Дирк Хондел, VMware: Отвореният код не означава по-ниски разходи
Философията, стояща зад софтуера с отворен код дава на света неща като Linux. Много хора гледат на тази концепция като на конкурираща се онази, стояща зад “затворените” решения, придобивани по обичаен метод. С усложняването на ИТ ландашфта доста снабдители на решения обаче демонстрират все по-засилен интерес към тази сфера, стремейки се да отговорят на потребностите на своите клиенти.
Една такава компания е VMware. Дирк Хондел, шефът на нейния отдел за артикули и начинания с отворен код, бе в България при започване на октомври, с цел да приказва по време на вътрешна конференция на компанията. Той се съгласи да отговори на няколко въпроса за читателите на Computerworld.
Дирк Хондел има богат опит в областта на софтуера с отворен код, като преди да се причисли към VMware е заемал позиции в Intel, SUSE и Deutche Bank. В свободното си време пък обича се отдава на едно от многочислените си занимания, измежду които са гмуркането и подводната снимка.
Г-н Хондел, за доста хора евентуално няма явна връзка сред продуктите с отворен код и VMware. Разкажете какво прави компанията в тази тенденция?
Всъщност няма един наш артикул, в който да няма нещо с отворен код. Обикновено става дума за библиотеки и инфраструктурни съставни елементи. Отвореният код е удачна тактика за основаване на първокласен програмен продукт. Ние като снабдител доста държим на качеството и по тази причина работата в тази тенденция в действителност е нещо напълно разумно.
В предишното компанията не е говорила доста за тези свои действия и приноси… Преди две години и половина поех длъжността на началник на стратегиите на VMware, свързани с отворен код. Една от дилемите пред мен бе освен създаване на инженерингова организация, само че и смяна на метода по който приказваме, тъй че станем по-видими в тази област.
Наскоро пуснатата версия 1.12 на Kubernetes (система за оркестровка на контейнери с отворен код) да вземем за пример в действителност бе създадена под управлението на Тим Пепър, който е измежду моите подчинени. Т.е. чиновник на VMware е управлявал основаването на последната версия на този инструмент. Ако се върнем на въпроса за връзката сред отворения код и VMware, то можем да си дадем сметка какъв брой са се трансформирали нещата. Разбира се, участваме и в доста други планове.
Каква е повода компания като VMware да работи в тази тенденция?
Налице са няколко аспекта. При потреблението на съставни елементи с отворен код и при отстраняването на неточности в техния код, може да се окаже, че това би трябвало да се повтаря при всяка нова версия на продукта. В този смисъл всеки консуматор е заинтригуван да споделя измененията, които е направил, с цел да си спести работа в бъдеще.
По-важното обаче е, че нашите сътрудници и клиенти от ден на ден питат за артикули с отворен код и гледат на тях като на метод за основаване на приложно-програмни интерфейси, от които имат потребност. Занапред от ден на ден промишлености ще гледат на такива принадлежности като на крайъгълен камък за интеракция със своята инфраструктура.
Споменатият Kubernetes да вземем за пример е в полезрението на съвсем всички, занимаващи се с оркестриране на контейнери. Това значи, че с цел да можем да предоставяме на клиентите си продуктите и услугите от което имат потребност, ние би трябвало да имаме мощни позиции в такива общества. Благодарение на тях пък получаваме видимост за това по какъв начин по-добре да построяваме решенията си.
Какви препоръки бихте дал на компания, която занапред има намерение да употребява или да направи първа крачка към създаването на подобен програмен продукт?
При потребление на съставни елементи с отворен код би трябвало да се съблюдават избрани лицензионни правила. Т.е. една от първите стъпки би трябвало да е в посока основаване на съответните политики. В последна сметка е доста елементарно за разработчик на програмен продукт да вложи в продукта си нещо с отворен код. В този случай би трябвало да се съблюдават правила, които могат да бъдат да вземем за пример позоваване на истинския основател на съставния елемент или даже издание на кода на софтуера.
Преборвайки легалната страна обаче приносът в отворени планове може да донесе доста преимущества. За някои от тях към този момент приказвах. Винаги споделям на хората да започват с създаване на вътрешна рамка – развой, който да бъде следван. Често програмистите питат с кого да приказват, с цел да споделят с общността направените от тях модификации. Наличието на транспарантен развой улеснява хората.
Налице са и други въпроси, като да вземем за пример дали е забъркана корпоративна интелектуална благосъстоятелност. Може би в този случай дадената компания ще има потребност от услугите на юридически експерт, който да преглежда материалите, които следва да бъдат споделени.
Не на последно място, би трябвало да бъда основана и система, която да насърчава шерването от страна на софтуерните инженери. Често последните споделят, че им се заплаща да работят върху продукта на компанията, а не върху съставен елемент с отворен код. Тук би трябвало да има ясно написани политики, тъй че хората да знаят за какво поставят труд в тази тенденция, по какъв начин да действат и по какъв начин да балансират другите свои отговорности.
Много хора гледат на системите с отворен код като на по-евтина опция. Коректна ли е тази настройка?
Трудно е да се отговори еднопосочно на сходен въпрос. Като цяло може да се каже, че софтуерът с отворен код не е по-евтин от “затворения” подобен. Работата, която би трябвало да бъде свършена за правене на първокласен артикул в последна сметка е същата. Купувайки подготвен артикул вие си плащате за това, че някой е построил цялостната концепция – в това число документите, обезпечил поддръжката и съпътстващите услуги. В плановете с потребление на отворен код ще ви се наложи да наемете съответните експерти за тези цели. Т.е. ще прехвърлите капиталовите разноски при оперативните.
Ако обаче става дума за огромна компания, която би трябвало да взема решение стеснен кръг от проблеми, то нещата са други. Да вземем за образец Гугъл. Там употребяват незнайно какъв брой огромен брой сървъри и, несъмнено, не желаят да заплащат лицензионни такси за операционната система на всеки от тях. Затова компанията е основала лична инженерингова група и е създава своя лична версия на Linux. За Гугъл това икономисва разноски.
Но в случай че сте типична дребна компания с двадесетина чиновници, то мъчно можете да си позволите двама от тях да се занимават единствено със следене на инфраструктурната система с отворен код. Т.е. вие по-скоро ще плащате външен снабдител да прави това.
Мисля, че главното преимущество на отворения код е в приложно-програмните интерфейси, които разрешават свързване на разнообразни системи, без значение дали те са локално основани или са облачни.
Какво съгласно вас е бъдещето на VMware в тази сфера?
Мисля, че ще виждаме от ден на ден софтуерни нововъведения с отворен код. Наскоро да вземем за пример обявихме блокчейн план.
Работим върху доста планове с отворен код, посредством които да предложим технологии на нашите клиенти, тъй че те да могат да се концентрират върху своите бизнеси. Занапред планираме да увеличим в допълнение техния брой.
Интересно е да се означи, че разполагаме с екип, работещ върху планове с отворен код и в развойния си център в София. Тези действия са забавни за нашите чиновници.
Сблъсквате ли се с разбирането, че отвореният код значи нещо гратис?
Случва се. Мисля, че объркването тук идва от това, че в британския език, с цел да кажете “безплатно” и “свободно” употребявате се употребява една дума – “free”. Именно “свободата” е водеща при софтуера с отворен код. Обичам да се майтапя, че би трябвало да заместим упомената британска дума с две по-ясни такива, с цел да отстраняваме тази каша.
Една такава компания е VMware. Дирк Хондел, шефът на нейния отдел за артикули и начинания с отворен код, бе в България при започване на октомври, с цел да приказва по време на вътрешна конференция на компанията. Той се съгласи да отговори на няколко въпроса за читателите на Computerworld.
Дирк Хондел има богат опит в областта на софтуера с отворен код, като преди да се причисли към VMware е заемал позиции в Intel, SUSE и Deutche Bank. В свободното си време пък обича се отдава на едно от многочислените си занимания, измежду които са гмуркането и подводната снимка.
Г-н Хондел, за доста хора евентуално няма явна връзка сред продуктите с отворен код и VMware. Разкажете какво прави компанията в тази тенденция?
Всъщност няма един наш артикул, в който да няма нещо с отворен код. Обикновено става дума за библиотеки и инфраструктурни съставни елементи. Отвореният код е удачна тактика за основаване на първокласен програмен продукт. Ние като снабдител доста държим на качеството и по тази причина работата в тази тенденция в действителност е нещо напълно разумно.
В предишното компанията не е говорила доста за тези свои действия и приноси… Преди две години и половина поех длъжността на началник на стратегиите на VMware, свързани с отворен код. Една от дилемите пред мен бе освен създаване на инженерингова организация, само че и смяна на метода по който приказваме, тъй че станем по-видими в тази област.
Наскоро пуснатата версия 1.12 на Kubernetes (система за оркестровка на контейнери с отворен код) да вземем за пример в действителност бе създадена под управлението на Тим Пепър, който е измежду моите подчинени. Т.е. чиновник на VMware е управлявал основаването на последната версия на този инструмент. Ако се върнем на въпроса за връзката сред отворения код и VMware, то можем да си дадем сметка какъв брой са се трансформирали нещата. Разбира се, участваме и в доста други планове.
Каква е повода компания като VMware да работи в тази тенденция?
Налице са няколко аспекта. При потреблението на съставни елементи с отворен код и при отстраняването на неточности в техния код, може да се окаже, че това би трябвало да се повтаря при всяка нова версия на продукта. В този смисъл всеки консуматор е заинтригуван да споделя измененията, които е направил, с цел да си спести работа в бъдеще.
По-важното обаче е, че нашите сътрудници и клиенти от ден на ден питат за артикули с отворен код и гледат на тях като на метод за основаване на приложно-програмни интерфейси, от които имат потребност. Занапред от ден на ден промишлености ще гледат на такива принадлежности като на крайъгълен камък за интеракция със своята инфраструктура.
Споменатият Kubernetes да вземем за пример е в полезрението на съвсем всички, занимаващи се с оркестриране на контейнери. Това значи, че с цел да можем да предоставяме на клиентите си продуктите и услугите от което имат потребност, ние би трябвало да имаме мощни позиции в такива общества. Благодарение на тях пък получаваме видимост за това по какъв начин по-добре да построяваме решенията си.
Какви препоръки бихте дал на компания, която занапред има намерение да употребява или да направи първа крачка към създаването на подобен програмен продукт?
При потребление на съставни елементи с отворен код би трябвало да се съблюдават избрани лицензионни правила. Т.е. една от първите стъпки би трябвало да е в посока основаване на съответните политики. В последна сметка е доста елементарно за разработчик на програмен продукт да вложи в продукта си нещо с отворен код. В този случай би трябвало да се съблюдават правила, които могат да бъдат да вземем за пример позоваване на истинския основател на съставния елемент или даже издание на кода на софтуера.
Преборвайки легалната страна обаче приносът в отворени планове може да донесе доста преимущества. За някои от тях към този момент приказвах. Винаги споделям на хората да започват с създаване на вътрешна рамка – развой, който да бъде следван. Често програмистите питат с кого да приказват, с цел да споделят с общността направените от тях модификации. Наличието на транспарантен развой улеснява хората.
Налице са и други въпроси, като да вземем за пример дали е забъркана корпоративна интелектуална благосъстоятелност. Може би в този случай дадената компания ще има потребност от услугите на юридически експерт, който да преглежда материалите, които следва да бъдат споделени.
Не на последно място, би трябвало да бъда основана и система, която да насърчава шерването от страна на софтуерните инженери. Често последните споделят, че им се заплаща да работят върху продукта на компанията, а не върху съставен елемент с отворен код. Тук би трябвало да има ясно написани политики, тъй че хората да знаят за какво поставят труд в тази тенденция, по какъв начин да действат и по какъв начин да балансират другите свои отговорности.
Много хора гледат на системите с отворен код като на по-евтина опция. Коректна ли е тази настройка?
Трудно е да се отговори еднопосочно на сходен въпрос. Като цяло може да се каже, че софтуерът с отворен код не е по-евтин от “затворения” подобен. Работата, която би трябвало да бъде свършена за правене на първокласен артикул в последна сметка е същата. Купувайки подготвен артикул вие си плащате за това, че някой е построил цялостната концепция – в това число документите, обезпечил поддръжката и съпътстващите услуги. В плановете с потребление на отворен код ще ви се наложи да наемете съответните експерти за тези цели. Т.е. ще прехвърлите капиталовите разноски при оперативните.
Ако обаче става дума за огромна компания, която би трябвало да взема решение стеснен кръг от проблеми, то нещата са други. Да вземем за образец Гугъл. Там употребяват незнайно какъв брой огромен брой сървъри и, несъмнено, не желаят да заплащат лицензионни такси за операционната система на всеки от тях. Затова компанията е основала лична инженерингова група и е създава своя лична версия на Linux. За Гугъл това икономисва разноски.
Но в случай че сте типична дребна компания с двадесетина чиновници, то мъчно можете да си позволите двама от тях да се занимават единствено със следене на инфраструктурната система с отворен код. Т.е. вие по-скоро ще плащате външен снабдител да прави това.
Мисля, че главното преимущество на отворения код е в приложно-програмните интерфейси, които разрешават свързване на разнообразни системи, без значение дали те са локално основани или са облачни.
Какво съгласно вас е бъдещето на VMware в тази сфера?
Мисля, че ще виждаме от ден на ден софтуерни нововъведения с отворен код. Наскоро да вземем за пример обявихме блокчейн план.
Работим върху доста планове с отворен код, посредством които да предложим технологии на нашите клиенти, тъй че те да могат да се концентрират върху своите бизнеси. Занапред планираме да увеличим в допълнение техния брой.
Интересно е да се означи, че разполагаме с екип, работещ върху планове с отворен код и в развойния си център в София. Тези действия са забавни за нашите чиновници.
Сблъсквате ли се с разбирането, че отвореният код значи нещо гратис?
Случва се. Мисля, че объркването тук идва от това, че в британския език, с цел да кажете “безплатно” и “свободно” употребявате се употребява една дума – “free”. Именно “свободата” е водеща при софтуера с отворен код. Обичам да се майтапя, че би трябвало да заместим упомената британска дума с две по-ясни такива, с цел да отстраняваме тази каша.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ