на самостоятелния застрахователен принос на пенсионираните лица, а не посредством идентични по мярка добавки или административно нарастване на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст. За две години минималната пенсия се усили с 56% (от 370 лева до 467 лева.), което води до изкуствено равнене на пенсионния приход на огромна част от пенсионерите при друг застрахователен принос.
На пето място Фискалният съвет декларира, че поддържа политиката по увеличение на приходите на пенсионерите, само че смята, че това би трябвало да стане по обективен и финансово-устойчив метод посредством нужните промени на пенсионноосигурителния модел.
Пенсиите, приходите и разноските на Държавното публично обезпечаване (ДОО) не инцидентно са във центъра на отчета на Фискалния съвет във връзка с актуализацията на бюджета. Причината е че от близо четвърт век пенсионната система е главната тежест за държавната хазна и въздейства съществено на бюджетните разноски в посока тяхното нарастване.
В отчета се показва, че при сегашната актуализация най-голямо нарастване се възнамерява точно при разноските за пенсии, които се усилват в номинално изражение с 1,386 милиарда лева по отношение на проекта за 2022 година Обръща се внимание на обстоятелството, че разноските за пенсии надвишават 15,5 милиарда лева и към този момент съставляват 10,3% от Брутният вътрешен продукт. " За втора поредна година се възнамерява сериозен растеж в разноските за пенсии - 25% за 2022 година по отношение на първичния проект за 2021 година (19% по отношение на обновения проект за 2021 г.), при 16,7% през 2021 година Сред главните фактори за този забележителен растеж могат да се посочат следните: 1) индексирането на пенсиите с 5% от 1.07.2021 година (280 млн. лева.); 2) нарастването на минималния размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст от 300 лева на 370 лева от началото на 2022 година (775 млн. лева.); 3) нарастването на оптималния размер на пенсията от 1440 лева на 1 500 лева (30,5 млн. лева.; 4) осъвременяване на пенсиите от 1.07.2022 година с 6,1% (416,6 млн. лева.); 5) смяната в коефициента за всяка година застрахователен стаж от 1,2 на 1,35 (760 млн. лева.); 6) служебното преизчисляване на пенсиите с понижен самостоятелен коефициент от септември 2021 година (49,5 млн. лева.) ", написа в отчета.
В мнението си самостоятелният орган установи, че след плануваните промени в пенсионната политика нарастването в междинния размер на пенсията на един пенсионер ще бъде 23% по отношение на юни 2022 година без отчитане на спомагателните суми, изплащани към пенсиите, и с 9,4 % при отчитането им. Така междинната пенсия ще доближи 666 лева, а след измененията през октомври ще доближи 718 лева Тези стойности демонстрират, че междинният пенсионен приход ще надвишава брутния приход на работещите на минимална работна заплата.
Фискалният съвет смята, че увеличението на пенсионните приходи следва да се случва при отчитане на самостоятелния застрахователен принос на пенсионираните лица, а не посредством идентични по мярка добавки или административно нарастване на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст (с 23% през 2021 година и с 26% през 2022 г.).
" Само за 2 години минималната пенсия се усили с 56% (от 370 лева до 467 лева.), което води до изкуствено равнене на пенсионния приход на огромна част от пенсионерите при застрахователен принос, който се разграничава в забележителна степен. Този метод унищожава доверието в пенсионно-осигурителната система и се отразява мощно отрицателно върху осигуряващите се лица. Той ги демотивира да не се обезпечават на високи приходи, тъй като по този начин или другояче самостоятелният им принос към осигурителната система няма да им подсигурява по-високи пенсии ", се споделя в отчета.
Фискалният съвет намира за стеснителен растящият недостиг в бюджета на ДОО, защото финансирането на фондовете за обществено обезпечаване с налози не е стабилно в дълготраен проект и се получава изместване на останалите държавни разноски за сметка на растящите обществени разноски.
При сходни оценки от страна на самостоятелният орган, чиято задача е да дава мнения за пригодността на препоръчаните промени в бюджетите на страната, е редно да се замислим дали актуализацията на държавното управление следва да бъде призната в настоящия й тип.
Още в има няколко забележки по коректността на индикаторите, заложени в макрорамката, въз основата на която се вършат плановете за приходите и разноските в хазната. Започва се със заложения напредък на Брутният вътрешен продукт.
" В мнението си върху пролетната макроикономическа прогноза, оповестено през месец април, Фискалният съвет оцени прогнозата за действителен напредък от 2,6% като оптимистична. В претекстовете към ЗИДЗДБРБ е заложено той да доближи равнища от 2,9%. Тази стойност обаче включва въздействието на препоръчаните антикризисни ограничения върху стопанската система. Не излиза наяве каква е предстоящата стойност без тях, т.е. невероятно е да се оцени резултатът от фискалния подтик ", написа в отчета. По-надолу следва заключението, че " съпоставена с други макроикономически прогнози, тази на Министерството на финансите наподобява извънредно оптимистична - изключително, поради че залага покачване по отношение на упованията през април ".
Що се отнася до антикризисните ограничения, поради които се прави актуалната актуализация на бюджета, заключенията на Фискалния съвет са, че въпросните ограничения могат да бъдат оповестени освен като непригодни, само че даже и като нездравословни. В разбора си Фискалният съвет преглежда ограниченията в две групи. В първата са тези, които въздействат (негативно) на приходната част. Това са най-много намаляването на данъчните ставки и спомагателните данъчни облекчения.
" Част от ограниченията са под формата на данъчни облекчения, а други са под формата на държавни прехвърляния. И двата типа разноски не са производителни, т.е. не водят до растеж на Брутният вътрешен продукт, а единствено до неговото преразпределяне. Увеличаването на държавните разноски ще подтиква в допълнение потреблението, което пък от своя страна подхранва в допълнение инфлацията.
Като съществени целеви групи, обект на подкрепяне, са дефинирани пенсионерите и фамилиите с деца. Голяма част от ограниченията обаче не са ориентирани към съответна група консуматори и засягат цялото общество - ценовата дотация за гориво, 0% ставка за Данък добавена стойност за хляба, 9% Данък добавена стойност за парно и топла вода. В допълнение, ограниченията не са консистентни - част от тях са еднократни, а друга - непрекъснати. Планираната им дълготрайност също е друга ", написа в отчета на Фискалния съвет във връзка с ограниченията в приходната част, които съгласно държавното управление ще костват на бюджета 758.6 млн. лв.
Сериозни забележки има и по ограниченията, засягащи разходната част, които водят до нарастване на бюджетните разноски с близо 1.8 милиарда лв..
" 75% от общия антикризисен пакет в разходните ограничения съставлява поддръжката за пенсионерите. По предписание антикризисните фискални ограничения имат еднократен (инцидентен) или най-малко кратковременен темперамент. Те би трябвало да могат да бъдат елементарно прекратени след отпадане на нуждата от тях. Анализът на характера на препоръчаните ограничения демонстрира, че те в огромната си част са с дълготраен (постоянен) темперамент. Това значи, че настоящите бюджетни разноски ще останат трайно повишени с към 1,5 милиарда лева Фискалният съвет счита, че във финансовата аргументация би трябвало да се съдържа информация за източника на финансиране на тези разноски през идващите години. Но даже през настоящата година те не са обезпечени със сигурен източник на средства ", написа Фискалния съвет.
По-детайлен и не по-малко сериозен разбор във връзка с растежа на пенсиите може да бъде открит в, отдаден на препоръчаната актуализация на бюджета на Държавното публично обезпечаване.
Забележките в него са отправени както във връзка с приходната, по този начин и във връзка с разходната част, като изводите и рекомендациите в отчета на самостоятелната институция са систематизирани в пет пункта.
На първо място Фискалният съвет поддържа желанията за в допълнение подкрепяне на най-уязвимите жители и семейства в обществото при актуалните условия на забележителен растеж на цените. Съветът обаче смята, че не са подбрани най-правилните принадлежности за реализиране на тази цел, като прецизира, че ефикасното обществено подкрепяне изисква използване на подоходен аршин при установяване на бенефициентите на помощта.
Фискалният съвет поддържа предлагането за актуализация на пенсиите с 10% вместо с плануваните 6,1% предвид на по-високата инфлация.
" Относно желанията за трайно включване на " коронавирус добавката " към размера на пенсията обаче Фискалният съвет намира сходен метод за неудобен, защото тези добавки нямат връзка с правилата за пресмятане на пенсионния приход. Те имат антикризисен и краткотраен темперамент. Включването им трайно в размера на пенсията прави невероятно премахването на този антикризисен инструмент откакто отпадне нуждата от неговото даване (ако се схване, че такава към момента е налице към момента). Пенсията за трудова активност би трябвало да остане обвързана с приноса на обезпечените се лица ", се споделя в отчета.
Фискалният съвет показва, че бъдещите пенсионери (след 1 юли 2022 г.) ще се пенсионират при по-висок междинен застрахователен приход, свързан от редица фактори - да вземем за пример повишението на възнагражденията, паралелно инфлацията. Съветът счита, че от тази позиция няма нужда в техните пенсии също да се прибавят 60 лева антикризисна добавка.
" Увеличаването на минималната пенсия с 26%, а на всички останали - единствено с 10%, не наподобява заслужено и облагодетелства пенсионерите с най-нисък застрахователен принос. Фискалният съвет поддържа концепцията за увеличение на тавана на пенсиите до размера на оптималния застрахователен приход, което е в сходство с осигурителния принос на лицата ", считат от Фискалния съвет.
На второ място, самостоятелният орган предлага да се преразгледат приходите от осигурителни вноски, защото са налице голям брой справедливи предпоставки за тяхното нарастване.
Икономист: Актуализацията на бюджета е потребна, само че може да се окаже и препъни камък за обединението
Руслан Стефанов разделя ограниченията на два вида - подпомагащи най-бедните и лобистки
На трето място Фискалният съвет възприема растящия недостиг в бюджета на ДОО като риск за устойчивостта на обществените финанси. Осигурителните доходи са покривали 68% от разноските на ДОО през 2019 година, а след актуалната актуализация те към този момент ще покриват едвам 54%. Това значи, че близо половината от разноските на общественото обезпечаване не се покриват от осигуровки, а от налози, които са предопределени за финансиране на редица други държавни разноски. Препоръчва се да се потърсят други способи за обществено подкрепяне и възстановяване на салдото сред приходите и разноските в социално-осигурителната система.
На четвърто място Фискалният съвет смята, че увеличението на пенсионните приходи следва да се случва при отчитане на самостоятелния застрахователен принос на пенсионираните лица, а не посредством идентични по мярка добавки или административно нарастване на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст. За две години минималната пенсия се усили с 56% (от 370 лева до 467 лева.), което води до изкуствено равнене на пенсионния приход на огромна част от пенсионерите при друг застрахователен принос.
На пето място Фискалният съвет декларира, че поддържа политиката по увеличение на приходите на пенсионерите, само че смята, че това би трябвало да стане по обективен и финансово-устойчив метод посредством нужните промени на пенсионноосигурителния модел.
Пенсиите, приходите и разноските на Държавното публично обезпечаване (ДОО) не инцидентно са във центъра на отчета на Фискалния съвет във връзка с актуализацията на бюджета. Причината е че от близо четвърт век пенсионната система е главната тежест за държавната хазна и въздейства съществено на бюджетните разноски в посока тяхното нарастване.
В отчета се показва, че при сегашната актуализация най-голямо нарастване се възнамерява точно при разноските за пенсии, които се усилват в номинално изражение с 1,386 милиарда лева по отношение на проекта за 2022 година Обръща се внимание на обстоятелството, че разноските за пенсии надвишават 15,5 милиарда лева и към този момент съставляват 10,3% от Брутният вътрешен продукт. " За втора поредна година се възнамерява сериозен растеж в разноските за пенсии - 25% за 2022 година по отношение на първичния проект за 2021 година (19% по отношение на обновения проект за 2021 г.), при 16,7% през 2021 година Сред главните фактори за този забележителен растеж могат да се посочат следните: 1) индексирането на пенсиите с 5% от 1.07.2021 година (280 млн. лева.); 2) нарастването на минималния размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст от 300 лева на 370 лева от началото на 2022 година (775 млн. лева.); 3) нарастването на оптималния размер на пенсията от 1440 лева на 1 500 лева (30,5 млн. лева.; 4) осъвременяване на пенсиите от 1.07.2022 година с 6,1% (416,6 млн. лева.); 5) смяната в коефициента за всяка година застрахователен стаж от 1,2 на 1,35 (760 млн. лева.); 6) служебното преизчисляване на пенсиите с понижен самостоятелен коефициент от септември 2021 година (49,5 млн. лева.) ", написа в отчета.
В мнението си самостоятелният орган установи, че след плануваните промени в пенсионната политика нарастването в междинния размер на пенсията на един пенсионер ще бъде 23% по отношение на юни 2022 година без отчитане на спомагателните суми, изплащани към пенсиите, и с 9,4 % при отчитането им. Така междинната пенсия ще доближи 666 лева, а след измененията през октомври ще доближи 718 лева Тези стойности демонстрират, че междинният пенсионен приход ще надвишава брутния приход на работещите на минимална работна заплата.
Фискалният съвет смята, че увеличението на пенсионните приходи следва да се случва при отчитане на самостоятелния застрахователен принос на пенсионираните лица, а не посредством идентични по мярка добавки или административно нарастване на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст (с 23% през 2021 година и с 26% през 2022 г.).
" Само за 2 години минималната пенсия се усили с 56% (от 370 лева до 467 лева.), което води до изкуствено равнене на пенсионния приход на огромна част от пенсионерите при застрахователен принос, който се разграничава в забележителна степен. Този метод унищожава доверието в пенсионно-осигурителната система и се отразява мощно отрицателно върху осигуряващите се лица. Той ги демотивира да не се обезпечават на високи приходи, тъй като по този начин или другояче самостоятелният им принос към осигурителната система няма да им подсигурява по-високи пенсии ", се споделя в отчета.
Фискалният съвет намира за стеснителен растящият недостиг в бюджета на ДОО, защото финансирането на фондовете за обществено обезпечаване с налози не е стабилно в дълготраен проект и се получава изместване на останалите държавни разноски за сметка на растящите обществени разноски.
При сходни оценки от страна на самостоятелният орган, чиято задача е да дава мнения за пригодността на препоръчаните промени в бюджетите на страната, е редно да се замислим дали актуализацията на държавното управление следва да бъде призната в настоящия й тип.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ