Горанов е против опита на Атака да измъкне банката на Мавродиев от засилен контрол
Финансовият министър Владислав Горанов е твърдо срещу опита на депутати от " Атака " да изключат държавната Българска банка за развиване (ББР) от засиления надзор на новия Закон за обществените предприятия.
Това излиза наяве от писмо на Горанов от понеделник до икономическата комисия в Народното събрание, в което той показва, че изключването на ББР от контрола " би довело до селективен метод във връзка с ББР и нейните дъщерни сдружения, което е в прорез с главната цел на законопроекта, както и би основало предпоставки за изключване и на други обществени предприятия от обсега на закона ".
Повод за конфликта сред Владислав Горанов и депутатите от " Атака " е новият проектозакон за обществените предприятия, който следва да се гледа на второ четене в Народното събрание. Основната му цел е възстановяване на ръководството на държавните и общинските компании и по-голяма бистрота в работата на бордовете им. Приемането на нормативния акт е част от уговорките на България за участие в предверието на еврозоната – Валутно-курсовия механизъм II (ERMII). Освен това, текстовете са направени и съгласувани и с Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), с която България също води договаряния за участие.
Според предлагането на " Атака " новият закон не би трябвало да важи за банки и техните дъщерни сдружения. В случая този текст би засегнал само ББР, която е съвсем 100% държавна банка, само че прави комерсиална активност сходно на частните кредитни институции у нас. От по-малко от две години принципал на институцията е министърът на стопанската система Емил Караниколов, който е от квотата на " Атака ".
От есента на 2017 година насам основен изпълнителен шеф на банката е Стоян Мавродиев, към чиято работа има рецензии още от времето, когато беше редови народен представител от ГЕРБ, а след това и ръководител на Комисията за финансов контрол. В последните дни стана ясно, че Мавродиев е най-скъпо платеният кадър на държавна работа с заплащане от към 36 000 лева месечно. Той бе подложен на критика и за отпуснатия голям заем от близо 150 млн. лева на компания, обвързвана с Румен Гайтански – Вълка, заради което " Демократична България " изиска неговата оставка. Въпросният заем се равнява на близо 20% от капитала на банката. На този стадий банката твърдо отхвърля отчетност даже пред Народното събрание за заемите, които раздава на олигарси и едри предприемачи, близки до властта, макар че по правилник е банка на дребния и междинния бизнес.
Това излиза наяве от писмо на Горанов от понеделник до икономическата комисия в Народното събрание, в което той показва, че изключването на ББР от контрола " би довело до селективен метод във връзка с ББР и нейните дъщерни сдружения, което е в прорез с главната цел на законопроекта, както и би основало предпоставки за изключване и на други обществени предприятия от обсега на закона ".
Повод за конфликта сред Владислав Горанов и депутатите от " Атака " е новият проектозакон за обществените предприятия, който следва да се гледа на второ четене в Народното събрание. Основната му цел е възстановяване на ръководството на държавните и общинските компании и по-голяма бистрота в работата на бордовете им. Приемането на нормативния акт е част от уговорките на България за участие в предверието на еврозоната – Валутно-курсовия механизъм II (ERMII). Освен това, текстовете са направени и съгласувани и с Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), с която България също води договаряния за участие.
Според предлагането на " Атака " новият закон не би трябвало да важи за банки и техните дъщерни сдружения. В случая този текст би засегнал само ББР, която е съвсем 100% държавна банка, само че прави комерсиална активност сходно на частните кредитни институции у нас. От по-малко от две години принципал на институцията е министърът на стопанската система Емил Караниколов, който е от квотата на " Атака ".
От есента на 2017 година насам основен изпълнителен шеф на банката е Стоян Мавродиев, към чиято работа има рецензии още от времето, когато беше редови народен представител от ГЕРБ, а след това и ръководител на Комисията за финансов контрол. В последните дни стана ясно, че Мавродиев е най-скъпо платеният кадър на държавна работа с заплащане от към 36 000 лева месечно. Той бе подложен на критика и за отпуснатия голям заем от близо 150 млн. лева на компания, обвързвана с Румен Гайтански – Вълка, заради което " Демократична България " изиска неговата оставка. Въпросният заем се равнява на близо 20% от капитала на банката. На този стадий банката твърдо отхвърля отчетност даже пред Народното събрание за заемите, които раздава на олигарси и едри предприемачи, близки до властта, макар че по правилник е банка на дребния и междинния бизнес.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ