Ефективната европейска отбрана е възможна само в рамките на НАТО
Финландия и Швеция към този момент са пълноправни членки на НАТО. Двете страни влязоха в Алианса изцяло готови. Армиите им са софтуерно оборудвани и обезпечени с човешки запас. Шведското участие съвсем съответствува със 75-годишнината на Северноатлантическия пакт, чието начало е сложено на 04 април 1949 година във Вашингтон. По това време в него влизат Белгия, Канада, Франция, Люксембург, Нидерландия, Англия, Съединени американски щати, Дания, Исландия, Италия, Норвегия и Португалия.
Този контракт постановява, че въоръжено нахлуване против която и да е от тези страни ще се смята за нахлуване против всички тях. Така тези 12 страни слагат началото на груповата защита, която ще се развива и утвърждава през идващите години и десетилетия. Създава се напълно нова и изцяло непозната, до оня миг, философия що се отнася до построяването на Въоръжените сили и разбирането за защитата и военните тактики.
Преди 75 година НАТО започва с 12 страни. Днес в Алианса членуват 32 страни. Едва ли би могло да има по-ясен и по-безспорен аршин за успеваемостта на Вашингтонската самодейност и за нейния вечен темперамент. За 75 година страните обвързали се в границите на НАТО са нарастнали съвсем три пъти. 30 страни от Европа и две от Северна Америка (САЩ и Канада) - това е НАТО през днешния ден.
В контракта от Вашингтон ясно е маркирано кои страни могат да бъдат членове на организацията. Това може да е всяка европейска страна, способна да способства за сигурността в евроатлантическата зона, която пожелае да се причисли към Алианса и няма страна измежду към този момент членуващите, противопоставяща се на приемането на претендента за нов член.
Във Вашингтонския контракт е маркирана и опцията за неговото овакантяване. Тя обаче до ден сегашен не е употребена от нито една страна, членуваща в организацията. За седем десетилетия и половина водещата наклонност в НАТО е напълно явна - непрестанно повишаване на членуващите страни, блян към разрешаване на споровете с мирни средства и поощряване на икономическото развиване и съдействие сред страните по Договора. Икономическата тематика има своето отношение и своята обязаност с въпросите на защитата и сигурността и заради тази причина тя също е застъпена в текста на Вашингтонския контракт.
Потенциалната опция за участие на всяка една европейска страна в НАТО, заложена в Договора, е това, което необятно отваря вратата към опцията за цялостното създаване на европейската защита и сигурност. Именно документът за НАТО е този, който поставя основата в тази посока и това стартира да се случва постепенно и бавно още с подписването на Договора на 04 април 1949 година
Основателите на организацията напълно изрично са обрисували географската рамка за нейното разширение. Това е територията на Европейския континент. Целта на Вашингтонския контракт е основаване и следване на единни стандарти за сигурност в Европа и Северна Америка, учредени върху груповата защита и зачитането на националния суверенитет. Северноамериканската съставния елемент на Пакта е ясна още с основаването (САЩ и Канада), до момента в който европейският вектор, към оня миг, е стартиран и е в развиване. Досега 10 пъти е имало разширение на НАТО в Европа с една или повече страни по едно и също време. Най-голямото от тях е през 2004 година, когато седем страни, измежду които и България, влизат в Алианса.
Цялостно приключена организация в областта на защитата и сигурността ще имаме едвам когато целият Европейски континент е част от НАТО. Ако има страни, които официално останат отвън организацията, те без значение от това би трябвало да бъдат под нейната протекция. Така би се стигнало до съществуването на построена и приключена европейска защита и надлежно - пълноценно европейско присъединяване в гарантирането на мира и сигурността в евроатлантическата зона.
Де факто това, за което се приказва през последните няколко години - а точно че е належащо създаване на обща европейска защита - е развой, почнал с основаването на НАТО. То не е нещо качествено ново за последните 5 или 10 година, а по-скоро към този момент последователно настава времето за окончателното оформяне на визията на европейската защита. Или казано с други думи, европейският вектор в Алианса би трябвало да стартира от ден на ден да наподобява на северноамериканската съставния елемент.
Отбраната в Европа би следвало да бъде по-консолидирана освен от позиция на възприемането на единни отбранителни стандарти от от ден на ден страни (потенциално всички) в Европа. Консолидацията е обвързвана и с производството и внедряването на военните технологии. Например в Америка има една платформа за танк, в Европа - 17. Повече от ясно е къде рационалният метод е по-силно изразен и къде с вложените средства и старания се реализира повече.
Важно е да се означи, че като цяло другите измерения на въпроса за консолидацията се развиват поредно, което разделя процеса на обособени етапи и това не въздейства удобно на темпа. Ако съдим от текста на Вашингтонския контракт обаче за страните, които вземат участие през цялото време в него, е било ясно, че развиването на процесите в Европа ще е по-бавно в съпоставяне със Северна Америка. Освен това в Европа развиването е и неравномерно. Понякога то се забавя от ирационални фактори, от появяването на мощни популистки талази или от вътрешни напрежения в самите общества в европейските страни. Всичко това лишава обществена сила и прави сложни решенията по голям брой тематики и въпроси, които, в случай че бъдат сложени на рационална основа, биха били надалеч по-ефективни и устойчиви.
В това отношение България е един много ослепителен образец. Само след две седмици ще отбележим 20 година от началото на участието ни в НАТО. Страната ни е в Алианса от 29.03.2004 година, а от 02.04 същата година националният ни байрак се вее пред основната квартира на организацията в Брюксел. Що се отнася обаче до построяването на модерна защита и въвеждането на натовските стандарти в армията ни, една основна част от тези 20 година минаха, без да бъдат оползотворени и рационално употребявани за интеграцията ни в НАТО.
Наличието на недостатъци в НАТО значи съществуване на недостатъци в европейската защита. Тези дефекти също би трябвало да бъдат изчистени, с цел да приказваме за изцяло завършена и изцяло построена европейска защита, интензивно участваща в гарантирането на мира и сигурността в евроатлантическата зона.
За превъзмогването на сходни недостатъци, които съществуват най-много в Източна Европа, НАТО сътвори модел и стартира да го ползва след 2014 година (руското посягане против Крим и Донбас). Моделът включва страна хазаин, рамкова страна и подкрепящи страни. Държавата хазаин, за да укрепи защитата си, приема формирование от друга натовска страна. В самодейността могат да се включат и повече формирования от повече страни - това са подкрепящите страни. У нас да вземем за пример този модел действа с рамкова страна Италия.
Европейска защита отвън НАТО няма по какъв начин да съществува. Важна част от мотива да се появи НАТО е нуждата от построяването на европейска защита. Философията във връзка с защитата и сигурността, разбирането за военните тактики, както и за ефикасните способи за разрешаването на спорове са идентични в Европа и Северна Америка. В този смисъл е напълно разумно всичко това да съществува и действа в една обща рамка.
Изказването на президента на Франция Емануел Макрон за разполагането на натовски сили в Украйна следва да се преглежда точно от гледана точка на европейската защита. Украйна е част от Европа и в този смисъл тя е част и от европейската защита и сигурност. Ето за какво съветското нахлуване е проблем тъкмо за Европейския континент. Думите на Макрон приказват точно за осъзнаването на всички тези условия и тяхното изричане на глас. А заради общата философия за защитата и сигурността, съветското посягане против Украйна е проблем и за страните в Северна Америка - Съединени американски щати и Канада.
Макрон не посочва тъкмо време за въвеждане на натовски войски в Украйна. Целта му не е тази. По-скоро това е апел към Европа да увеличи интензитета по развиването и построяването на личната си защита. Каквото и да се случи оттук насетне, е ясно, че напрежението по границата сред Европа и Русия няма да спадне в обозримото бъдеще. Украйна е и ще бъде основна част от европейската защита и от гарантирането на европейската сигурност. Прехвърлянето на отбранителни запаси (различни по характер) в Украйна е справедлива нужда, наложена от събитията.
Сега и в околните десетилетия, когато се приказва за Украйна, де факто ще се приказва за сигурност. Т.е. дефинирането на европейската защита трайно минава през украинската тематика. Това дава избрана опция за предугаждане на бъдещето и за предприемането на ограничения, които да го обезпечат и подсигуряват.
Този контракт постановява, че въоръжено нахлуване против която и да е от тези страни ще се смята за нахлуване против всички тях. Така тези 12 страни слагат началото на груповата защита, която ще се развива и утвърждава през идващите години и десетилетия. Създава се напълно нова и изцяло непозната, до оня миг, философия що се отнася до построяването на Въоръжените сили и разбирането за защитата и военните тактики.
Преди 75 година НАТО започва с 12 страни. Днес в Алианса членуват 32 страни. Едва ли би могло да има по-ясен и по-безспорен аршин за успеваемостта на Вашингтонската самодейност и за нейния вечен темперамент. За 75 година страните обвързали се в границите на НАТО са нарастнали съвсем три пъти. 30 страни от Европа и две от Северна Америка (САЩ и Канада) - това е НАТО през днешния ден.
В контракта от Вашингтон ясно е маркирано кои страни могат да бъдат членове на организацията. Това може да е всяка европейска страна, способна да способства за сигурността в евроатлантическата зона, която пожелае да се причисли към Алианса и няма страна измежду към този момент членуващите, противопоставяща се на приемането на претендента за нов член.
Във Вашингтонския контракт е маркирана и опцията за неговото овакантяване. Тя обаче до ден сегашен не е употребена от нито една страна, членуваща в организацията. За седем десетилетия и половина водещата наклонност в НАТО е напълно явна - непрестанно повишаване на членуващите страни, блян към разрешаване на споровете с мирни средства и поощряване на икономическото развиване и съдействие сред страните по Договора. Икономическата тематика има своето отношение и своята обязаност с въпросите на защитата и сигурността и заради тази причина тя също е застъпена в текста на Вашингтонския контракт.
Потенциалната опция за участие на всяка една европейска страна в НАТО, заложена в Договора, е това, което необятно отваря вратата към опцията за цялостното създаване на европейската защита и сигурност. Именно документът за НАТО е този, който поставя основата в тази посока и това стартира да се случва постепенно и бавно още с подписването на Договора на 04 април 1949 година
Основателите на организацията напълно изрично са обрисували географската рамка за нейното разширение. Това е територията на Европейския континент. Целта на Вашингтонския контракт е основаване и следване на единни стандарти за сигурност в Европа и Северна Америка, учредени върху груповата защита и зачитането на националния суверенитет. Северноамериканската съставния елемент на Пакта е ясна още с основаването (САЩ и Канада), до момента в който европейският вектор, към оня миг, е стартиран и е в развиване. Досега 10 пъти е имало разширение на НАТО в Европа с една или повече страни по едно и също време. Най-голямото от тях е през 2004 година, когато седем страни, измежду които и България, влизат в Алианса.
Цялостно приключена организация в областта на защитата и сигурността ще имаме едвам когато целият Европейски континент е част от НАТО. Ако има страни, които официално останат отвън организацията, те без значение от това би трябвало да бъдат под нейната протекция. Така би се стигнало до съществуването на построена и приключена европейска защита и надлежно - пълноценно европейско присъединяване в гарантирането на мира и сигурността в евроатлантическата зона.
Де факто това, за което се приказва през последните няколко години - а точно че е належащо създаване на обща европейска защита - е развой, почнал с основаването на НАТО. То не е нещо качествено ново за последните 5 или 10 година, а по-скоро към този момент последователно настава времето за окончателното оформяне на визията на европейската защита. Или казано с други думи, европейският вектор в Алианса би трябвало да стартира от ден на ден да наподобява на северноамериканската съставния елемент.
Отбраната в Европа би следвало да бъде по-консолидирана освен от позиция на възприемането на единни отбранителни стандарти от от ден на ден страни (потенциално всички) в Европа. Консолидацията е обвързвана и с производството и внедряването на военните технологии. Например в Америка има една платформа за танк, в Европа - 17. Повече от ясно е къде рационалният метод е по-силно изразен и къде с вложените средства и старания се реализира повече.
Важно е да се означи, че като цяло другите измерения на въпроса за консолидацията се развиват поредно, което разделя процеса на обособени етапи и това не въздейства удобно на темпа. Ако съдим от текста на Вашингтонския контракт обаче за страните, които вземат участие през цялото време в него, е било ясно, че развиването на процесите в Европа ще е по-бавно в съпоставяне със Северна Америка. Освен това в Европа развиването е и неравномерно. Понякога то се забавя от ирационални фактори, от появяването на мощни популистки талази или от вътрешни напрежения в самите общества в европейските страни. Всичко това лишава обществена сила и прави сложни решенията по голям брой тематики и въпроси, които, в случай че бъдат сложени на рационална основа, биха били надалеч по-ефективни и устойчиви.
В това отношение България е един много ослепителен образец. Само след две седмици ще отбележим 20 година от началото на участието ни в НАТО. Страната ни е в Алианса от 29.03.2004 година, а от 02.04 същата година националният ни байрак се вее пред основната квартира на организацията в Брюксел. Що се отнася обаче до построяването на модерна защита и въвеждането на натовските стандарти в армията ни, една основна част от тези 20 година минаха, без да бъдат оползотворени и рационално употребявани за интеграцията ни в НАТО.
Наличието на недостатъци в НАТО значи съществуване на недостатъци в европейската защита. Тези дефекти също би трябвало да бъдат изчистени, с цел да приказваме за изцяло завършена и изцяло построена европейска защита, интензивно участваща в гарантирането на мира и сигурността в евроатлантическата зона.
За превъзмогването на сходни недостатъци, които съществуват най-много в Източна Европа, НАТО сътвори модел и стартира да го ползва след 2014 година (руското посягане против Крим и Донбас). Моделът включва страна хазаин, рамкова страна и подкрепящи страни. Държавата хазаин, за да укрепи защитата си, приема формирование от друга натовска страна. В самодейността могат да се включат и повече формирования от повече страни - това са подкрепящите страни. У нас да вземем за пример този модел действа с рамкова страна Италия.
Европейска защита отвън НАТО няма по какъв начин да съществува. Важна част от мотива да се появи НАТО е нуждата от построяването на европейска защита. Философията във връзка с защитата и сигурността, разбирането за военните тактики, както и за ефикасните способи за разрешаването на спорове са идентични в Европа и Северна Америка. В този смисъл е напълно разумно всичко това да съществува и действа в една обща рамка.
Изказването на президента на Франция Емануел Макрон за разполагането на натовски сили в Украйна следва да се преглежда точно от гледана точка на европейската защита. Украйна е част от Европа и в този смисъл тя е част и от европейската защита и сигурност. Ето за какво съветското нахлуване е проблем тъкмо за Европейския континент. Думите на Макрон приказват точно за осъзнаването на всички тези условия и тяхното изричане на глас. А заради общата философия за защитата и сигурността, съветското посягане против Украйна е проблем и за страните в Северна Америка - Съединени американски щати и Канада.
Макрон не посочва тъкмо време за въвеждане на натовски войски в Украйна. Целта му не е тази. По-скоро това е апел към Европа да увеличи интензитета по развиването и построяването на личната си защита. Каквото и да се случи оттук насетне, е ясно, че напрежението по границата сред Европа и Русия няма да спадне в обозримото бъдеще. Украйна е и ще бъде основна част от европейската защита и от гарантирането на европейската сигурност. Прехвърлянето на отбранителни запаси (различни по характер) в Украйна е справедлива нужда, наложена от събитията.
Сега и в околните десетилетия, когато се приказва за Украйна, де факто ще се приказва за сигурност. Т.е. дефинирането на европейската защита трайно минава през украинската тематика. Това дава избрана опция за предугаждане на бъдещето и за предприемането на ограничения, които да го обезпечат и подсигуряват.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ