Държавните органи са осчетоводили неправилно рекордните 6.73 млрд. лв.
Финансовите доклади на държавните органи през 2023 година са се влошили фрапантно като акуратност. Държавните органи - министерства, организации, вузове, общини, са направили неправилни счетоводни регистрирания на умопомрачителната стойност от 6,73 милиарда лева И се е наложило Сметната палата да ги поправя. Това е доста над погрешно регистрираните доходи и разноски през 2022 година, когато неверните регистрирания са били за 2,75 милиарда лева, писа в. " Сега ".
Това демонстрират систематизираните данни от отчет на Сметната палата за осъществените финансови одити през 2023 година, оповестени на уеб страницата на палатата. И след корекциите обаче са останали държавни структури, за чиито доклади палатата не може да се произнесе или се произнася негативно.
През миналата година палатата е изготвила общо 333 одитни отчета след осъществени одити на годишните финансови доклади на бюджетните организации (ръст от 16% по отношение на 2022 година ). На базата на тези инспекции палатата е заверила без забележки докладите на 271 бюджетни организации. За 50 бюджетни организации палатата е издала квалифицирани отзиви - че има основни пропуски, само че без да са всеобхватни. При 11 организации грешките са били и основни, и всеобхватни и палатата излиза за техните доклади с негативно мнение. Одиторите са отказали да дадат мнение за 1 бюджетна организация - поради неспособност да си сформират вярна визия.
Тази статистика щеше да наподобява доста по-зле без осъществените след интервенция на палатата корекции по докладите, излиза наяве още от известието. 90 бюджетни организации са попадали в категорията за подлежащи на негативно мнение преди корекциите, други 40 е следвало да получат квалифицирано мнение.
Сметната палата има практиката да стартира одитите в бюджетните организации още през отчетния интервал и откритите от инспекторите неправилни регистрирания могат да се поправят до привършване на одита.
Някои органи не са отстранили откритите пропуски и в тези случаи палатата осведоми за грешките други органи. Така АДФИ е известено за две министерства и ведомства и за 34 общини, и Прокуратурата на Република България – за едно централно ведомство, за предприемане на ограничения. Прокуратурата е известена и за 6 общини за открито незаконосъобразно събиране или разходване на обществени средства. “Одитни отчети са изпратени по подготвеност и на други органи за сведение или за предприемане на съответни дейности. Това са Министерство на финансите – за две централни ведомства и за 116 общини, Националната организация за приходите – за една община, Общински препоръки – за 9 общини, Националното съдружие на общините в Република България – за 35 общини ”, акцентират от сметната палата.
Силното утежняване на качеството на финансовите доклади идва на фона на непрекъснати смени в администрацията, закъсняващо приемане на бюджети и постоянни актуализации. Сумата на погрешно регистрираните доходи и разноски е впечатляваща на фона на общата рамка на държавния бюджет.
Това демонстрират систематизираните данни от отчет на Сметната палата за осъществените финансови одити през 2023 година, оповестени на уеб страницата на палатата. И след корекциите обаче са останали държавни структури, за чиито доклади палатата не може да се произнесе или се произнася негативно.
През миналата година палатата е изготвила общо 333 одитни отчета след осъществени одити на годишните финансови доклади на бюджетните организации (ръст от 16% по отношение на 2022 година ). На базата на тези инспекции палатата е заверила без забележки докладите на 271 бюджетни организации. За 50 бюджетни организации палатата е издала квалифицирани отзиви - че има основни пропуски, само че без да са всеобхватни. При 11 организации грешките са били и основни, и всеобхватни и палатата излиза за техните доклади с негативно мнение. Одиторите са отказали да дадат мнение за 1 бюджетна организация - поради неспособност да си сформират вярна визия.
Тази статистика щеше да наподобява доста по-зле без осъществените след интервенция на палатата корекции по докладите, излиза наяве още от известието. 90 бюджетни организации са попадали в категорията за подлежащи на негативно мнение преди корекциите, други 40 е следвало да получат квалифицирано мнение.
Сметната палата има практиката да стартира одитите в бюджетните организации още през отчетния интервал и откритите от инспекторите неправилни регистрирания могат да се поправят до привършване на одита.
Някои органи не са отстранили откритите пропуски и в тези случаи палатата осведоми за грешките други органи. Така АДФИ е известено за две министерства и ведомства и за 34 общини, и Прокуратурата на Република България – за едно централно ведомство, за предприемане на ограничения. Прокуратурата е известена и за 6 общини за открито незаконосъобразно събиране или разходване на обществени средства. “Одитни отчети са изпратени по подготвеност и на други органи за сведение или за предприемане на съответни дейности. Това са Министерство на финансите – за две централни ведомства и за 116 общини, Националната организация за приходите – за една община, Общински препоръки – за 9 общини, Националното съдружие на общините в Република България – за 35 общини ”, акцентират от сметната палата.
Силното утежняване на качеството на финансовите доклади идва на фона на непрекъснати смени в администрацията, закъсняващо приемане на бюджети и постоянни актуализации. Сумата на погрешно регистрираните доходи и разноски е впечатляваща на фона на общата рамка на държавния бюджет.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ