Инфлацията изпреварва ръста на заплатите
Финансовото министерство няма да внесе нов бюджет за 2023 година, а ще предложи удължено деяние за осъществяване на този за 2022 година Служебният отраслов министър Росица Велкова предизвести, че страната би трябвало да вземе нов държавен дълг, тъй като в противоположен случай фискалният резерв ще се понижи фрапантно.
Служебното държавно управление не е длъжно да прави държавен бюджет. Исторически и в практиката е признато то да прави други неща. Факт е, че служебният кабинет е мобилизирал експертния си капацитет и даже са направени три разновидността за бюджет. Това заяви бившият обществен министър Христина Христова в ефира на " България заран ".
Според икономиста Преслав Райков България би трябвало да стартира да се държи по-дисциплинирано финансово.
" Можеше да се пристъпи и към по-рестриктивни ограничения за бюджета. Трябва да се оправим с него. Замразяването му на настоящата рамка би било положително за доста от проинфлационните политики. Вече не сме в Ковид рецесия, болестта мина и стопанската система се възвърне - дори надскочи ", акцентира той.
По думите на икономиста е неотложно да бъде отстранена диференциацията на Данък добавена стойност, защото мярката не е работеща нито при брашното и хлебните артикули, нито при отстъпките с горивата.
" Даваме си сметка, че има закъснение на заплатите от растежа на инфлацията за разлика от пенсиите, където имаше двукратно увеличение. Това, което би трябвало да ни тревожи, е, че в случай че през 2022 година пенсиите съставляваха 9% от Брутният вътрешен продукт, за 2023 година към този момент е планувано те да доближат 11,3 на 100. 60% към този момент са от налози - системата за пенсионно обезпечаване изгубва характера си ", установи Христова.
Райков акцентира, че нов държавен дълг в реалност ни е нужен, с цел да обслужваме остарели излъчвания.
" Другата година идват преоценките на кредитния рейтинг. Надявам се на никое място да нямаме намаляване и в трите организации. Вероятно обаче ще имаме съществени мнения във връзка с политическата непоклатимост и фискалната политика. Има място за нов дълг, само че би трябвало да се употребява доста деликатно ", счита икономистът.
Бившият обществен министър пък е на мнение, че проблем остава неналичието на формулировка за енергийна беднотия. Цените на енергоносителите също не престават да се повишават, поради което ще са нужни повече средства.
" Има логичност служебният кабинет да не внася бюджет, тъй като той е главният политически инструмент ", безапелационна бе Христова пред Bulgaria ON AIR.
Райков дискутира и размера на недостига, с който ще приключим година. " Ще сме към 4,5%, действително. На касова основа евентуално ще сме към 3,5-3.8% ", предвижда икономистът.
Христова заключи, че постоянно би трябвало да има баланс и подкрепяне на бизнеса, защото точно в него се основава Брутният вътрешен продукт.
Служебното държавно управление не е длъжно да прави държавен бюджет. Исторически и в практиката е признато то да прави други неща. Факт е, че служебният кабинет е мобилизирал експертния си капацитет и даже са направени три разновидността за бюджет. Това заяви бившият обществен министър Христина Христова в ефира на " България заран ".
Според икономиста Преслав Райков България би трябвало да стартира да се държи по-дисциплинирано финансово.
" Можеше да се пристъпи и към по-рестриктивни ограничения за бюджета. Трябва да се оправим с него. Замразяването му на настоящата рамка би било положително за доста от проинфлационните политики. Вече не сме в Ковид рецесия, болестта мина и стопанската система се възвърне - дори надскочи ", акцентира той.
По думите на икономиста е неотложно да бъде отстранена диференциацията на Данък добавена стойност, защото мярката не е работеща нито при брашното и хлебните артикули, нито при отстъпките с горивата.
" Даваме си сметка, че има закъснение на заплатите от растежа на инфлацията за разлика от пенсиите, където имаше двукратно увеличение. Това, което би трябвало да ни тревожи, е, че в случай че през 2022 година пенсиите съставляваха 9% от Брутният вътрешен продукт, за 2023 година към този момент е планувано те да доближат 11,3 на 100. 60% към този момент са от налози - системата за пенсионно обезпечаване изгубва характера си ", установи Христова.
Райков акцентира, че нов държавен дълг в реалност ни е нужен, с цел да обслужваме остарели излъчвания.
" Другата година идват преоценките на кредитния рейтинг. Надявам се на никое място да нямаме намаляване и в трите организации. Вероятно обаче ще имаме съществени мнения във връзка с политическата непоклатимост и фискалната политика. Има място за нов дълг, само че би трябвало да се употребява доста деликатно ", счита икономистът.
Бившият обществен министър пък е на мнение, че проблем остава неналичието на формулировка за енергийна беднотия. Цените на енергоносителите също не престават да се повишават, поради което ще са нужни повече средства.
" Има логичност служебният кабинет да не внася бюджет, тъй като той е главният политически инструмент ", безапелационна бе Христова пред Bulgaria ON AIR.
Райков дискутира и размера на недостига, с който ще приключим година. " Ще сме към 4,5%, действително. На касова основа евентуално ще сме към 3,5-3.8% ", предвижда икономистът.
Христова заключи, че постоянно би трябвало да има баланс и подкрепяне на бизнеса, защото точно в него се основава Брутният вътрешен продукт.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ