Ковачки се сбогува с Общинска банка
Фирми свързани с Христо Ковачки получиха блокиращ дял от над 25% в Общинска банка през 2005 година и по този начин той действително я контролираше до 2011 година
© Цветелина Белутова Година след приватизацията на Общинска банка компаниите на Христо Ковачки се отхвърлиха да си връщат контрола.Исковете против решението на Българска народна банка от 2011 година да ги лиши от глас са оттеглени след седем години правосъдни борби.Контролираният от Ковачки дял от към 20% в банката към този момент е изкупен от близки до мажоритарния притежател лица, настояват източници. Донякъде изненадващо, седемгодишната правосъдна сага към изхвърлянето на Христо Ковачки от Общинска банка завърши. С определение на Върховния административен съд (ВАС) от 5 март делото на три свързани с енергийния магнат компании срещу заповедта на Българска народна банка краткотрайно да ги лиши от право на глас в края на 2011 година е прекъснато. А повода е, че самите сдружения са отдръпнали жалбите си скоро откакто на 22 януари 2019 година съдът даде ход всъщност на делото, което години без пояснение стоеше на трупчета.
Според неофициална информация повода за това е реализирана договореност сред Ковачки и мажоритарния притежател на Общинска банка, която доскоро над година беше приватизирана от лихтенщайнски фонд с пари от " Инса ойл " на Георги Самуилов. Реалният надзор над банката се смята, че се реализира от лица, свързани с ръководещата ГЕРБ, знак за което е и че след продажбата беше непокътнат надзорният съвет, назначен от доминираната от партията Столична община.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Източник на " Капитал " твърди, че пакетът от малко над 20% на Ковачки към този момент е трансфериран на посочени от контролиращите банката лица, което индиректно се удостоверява от данни в Централния депозитар. В бюлетина му при започване на февруари се вижда прекачване на акции, съответстващо с безспорна акуратност на притежаваните от обвързваните с Ковачки три акционера.
От пресцентъра на Христо Ковачки обявиха, че няма да разясняват въпросите на " Капитал ", защото " той няма съгласуваност по тематиката ". Това е необичайно, доколкото най-малкото един от жалбоподателите - застрахователната компания ОЗК, най-малко по документи е мажоритарна благосъстоятелност на Ковачки през едноличното му сдружение " Ел Ем импекс ".
Хроника на битката
Общинска банка е основана от управата на София през 1995 година с концепцията да финансира и обслужва активността й. Дялове записват и няколко нейни компании, а на по-късен стадий се включват и други общини, само че столицата остава мажоритарен акционер с 67%. Въпреки това тя съумява да загуби властта си в институцията в края на мандата на Стефан Софиянски.
През 2004-2005 година част от собствеността в нея тихомълком се оказва в частни ръце посредством приватизация на общински сдружения и продажба на дяловете на други. Цялата интервенция е оркестрирана от тогавашния ръководител на надзора на банката Любомир Павлов. Така изгрява Христо Ковачки, който се оказа, че посредством голям брой свързани компании е акумулирал блокираща квота от близо 27%. Сделките са разрушени на дялове от по под 3% - прагът, над който би трябвало да се уведомява Българска народна банка и да се потвърждава генезис на средствата.
Овладяването става допустимо с помощта на фигурираща още от 1998 година в устава на банката уговорка, съгласно която всички решения се взeмат с квалифицирано болшинство от 3/4 от капитала. Благодарение на това към този момент набиращият скорост енергиен магнат съумява да сложи свои доближени в надзорния и в управителния съвет и овладява контрола в банката. А мажоритарният акционер - Столичната община, остава пленник с депозити, които не може да изтегли, без да банкрутира банката, която стартира да раздава заеми на компании, свързани с миноритарния акционер.
Всичко това беше прекъснато в края на 2011 година, когато Българска народна банка поддържа Столичната община в опитите й да си върне контрола. Тогава централната банка краткотрайно лиши правата на глас на групата компании, близки до Ковачки, което даде опция на общото заседание да бъде изменен уставът и да се смени управлението. Тогава разумно ощетените сдружения апелираха решението на Българска народна банка, като през 2013 година тричленен състав на Върховен административен съд отхвърли жалбите им, а през 2014 година петчленен състав на съда върна делото за преразглеждане и от този момент то изпадна в безвремие чак до последните събития от 2019 година Междувременно обаче висящата правна неустановеност способства за това приватизацията на Общинска банка да не притегли никакъв стратегически интерес и да бъде продадена за минималната желана цена (46 млн. лева.) на единствения претендент (мъгляв лихтенщайнски фонд, основан особено за договорката и ползващ кеш от " Инса ойл " ). Сделката беше прокарана в края на 2017 и началото на 2018 година с рекордна скорост през нужните регулаторни утвърждения.
Внезапна загуба на интерес
Изглежда, появяването на новия притежател с явните му политически подкрепи бързо е отказал лагера на Ковачки от продължение на войната. Допреди това обвързваните с него компании - акционери в банката, които след прехвърляния и окрупнявания на дяловете са сведени до три, непроменяемо участват на всяко заседание на акционерите.
През декември 2018 година обаче никоя от тях не изпраща представител, макар че дневният ред допуска да са изключително заинтригувани. Той планува да се усили капиталът с 4 млн. лева, под изискване че новите акции бъдат записани единствено от мажоритарния акционер Novito Opportunities. Това усилва каузи му леко от 67.65% на близо 70% и понижава дяловете на всички останали.
От листата на присъствалите акционери излиза наяве и че е имало смяна в миноритарните притежатели, въпреки и тя да наподобява по-скоро като разбъркване вътре в групата на Ковачки. На мястото на ОЗК като акционер с 9.97% се появява " Криста " ЕООД, чийто притежател и шеф е Стоеслава Ланджева. Тя е и лицето зад " Еко сила холдинг " - сдружението, построило системата за изгаряне на боклуци в свързаната с Ковачки " Топлофикация Сливен ". Тя е посочена и като лице по отбрана на персоналните данни на пенсионната компания " Топлина ", в която максимален акционер е " Ел Ем импекс ", като останалите сдружения също са свързани с енергийния магнат - две топлофикации, " Брикел " и други
На мястото на " Атоменергоремонт " с 8.64% от Общинска банка пък към този момент стои " Булцвет ", което се има и ръководи от Миглена Петришки. Тя също през годините е била по бордове на свързани с Ковачки сдружения като " Топлофикация Перник " и " Сторко ", както и в националната контролна комисията на близката до предприемача партия " Български либерален център ".
При последното сдружение, свързвано с Ковачки - " Мина Станянци ", няма смяна и то продължава да държи 2.96%. А още преди средата на 2017 година " Топлофикация Плевен " беше трансферирало каузи си в банката от над 5% на на тип несвързаното " Трейнспот кепитал ", което е благосъстоятелност на Мартин Макариев, главно прочут като шеф на " Химко " от края на 90-те.
Нещо като договорка
Кои са актуалните акционери на Общинска банка и дали има и нови промени към правосъдното решение следва да се види чак на идващото общо заседание. За договорка по изкупуване на каузи на Ковачки обаче приказват както източници, по този начин и формалните данни. Според седмичния бюлетин на Централния депозитар при започване на февруари 2019 година е имало прекачване на пакет, тъкмо съвпадащ като брой акции на притежаваните от трите сдружения на Ковачки. След нарастването на капитала той подхожда на 20% от капитала, като не излиза наяве кои са купувачите.
Това надали е Novito, защото увеличението на каузи му до 90% би изисквало ново утвърждение от Българска народна банка. По принцип и всяко нахлуване на нов акционер с над 10% дял изисква утвърждение от регулатора, тъй че евентуално пакетите са останали най-малко официално раздробени под този предел. Банка с необикновен баланс
След приватизацията на Общинска банка ръководството й е, меко казано, любопитно. Към края на 2018 година тя има близо 1.9 милиарда лева активи, което е 25% растеж. Макар и към този момент частна, банката, наподобява, не е трансформирала нищо в модела си и връзките си с локалните управляващи, тъй като този растеж идва най-много по линия на привлечените средства от бранш " Държавно ръководство " (тук влизат и общините) - с 270 млн. лева спрямо края на 2017 година
Въпреки разрастването си при новия притежател банката на практика е замразила кредитирането и дори в противен случай - голям брой клиенти погасяват заемите си. Впечатление прави и че банката на практика е ликвидирала дори портфейла си от ДЦК. Резултатът е, че повече от половината от активите, или над 1 милиарда лева, са вложени на депозит в Българска народна банка при -0.6%. В това няма никаква бизнес логичност - чистият лихвен приход пада с над 10 млн. лева до 22 млн. лева за цялата 2018 година, а в последното тримесечие Общинска банка инкасира 2.5 млн. лева загуба. Единственото пояснение за акумулирането на подобен запас е подготовка за покупка на някакъв актив, тук обаче също остават въпросителни поради лимитите за огромни експозиции. При капитала на Общинска банка под 100 млн. лева съгласно регулаторните правила тя не би трябвало да може да отпуска заем за повече от 25 млн. лева на едно лице или на група свързани лица.
© Цветелина Белутова Година след приватизацията на Общинска банка компаниите на Христо Ковачки се отхвърлиха да си връщат контрола.Исковете против решението на Българска народна банка от 2011 година да ги лиши от глас са оттеглени след седем години правосъдни борби.Контролираният от Ковачки дял от към 20% в банката към този момент е изкупен от близки до мажоритарния притежател лица, настояват източници. Донякъде изненадващо, седемгодишната правосъдна сага към изхвърлянето на Христо Ковачки от Общинска банка завърши. С определение на Върховния административен съд (ВАС) от 5 март делото на три свързани с енергийния магнат компании срещу заповедта на Българска народна банка краткотрайно да ги лиши от право на глас в края на 2011 година е прекъснато. А повода е, че самите сдружения са отдръпнали жалбите си скоро откакто на 22 януари 2019 година съдът даде ход всъщност на делото, което години без пояснение стоеше на трупчета.
Според неофициална информация повода за това е реализирана договореност сред Ковачки и мажоритарния притежател на Общинска банка, която доскоро над година беше приватизирана от лихтенщайнски фонд с пари от " Инса ойл " на Георги Самуилов. Реалният надзор над банката се смята, че се реализира от лица, свързани с ръководещата ГЕРБ, знак за което е и че след продажбата беше непокътнат надзорният съвет, назначен от доминираната от партията Столична община.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Източник на " Капитал " твърди, че пакетът от малко над 20% на Ковачки към този момент е трансфериран на посочени от контролиращите банката лица, което индиректно се удостоверява от данни в Централния депозитар. В бюлетина му при започване на февруари се вижда прекачване на акции, съответстващо с безспорна акуратност на притежаваните от обвързваните с Ковачки три акционера.
От пресцентъра на Христо Ковачки обявиха, че няма да разясняват въпросите на " Капитал ", защото " той няма съгласуваност по тематиката ". Това е необичайно, доколкото най-малкото един от жалбоподателите - застрахователната компания ОЗК, най-малко по документи е мажоритарна благосъстоятелност на Ковачки през едноличното му сдружение " Ел Ем импекс ".
Хроника на битката
Общинска банка е основана от управата на София през 1995 година с концепцията да финансира и обслужва активността й. Дялове записват и няколко нейни компании, а на по-късен стадий се включват и други общини, само че столицата остава мажоритарен акционер с 67%. Въпреки това тя съумява да загуби властта си в институцията в края на мандата на Стефан Софиянски.
През 2004-2005 година част от собствеността в нея тихомълком се оказва в частни ръце посредством приватизация на общински сдружения и продажба на дяловете на други. Цялата интервенция е оркестрирана от тогавашния ръководител на надзора на банката Любомир Павлов. Така изгрява Христо Ковачки, който се оказа, че посредством голям брой свързани компании е акумулирал блокираща квота от близо 27%. Сделките са разрушени на дялове от по под 3% - прагът, над който би трябвало да се уведомява Българска народна банка и да се потвърждава генезис на средствата.
Овладяването става допустимо с помощта на фигурираща още от 1998 година в устава на банката уговорка, съгласно която всички решения се взeмат с квалифицирано болшинство от 3/4 от капитала. Благодарение на това към този момент набиращият скорост енергиен магнат съумява да сложи свои доближени в надзорния и в управителния съвет и овладява контрола в банката. А мажоритарният акционер - Столичната община, остава пленник с депозити, които не може да изтегли, без да банкрутира банката, която стартира да раздава заеми на компании, свързани с миноритарния акционер.
Всичко това беше прекъснато в края на 2011 година, когато Българска народна банка поддържа Столичната община в опитите й да си върне контрола. Тогава централната банка краткотрайно лиши правата на глас на групата компании, близки до Ковачки, което даде опция на общото заседание да бъде изменен уставът и да се смени управлението. Тогава разумно ощетените сдружения апелираха решението на Българска народна банка, като през 2013 година тричленен състав на Върховен административен съд отхвърли жалбите им, а през 2014 година петчленен състав на съда върна делото за преразглеждане и от този момент то изпадна в безвремие чак до последните събития от 2019 година Междувременно обаче висящата правна неустановеност способства за това приватизацията на Общинска банка да не притегли никакъв стратегически интерес и да бъде продадена за минималната желана цена (46 млн. лева.) на единствения претендент (мъгляв лихтенщайнски фонд, основан особено за договорката и ползващ кеш от " Инса ойл " ). Сделката беше прокарана в края на 2017 и началото на 2018 година с рекордна скорост през нужните регулаторни утвърждения.
Внезапна загуба на интерес
Изглежда, появяването на новия притежател с явните му политически подкрепи бързо е отказал лагера на Ковачки от продължение на войната. Допреди това обвързваните с него компании - акционери в банката, които след прехвърляния и окрупнявания на дяловете са сведени до три, непроменяемо участват на всяко заседание на акционерите.
През декември 2018 година обаче никоя от тях не изпраща представител, макар че дневният ред допуска да са изключително заинтригувани. Той планува да се усили капиталът с 4 млн. лева, под изискване че новите акции бъдат записани единствено от мажоритарния акционер Novito Opportunities. Това усилва каузи му леко от 67.65% на близо 70% и понижава дяловете на всички останали.
От листата на присъствалите акционери излиза наяве и че е имало смяна в миноритарните притежатели, въпреки и тя да наподобява по-скоро като разбъркване вътре в групата на Ковачки. На мястото на ОЗК като акционер с 9.97% се появява " Криста " ЕООД, чийто притежател и шеф е Стоеслава Ланджева. Тя е и лицето зад " Еко сила холдинг " - сдружението, построило системата за изгаряне на боклуци в свързаната с Ковачки " Топлофикация Сливен ". Тя е посочена и като лице по отбрана на персоналните данни на пенсионната компания " Топлина ", в която максимален акционер е " Ел Ем импекс ", като останалите сдружения също са свързани с енергийния магнат - две топлофикации, " Брикел " и други
На мястото на " Атоменергоремонт " с 8.64% от Общинска банка пък към този момент стои " Булцвет ", което се има и ръководи от Миглена Петришки. Тя също през годините е била по бордове на свързани с Ковачки сдружения като " Топлофикация Перник " и " Сторко ", както и в националната контролна комисията на близката до предприемача партия " Български либерален център ".
При последното сдружение, свързвано с Ковачки - " Мина Станянци ", няма смяна и то продължава да държи 2.96%. А още преди средата на 2017 година " Топлофикация Плевен " беше трансферирало каузи си в банката от над 5% на на тип несвързаното " Трейнспот кепитал ", което е благосъстоятелност на Мартин Макариев, главно прочут като шеф на " Химко " от края на 90-те.
Нещо като договорка
Кои са актуалните акционери на Общинска банка и дали има и нови промени към правосъдното решение следва да се види чак на идващото общо заседание. За договорка по изкупуване на каузи на Ковачки обаче приказват както източници, по този начин и формалните данни. Според седмичния бюлетин на Централния депозитар при започване на февруари 2019 година е имало прекачване на пакет, тъкмо съвпадащ като брой акции на притежаваните от трите сдружения на Ковачки. След нарастването на капитала той подхожда на 20% от капитала, като не излиза наяве кои са купувачите.
Това надали е Novito, защото увеличението на каузи му до 90% би изисквало ново утвърждение от Българска народна банка. По принцип и всяко нахлуване на нов акционер с над 10% дял изисква утвърждение от регулатора, тъй че евентуално пакетите са останали най-малко официално раздробени под този предел. Банка с необикновен баланс
След приватизацията на Общинска банка ръководството й е, меко казано, любопитно. Към края на 2018 година тя има близо 1.9 милиарда лева активи, което е 25% растеж. Макар и към този момент частна, банката, наподобява, не е трансформирала нищо в модела си и връзките си с локалните управляващи, тъй като този растеж идва най-много по линия на привлечените средства от бранш " Държавно ръководство " (тук влизат и общините) - с 270 млн. лева спрямо края на 2017 година
Въпреки разрастването си при новия притежател банката на практика е замразила кредитирането и дори в противен случай - голям брой клиенти погасяват заемите си. Впечатление прави и че банката на практика е ликвидирала дори портфейла си от ДЦК. Резултатът е, че повече от половината от активите, или над 1 милиарда лева, са вложени на депозит в Българска народна банка при -0.6%. В това няма никаква бизнес логичност - чистият лихвен приход пада с над 10 млн. лева до 22 млн. лева за цялата 2018 година, а в последното тримесечие Общинска банка инкасира 2.5 млн. лева загуба. Единственото пояснение за акумулирането на подобен запас е подготовка за покупка на някакъв актив, тук обаче също остават въпросителни поради лимитите за огромни експозиции. При капитала на Общинска банка под 100 млн. лева съгласно регулаторните правила тя не би трябвало да може да отпуска заем за повече от 25 млн. лева на едно лице или на група свързани лица.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ